Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
06.04.2023
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор: Евгения С.
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов административно дело № 173 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Н.К.Б., гражданин на Сирия, против Решение № 1353/23.01.2023
г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се
предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут.
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречал на материалноправните разпоредби и бил в явно несъответствие с
целите на закона. Твърди се, че не били обсъдени и анализирани всички факти и
обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната
цялост, но които били от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената
от оспорващия закрила, като по този начин административният орган нарушил
нормите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Освен това административният акт бил
необоснован, доколкото в голямата си част представлявал цитиране на вътрешни и международни юридически актове и
генерални принципи на бежанското право, които предвид липсата на допълнителна
аргументация не сочели към извод за действителна връзка с процесния случай, а по-скоро
като изведени в оспореното решение с цел постигането на по-голям и представителен обем. Същевременно
основните факти и обстоятелства, които наложили жалбоподателят да избяга от
Турция, били или фрагментарно отбелязани или изцяло игнорирани. Оспорват се
твърденията на ответника, че щом съпругата на молителя била от Мароко, те биха
могли да заминат и да живеят необезпокоявано там, а и тя не представлявала трета сигурна държава съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното Решение № 1353/23.01.2023 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС и преписката да се върне за ново
разглеждане и произнасяне от административния орган.
Ответникът по жалбата – Заместник-председателя
на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт М. Х.,
счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в
писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С 2 бр. Молби от
14.09.2022 г. до ДАБ при МС
М.Н.К.Б. е поискал закрила от Република България.
На същата дата той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 23031/15.09.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - Сирия, етническа принадлежност -, роден на *** г. в ***, със същия постоянен адрес, професия -, образование -…, религия -, , семейно положение -, с документи за самоличност.
На 14.09.2022 г. жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.
Oт Протокол с рег. № УП23031/08.11.2022 г. се
установява, че на същата дата е проведено интервю с М.Н.К.Б., с цел да се изяснят причините, поради
които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република
България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при
регистрацията. Споделил е, че в Република България се намирал със съпругата си х.а.,
родена на *** г. в ***, която била регистрирана с отделна молба за закрила. Твърди,
че е напуснал Сирия на 23.11.2015 г. и нелегално преминал в Турция, като през
2019 г. се опитал да я напусне нелегално, но не успял и бил задържан от
властите, след което бил върнат обратно в Сирия. През септември 2020 г. отново
напуснал страната си нелегално за Турция, където живял до 23.08.2022 г., когато
заедно със съпругата си влезнали в Република България не по законоустановения
ред и не през определените за целта места. По време на първия му престой в
Турция подал молба за закрила и му бил издаден кимлик, който бил отнет при
депортацията му. След това отново поискал да му издадат, но било казано, че не
може да стане. В Турция нямал проблеми и заплахи, вкл. и от официалните власти,
нито заради етническата си принадлежност, нито заради религията си. На въпроса
защо е решил да напуснат Турция и да подадат молба за закрила в България, е
отговорил, че искал да живее в мир със съпругата си. Заявява и че не притежава
разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, и освен в
България, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван,
нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и проблеми
заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради
изповядваната религия. Не бил имал проблеми с официалните власти в страната си,
нямал близки роднини, пострадали от войната, не е имало заплахи към него и
семейството му, не било оказвано насилие спрямо тях и не членувал в политически
партии или организации. Относно причините да напусне страната си сочи войната,
която избухнала в Сирия, и страха да го вземат в казармата, поради което и не
би се завърнал там.
Протоколът от
проведеното интервю с М.Н.К.Б. е подписан от
него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем
за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре
разбира смисъла му и няма възражения по него.
В писмо с рег. №
М-21506/27.10.2022 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна
агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр.
Харманли към ДАБ-МС като М.Н.К.Б., в случай че
отговаря на условията по ЗУБ.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като
доказателства още: Протокол от проведеното интервю с х.а. – съпруга на М.Н.К.Б.,
Справка вх. № МД – 839/21.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Международна
дейност“ ДАБ при МС относно Кралство Мароко и Справка вх. № МД – 743/15.11.2022
г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска
Арабска Република.
Със становище
рег. № УП23031/16.01.2023 г. на младши експерт в отдел „Производство за
международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, след преценка на
събраните по преписката доказателства, се предлага на М.Н.К.Б.
да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 1353/23.01.2023 г. на Заместник - Председателя на ДАБ
при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут на М.Н.К.Б..
На 30.01.2023 г.
оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че
е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу
решението е подадена по електронен път на 13.02.2023 г.
По делото са приети като писмени доказателства и: от
жалбоподателя - електронна
кореспонденция и 4 бр. снимки, а от
ответника – Справка вх. № ЦУ – 50/24.02.2023 г. на Директора на Дирекция
„Международна дейност“ ДАБ при МС относно Кралство Мароко и Справка вх. № ЦУ –
148/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС
относно Сирийска Арабска Република.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място,
тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № 03-15/03.05.2022
г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 40 по делото/ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Същият се е
произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 1353/23.01.2023
г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е
уместно да се отбележи, че административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде
предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил
както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход - Сирия, и в страната на съпругата му - Мароко.
Oт
приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани
редовно в производството пред административния орган, се установява, че
производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на М.Н.К.Б.
