№ 117
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600104 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4, 5 и 6 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на
прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС -
К. от 11.01.2022г., постановено по ЧНД № 385/2021г., с което е потвърдено
постановление на РП от 01.12.2021г. по пр.пр. № 310 /2020г. на СОП, ДП №
10/2020г. по описа на РУ на МВР - Г., по силата на което е прекратено
наказателното производство, образувано и водено против неизвестен
извършител за това, че на 21.03.2020г., около12.15 ч. на сечище в местността
„Т.“, в землището на с. Р., общ. Г., обл. С. е причинил средна телесна повреда
на К. АЛ. Б. на 65 години от гр. К., изразяваща се в счупване на долен
крайник, съставляваща трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност- престъпление по чл134, ал.1
НК.
За да прекратят наказателното производство двете инстанции са
приели, че описаното деяние, осъществено от И. С. П. /лицето, против което
практически е водено разследването, безда е било привличано към
отговорност/- работодател на пострадалия в качеството на собственик и
управляващ дружество „Ф.“ ООД/, не описва от обективна и субективна
страна признаците на престъпление по чл.134 , ал.1 НК, основание по чл.
1
243, ал.1 т.1 НПК.
Цитираното по- горе определение е обжалвано от пострадалия К.Б.,
която атакува същото като постановено в грубо нарушение на процесуалните
правила, гарантиращи обективност на разследването, равни права на
страните, разкриване на обективната истина и вземане на решение по
вътрешно убеждение, основано и мотивирано в съответствие с
доказателствата. Изтъква, че фактическите изводи, съдържащи се в
постановлението са приети въз основа на необективен анализ на
доказателствата, същите са изцяло основани на показанията, които е дал
работодателят на пострадалия, като прокуратурата им е дала безкритично
вяра, без да ги съпостави с останалите доказателства и без да констатира
противоречията в тях, както и на заключението на съдебно- техническанта
експертиза., което е незадълбочено, повърхностно и некомпетентно
изготвено, както и при необективен-едностранчив подход на изследване на
нарушенията, извършени от работника-пострадалия от престъплението, а не и
задълженията и отговорностите, които има неговия работодател при
организиране дейността по дърводобив- сеч и извозване на дървесен
материал. Оспорва се и заключението на СМЕ, като изготвено само по
писмени документи, без личен преглед на пострадалия. Някои от гласните
доказателства са тълкувани превратно. Разследването е проведено
повърхностно и е приключило при непълнота на доказателствата. В
съответствие с това моли въззивният съд да постанови определение, по силата
на което да отмени постановлението за прекратяване на РП К. и
определението на РС, което го потвърждава и да бъде продължено
разследването, с цел установяване на извършено престъпление по чл.134,ал.1
НК и виновното лице.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени
събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен
служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата
на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:
Следва да бъде споделено като вярно изтъкнатото в жалбата, че
постановлението за прекратяване е изготвено при непълнота на
доказателствата след проведено повърхностно, а не- реално разследване и
изследване на релевантните факти, имащи значение за състава на трудова
2
злополука по чл.134 НК.Проверката от настоящата съдебна инстанция
констатира още нарушаване на правилата на чл.13,14 и чл.107 НПК при
преценката и анализа на събраните доказателства, проверката и
действителното съдържание на същите, без превратно възприемане на
съдържащата се в тях информация, изискването за мотивираност на
съдебните актове при прилагане на закона и правилата на формалната логика
–чл.34 НПК, вр.чл.14, ал.1 НПК, търсене и разкриване на обективната
истина по чл.13 НПК, както и гарантиране на равенството на страните в
процеса в съответствие с чл.12, ал.2 НПК- фундаментални принципи, начала,
стоящи в основата на наказателния процес, изграждащи същността му и
гарантиращи постигане на целите, към които е насочен.
В грубо нарушение на чл.34, ал.2 НПК обжалваното пред настоящата
инстанция определение на РС К. страда от липса на мотиви.ВС е посочвал,
нееднократно но константно- в редица свои решения, че липсата на изложени
съображения в съществена част на съдебния акт се приравнява в цялостна
липса на мотиви. РС К. в настоящия съдебен акт не е аргументирал в
зависимост от доказателствата фактическата обстановка която възприема,
още повече- такава фактическа обстановка изобщо не е изложена. И двете
инстанции са се задоволили да отбележат, /в разрез със събраните
доказателства/,че на инкриминираната дата пострадалият К.Б. не е бил на
работа, поради което в противоречие със закона и със съдебната практика са
заключили, че не е налице трудова злополука и няма извършено
престъпление. Съдът е нарушил задължението си на контролираща
инстанция да представи собствения си прочит на доказателствата и на тази
основа да приеме и аргументира собствени фактически изводи. РС се е
задоволил декларативно да „възприеме фактическите изводи, сторени от РП“,
с което е осъществил само формален, а не реален контрол, както и
фрагментарно, откъснато, пристрастно – в обслужване на защитната теза е
изтъкнал, че описаното в медицинските документи и от заключението на
СМЕ увреждане е обусловено само и единствено в причинна връзка с
допуснати нарушения от самия пострадал, като не е потърсен и даден отговор
на въпроса, какво е било дължимото поведение на неговия работодател,
съгласно нормите на КТ, ЗБУТ, Наредба № RD -07-2/16.12.2009г. и правилата
за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии.
Единствено Правилата за БУТГТ са споменати в заключението на вещото
3
лице, като са изследвани схематично и едностранчиво – целенасочено са
търсени и констатирани нарушения, извършени само от пострадалия
работник. За сметка на това, изцяло са подминати от вещото лице, което е
лесовъд, а не –специалист по охрана на труда въпроси, отговорите на които
биха ангажирали отговорността на работодателя, натоварен с дейността по
ОБТ и които биха имали съществено значение за предмета на доказване, а
именно:
1.притежавал ли е пострадалия работник квалификация, удостоверена с
надлежен документ, предоставящ му разрешение за работа с моторен трион
при отсичане на дървета?
2.Има ли задължения работодателят да провери квалификацията и
правоспособността на работника преди сключване на трудов договор за
длъжността „дървосекач, работещ с моторен трион“, изискани ли са от
последния документи за правоспособност, респ. представени ли са от
пострадалия документи, разрешаващи му безопасна работа с моторен трион.
3.Каква организация е създадена на работната площадка, има ли
длъжностно лице, което да следи за работата и да не допуска
неквалифицирани и необучени лица в участъка, както и странични –външни
лица в обхвата на рязане на дървета с моторен трион?
4.Осигурено ли е подходящо работно облекло, съобразно дейността?
5. Какви видове инструктаж са задължителни съгласно изискванията на
ЗБУТ и Наредба № РД -07-2
6. Разрешено ли е отсичане и поваляне на дървета при силен вятър? 7.Какви
действия са предприети от работодателя за преустановяване на дейността на
инкриминираната дата 21.03.2020г.?
и др. под. които имат ключово значение за главния факт-предмета на
доказване по чл.134,ал.1 НК.
В нарушение на процесуалните правила, определящи същността и
задачите на експертизата като вид доказателствено средство, вещото лице е
напуснало пределите на компетентността си, като е анализирало останалите
доказателства и е изграждало фактически изводи, като по този начин в грубо
нарушение на процесуалния закон е иззело функциите на решаващия орган в
досъдебната фаза.
4
Възприетите фактически изводи и от двете инстанции са в разрез с
доказателствата – в противоречия с показанията на пострадалия и останалите
работници, предходните инстанции приемат /както по-горе бе отбелязано –в
нарушение на закона без да се изследват и разграничат отделните видове
инструктаж-първоначален, периодичен, ежедневен, преди започване на
работа/, че е провеждан инструктаж от работодателя, при положение, че
попитани изрично от разследващия, в показанията си св. Й. Ч. и Е. Г. са
отговорили, че такъв не е провеждан, като отговорът им се отличава с
пределна категоричност : „Не, никога“. Обстоятелството, че работодателят ги
е карал да се подписват в „някаква книга“, съвсем не означава, че преди това
са им били разяснени конкретните, типични за дейността опасности и
правилата за безопасност, които трябва да спазват, за да ги предотвратят.
Дори свидетели, които твърдят в показанията си, че са били инструктирани,
не посочват конкретни опасности и правила, които да са били усвоили,
вменени от работодателят като задължителни за спазване, с оглед
гарантиране на безопасността им при отсичане и поваляне на дървета с
моторен трион.
Допуснато е превратно тълкуване на доказателствата – показанията на св.
Е. Г., като е прието, че работниците от дружеството не са били на работа на
инкриминираната дата 21.03.2020г. Свидетелят подробно разказва, кои лица
са отишли на работа на обекта на 21.03.2020г., както и че е имало дървосекачи
между тях: Свидетелят подробно обяснява, че работи като дървосекач „режа
дърва“, заедно със зет си- св. Й. Ч. , като най-често „Д. реже , аз карам с коня
“Сутринта /21.03./ тръгнахме аз, зета /св. Й. Ч./ и К., на когото казваме К.. К.
го оставихме на неговия обект…Аз и Д. отидохме по-нагоре в планината,
където беше нашия обект…“ По този начин е пропуснато да се констатира в
мотивите и на двата предходни акта, че на инкриминираната дата, освен
пострадалият и други дървосекачи са работили на обекта. Преиначени са
доказателства във вреда на обвинителната теза, като е нарушен принципът на
равенство на страните според чл.12, ал.2 НПК /цитиран по-горе/.
Безкритично и безрезервно са били възприети и са поставени в основата на
фактическите изводи на съда и прокуратурата показанията на работодателя И.
П. за твърдяните от него благоприятни за него факти, като по този начин им е
придадена предварително определена сила и предимство пред останалите
доказателства в нарушение на чл.14, ал.2 НПК. Със същата категоричност
5
принципно и отнапред са отречени показанията на пострадалия К. Б., без да
се споменат и без да бъдат тълкувани, извличана информация от тях или
съпоставяни с останалите доказателства, което отново и в еднаква степен
представлява нарушение по чл.14, ал.2 НПК-пренебрегване и игнориране
отнапред на доказателства.Съгласно константната практика
„Добросъвестността, както и заинтересоваността и предубедеността на един
или друг свидетел не могат да се предполагат отнапред.Те се извеждат след
преценка на редица обстоятелства:отношенията на свидетеля със страните по
делото, логическа последователност на твърденията му, наличия на
непълноти в показанията му и причините за тях /не/съответствие на заявеното
от него с други доказателствени средства и др.“ /Решение по н.д. №
144/2021г. на Трето НО/. В нарушение на цитираното по-горе разбиране на
ВКС РС е заявил лаконично, че показанията на пострадалия страдат от
„пристрастност“ и са в разрез с останалите доказателства по делото.
