Определение по дело №46351/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21881
Дата: 28 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110146351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21881
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110146351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „АПС Бета
България“ ЕООД срещу Б. И. С., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023г. по ч.гр.д. № 11092/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.чл.240, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане
за сумата 435.46 лева - непогасена главница, дължима по договор за заем № 4166801
от 07.06.2021г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са били
платени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за
поръчителство от 07.06.2021 г., което лице е цедирало вземанията си на ищеца
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г. от
„Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 01.03.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 22.43 лева - възнаградителна лихва
за периода 07.06.2021г. - 27.09.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 30.86 лева – лихва за забава върху
претендираната главница за периода 07.06.2021г. – 05.04.2022г.
Ищецът - „АПС Бета България“ ЕООД, твърди, че между „Изи Асет мениджмънт“ АД
и ответника Б. И. С. е сключен договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. Заявява, че по
силата на договора за заем на ответника била отпусната сумата в общ размер от 435.46 лева,
като последният се е задължил да върне сумата на 16 броя вноски, всяка в размер на 46 лева,
в срок до 27.09.2021 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и ГПР в
размер на 48.35 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на кредитополучателя е
предоставена цялата изискуема от закона информация, в т. ч. и Общите условия, при
спазване на изискванията на ЗПК. В чл. 8 от договора било постигнато съгласие, че при
забавяне на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена сума за всеки ден забава, в чл. 9
от договора било предвидено задължение за заплащане на разноските, свързани с
неизпълнението му, както и в чл.9, ал. 2 било уговорено и право на „Изи Асет мениджмънт“
1
АД да уведомява длъжника за забавата му чрез кореспонденция. Твърди, че ответникът не
изпълнил задълженията си към заемодателя „Изи Асет мениджмънт“ АД по договора за
заем. Ищецът извежда активната си процесуална легитимация от качеството си на цесионер
по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г. придобил
вземането от „Файненшъл България“ ЕООД, с което дружество длъжникът бил сключил
договор за гаранция от 07.06.2021г., в изпълнение на който „Файненшъл България“ ЕООД
заплатило задълженията на ответника по договора за заем в полза на „Изи Асет
мениджмънт“ АД, за което плащане длъжникът бил уведомен на 05.04.2022г. по електронна
поща. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023г. по ч.гр.д.№ 11092/2023г. на СРС, 55 състав,
срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител- адв. Г., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е подписвал процесния
договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. и приложението към него. Навежда възражение,
че от представените доказателства не се установява процесната сума да е предадена на
ответника. Искането към съда е исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Прави искане по реда на чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в
оригинал договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г., приложението към него, договор за
предоставяне на гаранция и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.03.2022г.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по
чл.415 ГПК.
Съдът намира, че следва да укаже на страните, че съгласно чл. 7 ГПК следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като предоставя на
страните възможност да изразят становище по тези въпроси, каквото вече е изразено.
Въпросът дали договорът е сключен с потребител, ще бъде решен с крайния съдебен акт.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 07.06.2021 г.,
предаването на сумата на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост
на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, както и че ГПР е изчислен
законосъобразно; че вземанията по договора за заем са били платени от „Файненшъл
България“ ЕООД в изпълнение на задълженията му по сключен с ответника договор за
гаранция от 07.06.2021 г.; надлежно прехвърляне на вземането по договора за гаранция на
ищеца – цесионер с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г.,
надлежно съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство,
като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение, т.е. че е погасил вземането, както и да докаже обстоятелствата, на
които основава възраженията си, включително че процесния договор за заем е подписан от
лице, различно от ответника за заемополучател, за което не сочи доказателства.
Приложените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11092/2023г. документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
На основание чл. 183 ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи в оригинал
или официално заверен препис приложения към исковата молба в копие договор за заем №
4166801 от 07.06.2021г. и приложението към него.
Без уважение като необосновано следва да бъде оставено и искането от името на
ответника за задължаване на основание чл. 183 ГПК на ищеца да представи по делото
оригиналите на договор за предоставяне на гаранция от 07.06.2021г. и договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., доколкото не е свързано с евентуално
2
провеждане на оспорване авторството на документи по реда на чл. 193 ГПК.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира за
необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор
на въпросите, поставени в настоящото определение, а именно: вещото лице, след като
извърши необходимите проверки, включително в счетоводството на „Изи Асет
мениджмънт“ АД, „Файненшъл България“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД да отговори
получена ли е заемната сума от ответника – ако е получена, кога и по какъв начин; има ли
извършвани плащания от кредитополучателя, ако има такива - в какъв размер са, кога са
извършени, как са отнесени към погасяване на задълженията; има ли включени в главницата
други суми, различни от чистата заемна сума, ако има такива – да се посочат; как е изчислен
посочения в договора за кредит ГПК и какви разходи са взети предвид; какъв би бил размера
на ГПР при включено в него възнаграждение за поръчителство съгласно чл. 3 от Договора за
поръчителство; какъв е размерът на дължимата главница, възнаградителна и мораторна
лихва при съобразяване на плащанията, ако има такива, като се даде заключение в два
варианта - при отнасяне на плащанията към главницата с включени всички такси по
договора за кредит и договора за поръчителство, ако има такива, и без отнасянето им към
такива уговорки, т.е. отнесени само към чистата заемна сума; какъв е размерът на дължимата
възнаградителна и мораторна лихва, ако се начисляват върху чистата стойност на кредита.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 11092/2023г. по описа на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11092/2023г. документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.А., телефон: ....
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на страните, че следва да съдействат на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят своевременно достъп до поисканите от вещото лице
документи, данни, системи и електронни пощи, като в противен случай на основание чл. 161
ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в срок до съдебното заседание да
представи в оригинал за извършване на констатация договор за заем № 4166801 от
07.06.2021г. и приложението към него, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не стори това,
представеният препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал договор за предоставяне на гаранция от 07.06.2021г. и договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г.
УКАЗВА на ищеца най-късно в открито съдебно заседание да заяви дали ще се ползва
от оспорения документ - договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. и приложението към
него.
УКАЗВА на ответника, че върху него е доказателствената тежест да установи по
делото, че подписите, положени за заемополучател в договор за заем № 4166801 от
07.06.2021г. и приложението към него са изписани от лице, различно от там посоченото –
Б. И. С., ако ищецът поиска да се ползва от оспорените документи.
В случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от документите, съдът:
3
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване на документи-
договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. и приложението към него, относно
автентичността на подписите, положени за Б. И. С., ЕГН **********.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2024г. от
14:45ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се изпрати препис от
писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4