Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  № 226

гр.Силистра, 14.04.2021г.

 

         Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.дело №76 по описа на съда за 2021г. и прие, че от външна страна, е редовно сезиран. Подлежат на извършване процесуалните действия по движение на делото. Правото на жалба е упражнено валидно, в срока от чл.156 ал. 1 ДОПК и след изчерпване на задължителната процедура от чл.156 ал.2 ДОПК,при внесена държавна такса за съдебното производство. Спазен е регламентираният ред (чл.156 ал.1 ДОПК), а ответният орган е представил пълната ревизионна преписка, поради което, при условията от чл.159 ДОПК,във връзка с чл.154 и чл.163 АПК, следва да бъдат извършени първоначалните действия по насрочване на съдебно заседание по делото.

 

          Производството е образувано по жалба на Б.Х.А. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.И.К. ***, срещу Ревизионен акт №Р-03001920003321-091-001/23.12.2020г.,потвърден с Решение №21 /22.03.2021г.,издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно установените задължения: - за годишен и авансов данък (чл.48 ал.2) ЗДДФЛ за периода 2015-2018г.; - за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 2014-2018г.; - за ДДС за данъчни периоди: м.01.2017г.- м.04.2019г.; - за ДОО; - за здравно осигуряване и - за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица.

        Оспорващият твърди,че обжалваният РА бил немотивиран и необоснован, като доминират съображенията, че неправилно бил приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на основа за облагане с данъци, в ракурса на чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че нито едно от приложените основания от чл. 122 ал.1 т.1,т.2,т.4,т.5 и т.7 ДОПК (Уведомление от 20.08.20г. по чл.124 ал.1 ДОПК на л.229-л.230) не било доказано, а почивало на предположения,тъй като не били събрани обяснения от всички установени лица, пътували до Германия с жалбоподателя, а само от някои, което компрометирало извода за наличие на основанието за прилагане на особения ред за извършване на ревизията.В този контекст поддържа и оплакване за допуснати тежки нарушения на базовите принципи на данъчното ревизионно производство от чл.3-чл.5 ДОПК - за обективност, самостоятелност и служебно начало.Независимо,че нормативното основание от чл.122 ал.1 т.2 ДОПК изисква „данни за укрити доходи или приходи“,а не доказване на всички такива, още повече, че е достатъчно наличието на едно от основанията по чл.122 ал.1 ДОПК, за да е законосъобразно прилагането на особения ред,следва да бъде указано на оспорващия, че твърденията му за неправилно провеждане на ревизията в хипотезите на чл.122 ДОПК,вкл. по т.1-неподаването на декларация по чл.50 ЗДДФЛ; както и по т.4 -липса на счетоводна отчетност съгласно ЗСч, през целия ревизиран период (вкл.при действието на отменения ЗСч за периода 2014-2015г. (чл.4 ал.3), както и на чл.3 ал.3 ЗСч-за документална обоснованост на стопанските операции), подлежи на уточняване, респ.установяване в съдебното производство, доколкото релевираните предпоставки от чл.122 ал.1 ДОПК се установяват от представените с данъчната преписка документи, съдържащи и потвърждения (признания) на РЛ.

Оспорващият твърди още, че била нарушена регламентацията от чл.122 ал.2 ДОПК при определяне на данъчната основа по особения ред, което я отдалечавало чувствително от действителната такава. Същата не била изчислена по аналог, а на базата на недоказано предположение, че всички пътували с жалбоподателя лица, без децата и роднините му, са били заплащали транспортната услуга,което не съответствало на установените факти в ревизията и закона. Приходните органи са разполагали с писмените обяснения на лицата Д.А. (л.649), Р.А.(л.690), Е.А.(л.720) и други потвърдили, че не са заплащали на жалбоподателя никакви пари, но въпреки това неправилно приели единична средна цена от 120 € на пътник през периода 2015-2018г. и 90 € за 2014 г.,каквато била цената по редовните автобусни линии през тези периоди и съгласно обясненията на ограничен кръг трети лица от насрещните проверки. Последните били събрани не в хода на ревизията,а при проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ и, макар Протокол №ПФ-03001919000853-073-001/05.06.2019г. (л.365-л.383) да е присъединен към доказателствената съвкупност от ревизията (л.363-л.364),по аргумент за противното от чл.50 ал.1 ДОПК, не съставлявал доказателство за обстоятелствата, свързани с осъществяването на услуги и получаване на доходи от тях, в контекста на чл.26  ал. 7 ЗДДФЛ.Твърди, че щом не са установени безспорно:-получателят на дохода (един от микробусите, с които са извършвани превозите бил индивидуална собственост на съпругата му В.А. и липсвали доказателства, че жалбоподателят е реализирал доход от експлоатацията му); - неговият платец; - размер; - моментът на плащане (датата на данъчното събитие), то следвало да се приеме,че процесните доходи не били документирани.