Последното е невярно и неистинно- видно от заключението на СМЕ, което
подкрепя показанията на св. Б. относно вида на увреждането и механизма,
както и пок.св. Ч. и Г., които признават, че са работили на обекта на същия
ден, в който се е случил инцидента.От гледна точка на формалната логика и
съпоставяне на доказателствата показанията на разпитаните свидетели-
дървосекачи и извозващи дървесина опровергават съдържанието на трудовия
договор, в който е вписано като седмична продължителност „5 дена в
седмицата“. В действителност заплащането не се е извършвало на отработен
трудов ден, а на кубик-отрязана дървесина, като по този начин работниците са
били мотивирани от работодателя да работят по-дълго време, за да имат по-
голяма заработка и това е ставало с негласното знание и одобрение на
работодателя, т.к. не е имало лице, натоварено от работодателя, което да
ограничава достъпа до работната площадка –участъка през съботно-неделните
дни и да организира и контролира осъществяването дейността по безопасен за
нейното извършване начин в останалите дни. В тази връзка следва да се
отбележи, че изводът за отпадане на отговорността на работодателя, е сторен
от двете инстанции в нарушение на закона и на съдебната практика по
приложение на чл.123,ал.1 НК и чл.134,ал.1 НК, що се касае до правилата и
разпоредбите, които се отнасят до дейността „механично поваляне на
дървета“.
Механизираното поваляне на дървета, като дейност, която крие риск за
6
живота и здравето на ангажираните с нея лица, без съмнение представлява
източник на повишена опасност.Тя е правно регламентирана в законови и
подзаконови нормативни актове, уреждащи безопасността на труда, общо на
работниците, както и по-специално на ангажиращите с подобен род дейности
в горите. Установено е качеството на И. С. П.- собственик и управител на
дружество, регистрирано по Закона за горите за извършване на добив на
дървесина, с предмет на дейност дърводобив и продажба на дървесина, което
осъществявало подборна сеч в землището на с. Т., местността „Т.“. Двете
контролирани инстанции, в нарушение на материалния закон са приели, че
въпреки, че единствен в дружеството е имал организационно –ръководна
функция, не е имал задължение за недопускане на неподготвени и не-
квалифицирани работници в сечището, както и без да им е осъществен
ежедневен инструктаж по БОТ, преди започване на работата. Самият той като
физическо лице в управляваното от него дружество, лично осъществявал
дейностите по организация и планиране на работата, така че да е безопасна,
така и по обучението и инструктажа на работниците. Това го определя като
носител на задълженията по организирането, ръководенето и контролирането
на правно регламентирана дейност, съставляваща източник на повишена
опасност по смисъла на чл.143, ал.1 НК. Пенков е бил длъжен да осъществява
непрекъснат контрол за това кой работи на обектите на дружеството и дали е
обучен и квалифициран за да извърши безопасно тази работа, дали е проведен
ежедневния инструктаж преди започването и, и в крайна сметка- съобразно
разпоредбата на чл.123, ал.7 ПЗБУТГТ/цитирана по-долу/ – дали
метереологичните условия позволяват извършването на механизирано
отсичане и поваляне на дървета, като е проявил небрежно отношение към
тези свои задължения. Макар че този въпрос не е бил изследван до край по
досъдебното производство, по скоро следва да се приеме, че Пенков, който е
с висше образование и дългогодишна квалификация в областта на
дърводобива е запознат с правилата и нормите гарантиращи безопасни и
здравословни условия на труд при изпълняване на тази дейност. Тъй като е
бил информиран за задълженията си поведението в разрез с тях представлява
немарливо изпълнение на дейността. Правилата за осъществяване на
механизиран добив на дървесина включват изискването на обекта да не се
допускат работници, които не са квалифицирани /не притежават
разрешително за работа с механичен трион/ и не са инструктирани.
7
Възможността да предвиди, че осъществяването на сеч на едра дървесина от
лица, които не са квалифицирани и инструктирани, по всяко време от
седмицата и денонощието, като не е организиран контрол за достъп и респ-
организация на дейността, може да доведе до инциденти с фатален край,
имплицитно включва знание за това, че такива се намират и работят по всяко
време в обекта му. Същият е имал информация за работещите на сечището
дървосекачи, които сам е ангажирал и им е заплащал „на ръка“ на кубически
метър добита дървесина. По този начин неверен е изводът на предходните
инстанции за самостоятелно решение за извършване на работа, която едва ли
не работникът извършва „нелегално“ и в собствен интерес, а не в интерес на
работодателя. Такова едно становище не е съобразено с константната
практика на ВКС –безспорно приетото положение в ППВС №2/79г. и Р
№166/2019г. на ВКС Трето НО, че дори и в случаите, когато отговорният за
осигуряване на безопасни условия на труд отсъства поради отпуск или
напускане, той пак ще носи отговорност за допуснатото от него нарушение на
правилата за безопасност на труда, стига да не е прекъсната причинната
връзка между поведението му и настъпилия резултат. В тази връзка е без
значение записаното в трудовия договор /в конкретния случай- относно
работното време на извършване на дейността/, а характера на изпълняваната
длъжност и че се изпълнява по време на настъпване на увреждането в полза
на определен работодател, който извлича икономически ползи от
осъществяването и. По този начин за съставомерната вина е достатъчно
съзнаване на от страна на работодателя/организатора на дейността, че
високорисковата дейност се осъществява от лица, които не са подготвени,
както и не са инструктирани относно безопасния начин на работа на
извършването и /пр. да не работят при ветровито време/. Осъществяването на
нарушения на безопасността при работа от страна на конкретния пострадал
може да влияе на отговорността но не и да декриминализира деянието чрез
отпадане на отговорността на работодателя.Напротив-непрофесионалното
поведение на пострадалия при отсичане на дървото е логично следствие и се
дължи именно на липсата на квалификация и на яснота, относно конкретните
правила и забрани, характеризиращи техниката на безопасност на дейността
механизирано рязане на дървета с моторен трион, а за допускане по всяко
време на обекта на необучени и неинструктирани лица на обекта,
отговорността е на работодателя, натоварен с организацията и контрола на
8
дейността. Освен това, в случай, че работникът бе квалифициран, обучен и
инструктиран, както и ако не бе допуснат до работа при неподходящи
метереологични условия-силен вятър, променящ посоката си, инцидентът
нямаше да настъпи- по този начин е налице пряка причинна връзка между
допуснатите нарушения от страна на лицето, изпълняващо организационо-
производствени функции на работодател, имащ нормативни задължения по
ОБТ, в чийто интерес се осъществява дейността и тежкия съставомерен
резултат за пострадалото лице Б..
