Решение по дело №478/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 403
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260807/23.06.2021 г., подадена от Г. С.
М., чрез пълномощника адв. Б.В., против решение № 44/21.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 350/2020 г. по описа на Районен съд-Брезник в частта му, с която по
предявените от "Водоснабдяване и канализация" ООД, срещу жалбоподателя искове по
чл. 422 ГПК е признато за установено, че Г. С. М. дължи на ищцовото дружество
сумата от 301,11 лева, представляваща главница за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: ***, с абонаментен № *** за
периода от 14.07.2017 г. до 27.03.2019 г. и сумата от 54.40 лева, представляваща лихва
за забава на месечните плащания за периода от 04.08.2017 г. до 01.06.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 301,11 лева, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК – 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д.
№ 225/2020 г. по описа на Районен съд – Брезник, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 350/2020 г. по описа на
Районен съд-Брезник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявените
от "Водоснабдяване и канализация" ООД, срещу Г. С. М. искове по чл. 422 ГПК са
отхвърлени поради погасяването им по давност за разликата над уважения размер от
301,11 лева до пълния претендиран размер от 324.11 лева- главница за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: ***, с абонаментен №
1
*** , за периода от 14.03.2017 г. до 14.07.2017 г., както и за разликата над уважения
размер от 54.40 лева до пълния претендиран размер от 60.78 лева на иска за законна
лихва за забава върху главницата. В жалбата са наведени подробни съображения за
неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Оспорва се изводът на районния съд, че жалбоподателят е
съсобственик на процесния имот и има качеството потребител на ВиК услуги. Сочи се,
че по делото липсва представен документ за собственост. В тази връзка се поддържа,
че между страните липсва валидно възникнало облигационно правоотношение. Поради
изложеното, жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният срещу него иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноските за двете
съдебни инстанции и заповедното производство. С въззивната жалба не се сочат
доказателства и не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна - "Водоснабдяване и канализация" ООД не е подала писмен
отговор в законоустановения срока по чл. 263, ал.1 ГПК и не е взела становище по
делото.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Брезник, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен
спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. В заповедното производство по ч.
гр. дело № 225/2020 г. по описа на Брезнишки районен съд, предмет на същото са били
исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника лично, като същият е депозирал възражение в законоустановения срок. В
изпълнение на чл.415 от ГПК ищцовото дружество е подало исковата молба в срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжен съд – Перник намира от правна и фактическа страна следното:
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, касаещи
приложимата нормативна уредба през процесния период в отношенията между
страните. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В производството пред Районен съд – Брезник е представена декларация по чл.14 от
ЗМДТ, подадена от ответника Г.М.. От съдържанието й се установява, че по силата на
2
покупко-продажба М. е придобил право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния
апартамент – нотариален акт за покупка № 21, том I, дело 532 от 27.03.1998 г.. В
полето „собственици“ деклараторът М. е посочил себе си и Й. С. М., за която липсват
други данни в кориците на делото.
Правилно решаващият съд е приел, че през процесният период ответникът Г.М.
е имал качеството „потребител“ на ВиК услуги. На първо място това се установява от
декларацията по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника Г.М.. Декларацията касае имот,
чийто административен адрес съвпада с адреса на имота, за който се претендира
заплащане на потребена питейна вода. Макар декларацията по чл. 14 ЗМДТ да няма
правопораждащо действие за придобиването на собствеността, същата съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган
за определени факти, включително касаещи притежаване правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти, в случая правото
на собственост върху имота, поради което този документ има материална
доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е
подадена и подписана от ответника, който не е оспорил нито авторството на подписа
си, като издател на документа, нито верността на удостовереното в декларацията. От
ответника не са представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който
ищецът претендира цената на услугите ВиК, ответникът продължава да е собственик
на този апартамент - напр. доказателства за настъпила промяна в собствеността след
подаване на декларацията през 1998г.
При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да
вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на
неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на
всички обстоятелства по делото, биха ли насочили към основателност или
неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за
страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с
оглед всички обстоятелства по делото. Когато страната е направила писмени
изявления за факти, касаещи правоотношенията ѝ с насрещната страна по
гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд.
Първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено така направеното
извънсъдебно признание на факти от ответника по отношение правото на собственост
върху процесния имот, респективно качеството „потребител“ на ВиК услуги.
Настоящият състав счита, че по делото са ангажирани доказателства, от които се
установява, че ответникът Е.Г.Г., е притежател на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, респ. се явява потребител на ВиК
услуги, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата
на закона и съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се
доразвива с Общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд, относно
доказаността на обстоятелството, че ответникът е съсобственик на процесния имот в
условията на СИО. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства,
които да установяват на първо място, че посочените в Декларацията по ЗМДТ
3
съсобственици са съпрузи, а на следващо място –от коя дата да са сключили
граждански брак. Последното е съществено, доколкото е необходимо за правилната
преценка досежно наличието или не на съсобственост, възникнала в условията на
СИО. На следващо място, по делото е прието писмо от Община Перник – Дирекция
„Местни данъци и такси“, в което е посочено, че с данъчна декларация от 23.09.2020г.
процесния имот е бил служебно въведен на ответника и още две лица, в качеството им
на наследник на Й.С.М.. От същото се установява, че Й.С.М. е починала, без да се
установява на коя дата е станало това, като предвид датата и годината на
предеклариране на имота, то може да се направи основателно предположение, че
смъртта на съсобственика е настъпила след исковия период.
С оглед установените по-горе обстоятелства, свързани с обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния имот, съдът
намира, че същия е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за 1/2 от
размера на вземанията на ищеца за доставена и отведена вода, поради което,
решението на първостепенния съд в частта, в която ответника е осъден да заплати на
ищеца сумата от 301,11 лева, представляваща главница за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: *** с абонаментен № *** за
периода от 14.07.2017г. до 27.03.2019г., както и сумата от 54,40 лева, представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 04.08.2017г. до 01.06.2020г.,
следва да бъде отменено над размера от 150,56 лева по главния иск и над размера от
27,20 лева – за акцесорния иск за законна лихва за забава.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и съобразно претендираните такива. Досежно разноските в
първата инстанция, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 299,98 лева,
представляваща разликата между дължимия се размер на разноските (общо 322,89
лева) и този, присъден с първоинстанционното решение (22,91лева), доколкото
решението на БРС в тази му част следва да бъде потвърдено.
На въззивния жалбоподател, съразмерно с уважената част от жалбата, следва да
му бъдат присъдени и разноски във въззивното производство в общ размер на 164,00
лева.
Въззиваемият претендира ю. к. възнаграждение, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на
едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 НЗПП. Поради това, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата а именно:
50.00 лева. На въззиваемата страна следва да се присъдят и разноски в
първоинстанционното проиводство. С оглед уважената част от иска, на същия следва
да бъдат присъдени такива в размер на 187,05 лева (152,41 лева в исковото
производство и 34,64 лева - в заповедното) поради и което решението на БРС в тези
му части, следва да бъде отменено за сумата над 152,41 лева (до присъдения размер от
304,81 лева) и за сумата над 34,64 лева (до присъдения размер от 69,27 лева).
4
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 350/2020 г. по описа на
Районен съд-Брезник, В ЧАСТТА, с която уважен искът на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД срещу Г. С. М. за признаване за установено, че Г. С. М. дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник за сумата над 150,56 лева,
представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище,
находящо се на адрес: ***, с абонаментен № *** за периода от 14.07.2017 г. до
27.03.2019 г. и за сумата над 27,20 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 04.08.2017 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата над размера от 150,56 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. №
225/2020 г. по описа на Районен съд – Брезник, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. №
350/2020 г. по описа на Районен съд-Брезник, В ЧАСТТА, с която уважен искът на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Г. С. М. за признаване за установено, че
Г. С. М. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник за сумата от
150,56 лева, представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: ***, с абонаментен № *** за периода от 14.07.2017 г.
до 27.03.2019 г. и за сумата от 27,20 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 04.08.2017 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 150,56 лева, считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 225/2020 г. по
описа на Районен съд – Брезник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 350/2020 г. по
описа на Районен съд-Брезник, В ЧАСТТА, в която Г. С. М. е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник разноски, направени в исковото
производство в размера над 152,41 лева, както и В ЧАСТТА, в която Г. С. М. е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски, направени в
заповедното производство, в размера над 34,64 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. №
350/2020 г. по описа на Районен съд-Брезник, В ЧАСТТА, в която Г. С. М. е осъден да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник разноски, направени в
исковото производство в размер на 152,41 лева, както и В ЧАСТТА, в която Г. С. М. е
осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски, направени в
заповедното производство, в размер на 34,64 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/21.05.2021 г., постановено по гр.д. №
350/2020 г. по описа на Районен съд-Брезник, В ЧАСТТА, в която „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
5
гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 е осъдено да заплати на Г. С. М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 22,91 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 ДА ДОПЛАТИ на
Г. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 229,98 лева, представляваща
разликата от присъдения с първоинстанционното решение размер на разноските,
направени в исковото и заповедно производства и размера на дължимите се такива в
първоинстанционното производство (вкл. заповедно такова).
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
Г. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 164,00 лева, представляваща
направени във въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6