Категорично оспорва и възприетата методика от приходните органи при определяне размера на разходите за процесната дейност, вкл. определените разходни норми на горива на автомобилите, които не били съобразени с конкретното им техническо състояние, респ. летни/зимни условия и др.Поддържа и довод,че неправилно е прието пътуване до крайната дестинация - гр.Мюнхен на всички от справката на МВР гр.Силистра, при наличието на обяснения на трети лица (напр. на Р.А.Р., с когото пътували до гр.Букурещ, Румъния) в друг смисъл. С жалбата горното обстоятелство е оспорено посредством Справката на МВР относно датата 18.11.17г. (л.345-гръб),където обаче, срещу името само на един от пътуващите (С.С.А.) е посочено Румъния, което не променя вида и маршрута,вкл. крайния пункт на пътуването.

         Възразява срещу методиката на изчисляване на приетия „недостиг на парични средства за 2104г.“ в размер на 4663.35 лв.,като твърди, че в таблицата на л.16-л.18 от РД (л.85-гръб-л.86-гръб),не било отчетено начално салдо (за каквото и евентуалният му размер, дори няма твърдения), както и не били отразени коректно парични средства като входящ паричен поток по т.4-„доходи от стопанска дейност като ЕТ“. В този контекст твърди,че Ф.Б.(баща на съпругата му) през 2014г., му дарил сумата от 7000 лева за закупуване на автомобил, за което представил Договор за дарение от 09.06.14г. (л.58), ирелевиран от ответния орган като частен документ без достоверна дата и съдържание,както и без установеност на реалната възможност на дарителя да се разпореди по процесния начин със сума в такъв размер.

Развива съображения за прилагане на „общоприетата методика на НАП“, при която,при липса на данни за начално салдо,се приемат 5000 лв.,за каквато (методика) няма данни по делото; такава не е служебно известна на съда, което налага да бъде указано на оспорващия, че следва да посочи източникът на твърдяната методика, което би се отразило на резултата в този сегмент от ревизионното производство. Такава обаче, нито е съобразявана/обсъждана,нито прилагана от приходните органи, видно от съпоставката на паричните средства по част IV.8.“Други доходи“ от РД, срещу който не е подавано възражение по реда на чл.117 ал.5 ДОПК.

Развива подробни възражения и срещу определения размер на задължението за ДДС, като оспорва датата на достигане за регистрация, по аргумент от чл.96 ал.1 ЗДДС. Акцент е поставен върху твърдение,че при определяне на облагаемия оборот, данъчните служители са включили и изрично посочените като „приход автомобил на името на В.“ 2014г. (Мерцедес Спринтер с рег.№…СВ), с който именно, през цялата 2014г. и до продажбата му на 27.07.2015г. на А.Д.А.(л.331-л.334), са извършвани превозни услуги до Германия и обратно от жалбоподателя и Г.И.О.(втори шофьор, съгласно констатациите на ответника,но е приложено доказателство за нотариално заверено пълномощно само за Р. Р. М.,за управлението на друг автомобил „Фолксваген ЛТ35“, рег. №СС…АМ (л.271) Ето защо, на ответния орган следва да бъде указано,че приетите за установени обстоятелства относно това,че често пътувалите лица с оспорващия до Германия - Е.И.А.(л.720); Ф.К.А.и Г.И.О.(от последните двама няма обяснения, дадени в насрещни проверки),са били втори или основен шофьор, следва да бъдат доказани в съдебния процес,тъй като не се установява и от приложените дневници и счетоводни регистри от жалбоподателя (л.122-л.179), същите (поименно) да са били изключени от броя на пътниците, за които са отразени приходи от услуги на съответните дати.

По отношение на установените задължения за ДДС, е релевиран и довод, че същите били неправилно определени изцяло само върху продажбите, а не върху надценката (разликата) между покупната и продажната стойност на услугата. Последното влизало в неразрешимо противоречие с целта и характера на косвения данък. Оспорва се и приложената данъчна ставка от 15% по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, защото жалбоподателят не бил извършвал дейност като ЕТ и никога не бил регистриран в ТР,поради което счита, че следва да бъдат обложени доходите му като такива на физическо лице със ставка от 10%.

         Развива оплаквания за неправилност на изводите на приходните органи относно характера на доходите, получени от „СТП 2003“ООД, че същите били доходи от извършена работа по извънтрудово правоотношение. Оспорва и начина на облага-нето им по чл.29 ал.1 т.3 ЗДДФЛ, във връзка с чл.26 ал.1-ал.6 ЗДДФЛ, независимо, че жалбоподателят не бил регистриран като ЕТ.В контекста на горните възражения поддържа и неправилност на облагането на доходите за трите данъчни периоди - 2016г., 2017г. и 2018г., за които са налице данни, че данъкът по ЗДДФЛ е удържан и изплатен от платеца на дохода и повторното му облагане, води до забранения резултат за двойно облагане с един и същ данък, на един и същ доход, като нюансът е в приложената ставка - при платеца на дохода е 10%, а с оспорения РА - 15%.

          Оспорва изцяло и изводите за дължимост на определените задължителни осигурителни вноски, и в трите им части, защото атакуваният размер на признати доходи от превоз на пътници до Германия и обратно, пряко рефлектирал върху определените осигурителни доходи по месеци и години, с оглед тяхното изравняване. Акцент е поставен върху довод за липса на законова презумпция в чл.124а ДОПК, че определените основи за облагане с данъци по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, са формирани от доходи от трудова дейност, което изцяло изключвало задължителното осигуряване, по аргумент от чл.4,вр. с чл.6 ал.2 чл.10 ал.1 КСО и §1 т.3 КСО. Твърди, че е нямал нормативно задължение да се регистрира като самоосигуряващо се лице, както и, че не можело да се приеме, че цялата сума, легнала в основата на определените задължителни осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, била резултат от трудова дейност по смисъла на чл.4 КСО. Изрично възразява срещу включването в осигурителния доход за 2014г. на сумата приета за „недостиг на касовата наличност“,за която не съществуват правила (житейски или нормативни) да бъде определена като доход от трудова дейност. В този контекст възразява и срещу констатациите на ответния орган, че сумите получени от „СТП 2003“ООД представлявали доходи на Б.А. за положен личен труд без трудово правоотношение с платеца им от 01.01.2014г. (трудов договор има сключен на 01.03.2016г. до 2018г.) Тълкувайки приложената разпоредба на чл.4 ал.3 т.2 и т.4 КСО, при установения факт, че жалбоподателят не е бил регистриран като тютюнопроизводител (л.233-гръб), което ирелевира т.4, настоява, че същият не попада и в кръга на лицата, лимитативно изброени в т.2 - ЕТ, собственици или съдружници в ТД и физически лица- членове на неперсонифицирани дружества, какъвто жалбоподателят не е. Поставен в този ракурс оспореният РА, в частта му за определените ЗОВ, намира за незаконосъобразен,защото „СТП 2003“ООД като платец на дохода, е било длъжно да начисли и изплати към бюджета дължимите социални и здравни осигурителни вноски, щом сумите са по извънтрудово правоотношение и жалбоподателят не е декларирал, че е самоосигуряващо се лице.

Съдът следва да обърне внимание на това, че по въпроса дали доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен такъв,в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл.122 ал.2 ДОПК,представляваща установен при ревизията недостиг на парични средства на РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период (в случая 2014г.),но не е установен източникът на паричните средства (с неприемането на дарението на 7000 лева), осигурили въпросните разходи, е образувано и е на производство пред Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС, тълкувателно дело №8/2020г., насрочено за разглеждане на 23.04.2021г.  

 В обобщение на горните оплаквания, с жалбата се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 и 4 ДОПК, във връзка с чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК-допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с нормативната цел. Главното възражение обаче,е свързано с твърдение за неправилно приложение на материалния закон като се оспорва изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на приходните органи относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК.Последното било довело до неправилно определяне на разходите за релевираната превозна дейност, пряко рефлектиращи върху определената основа по особения ред за облагане с данъци. В тази връзка е поискано назначаване на съдебно-икономическа експертиза, което доказателствено средство е допустимо. С жалбата са поставени 7 отделни задачи на експертизата, по които ответният орган следва да изрази становище най-късно в първото съдебно заседание,вкл. ако прецени да постави и други такива.

Съдът указва на жалбоподателя, че от представените по делото Дневници за 2014г. на Б.Х.А. (л.122-л.124) и на В.Ф. А. (л.181-л.189), не се установява идентичност на доходите,нито такива са генерирани в размера посочен в дневниците и счетоводните (оборотни) ведомости на съпругата му, което налага да бъде уточнено по задача 2 - кои доходи и в какъв размер вещото лице да изключи;

Относно задача 4, следва да уточни какъв е източникът на твърдяната методика на НАП,с посочване на стр.16-стр.18 от РД, за да бъде прието,че към 01.01. 2014г. е била налична сума в размер на 5000 лева в патримониума на Б.А.;

Относно задача 7, следва да бъде проверено и обстоятелството: - върху размера на определените вноски за ДОО,ЗО и ДПО на жалбоподателя за 2014г., при съобразяване с минималния и максималния осигурителен доход, определен с чл.8 ЗБДОО/2014г.(отм.), дава ли отражение и какво, сумата от 4 663.35 лева, представляваща установен недостиг на парични средства. Ако отговорът е да, следва да по-сочи размера на ЗОВ и по трите пера, със и без тази сума, като част от процесния осигурителен доход за 2014г. на оспорващия.

При условията на чл.158 ал.1 ДОПК във връзка с чл.57 ал.2 т.2 ДОПК, следва да бъде допуснат като свидетел Ф.Е.Б.. По исканите други трима свидетели, които не са давали писмени обяснения в ревизионното производство (арг. чл.57 ДОПК), за установяване на твърдението на жалбоподателя, че многократно е пътувал от България до Германия (вж.Справка на МВР) през ревизирания период, под формата на т.нар.„споделено пътуване“,т.е. с поделяне на разходите за гориво и пътни такси с близки и познати, без генериране на приходи, като водените свидетели щели да установяват обстоятелства, че не са заплащали превозната услуга, следва ответният орган да изрази изрично становище, след което съдът ще се произнесе по допустимостта на така формулираните гласни доказателствени средства.

          Предвид засиленото служебно начало в административното правосъдие /арг. чл.9 АПК,вр. §2 ДР ДОПК/, следва още да бъдат дадени указания на отвения орган в следния порядък:

1.С данъчната преписка е представена заповедта по чл.112 ал.2 ДОПК, като ЗВР№Р-03001920003321-020-001/08.06.20г. е издадена от Б.С.С.с посочване, че е на длъжност началник-сектор „Ревизии“,фигуриращ в Заповед №Д-2273/20.12.18г. на Директора на ТД НАП гр.Варна. При оспорване, изпълняваната длъжност от възложилия процесната ревизия, подлежи на доказване по делото;

2.Съгласно чл.113 ал.6 ДОПК длъжностното качество на ръководителя на ревизията - А.Г.Н., следва да бъде удостоверено,вкл. в контекста на чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП.  

Жалбоподателят, след като се запознае /при необходимост/ с приложения на л.25 от делото диск, съдържащ релевираните електронни документи,подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис /КЕП/,следва изрично да заяви в процеса:Оспорва ли валидността и истинността на електронните документи, вкл. по отношение на положените електронни подписи от приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК?

Ако същите се оспорват, ответникът следва да представи Удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни услуги,които да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност като годни доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на посочените в тях длъжностни лица през съответните периоди.

    

     На основание чл.159 ал.2 ДОПК,съдът       конституира  страните по делото:

Жалбоподател: Б.Х.А. ***; с посочен съдебен адрес:***, офис 2,чрез адвокат И.Г.К. ***;

Ответник по жалбата:Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с административен адрес: гр. Варна, бул.”Осми Приморски полк“ №128.

      

                   Да се уведоми Окръжна прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК, независимо, че определените общи публични задължения са в размер под 100 000 лева.

 

         На основание чл.159 ДОПК, във връзка с чл.157 ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №76/2021г. по описа на АС-Силистра на 20.05.2021г. от 11.00 часа,за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

        Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК, във вр. с §2 ДР ДОПК, като ответникът има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/. 

                                                                                                                                                                                                         СЪДИЯ: