Р Е
Ш Е Н И Е
№ 67 13.01.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар С.А.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5343/2015г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес *** против
Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от общо 22737.53 лева, от които по 10000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и по 83.42 лева мораторна лихва за периода от 17.07.2015г.
до 18.08.2015г. за всеки от ищците и обезщетение за имуществени вреди от
1382.39 лева и 11.53 лева мораторна лихва за периода от 17.07.2015г. до
18.08.2015г. за Д.Д. и от 1332.49 лева и 11.12 лева мораторна лихва за периода
от 17.07.2015г. до 18.08.2015г. за П.П., ведно със законната лихва върху двете
главници от завеждането на иска до окончателното изплащане, които вреди са
причинени от неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и 2, т.5 вр. чл.194, ал.1 НК.
Твърди се в исковата
молба, че през лятото на 2012г. ищците били неколкократно призовавани в
МВР-Камено за провеждане на беседи, а след това били призовавани като свидетели
в МВР-Провадия. Срещу тях били повдигнати обвинения – на 16.10.2012г. по
отношение на ищеца П., а на 18.10.2012г. – по отношение на ищеца Д.. Били
предадени на съд по образувано НОХД № 606/2012г. на РС-Провадия, където били
проведени 7 съдебни заседания. Така пътуванията на ищците станали 10 за П. и 11
за Д., които по повод на тези пътувания направили доста разходи, както и
отделно разходи за процесуален представител по делото. На 15.10.2014г. двамата
били оправдани от съда за престъплението, в което ги обвинили, а именно кражба
в с.Блъсково. По-късно присъдата им била потвърдена от въззивния съд, като така
окончателно били оневинени. Твърдят, че действията на прокуратурата са били
неоправдани и предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в тях.
В резултат на тревогите Д. се поболял и през февруари 2014г. се лекувал две
седмици в психодиспансера. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се
в психически стрес, несигурност и очакване, злепоставяне пред приятели,
дискредитиране пред хората в гр.Камено и влошено здраве – повишени нива на
артериалното налягане, нарушение на съня и притеснения. Освен това претърпели
от незаконното обвинение и имуществени вреди, които се изразяват в заплащане на
адвокатски хонорар /платени общо 2055 лева за двете инстанции/, както и разходи
за пътуване до съда. С тези мотиви молят исковете да се уважат. С допълнителна
молба е уточнено, че имуществените вреди на Д. представляват 1027.50 лева платен
адвокатски хонорар, 191.23 лева пътни разхоски и 163.86 лева пътни разноски за
пътуването му в досъдебното производство. Имуществените вреди на П.
представляват 1027.50 лева платен адвокатски хонорар, 191.23 лева пътни
разхоски и 113.76 лева пътни разноски за пътуването му в досъдебното
производство.
Исковете са по чл.2, ал.1 ЗОДОВ.
Ответната прокуратура
е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Намира
претенцията за вреди за недоказана, тъй като не са представени доказателства за
действително претърпени такива, както и че вредите са в резултат на воденото
наказателно дело. Неоснователни са твърденията на ищеца, че е бил злепоставен
пред приятели и познати и е засегнато доброто му име, тъй като Д. е осъждан два
пъти за грабежи, като паралелно на протичането на НОХД пред РС-Провадия спрямо
двамата са били висящи и други досъдебни производства - пет против Д. и едно
против П.. Ето защо Прокуратурата оспорва, че двамата ищци имат добро име в
обществото. Дискредитирането им пред хората следва да се свърже именно с
миналата съдимост на Д. и многото висящи наказателни производства срещу него и
срещу П.. Ответникът счита, че не може да се направи разграничение конкретно
кои вреди са настъпили в резултат на определено наказателно дело, водено през
същия период. Липсва и разграничение кои вреди са нанесени от действия на
прокуратурата и кои вреди са в резултат на действия на полицията. Част от
претърпените вреди се дължат на служители на МВР, поради което Прокуратурата не
може да носи отговорност за тях. Недоказани са и твърденията за възникнали
здравословни проблеми на ищеца, както и че те са във връзка с повдигнатото
обвинение. Ответникът оспорва исковете за обезщетение и по размер. Счита, че
претенциите са изключително завишени и не са съответни на претърпените вреди и
на стандарта на живот в страната. Обезщетението следва да е съобразено с вида и
характера на процесуалната принуда и с продължителността и интензитета на
претърпените негативни преживявания. В случая са налице само обичайно
претърпени неудобства от наказателното дело. Продължителността на обвинението е
2 години и 8 месеца, като ищците са били с най-леката мярка за неотклонение.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и е равно на близо
двегодишен доход на едно лице за посочения период. С тези мотиви Прокуратурата
моли исковете да се отхвърлят. Евентуално отправя искане присъденото
обезщетение да бъде намалено с оглед критерия по чл.52 ЗЗД. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорени са копията от касови
бонове, понеже отразените в тях количества гориво не съответстват на обичайния
разход за посочения маршрут, също така липсват и доказателства за кого и за чия
сметка са заплатените разходи.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Установява се от събраните
доказателства, че с присъда № 89/15.10.2014г. на РС-Провадия по НОХД № 606/2012 подсъдимият Д.И.Д. е признат за невиновен в това, че на
08.05.2012г. в с.Блъсково, община Провадия, след предварителен сговор с Д. М. В.
и П.Р.П. чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на техническо средство-железен лост тип кози крак и МПС л.а.”Фолксваген
Голф 3” отнел чужди движими вещи на стойност общо 1028.87 лева от владението на
К. С. Т. и Р. А. Т. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай, като на основание
чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК.
Със същата присъда подсъдимият П.Р.П. е признат за невиновен в това, че
на 08.05.2012г. в с.Блъсково, община Провадия, след предварителен сговор с Д. М.
В. и Д.И.Д. чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техническо средство-железен лост тип кози крак и МПС л.а.”Фолксваген
Голф 3” отнел чужди движими вещи на стойност общо 1028.87 лева от владението на
К. С. Т. и Р. А. Т. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай, като на основание
чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК.
Присъдата е потвърдена с решение № 220/17.07.2015г. на ВОС по ВНОХД № 543/2015г., което е окончателно.
Следователно налице са законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за ангажиране гражданската отговорност на Прокуратурата поради неправомерното
повдигане на обвинение срещу ищците. В случай, че оправданият подсъдим е
понесъл вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, органите на
държавното обвинение дължат заплащане на обезщетение за репарация на вредите. В
конкретната хипотеза ищците претендират да са претърпяли неимуществени вреди,
изразяващи се сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в тях, както и
имуществени вреди за заплатени хонорари за адвокат и за пътни разходи.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.
Съдът, като се ръководи от
посочения принцип на справедливост и като съобрази данните по делото, намира
следното:
По отношение неимуществените
вреди на ищеца Д.Д.:
Разпитаният по делото
св.С. К., негов адвокат в наказателното производство, споделя, че Д. влязъл за
близо две седмици в психото. Това станало след второто заседание по делото. Изпаднал
в депресия и се видял принуден да се хоспитализира. След като излязъл от
психото обяснил, че много му се събрало и му дошло до гуша. Св.П. П., приятелка
на Д., споделя, че в резултат на обвиненията и получените призовки ищецът бил с
влошено здравословно състояние и с високо кръвно налагане. Изпитвал притеснения
и вечер, преди да пътува до Провадия, не можел да спи, бил постоянно в
напрежение и тревожност. Поставена му била диагноза ”паническо разстройство” и
бил хоспитализиран за около месец. Делото срещу него се отразило на социалния
му живот и се затворил в себе си. Отношенията му с хората се променили. Бил
злепоставен в обществото и пред колегите си, тъй като всички научили за
призовките и почнали да коментират. Съдът напълно кредитира показанията на тези
двама свидетели, като ги намира за ясни и непротиворечиви. От тях по безспорен
начин се установяват неимуществените вреди, настъпили в сферата на Д. в
резултат на незаконното обвинение. Явно е, че наказателното производство е
злепоставило ищеца в очите на познати и колеги, причинило му е за дълго време
притеснения, душевни терзания, срам, стрес, тревоги за изхода на делото. Налице
е и епикриза, в която е записано, че оплакванията му са след преживени стресови
събития от лично естество. Започнал да получава пристъпи, с повишаване на
кръвното налягане, сърцебиене и силен страх. Ограничил социалните контакти, не
общувал с други хора, вечер не можел да спи, станал разсеян. Това наложило и
хоспитализирането му. Съдът счита, че тази епикриза касае процесния случай,
доколкото е от времето, когато наказателното производство е било висящо. Освен
това показанията на св.П. категорично сочат, че в резултат на обвиненията
ищецът изпаднал в паническо разстройство и влязъл в психодиспансера, където бил
лекуван с хапчета. Ето защо следва да се приеме, че всички неимуществени вреди,
изброени по – горе, са причинени от незаконното обвинение. Наистина против този
ищец по това време са били висящи и други наказателни дела, по които също е бил
оправдан, поради което трябва да бъде прието, че всички те са причина за
вредите и не би могло да се счете, че фактът за репариране на вредите,
причинени по другите наказателни дела, ще освободи прокуратурата от отговорност
да обезщети вредите по настоящото обвинение, по което ищецът също е оправдан.
По отношение размера
на обезщетението, районният съд споделя възражението на ответната прокуратура,
че търсеното обезщетение от 10000 лева е прекомерно завишено. Действително
делото против ищеца е продължило в досъдебна и съдебна фаза почти 3 години,
който срок е сравнително дълъг. Вярно е също, че обвинението касае тежко престъпление.
Следва да се има предвид обаче, че през цялото време подсъдимият не е бил
задържан, а е бил с най – леката мярка за неотклонение ”подписка”. Безспорно е
претърпял неимуществени вреди, но интензитетът им не оправдава присъждане на
обезщетение в размер на 10000 лева. Съдът счита, че претърпените от него
неудобства са обичайни, като се изключи периода на хоспитализацията, който е
кратък, и като се има предвид, че ищецът не е бил задържан, а е можел свободно
да се предвижва, следва извод, че му се полага обезщетение в размер на 2500
лева. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на неимуществените
вреди, както и на вида на упражнената процесуална
принуда.
По изложените
съображения Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на Д.Д. обезщетение
за причинените му от неоснователно повдигнатото обвинение неимуществени вреди в
размер на 2500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. В останалата си част до целия
претендиран размер от 10000 лева искът следва да се отхвърли.
Според Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. В
случая присъдата е влязла в сила на 17.07.2015г. и оттогава тече и лихвата за
забава. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава върху обезщетението
от 2500 лева за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г. /завеждане на исковата
молба/ възлиза на 22.96 лева. Следователно прокуратурата трябва да се осъди да
заплати на Д. лихва от 22.96 лева, като за горницата до 83.42 лева искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение
неимуществените вреди на ищеца П.П.:
За тях показания е дал
св.С. Ж., който заявява, че П. се притеснявал от началника на фирмата, където
работи, защото е следствен по наказателно дело. Личало му, че е притеснен и
изглеждал все едно, че е на тръни. Показанията на свидетеля са семпли, но от
тях съдът прави извод за доказване на иска по основание. Явно е, че в резултат
на повдигнатото обвинение ищецът П. се изпитвал тревоги и притеснения, които са
довели до емоционален дискомфорт. Няма данни тези тревоги да са по-големи от
обичайните, а и ищецът не е бил хоспитализиран. Същият е бил с най-леката мярка
за неотклонение и е можел свободно да се предвижва. Ето защо съобразно принципа
за справедливост следва да се приеме, че подходящото обезщетение за причинените
вреди е в размер на 2000 лева. За толкова следва да се уважи главният иск, като
същият се отхвърли за горницата до 10000 лева.
По отношение на
мораторната лихва, съдът по реда на чл.162 ГПК извърши нужните изчисления, при
което установи, че за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г. лихвата се
равнява на 18.37 лева, като за такъв размер се уважи и предявеният иск. В
останалата си част претенцията е неоснователна.
Относно
имуществените вреди:
Претендират се
имуществени вреди от 1382.39 лева за ищеца Д. и 1332.49 лева за ищеца П.. Тези
суми са сбор от платени адвокатски хонорари и пътни разходи. По отношение на
адвокатското възнаграждение, всеки от ищците търси заплащане на 1027.50 лева
/половината от 2055 лева/. Съдът счита, че има доказателства за платени в полза
на процесуалния им представител адв.К. на 555 лева за първа инстанция и 1000
лева за втора инстанция. Това е видно от договорите за правна помощ, в които
тези суми са записани като заплатени реално. Що се отнася до останалите 500
лева, които се твърди, че са плащани на К. за явяванията му пред районния съд
на различните съдебни заседания /по 100 лева на заседание/, то съдът счита, че
тези плащания не се доказват. Св.К. действително е казал, че му е заплатено, но
липсват писмени данни, че тази сума реално е платена от ищците. Предвид
спецификата на адвокатската дейност, следва заплащането да се обвърже със
съставяне на разписка или друг писмен документ, какъвто в случая няма. Ето защо
районният съд намира, че липсва безспорно доказване за заплащането на тези 500
лева. Следва извод, че ищците са заплатили за адвокатски услуги общо 1555 лева
за двете инстанции, т.е. ответникът следва да им репарира по 777.50 лева за
всеки един от тях.
По отношение на
пътните разходи съдът съобразява, че по делото са представени няколко касови
бона за заплатено гориво. При съобразяване съдържанието на тези бонове, става
ясно, че почти всички съвпадат като дати с датите на съдебните заседания пред наказателния
съд. С тях са закупени горива, като само в касовия бон от 11.11.2013г. освен
гориво има записани и покупки на храни, които следва да се приспаднат. Данните
сочат, че са заплатени за гориво следните суми: 44.63 лева на 11.11.2013г.
/след приспадане на храните/, 49.20 лева на 16.12.2013г., 36.09 лева на
16.12.2013г., 33.21 лева на 28.04.2014г., 34.99 лева на 08.09.2014г., 33.20
лева на 15.10.2014г., 30.41 лева на 18.06.2015г., 54.99 лева на 18.06.2015г. и
19.84 лева на 18.06.2015г. Предвид разстоянията от Бургас до Провадия, съдът
намира, че сумите по боновете могат да се приемат като правдоподобни.
Разпитаният св.К. изрично е заявил, че е возел ищците в колата си и е купувал
гориво, което те са му плащали. Ето защо следва да се приеме, че закупеното
гориво действително е послужило за пътуванията до съда.
Сборът от платените
суми за гориво се равнява на 336.56 лева, т.е. по 168.28 лева за всеки един от
ищците. Що се отнася до пътуванията на ищците в досъдебното производство, за
тези пътувания няма приложени касови бонове, поради което и не се доказват
разходи, които да са реално извършени.
По горните съображения съдът намира, че
за всеки от ищците се доказват имуществени вреди от по 945.78 лева /сбор от
777.50 лева адвокатски хонорар и 168.28 лева пътни разходи/. Следва ответникът
да се осъди да им заплати суми от по 945.78 лева, като за горницата до 1382.39
лева /за Д./ и до 1332.49 лева /за П./ исковете като неоснователни следва да се
отхвърлят.
За мораторната лихва:
По реда на чл.162 ГПК
съдът изчисли, че за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г. върху главницата
от 945.78 лева се дължи лихва за забава от 8.69 лева. Следователно ответникът
трябва да се осъди да заплати на всеки от ищците лихва от по 8.69 лева, като за
горницата до 11.53 лева /за Д./ и до 11.12 лева /за П./ претенцията като
неоснователна трябва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца Д. разноски в размер на 245.42 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца П. разноски в
размер на 210.73 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК
по НОХД № 606/2012г. на Районен
съд-Провадия, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 18.08.2015г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 2500 лева до целия претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 22.96 лева /двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/
мораторна лихва върху главницата от 2500 лева за периода от 17.07.2015г. до
18.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 22.96 лева до целия претендиран размер от 83.42 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 945.78 лева
/деветстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ обезщетение
за имуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК
по НОХД № 606/2012г. на Районен
съд-Провадия, за което е бил оправдан, която сума е сбор от 777.50 лева платен
адвокатски хонорар и 168.28 лева пътни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 18.08.2015г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 945.78 лева до целия претендиран размер от 1382.39 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 8.69 лева
/осем лева и шестдесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от
945.78 лева за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8.69
лева до целия претендиран размер от 11.53 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 245.42 лева
/двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2000 лева
/две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 НК по НОХД № 606/2012г. на Районен съд-Провадия, за което е бил оправдан, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
18.08.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2000 лева до целия претендиран
размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на П.Р.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 18.37 лева /осемнадесет
лева и тридесет и седем стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 2000 лева
за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 18.37 лева до целия претендиран
размер от 83.42 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 945.78 лева /деветстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и
осем стотинки/ обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 НК по НОХД № 606/2012г. на Районен съд-Провадия, за което е бил оправдан, която сума е
сбор от 777.50 лева платен адвокатски хонорар и 168.28 лева пътни разходи,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 18.08.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 945.78 лева до целия претендиран
размер от 1332.49 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 8.69 лева
/осем лева и шестдесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от
945.78 лева за периода от 17.07.2015г. до 18.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8.69
лева до целия претендиран размер от 11.12 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 210.73 лева /двеста и десет лева и седемдесет
и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА