№ 370
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501989 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260928 от 12.02.2021 год. и решение № 262962 от 10.05.2021 год. /постановено
в производство по чл.247 от ГПК/, постановени по гр.д. № 10256/2021 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 1-ви състав, ЗАД „Армеец“ е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Ш. А. И. сумата от 40 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 15.02.2017 год., както и сумата от 120 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. К.,
починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 15.02.2017 год., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 04.05.2018 год. до окончателното изплащане,
като исковете за неимуществените вреди са отхвърлени до пълните размери, като са
разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Армеец“, като се излагат доводи за
неправилност. Възразява срещу изводите на съда, че приложимото материално право е
българското, тъй като и делинквента и пострадалите имали постоянно местожителство в
Кралство Нидерландия, поради което считат, че е приложимо правото на тази държава.
Твърди се, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като пострадалите
са допринесли съществено за настъпване на вредите, поради това че са пътували в
автомобила без поставен предпазен колан и вследствие на това са получили тежките телесни
1
увреди. Отделно от това оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определените размери на неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на
действително претърпените от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението
и постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по
делото.
Решението е обжалвано от ищеца Ш. А. И., чрез процесуален представител в
отхвърлителните части за сумата от 40 000 лева до пълния размер от 70 000 лева за
причинените й неимуществени вреди, вследствие получените телесни увреди и от 120 000
лева до 150 000 лева – за причинените вреди, вследствие смъртта на А. К., като се излагат
доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определените размери са силно
занижени и несъответстват на действително претърпените от ищцата болки и страдания.
Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с което исковете да
бъдат уважени до посочените размери. Претендира се разноските по делото.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Относно приложимото материално право съдът съобрази нормата на чл. 4, § 2 от Регламент
/ЕО/ № 864/2007 г. на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г., според която в случай, че лицето,
чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и
съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава.
Установява се по делото, че както водачът, чиято гражданска отговорност на
автомобилистите е застрахована при ответното дружество, така и пострадалите лица са с
обичайно местопребиваване в Република България. За да достигне до този извод настоящия
състав съобрази, че Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент не съдържа
определение за обичайно местопребиваване на физическо лице. Според практиката на Съда
на ЕО, обичайното местопребиваване на физическото лице е държавата, в която се намира
„центърът на неговия живот или житейски интереси“. Фактическият състав включва
обективен елемент - лицето да пребивава трайно, постоянно в една и съща държава и
субективен елемент - намерение да установи центърът на своя живот в тази държава.
Ответникът поддържа становището, че ищецът трайно пребивава в чужда държава -
Нидерландия. Действително от показанията на разпитания по делото свидетел се установява,
че ищцата и починалия са пребивавали в Нидерландия, но причината за това е упражняване
на непостоянна работа и без трудов договор. За да се приеме обаче, че обичайното
местопребиваване на ищеца е в друга държава, трябва да бъде установен не само
обективният елемент - че лицето за продължителен период постоянно живее в чужда
държава, но и субективният елемент - намерение за ищеца да установи центърът на своя
живот в тази чужда държава.
Съдът приема, че по делото това не е установено. Напротив, макар ищецът да е работел
непостоянно в Нидерландия, същият не е имал намерение за уседналост. Това е така, тъй
2
като пак от показанията на свидетеля се установи, че веднага след произшествието ищцата
се е прибрала в родния си град ***, където има къща за да се лекува и възстановява при
семейството си. Отделно от това в България са се намирали нейния син и майка. Не се
събраха доказателства за какъвто и да било адрес на ищцата в Нидерландия, както и дали е
била осигурена в тази държава за социални рискове и да е получавала социални облаги там.
Всичко това мотивира съда да приеме, че при ищцата не е установено по несъмнен начин
намерение от нейна страна да устрои своя живот в чужда държава, поради което съдът
приема, че същата има качеството на лице, пребиваващо в Република България. Поради това
предявените субективно обективно съединени искове намират правното си основани в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на
неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалите за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се
установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила контузия на главата;
разкъсно-контузна рана на челото в областта на скалпа-5см.; многофрагментно счупване на
дясна лъчева кост в областта на китковата става с разместване на костните фрагменти;
счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно с разместване на фрагментите; контузия на
белите дробове с последвал малък пневмоторакс /свободен въздух/ в гръдната кухина и
счупване на носните кости. Непосредствено след катастрофата постъпила в болница в
гр.Сегед, Унгария, където били извършени хирургична обработка на раната на главата и
наместване на счупената дясна лъчева кост с обездвижване на ръката с гипсова лонгета, а
след изписването на 22.02.2017г. продължила лечението си амбулаторно в България.
Ищцата е търпяла болки и страдания с подчертана интензивност през първите 2-3 седмици
след катастрофата и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тях
търпяла спорадични болки при обща преумора и преумора на дясната киткова става,
включително и при рязка промяна на времето. Наред с това в продължение на първите 2
месеца не е можела да си служи пълноценно с дясната ръка, което е затруднявало
обслужването в ежедневието. Раната в челната област на главата е зараснала за срок от 2
седмици с остатъчен белег от 5см., представляващ козметичен дефект във видимата част на
3
лицето. Счупванията на ребрата са зараснали окончателно с остатъчна деформация за срок
от 40 дни, а с проведената дихателна гимнастика оздравителния процес на гръдната травма е
приключил за срок до 3 месеца. Към деня на изготвяне на заключението дишането е
възстановило нормалния си обем и витален капацитет. Фрактурата на дясната лъчева кост в
областта на китковата става е зараснала за срок до 45 дни, а с проведената рехабилитация
оздравителния период е приключил за срок от 3 месеца. Поради това, че тази фрактура е
била лекувана консервативно е останала остатъчна деформация и дорзална девиация
/изкривяване/, водещо до намаление на флексията с около 10 градуса, но захватът на ръката
не е нарушен. Счупените носни кости са били без разместване и зараснали за срок до 30 дни
без негативни последици за дишането. Общият лечебен и възстановителен период на всички
увреждания е приключил за срок до 3 месеца, при липса на данни за усложнения или
настъпили други освен посочените негативни последици.
Разпитания пред първоинстанционен съд свидетел Х. установява, че при посещението си
след връщането в България ищцата била в шок, плачела, била с рани и изпитвала
затруднения при дишането. Поради травмата на ръката не била в състояние да се обслужва и
да полага грижи за детето си, поради което свидетелката й помагала около два месеца.
Установява, че с А. К. били заедно от около 6 години, с когото живеели преобладаващо в
Холандия, но често се прибирали в България. Много се обичали и искали да създадат свое
дете. Той бил изключително грижовен както към нея, така и към детето й от предходен брак.
Ищцата изключително тежко приела смъртта му, отказвала да живее без него и говорела за
самоубийство. Около 4-5 месеца след катастрофата заминала да живее в Холандия, където
работела като чистачка, но й било трудно, защото не можела да си служи пълноценно с
дясната ръка.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза
ищцата е преживяла психотравмено събитие, в което се съчетават физически и психически
травми в зряла възраст, когато е утвърдена силата на личността чрез изградено отношение
към себе си и възможностите за общуване и партниране с другите. Физическите
наранявания, възстановителния период, загубата на партньора в живота, дистанцирането от
приятелските контакти са достатъчен повод да се подсилва безпокойството и дисбаланса на
преживяванията. Преживеният шок, заедно със загубата на мъжа и осъзнаване след
инцидента на невъзвратимостта да намери себе си, поставило ищцата в перманентно
стресово състояние, като понастоящем интензитетът е с по-малка сила, но съществува в
ежедневието й и това затруднява възможностите й за адаптиране към новия начин на живот.
Според вещото лице при ищцата е налице непълно преживяна мъка от траура, което свързва
с вина към себе си за взетото решение в последния момент да пътуват с К. заедно за
България. Дори и към момента /повече от две години/ не е преживяла загубата му, което би
могло да подсили депресивната симптоматика и тревожността й за в бъдеще. Продължава да
е в нарушено психологическо и емоционално състояние, за възстановяването на което е
необходимо полагане на усилия и време.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на
пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП –
февруари 2017 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи,
води до извод, сумата от 40 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди, вследствие получените от нея телесни увреди, а сумата от 120 000
лева адекватно ще обезщети причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на А.
К., с когото безспорно ищцата е живяла на семейни начала.
При така възприетите размери на обезщетението ще следва да се разгледа другото
оплакване, повдигнато с жалбата на ответната страна, относно наличието на принос за
настъпване на вредите на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи от приетата автотехническа експертиза, която се
кредитира от съда, че микробус Фолксваген Каравел бил оборудван с триточкови предпазни
колани на всички места, а ищцата и починалия К. били пътници на задните седалки. Вещото
лице по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза пък установи, че както
ищцата, така и починалият не са били с поставени предпазни колани и съобразно механизма
5
на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило, ако К. е бил с обезопасен с
колан смъртта му би била избегната, съответно ако ищцата е била с правилно поставен
такъв, тя нямаше да получи увредите, тъй като тялото й нямаше да достигне до предната
седалка и да се получи удар с нея. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалата
и починалия, след като са пътували в превозното средство без поставени предпазни колани,
сами са се поставили в риск и сериозно са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, като настоящия състав определя 50 % принос на съпричиняване, на всеки един от
пострадалите.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % за всеки ще
следва да се редуцира определеното обезщетение за причинените на ищцата вреди,
вследствие получените от нея телесни увреди от 40 000 лева на 20 000 лева, а обезщетението
за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. К. следва да се редуцира
от 120 000 лева на 60 000 лева, за които суми исковата претенция е основателна.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 20 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
40 000 лева и действително дължимото обезщетение от 20 000 лева, за причинените вреди,
вследствие получените телесни увреди, като вместо това се исковата претенция за
посочената сума следва да бъде отхвърлена. Следва да се отмени и за сумата от 60 000 лева,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 120 000
лева и действително дължимото обезщетение от 60 000 лева, за причинените вреди,
вследствие смъртта на А. К., като вместо това се исковата претенция за посочената сума
следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски, дължими на адв. Д. над сумата от 2 463.60 лева до
присъдения от първата инстанция размер от 5 785.03 лева, както и държавната такса,
дължима по сметка на съда над сумата от 3 200 лева до присъдения размер от 6 755.56 лева.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 1 600 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, а
ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 2 365 лева, за осъществено
безплатно представителство по делото, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 260928 от 12.02.2021 год. и решение № 262962 от 10.05.2021 год.
6
/постановено в производство по чл.247 от ГПК/, постановени по гр.д. № 10256/2021 год. по
описа на Софийския градски съд, ГО, 1-ви състав в частта, в която ЗАД „Армеец” е осъдено
на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Ш. А. И. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, станало на 15.02.2017 год. над сумата от 20 000 лева до
40 000 лева, както и над сумата от 60 000 лева до 12 000 лева, както и в частта в която ЗАД
„Армеец” е осъдено да заплати на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение над сумата от 2
463.60 лева до 5 785.03, а по сметка на СГС да заплати на правно основание чл.78, ал.6 от
ГПК сумата над 3 200 лева до 6 755.56 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш. А. И. против ЗАД „Армеец” искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 15.02.2017 г., в размер на 20 000 лева, представляващи разликата над 20 000 лева до 40
000 лева за причинените й телесни увреди, както и в размер на 60 000 лева, представляващи
разликата над 60 000 лева до 120 000 лева, за причинените й вреди, вследствие смъртта на
А. К..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ да заплати на адв. Н.Д., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата
от 2 365 лева.
ОСЪЖДА Ш. А. И. да заплати на ЗАД „Армеец“ сумата от 1 600 лева, представляващи
разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7