като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е
регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за
процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците
от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните
лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална
помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване
на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На
следващо място,
установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган,
отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на
разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В
законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е
изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ при МС,
който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и
безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за
предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на
хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 1353/23.01.2023
г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал
да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото
лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по
произход, са подробно обсъдени и анализирани.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е
дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като
съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително
наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на
деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват
с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни
данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на
административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на
страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно
обосновани. Нещо повече, изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено
преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в
страната му на произход - Сирия. Основният мотив, който кандидатът за закрила
изтъква за напускането й, е общата обстановка на несигурност в страната заради
войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези
страхове, правилен е изводът, че те не са продиктувани от реални действия от
страна на сирийската армия и власт. В действителност жалбоподателят не е бил
заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил
преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в
Сирия. Член
на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец,
което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут
съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът
на административния орган за неоснователност на искането на М. за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
Необосновано,
обаче е прието, че
в случая не били налице и материалноправните предпоставки
по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото този извод
е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно
която при произнасяне по молбата за статут следва да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя, с държавата му по произход или с трети държави.
Вярно
е, че не
се установява от събраните по делото доказателства, в
държавата си по произход жалбоподателят да е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при
завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на
обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Административният орган е извършил правилна преценка и
относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1,
т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на
субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното
му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009
г. по дело C-465/07 на СЕС
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с
позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на
насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв
интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.
В съответствие с
информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в
представената по делото справка вх. № МД – 743/15.11.2022 г. на Директора на
Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният
орган е приел, че поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата си
по произход Сирия, не може да се очаква молителят да се установи в друга нейна
част, където да ползва трайна и ефективна закрила.
Въпреки това изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ
не е изпълнено в необходимата пълнота, тъй като не е
извършил
преценка на фактите, свързани с държавата, на чиято територия той е живял през последните години преди нелегалното си
пристигане в България, а именно Турция.
Доколкото по делото не се спори, а и тези
обстоятелства се установяват от заявеното
от кандидата за закрила в проведеното интервю, е следвало органът да изясни
в акта си дали Турция
се явява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т.
9 от ДР на ЗУБ за лицето, като изложи мотиви относно всички кумулативно
разписани в тази норма предпоставки, както и да събере информация за актуалната
политическа и икономическа обстановка в страната и да я обсъди във връзка с
личното положение на молителя.
Действително
в решението си ответникът е изложил информация за обстановката в друга трета държава
- Мароко, но липсва обосноваване защо счита, че това е "трета сигурна
държава" за чужденеца. Обстоятелството, че съпругата му е нейна гражданка
не води до автоматичния извод, че тази държава е такава по смисъла на § 1, т. 9
от ДР на ЗУБ и за жалбоподателя. Съгласно дадената в цитираната разпоредба легална
дефиниция, "трета сигурна държава" е държава, различна от държавата
по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е
пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение; е защитен от връщане до територията на държава, в която
съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е изложен
на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да поиска статут
на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец; са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до
територията на тази държава. Както се посочи по-горе, условията на нормата са
дадени кумулативно. По делото не се твърди и няма данни М.Н.К.Б. да е живял на
територията на Мароко и административният орган не се е мотивирал защо счита,
че тя е такава трета сигурна държава за него, като не е изследвал въобще първата
от уредените в закона предпоставки за това. В този смисъл вж. и Решение № 16994 от
12.12.2019 г. по адм. д. № 1401/2019 г. на ВАС, III о. Освен това е трябвало да
събере информация
и да обсъди в акта си дали жалбоподателят би могъл да придобие гражданство в Мароко,
за да има възможността да се ползва от закрилата на тази държава, каквото
изискване е предвидено в чл. 75, ал. 2 ЗУБ.
Ето
защо следва да се приеме, че отказът на административния орган за предоставяне
на хуманитарен статут е постановен при неспазване както на общото правило на
чл. 35 АПК, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, което е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото би
могло да повлияе върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички
относими факти за случая.
По изложените
съображения съдът счита, че обжалваното решение в
частта, с която се отказва предоставянето на
хуманитарен статут на М.Н.К.Б. е незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за
ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Жалбата против Решение № 1353/23.01.2023 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС в частта, с която му се отказва
предоставянето на статут на бежанец е неоснователна, респ. в тази част то се
явява законосъобразно издаден административен акт, поради което направеното му оспорване следва да бъде отхвърлено.
Страните по делото не претендират разноски, поради което съдът
не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1353/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която на М.Н.К.Б., гражданин на Сирия, роден на *** г., с ЛНЧ **********, с адрес: РПЦ гр. Харманли, ж. к. „Дружба“ № 23, се отказва предоставянето на хуманитарен статут.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата на М.Н.К.Б., гражданин на Сирия, роден на *** г., с ЛНЧ **********, с адрес: РПЦ гр. Харманли, ж. к. „Дружба“ № 23, за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.К.Б., гражданин на Сирия, роден на *** г., с ЛНЧ **********, с адрес: РПЦ гр. Харманли, ж. к. „Дружба“ № 23, против Решение № 1353/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която му се отказва предоставянето на статут на бежанец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/