В т.смисъл- Р №60160 по н.д. №144/2021г. на Трето НО, Р №31 по н.д. 60
/2020г. на Второ НО, Р №240 по н.д. № 1057/2020г. на Второ НО, Р №141 по
н.д. №366/2017г. на Второ НО, Р №91 по н.д. 262/2019г. Второ НО /в което е
обсъждана хипотезата: „никой не му е възложил конкретната работа“- как се
осъществява възлагането и какъв вид е отговорността на работодателя/- в
т.смисъл и Р №87/2014г. по н.д. №105/2014г. на Трето НО, Р № 186/ по н.д.
№925/2020г. на Второ НО, Р № 60184/ по н.д. №694/2021г. на Първо НО, Р №
26 по н.д. № 1175/2017г. на Първо НО и много други в идентичен смисъл,
подробно упоменат по-горе.
Настоящият въззивен състав застава на категорично становище, че
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещо лице лесовъд, а не специалист по охрана и безопасност на
труда е некомпетентно изготвено и едностранчиво-като е изследвано
съответствието на поведението само на пострадалия работник с правилата и
нормите гарантиращи безопасни и здравословни условия на труд, а не и на
неговия работодател- И. П. и като не са посочени всички закони, подзаконови
нормативни актове и правила, които регламетират конкретната дейност, като
такава криеща повишен риск за живота и здравето на лицата, които е
осъществяват. Вместо това, в грубо противоречие с процесуалните правила,
вещото лице е анализирало доказателствата и е излагало фактически изводи,
вместо разяснения- на базата на специални знания.
В тази връзка, необходимо е да бъде назначена повторна съдебна
експертиза в състав от три вещи лица- лесовъд, различен от лицето,
изготвило единичната експертиза –инж. Антоанета Танева и двама
специалисти по охрана и безопасността на труда, като същите да съобразят
заключението си за съответствие на поведението както на пострадалия К.Б.,
9
така и на неговия работодател-лицето натоварено с организацията и контрола
на дейността с правилата на следните нормативни актове:
Кодекс на труда:
Инструктаж и обучение
Чл. 281. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Всички работници и служители се
инструктират и обучават по безопасните методи на работа.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и
служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на
машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в
дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се
инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труда.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, бр. 25 от 2001 г.)
Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се
обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се
урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена
опасност се утвърждава от съответните ведомства.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Не се допускат на работа лица
без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда в предприятието.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм., бр. 25 от 2001 г.)
Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
труда и социалната политика.
Анотирана съдебна практика
ЗБУТ:
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително:
1. превенция на професионалните рискове;
2. предоставяне на информация и обучение;
3. осигуряване на необходимата организация и средства.
(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с
цел подобряване на съществуващото положение.
10
(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на
превенция:
1. избягване на рисковете;
2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на
проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и
производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа,
работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на
работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето
и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща
технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и
въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните
предпазни средства;
10. даване на съответни инструкции на работещите.
Чл. 10. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани
по друг начин, се използват лични предпазни средства.
(2) Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не
са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата
Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп., бр. 40 от 2007 г., изм., бр. 7 от
2012 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят
сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на
труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията
на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от
11
техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., бр. 97 от 2017 г. ) да оценява рисковете за
безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване,
използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места;
2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) в съответствие с оценката на риска и при
необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство,
които да:
а) осигуряват подобряване нивото на защита на работещите;
б) са интегрирани във всички дейности и структурни звена на предприятието;
2а. (нова - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да възлага на работещите задачи, съобразени с
техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение
на безопасността и здравето при работа;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да отчита специфичните опасности за работещите,
които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност;
4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при
изпълнение на трудовите им функции;
5. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и
контрола по изпълнението на планираните мерки;
6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани;
При осъществяване на задълженията си по ал. 1 работодателят трябва да осигури
здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени
рискове на всички работещи независимо от времетраенето на договора и
продължителността на работното време, включително при работа на смени и при
полагане на нощен труд.
Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм., бр. 7 от 2012 г.) Работодателят
предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или
при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, или на техните представители
необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за
мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането
на тези рискове.
Чл. 26
12
(2) Работодателят е длъжен да осигури:
1. (доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012
г.) на всеки работещ, включително на работещите по срочно правоотношение или при
условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите
нощен труд, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професията
при:
а) постъпване на работа;
б) преместване на друга работа или промяна на работата;
в) въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
2. всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно
време.
(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Обучението и инструктажите по ал. 2, т. 1 се
провеждат периодично, като се отчитат новите или променените рискове.
Наредба № РД 07-2/16.12.2009г. за условията и реда за периодично обучение и
инструктаж по правилата за БУТ:
Чл. 3. Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не
притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 10. (1) Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на
работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата
дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа.
(2) Инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда:
1. при постъпване на работа;
2. при преместване на друга работа или промяна на работата;
3. при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
4. периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по
безопасност и здраве при работа.
(3) Инструктажите по безопасност и здраве при работа са:
1. начален;
2. на работното място;
3. периодичен;
4. ежедневен;
5. извънреден.
13
Чл. 11. (1) Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност
и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и
продължителността на работното време, вкл. и на:
1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна
заетост;
2. командировани работници и служители;
3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на
предприятието;
4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията;
5. лица, с които се провежда производствена практика;
6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на
предприятието.
(2) Инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът
на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият
професионален риск.
(3) При дейности с висок производствен риск и динамика в организацията на
работа и технологията инструктажите по чл. 10, ал. 3, т. 1 и 2 са с минимална
продължителност съгласно приложение № 3. За необхванатите в приложението дейности и
видове работи продължителността на инструктажа се определя от работодателя.
(4) В предприятия с персонал до 50 работници и служители включително и/или
ограничен обем производствени дейности се допуска едновременното провеждане на
началния инструктаж и инструктажа на работното място.
(5) Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1.
(6) Инструктажите на лицата по ал. 1, т. 6 се провеждат и документират по ред,
установен от работодателя.
Анотирана съдебна практика
Чл. 12. (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им със:
1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието;
2. вида и характера на извършваната работа;
3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите;
4. изискванията към тяхното поведение.
14
(2) Инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма, в която се включват:
1. въпроси от общ характер:
а) характер на производството;
б) опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за
предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни - работно оборудване, машини,
съоръжения и технологични процеси, фактори на работната среда и трудовия процес,
използвани материали, пътни маршрути и опасни зони (вкл. шахти, асансьори и др.),
транспортни средства;
в) правила за организация на работа в предприятието и на работните места;
г) причини и характер на най-често допускани трудови злополуки, установени
професионални заболявания, примери за допускани грешки и нарушения;
д) условия и ред за деклариране, установяване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки и професионалните заболявания;
е) колективни средства за защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното
работно облекло;
ж) правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при
работа;
з) безопасност на движението в района на предприятието и извън него;
и) запознаване с плановете за действие при пожар или авария;
й) начините за безопасна евакуация на работниците, служителите и временно
пребиваващи в обекта при възникване на извънредна ситуация;
2. въпроси, свързани със съответната дейност или професия:
а) конкретни правила и изисквания по безопасност и здраве при работа, отнасящи
се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси, работните места,
машините, механизмите, инструментите и електросъоръженията, с които ще се работи;
б) работни места, при които съществува опасност от възникване на аварии и
повреди;
в) енергийни уредби и съоръжения на територията на предприятието и общи
изисквания за безопасната им експлоатация;
г) съществуващи опасности и рискове за здравето, тяхното непосредствено и
последващо въздействие;
д) знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и изисквания за
специфично поведение на работещите;
е) пожарна и взривна опасност на работните места в района на предприятието,
мерките за пожарна безопасност, които трябва да се спазват, както и работата с уредите,
15
съоръженията и инсталациите за известяване и гасене на пожари и начините на
използването им;
ж) транспорт на хора, на материали и готова продукция;
з) съхраняване на опасни химически вещества и препарати, начин за безопасна
работа с тях, вкл. и мерките, които трябва да бъдат предприети при разливане, разопаковане
и смесване и разпиляване, използване на корозивни материали и др.;
и) конкретни забранителни разпоредби, действащи в предприятието, и други
специфични правила и изисквания;
3. въпроси, свързани с осигуряване на безопасност и здраве при работа,
съдържащи се в Кодекси за добра практика, както и в ръководства, наръчници, дипляни,
информационни листове или други материали за превенция на рисковете при работа на
работните места и при използване на работното оборудване, утвърдени от съответния
компетентен орган.
(3) Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват
на работа, издава служебна бележка съгласно приложение № 2, която се съхранява в
личното досие на работещия.
Чл. 13. (1) Инструктажът на работното място е практическо запознаване на
работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на
трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена
самостоятелна работа.
(2) На работниците и служителите, работата на които е свързана с използване,
обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в
дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната
подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия,
освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(3) В случаите по ал. 2 работодателят определя: работните места и работниците и
служителите, на които ще се провежда обучение и изпит; учебната програма;
продължителността на обучението; обучаващите лица и формата на изпита. Изпитният
протокол се съхранява в досието на работника или служителя.
(4) Работниците и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само
след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд.
(5) Инструктажът и обучението на работното място се провеждат на основата на
действащите правила, норми и изисквания и утвърдените от работодателя правила и
инструкции за безопасна работа, като тематиката и продължителността им се съобразяват и
с всички други изисквания, регламентирани в специфичните за дадена дейност или вид
16
работа нормативни актове.
(6) Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят,
разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за
извършваната от него дейност.
(7) Допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа се
удостоверява с подписа на ръководителя в съответната книга за инструктаж (приложение №
1).
Анотирана съдебна практика
Чл. 14. (1) Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва
знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.
(2) Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца
за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. 1, и не по-рядко от един път годишно
за всички останали работещи, освен ако в други нормативни актове не е регламентирана по-
малка периодичност.
(3) Периодичният инструктаж се провежда въз основа на правилата, нормите и
изискванията по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за дадената професия,
работно място или дейност.
(4) Периодичният инструктаж се провежда от прекия ръководител на дейността
или друго лице, определено със заповед на работодателя, като тематиката се определя в
зависимост от характера на работата, условията на труд и резултатите от оценката на риска.
(5) Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в
зависимост от изпълняваната работа, като на отсъстващите работници или служители се
провежда при явяването им на работа.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г. ) Ежедневен инструктаж се провежда на
работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в
подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в
превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали;
в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по
шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни
работи.
(2) За водачите в международните автомобилни превози и за водачите, превозващи
опасни товари по силата на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе - ADR, и Наредба № 40 от 2004 г. за условията и реда за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 12 и 67 от 2007
г.), ежедневният инструктаж се съвместява с периодичния инструктаж, провежда се преди
17
тръгване на път и се документира в Книгата за ежедневен инструктаж.
(3) Ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или
друго лице, определено със заповед на работодателя.
Анотирана съдебна практика
Чл. 16. (1) Извънреден инструктаж се провежда:
1. след всяка трудова злополука по чл. 55, ал. 1 на Кодекса за социално
осигуряване и установена професионална болест, както и след пожар, промишлена авария и
природно бедствие;
2. при констатирани груби нарушения на правилата, нормите и изискванията по
безопасност и здраве при работа;
3. при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и
съоръжения, при промяна на работното място или организацията на работа;
4. по предписание на контролен орган.
(2) Извънреден инструктаж се провежда и с работещи, отсъствали от работа повече
от 45 календарни дни, след завръщането им на работа, преди да започнат да изпълняват
преките си задължения.
(3) По преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на
ремонтни или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и
квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве
при работа, преди започване изпълнението на задачите на работещите се провежда
извънреден инструктаж.
(4) Програмата за провеждане на извънреден инструктаж се определя в зависимост
от причината, която е наложила неговото провеждане.
ПРАВИЛА за здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии
Издадени от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 38 от
10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г.
Чл. 6. (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд на наетите от него работници и служители и при необходимост да
обезопаси и обозначи района на дейност с цел недопускане на инциденти с външни лица.
(2) За специфични работи и дейности, при специфични условия на труд, при
18
въвеждане на нови технологии на работа и ново оборудване, които не са в обхвата на тези
правила, работодателят разработва и утвърждава вътрешни правила и инструкции за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 7. За организиране и изпълнение на дейностите, свързани с осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят назначава или определя
длъжностни лица с подходящо образование и квалификация като органи по
безопасност и здраве при работа в предприятието. Функциите на тези лица са определени
с Наредба № 3 от 1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на
специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите,
свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове (ДВ, бр. 91
от 1998 г.).
Чл. 8. (1) Работодателят е длъжен да направи оценка на риска за здравето и
безопасността на работещите, която да обхване работните процеси и работното
оборудване, работните места, организацията на труда и други странични фактори ,
които могат да породят риск, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 1999 г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 47 от 1999 г.), и да
предвиди подходящи мерки за неговото предотвратяване.
(2) При работа с риск за здравето и безопасността на работещите, който не може да
бъде отстранен, работодателят осигурява необходимите лични предпазни средства в
съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни
средства на работното място, издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2008 г.).
Чл. 9. Работодателят е длъжен да осигури на всеки работещ провеждането на
подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в зависимост от
неговата професия, квалификация и работно място, както и провеждането на
инструктажа на работниците и служителите в съответствие с изискванията на Наредба №
РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн.,
ДВ, бр. 102 от 2009 г.; изм., бр. 4 и 25 от 2010 г.).
Чл. 10. Работодателят задължително установява, разследва и регистрира всяка
19
станала трудова злополука при спазване изискванията на Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (приета с ПМС № 263 от 1999
г., обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.; изм., бр. 61 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19
от 2002 г., бр. 17 от 2014 г., бр. 18 от 2015 г. и бр. 28 от 2017 г.).
Чл. 11. Работодателят е длъжен:
1. да контролира спазването на изискванията за безопасност и здраве при
работа и да отстранява от работа лицата, които не ги спазват;
2. да осигурява здравно обслужване на своите работници от регистрираните
служби по трудова медицина;
3. своевременно да информира работещите за възможните рискове при работа
и мерките за тяхното предотвратяване;
4. да организира дейностите по противопожарна охрана на обектите, работните
помещения и работните места и да регламентира мерките за предотвратяване на пожари;
5. да контролира своевременното поддържане и ремонта на работното оборудване
за осигуряване на безопасната му експлоатация.
аздел I
Механизирано поваляне
Чл. 118. (1) Дърводобивна дейност в дадено сечище се разрешава при одобрен по
съответния ред технологичен план.
(2) За извършване на добив на дървесина се допускат само предварително
инструктирани работници, включени в състава на работната група. За ръководител на
групата се определя работник с опит в извършваната дейност, което се посочва в
разрешителното за достъп до насаждението.
(3) При разделянето на сечището между секаческите групи трябва да се осигури
безопасно разстояние – не по-малко от 100 метра в хоризонтална посока. Не се допуска
работни групи или членовете на една и съща група да работят едни над други по наклона на
склона независимо от дължината му. Отговорност за спазването на тези изисквания носи
ръководителят на работната група.
(4) Опасната зона около дървото за поваляне е с радиус 50 метра.
Чл. 119. Всички работници от работната група, които извършват сеч и първична
20
обработка на дървени материали, трябва да работят с подходящо за сезона работно облекло,
ръкавици, обувки или ботуши и лични предпазни средства – каски с антифони и шлемове
или предпазни очила.
Чл. 120. (1) Преди започване на сечта ръководителят на работната група
обхожда сечището и уточнява на място разположението на отделните звена от групата
и подлежащите на предварително поваляне изсъхнали, гнили и закачени дървета.
(2) На входните и изходните места, край пътищата и пътеките, влизащи в
сечището, се поставят предупредителни табели с надписи "Внимание, извършва се сеч,
влизането на хора е забранено!".
(3) Надписите и табелите стоят до пълното приключване на работа в сечището,
след което се преместват на друг обект.
Чл. 121. Преди започване на работа в дадено сечище първо трябва да се повалят
всички сухи, гнили, закачени дървета и опасно надвиснали дървета, които създават
предпоставка за трудови злополуки в сечището (обекта). Повалянето на такива дървета
трябва да се извършва с моторни триони, без набиване на клинове и под
непосредственото ръководство на ръководителя на работната група.
Чл. 122. (1) Преди да започне работа, мотористът на моторния трион е длъжен да
провери изправността на моторния трион, като обърне особено внимание на състоянието на
режещия апарат, системата за мазане на веригата, спирачката на веригата, центробежния
съединител и антивибрационното окачване на двигателя.
(2) Регулирането и притягането на възлите на моторния трион да се извършват
само при спрян двигател.
(3) Зареждането на моторния трион трябва да се извършва при спрян двигател, на
пожарообезопасена площадка, на разстояние не по-малко от 30 метра от запален огън.
Забранено е пушенето при зареждане на моторния трион.
Чл. 123. (1) Повалянето на дърветата започва с определяне на посоката на
поваляне и подготовката на работното място.
(2) При определяне на посоката на поваляне секачите трябва внимателно да
огледат дървото, което ще се поваля, както и съседните дървета за сухи, отчупени и
закачени клони, които своевременно трябва да бъдат премахнати. Ако това е невъзможно, те
трябва да застанат от тази страна, където няма такива клони.
(3) При определяне на посоката на поваляне трябва да се вземат предвид посоката
21
на извозване, свободната площ между стоящите дървета и наличието на подраст, който
трябва да бъде запазен.
(4) Препоръчително е повалянето да се извършва под ъгъл около 45° спрямо
извозния път.
(5) Дърветата, които са разположени около пътищата, се повалят успоредно на тях.
(6) Силно наклонените дървета или дърветата с едностранно развита корона се
повалят по посоката на естественото им падане или близка до нея.
(7) Повалянето на дърветата се преустановява при силен вятър, намалена
видимост, обилен валеж и в случаи на закачени дървета до събарянето им.
Чл. 124. (1) Подготовката на работното място обхваща почистването от храсти,
сухи клони, сняг и други препятствия на работна площадка с радиус 1 метър около
подлежащото на поваляне дърво и очистването на пътеки за отдалечаване на работниците от
падащото дърво.
(2) Пътеките за отдалечаване трябва да осигуряват бързо и безпрепятствено
оттегляне на работниците назад и встрани от мястото на поваляне на дървото, на безопасно
разстояние от пъна не по-малко от 4 – 5 метра.
(3) Отдалечаването на работниците от падащото дърво трябва да става косо
назад – под ъгъл 45° спрямо продължението на посоката на поваляне на дървото.
(4) Когато в основата на стъблото има удебелявания (коренови нарасти), те трябва
предварително да се отстранят, като първо се отрязват нарастите от страната на повалянето.
Чл. 125. (1) За да се осигури падането на дървото в избраната посока, в основата
му – откъм страната на повалянето, се прави засек.
(2) Засичането на дърветата се извършва клиновидно с два ряза – хоризонтален и
наклонен под ъгъл не по-малък от 45°, които трябва да се срещнат в дъното на засека.
(3) Дълбочината на засека при поваляне на здрави и прави дървета трябва да бъде
от 1/4 до 1/3 от диаметъра на дървото в мястото на рязане.
(4) При поваляне на наклонени, сухи и гнили дървета, както и на дървета с
едностранно развита корона, дълбочината на засека трябва да бъде 1/3 до 1/2 от диаметъра
на дървото.
(5) При наличие на вятър всички дървета се повалят с по-дълбок засек.
Чл. 126. (1) От противоположната страна на засека се прави основният ряз, който
трябва да бъде хоризонтален и на височина 3 – 4 cм над хоризонталния ряз на засека.
22
(2) Между дъното на засека и основния ряз се оставя непрерязана (предпазна)
ивица с ширина 2 – 3 см при здрави и прави дървета и 4 – 5 см при наклонени, сухи и гнили
дървета.
(3) Предпазната ивица трябва да има еднаква ширина по цялата си дължина, когато
дърветата нямат естествена посока на падане или ако имат, тя съвпада с избраната посока на
поваляне.
(4) Предпазната ивица трябва да бъде клиновидна, когато дърветата имат
естествена посока на поваляне и тя не съвпада с избраната посока на поваляне. В този
случай предпазната ивица трябва да бъде по-широка от страната, която е противоположна
на посоката на естественото падане.
Чл. 127. (1) При направата на основния ряз трябва да се предприемат мерки
за наклоняването на дървото в посоката на поваляне, за да се избегне притискането на
режещата част на моторния трион в прореза.
(2) Наклоняването на дървото се извършва чрез набиване на клинове или с
помощта на вилка и започва, когато трионът навлезе в централната част на основния ряз.
Щом дървото започне да се наклонява, мотористът изтегля моторния трион и се отдалечава
в безопасна посока.
(3) При поваляне на дървета с диаметър в мястото на рязане над 40 см за
наклоняването им в избраната посока трябва да се използват най-малко два клина. Когато
дърветата са по-тънки, наклоняването им може да се извърши и с помощта на лост.
Чл. 128. (1) Когато диаметърът на дървото е по-голям от дължината на шината, но
по-малък от два пъти дължината, основният ряз се прави в следната последователност:
1. с движеща се верига режещият апарат на триона се вкарва в дървото, като се
избягва обратният удар, и след като се постигне необходимата форма и ширина на
предпазната ивица, се прави ряз назад с ширина около два пъти ширината на шината;
2. моторният трион се завърта надясно (по посока на часовниковата стрелка),
докато се оформи и останалата част от основния ряз.
(2) Повалянето на дървета с диаметър в мястото на рязане, равен или по-голям от
два пъти дължината на шината, но по-малък от 2,2 пъти, се извършва в следната
последователност:
1. шината и веригата на моторния трион се вкарват в централната част на дървото
от страната на засека, на височина 3 – 4 cм над хоризонталния ряз на засека и се прерязват
дървесните влакна в централната част на стъблото;
2. моторният трион се премества на страната на основния ряз, който се прави по
начина, описан в предходната алинея, като се оставя по-широка предпазна ивица – най-
23
малко 5 см, за да се компенсира отрязаната част.
Чл. 129. (1) При поваляне на пречупено дърво, на което върхът опира в земята или
е близо до нея, първо се отрязва върхът, след което пречупената част се събаря на земята с
помощта на въже на трактор или ръчна лебедка, като дължината на въжето е най-малко 20
метра.
(2) Когато дървото е високо пречупено, с неотделена връхна част, която не достига
до земята, и двете части – стоящата и пречупената, заедно се повалят под ъгъл 90° спрямо
равнината на пречупването. Подпомагането на повалянето в този случай се извършва с
вилка или лост без използване на клинове.
Чл. 130. (1) Забранено е да се повалят сраснали дървета на един път.
(2) Когато срасналите дървета са по-тънки, те могат да се повалят
перпендикулярно на равнината на срастване, а когато са по-дебели, се повалят в равнината
на срастване по посока на техния наклон.
(3) При поваляне на срасналите дървета най-напред се поваля по-тънкото или
нападнатото от пънна гнилота дърво. Равнината на прореза на това дърво се разполага над
мястото на срастването.
(4) Второто дърво се поваля, както се повалят наклонени дървета, като преди това
се отрязва пънът на първото дърво.
Чл. 131. (1) При поваляне на полуизкъртено дърво, което е силно наклонено,
първо се отрязват опънатите и напрегнати корени, за да падне дървото на земята.
(2) Преди отделяне на стъблото от дънера последният се укрепва добре, след което
се определя мястото на натисковата и опъновата зона и последователността на рязовете.
(3) Първият ряз се прави в натисковата зона, като се избягва опасността от
притискане на шината и веригата на моторния трион в прореза, а вторият ряз се прави в
опъновата зона.
(4) За да се избегне опасността от разцепване, когато стъблото е силно напрегнато,
то се отрязва чрез обхождане и ограничаване на опасното сечение, като рязовете се нанасят
в следната последователност:
1. първият ряз е обхождащ и се прави от противоположната страна на моториста;
2. вторият ряз се прави в натисковата зона, като се избягва притискането на
режещия апарат на моторния трион в прореза;
3. третият ряз е обхождащ и се прави от страната на моториста, без да се прерязва
цялото сечение до края на стъблото;
24
4. четвъртият ряз се прави в опъновата зона, като с движеща се верига шината се
вкарва в дървесината и рязането се извършва отвътре навън;
5. последният ряз се прави по посока към натисковата зона до скъсване на
дървесните влакна в ограничената от всички страни зона.
Чл. 132. (1) Когато отсечено дърво се закачи, се прекратява работата на
разстояние най-малко 50 метра от дървото и се предприемат мерки за неговото
събаряне.
(2) Забранено е да се оставят закачени или засечени, но неотрязани дървета след
завършване на работната смяна или по време на почивката.
(3) Абсолютно се забранява събарянето на закачени дървета чрез:
1. отсичане на дървото, на което се държи закаченото дърво;
2. отсичане на клоните, които държат закаченото дърво;
3. отрязване на части от стъблото на закаченото дърво;
4. поваляне на друго дърво върху закаченото.
(4) Събарянето на закачени дървета се извършва чрез изтегляне на дънерната част
назад с помощта на въже с дължина най-малко 20 метра. Изтеглянето може да се извърши с
лебедката на трактора или с ръчна лебедка, а също и с животинска теглителна сила.
(5) Когато дървото е закачено странично, то може да бъде съборено чрез избутване
или завъртане с помощта на въже, верига или колан, като работниците застават
противоположно на страната, на която ще падне закаченото дърво.
В обобщение на изложеното по-горе, в зависимост от изложените по-
горе констатации –за непълнота и едностранчивост на разследването,
нарушения на процесуалните правила, съставляващи основни начала в
процеса и особено тези- определящи начина на формиране на вътрешно
убеждение и анализа и тълкуването на доказателствата, изграждане на
съждения за релевантните факти, тълкуване и прилагане на материалния
закон и константната практика по приложението му, крайният извод на РП К.
и на РС К. за липса на престъпление –съгл. чл.24,ал.1 т.1 /243,ал.1 т.1 НПК/ е
изграден в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл.134,ал.1
НК.
Всичко изложено по-горе налага и обосновава отмяна на атакуваните
актове, поставящи край на наказателното производство – определението на
РС К. и Постановлението на РП- К., потвърдено по силата на първото, като
25
незаконосъобразни и неправилни и връщане на делото РП К. за провеждане
на допълнително разследване в указаните по горе насоки и за преценка на
доказателствата- формиране на фактически и правни изводи в съответствие с
правилата за тълкуване и преценка на доказателства и изграждане на
вътрешно убеждение и при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.7, вр.ал.5 и ал.6 т.3, НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на РС на РС - К. от 11.01.2022г., постановено по
ЧНД № 385/2021г., с което е потвърдено постановление на РП от
01.12.2021г. по пр.пр. № 310 /2020г. на СОП, ДП № 10/2020г. по описа на РУ
на МВР - Г., за прекратяване на наказателното производство.
ВРЪЩА делото на РП- К. за продължаване на надлежните по закон
действия по наказателното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26