О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264324
гр.
Пловдив, 14.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
граждански състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15738/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
130 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №
283159/22.11.2020 г. на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ж.С.Р., по
искове предявени на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
3161/26.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7251/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XVI граждански състав.
С Разпореждане от 01.12.2020 г.
съдът с оглед преценката допустимостта на предявения иск, е изискал за
прилагане по настоящото дело ч.гр.д. № 7251/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI граждански състав.
Съдът, като се запозна с материалите
по постъпилото за послужване заповедно производство, намира, че не са били
налице предпоставките за даване на указания до заявителя за предявяване на
установителен иск за вземането, в който смисъл за ищеца, към настоящия момент
липсва правен интерес от образуване на настоящото производство. Това е така по
следните съображения:
С Разпореждане от 14.10.2020 г.
заповедният съд по № 7251/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал.
1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането, в едномесечен срок от получаване на съобщението за това. В
изпълнение на указанията на заповедния съд заявителят “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото
производство по гр.д. № 15738/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
В заповедното производство длъжникът
Ж.С.Р., е търсен на установения по делото, след справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., регистриран постоянен, съвпадащ с настоящия, адрес в гр. П.,
ул. “К.” № *. След осъществяване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК,
заповедният съд, е установил, че длъжникът не полага труд по трудово
правоотношение в страната, и е постановил книжата да се връчат чрез залепяне на
уведомление на адреса в гр. П., ул. “К.” № *. След изтичане на срока по чл. 47,
ал. 5 ГПК съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение.
Съдът в настоящия съдебен състав,
намира, че не са били налице предпоставките чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като
заповедният съд не е осъществил в пълнота процедурата, установена в
разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото длъжникът не е търсен на всички
известни по делото адреси, в точност на адреса, посочен от заявителя в
заявлението по чл. 410 ГПК – в гр. П., ул. „Н. Б.“ № *.
Следва да се посочи, че исковият съд,
пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на
съда по заповедното производство, че е са налице предпоставките по чл. 415, ал.
1 ГПК, а е длъжен да провери
допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл е
практиката на Върховния касационе съд,
обективирана в Определение №
310/19.06.2012 г. по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което е прието следното: “....дадените от съда, пред който е висящо
заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават
съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението
му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.”.
Допустимостта
на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване
както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки, каквито са: 1. наличието на издадена заповед за изпълнение;
2. подадено в срок от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, респ. връчване на
заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на
уведомление; 3. спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. наличието на пълен
субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и
това, установено в заповедта за изпълнение.
Липсата
на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен
интерес, респективно за недопустимост на иска.
В процесния случай в рамките на своите
правомощия съдът в настоящия съдебен състав констатира липсата на специална
положителна предпоставка за допустимост на този установителен иск, а именно
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, доколкото
процедурата по залепяне на уведомление не е спазена в своята пълнота, тъй като
длъжникът не е търсен на посочения в заявлението адрес в гр. П., ул. „*, в който смисъл е разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК,
която постановява, че когато ответникът в продължение на един месец не може да
бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. В този
смисъл е и установеното в разпоредбата на ал. 3 на чл. 47 ГПК, която
постановява, че съдът пристъпва към връчване на постоянния или настоящ адрес на
длъжника, едва когато ответникът не се яви в канцеларията на съда в указания
срок да получи книжата след залепяне на уведомление на посочения адрес.
По така изложените съображения,
предявеният иск, към настоящия момент, е недопустимо предявен, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
В случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение,
тъй като след влизане в сила на настоящото производство, заповедното
производство следва да бъде върнато на Районен съд – Пловдив, ведно с препис от
настоящото определение, за осъществяване на преценка за спазване на процедурата
по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба
искова молба вх. № 283159/22.11.2020 г. на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
против Ж.С.Р..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 15738 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив,
IХ граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
След
влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. №
7251/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, да се върне на заповедния съд, ведно с препис от настоящото
определение, за осъществяване на преценка за спазване на процедурата по чл. 47,
ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