Решение по дело №1149/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………….………….../15.12.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено при закрити врата на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1149 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

В исковата си молба Е.Н.Д. твърди, че баба му Л.Г.Д. не може да се грижи за своите работи, тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало ”. Отправеното до съда искане е Л.Г.Д. да бъде поставена под пълно запрещение.

Ответникът Л.Г.Д., редовно уведомена за настоящото производство, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници е видно, че ищецът е внук на ответницата Л.Г.Д..

От представеният амбулаторен лист е видно, че на Л.Г.Д. е поставена диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер  с късно начало”.

От проведения от съда разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата не е ориентирана за време и място, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия иск, както и това, че е болна. Отговорите й са забавени, давани след няколкократно разясняване на въпросите и в повечето случаи кратки и недовършени.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията дадени в съдебно заседание, се установява, че ответницата страда от „Деменция при болестта на Алцхаймер  с късно начало”, която е с характера на Глобарна деменция, при която се разпада ядрото на личността. Тези промени са необратими и водят до невъзможност на личността да се грижи  за себе си и за своите интереси до пълен социален упадък.  Д. не е в състояние да планира, като с това може да увреди собственото си здраве, като същата не може да функционира без чужда помощ. Като излезе навън ответницата се губи, въпреки че формално знае адреса си. Тя вече има илюзорно възприемане на нещата.

По искане на ищеца с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите ****** /майка на ищеца/ и ****. /съпруга на ищеца/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирани лица, тъй като ищците са синове на ответницата, т. е. явяват се близки роднини, поради което същият е допустим.

Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.

В конкретния случай съдът посредством лични впечатления установи, че Д. е неориентирана за време и място. Същата не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до завеждане на настоящия иск, както и това, че е болна. Отговорите й са забавени, давани след неколкократно разясняване на въпросите и в повечето случаи кратки и недовършени. От приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена и разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ответницата страда от „Деменция при болестта на Алцхаймер – с късно начало”, която е с характера на Глобарна деменция, при която се разпада ядрото на личността. Тези промени са необратими и водят до невъзможност на личността да се грижи  за себе си и за своите интереси до пълен социален упадък.  Д. не е в състояние да планира, като с това може да увреди собственото си здраве, като същата не може да функционира без чужда помощ. Като излезе навън ответницата се губи, въпреки че формално знае адреса си. Тя вече има илюзорно възприемане на нещата. Характеристиките на заболяването, водят до извод за пълна невъзможност на Л.Г.Д. да се грижи за себе си, поради което следва да бъде поставена под пълно запрещение.

 

Мотивиран  от  горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Л.Г.Д., EГН **********, с адрес: *** по иска на Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Варна за учредяване на настойничество.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: