№ 13790
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110102784 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 275576/12.12.2022 г., подадена от ищеца С. Д. Х., чрез
пълномощника му адв. С. Р. с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се посочва, че с
решението предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е уважен изцяло, но неправилно
съдът е присъдил разноски в полза на ответната страна и не е присъдил посканите такива от
ищеца. Конкретно се твърди, че исковата претенция, предявена по този ред, е насочена към
оспорване съществуването на вземания на основания, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание за
вземането. В случая соченото от ищеца основание за недължимост на процесното вземане е
погасяването му по давност, която не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да се
позове на правните й последици в рамките на съдебен процес. Изяснява, че за процесното
вземане, по искане на праводателя на ответното дружество и срещу С. Х. била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, а след влизането й в сила и изпълнителен
лист от 12.06.2012 г. Именно въз основа на същия ответникът е образувал изпълнително
дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 14.09.2021
г. Счита, че в случая не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, доколкото искът е уважен поради установяване погасяване по давност на вземането, а
наред с това ответното дружество е предприело конкретни действия, насочени към
принудително събиране на задължението. Ето защо, в полза на същото не се следват
разноски. С тези доводи ищецът отправя искане за допускане на търсеното изменение и за
присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
ответникът „...............“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. П., оспорва молбата за изменение
на разноските като неоснователна. Намира, че съдът правилно е присъдил разноски в полза
на ответната страна, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
делото. Посочва, че не са предприемани действия за принудително събиране на сумата след
погасяването й по давност. Намира, че в случая наличието на правен интерес от предявяване
на исковата претенция не е достатъчно основание в полза на ищеца да бъдат присъдени
разноски. Неотписването на процесната сума от счетоводните системи на „...............“ ЕАД не
е равнозначно на извод за дезинтересоваността на кредитора от вземането. С тези доводи
ответникът отправя искане молбата да бъде оставена без уважение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 12.12.2022 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 05.12.2022 г./, от легитимирана страна с правен интерес – ищеца по делото.
По делото – в съдебното заседание от 30.09.2022 г. от ищеца, чрез пълномощника му адв. Р.
е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 30 от делото) съгласно изискването на
чл. 80, ал. 1, изр. 2 ГПК, което прави процесното искане процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
Предмет на настоящото дело по същество е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 13504 от 25.11.2022 г. е признато за
установено, че ищецът С. Д. Х., с ЕГН: ********** не дължи на ответника „...............” ЕАД,
с ЕИК: ........... сума в общ размер от 211,79 лева, включваща сумата от 146,79 лева,
представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор №
X0016855 от 04.05.2001 г., сумата от 25 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса и сумата от 40 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми по ч. гр. дело № 58290/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, 40 състав, е издаден изпълнителен лист от 12.06.2012 г., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване по давност на вземанията в период след издаване на
изпълнителния лист до образуване на настоящия процес.
С решението ищецът С. Д. Х. е осъден за заплати на ответника „...............” ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 2 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че доколкото по делото не се твърди и не се
установява процесните суми да са били изплатени изцяло от длъжника, с влязъл в сила
съдебен акт да е била призната тяхната недължимост, нито изпълнителният лист да е бил
обезсилен, то исковата претенция е предявена при наличието на съществуващ правен
интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима.
Съществуването на годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава
възможност на същото, като кредитор, във всеки един момент да инициира ново
изпълнително производство за принудително събиране на сумите, което от своя страна
обуславя интереса на задълженото лице – ищецът С. Х. да оспори съществуването им въз
основа на твърдяното от него обстоятелство – погасяване на притезанията по давност,
започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на
образуване на настоящото производство (в този см. Определение № 410 от 20.09.2018 г. по
ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г. о. ВКС).
В мотивната част на решението, касаеща отговорността за разноски, съдът е посочил,
че въпреки основателността на предявения иск, в случая приложение следва да намери
изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща
присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато същият признае иска
и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Прилагането на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква да са изпълнени и двете
предпоставки, визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът
счита, че са налице и двете предпоставки, поради което отговорността между страните за
направените разноски следва да се разпредели съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
2
Ответното дружество е признало иска. В отговора на исковата молба и в проведеното
открито съдебно заседание „...............“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, признава,
че давността е изтекла и, че вземанията са погасени по давност, считайки, че по този начин
притезанията не престават да съществуват, а се погасява единствено възможността за
принудителното им събиране. Съдът, преценявайки цялостното поведение на ответника в
процеса (в т. см. Определение № 163 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1070/2009 г., I г.
о., ГК) – изразеното в писмения отговор становище с изрично заявено признание на иска,
поддържано и в съдебно заседание, счита, че по същество от страна на ответника е налице
признание на исковата претенция. Действително, наред с признанието са посочени правните
последици, които ответникът свързва с постановяване на решение, с което искът ще бъде
уважен, но това не опровергава извода за извършено по същество признание на последния.
В тази връзка съдът съобрази приетото в съдебната практика, че с предявяването на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземания поради погасяването им по
давност длъжникът цели да осуети възможността за принудително изпълнение по вземането,
защото погасителната давност е изтекла, както и, че решението, с което искът е уважен,
формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на
влязлото в сила решение не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК (арг. от
чл. 298, ал. 1 ГПК).
Ето защо, ответникът има право на разноски и при уважаване на този отрицателен
установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако го е признал – в този
см. Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. дело № 245/2012 г. ВКС, ГК, IV-то ГО и
Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. дело № 1371/2017 г. ВКС, ГК, I-во ГО.
В хода на делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се
установи, че с извънпроцесуалното си поведение „...............“ ЕАД е станало причина ищецът
да потърси искова защита чрез отричане дължимостта на процесните вземания. Приетите
писмени материали сочат, че образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист
изпълнително дело № 20127860403171 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 и
с район на действие Софийски градски съд е било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 14.09.2021 г., а с това и преди образуване на настоящото дело по искова
молба от 20.01.2022 г.
Няма данни и дори твърдения след този момент по инициатива на ответното
дружество да е образуван нов изпълнителен процес, вземанията да са отразени като
дължими в счетоводната система на „...............“ ЕАД или същото да е осъществило
конкретни действия, насочени към претендирането им от ищеца. Ето защо, в случая са
налице и двете предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което
разноски се следват единствено на ответника. С решението са присъдени такива за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПрП, към чието прилагане препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм.
ДВ бр. 8/2017 г./.
Във връзка с изложеното в молбата от ищеца, обективираща искането му по чл. 248, ал.
1 ГПК, съдът намира за необходимо да отбележи, че наличието на правен интерес от
търсената установителна искова защита представлява абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на исковата претенция. В случая съдът, по вече изложените съображения,
а именно – наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора и липсата на твърдения
за погасяване на сумите чрез осъществено плащане, е приел, че такъв интерес е налице,
което е обусловило проверката по същество. В мотивите изрично е посочено, че по делото
не спори, както и, че с отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че
давностният срок за процесните вземания е изтекъл към момента на образуване на делото.
Предвид това и с оглед липсата на доказателства относно конкретно предприети от
3
„...............“ ЕАД действия по претендиране на процесните суми, с оглед и данните за
прекратяване на образуването изпълнително дело, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и, че именно в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноските по делото, като отново следва да се посочи, че сам по себе си фактът
на наличен правен интерес от търсената искова защита не е равнозначен и не обуславя
категоричен извод за това, че ответникът е дал повод за образуване на делото, доколкото се
касае за две различни обстоятелства, имащи различни правни последици.
В случая, въпреки наличието на правен интерес, от значение за допустимостта на
исковата претенция, по делото не се установи ответното дружество, с извънпроцесуалното
си поведение, да е дало основание за предявяването му, от значение за присъждане на
сторените по делото разноски.
По изложените съображения, искането на молителя и ищец по делото С. Д. Х. за
изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца С. Д. Х., с ЕГН: **********,
обективирано в депозираната по делото молба с вх. № 275576/12.12.2022 г., за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, на Решение № 13504 от 25.11.2022 г., постановено по
настоящото гр. дело № 2784/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско
отделение, 51-ви състав, в частта относно разноските по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4