Решение по дело №2698/2019 на Районен съд - Плевен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

 гр.Плевен, 21.05.2019г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 21.05.2019 година, в състав:

                                                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

      като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д.№7816 по описа                     за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

     

         Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.

         Делото е образувано въз основа на депозирана молба от И.В.П., ЕГН **********, адрес: *** против Д.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: молителката и  ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете Д.Д.П. на 5 години. Твърди се, че ответникът системно упражнява домашно насилие спрямо молителката, въпреки че са разведени от 2013 г. По телефона в обаждания получава заплахи за убийство, а като съобщение я заплашва с това, че ще прекара живота си „на колела“. Твърди се, че ответникът е професионален боксьор и е в състояние да изпълни заплахите си.

Твърди се, че през време на брака им молителката, бременна в 7-ми месец, била обект на домашно насилие и била настанена в Кризисен център в гр. Плевен, а след това и в гр.София. През всички тези години ответникът не престанал да упражнява психическо и физическо насилие спрямо нея.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да задължи лицето Д.А.П. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката; да забрани на същия да приближава жилището, което обитава в ***, местоработата й и местата за социални контакти; да бъде задължен да посещава специализирани програми.

          След обездвижване на молбата, молителката е уточнила, че последният акт на домашно насилие се е състоял на 04.05.2019год. и се е изразил в заплаха за убийство, отправена по телефон; както и на 06.05.2019год. – заплаха за саморазправа. С допълнителна молба уточнява, че датите на осъществено от ответника домашно насилие, под формата на изпратени СМС съобщения на телефона й с обидно и заплашително съдържани, са съответно 28.04.2019год. и 05 и 06.05.2019год.

         В о.с.з., молителката се явява и се представлява от адв.Г., като молбата се поддържа и се навеждат доводи по същество в о.с.з.

         В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.М.. Прави се признание на факта, че текстовите съобщения, изпратени от телефона на ответника на телефона на молителката са действително със съдържание, каквото е представено по делото. Заявява се, че съдържанието им е представено избирателно от молителката и че в действителност ответникът бил провокиран преди това от нея и поради тази причина изпратил съобщенията със съответното съдържание. Навеждат се доводи по същество.

        Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните и характера на производството намира, че искането за защита на молителката по реда на този закон се явява основателно.

        Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на през 2013год. съдебно решение. Не е спорно, че  ответникът има добри взаимоотношения с малолетния си син Д., както и че детето  със желание  общува със своя  баща.

       Установява се, че страните по делото изпадат в състояние на спорове  във вр. с въпроси, касаещи отглеждането на малолетното дете, както и по отношение проблема, който детето все още има - нощни напикавания и употреба на памперс. Именно заради разногласията им в тази връзка ответникът твърди, че изпада в пререкания с молителката и поради тази причина е изпратил СМС-и със съдържанието, отразено в извадки от същите, приложени по делото. В о.с.з. съдът прие, че не следва да цени същите като доказателства, но в случая и предвид изричното изявление на ответника, че не оспорва, че е изпращал  същите на  молителката и че са с автентично съдържание, то съдът приема, че следва да вземе предвид същите като доказателства по делото. Видно от съдържанието им е, че ответникът се е обръщал към молителката с думи като : „***“ и др.. В съобщенията се съдържат и закани, че молителката „***“, съждения, че е „***“ и не си гледа добре детето…. В отговор молителката е написала следното съобщение до ответника : „ По никакъв начин не се занимавам с теб, ще изискам да бъде направен тест на теб и тест на мен. ***.“ В о.с.з. при изслушването на страните молителката заявява, че преди е подавала жалби по реда на ЗЗДН срещу ответника, но ги е оттегляла, за да не пречи на кариерата му. Свидетелката Ж.В./***/ твърди, че това е станало и поради заплахи от страна на ответника. Понастоящем обаче молителката е категорична, че не желае да дава повече шанс на ответника и поддържа молбата си с искане за защита по реда на  ЗЗДН. Твърди, че досега е търпяла, но в действителност се страхува от него и иска той да престане да я следи и тормози, вкл. и посредством обаждания и съобщения по телефон. В настоящото производство се обсъжда въпросът за посочения период от молителката осъществено ли е спрямо нея акт на домашно насилие от страна н  ответника и този период обхваща време – максимум 1 месец от датата на подаване на молбата. Същевременно е видно, че молителката била настанена в Кризисен център за периода от два дни през 2013год. – за същия период твърди, че била подлагана на тормоз от страна на ответника. Не е спорно, че е депозирала преди това искания за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника, които оттеглила – по нейни твърдения, за да не пречи на службата му, т.к. ответникът работи като полицай. От показанията на свидетелите К.Т.,  и В.И.се установява, че за процесния период от време не са били преки свидетели на осъществен тормоз спрямо молителката, но последната се оплакала, че отново е тормозена от ответника и че този път ще подаде жалба срещу него, която да бъде разгледана по надлежния ред. Св. В.твърди, че  прочела лично съдържанието на обидните и заплашителни СМС съобщения. Както тя, така и свидетелят И.заявяват, че ответникът не е преставал да тормози дъщеря им – от развода им през 2013год. досега.Твърдят, че същата изпитва истински и основателен страх от ответника и от това, че на практика ще осъществи заплахите си спрямо нея. На свой ред ответникът твърди, че бил провокиран от молителката и затова е изпратил процесните СМС съобщения. Заявява, че същата не се грижи добре за детето, нехайна майка е; позволява то да бъде в компания на нейни приятели, които не са подходящ кръг за него. Изясни се  обаче по делото, че ответникът не е подавал жалби  срещу  молителката, респ. не е предприемал действия за промяна на родителските права  по отношение на малолетното дете и това, разгледано във вр. с представените от него доказателства/устни/ дава основание на съда да направи извод, че не са налице доказателства за това молителката да е била причина, провокатор за неговите действия към нея; няма доказателства за това същата да е лоша майка и т.н. Дори и хипотетично това да беше установено такова твърдение, то не може да се яви като „основателна“ причина за упражняване на акт на домашно насилие спрямо нея. По делото са изслушани и  показанията на свидетели, водени от ответника – И.Д.и Х.П.. От същите се установява, че не са били  преки свидетели на момента, в който ответникът е писал заплашителните и обидни СМС съобщения до молителката. Св. Д.заявява, че не е чел съдържанието им, но ответникът сам му казал какво е писал и окачествява постъпката му като неправилна. Заявява, че молителката често провокирала с изказванията си  ответника и той затова бил написал СМС-и с такова съдържание, но практически нямал истинското намерение да  ги изпълни. Св.П. заявява, че бил свидетел на проведен телефонен разговор между страните, при който молителката  провокирала  с думите си  ответника. От една страна обаче не става ясно дали  твърденията му касаят относим по делото период, а от друга – изложеното от него /като преразказ на разговора/ не е равностойно по степен/като тежест/ на  съдържанието на съобщенията, които  ответникът е изпратил на молителката. Освен това, в случая предмет на делото е не поведение на молителката спрямо  ответника,  а  поведение на ответника спрямо нея.

            ЗЗДН дефинира домашното насилие не само като физически акт, но и като акт на оказвано психическо насилие над потърпевшия. В случая и както беше отбелязано, ответникът не оспорва, че е изпратил СМС-съобщения на молителката с представеното по делото съдържание. Пълномощникът му заявява, че на практика е безспорно, че тези действия на ответника осъществяват фактическия състав на домашно насилие по смисъла на закона.

             Ето защо спрямо молителката следва да се  определят мерки за защита, каквито съдът е наложил с временната заповед за защита, като следва да се определи срок за срочните такива – 12 месеца. Липсват доказателства за това осъщественото насилие от страна на ответника да е било физическо такова, респ. да е осъществено непосредствено в дома й  или на работното място /тормозът е осъществен по телефон/. Същевременно страните имат дете, което следва да осъществява режим на контакти със своя баща. Досега молителката заявява, че то се взема от бащата от детската градина, за да няма тя пряк контакт с ответника. Така определеният срок за защита съдът приема за достатъчен, за да окаже своето  превъзпитателно въздействие спрямо ответника. 

           При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.

            По отношение искането на молителката за заплащане на разноски за един адвокат: същото е основателно. Представени са доказателства за заплатен  хонорар на адв.Г. в размер 700лв. Не е направено възражение за прекомерност, поради което следва да се присъди  изцяло.

         На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие следва да се наложи глоба в размер 200лв., която е в минималния, визиран в закона.

           Воден от горното, съдът

 

  Р   Е   Ш   И   :

 

           ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение И.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, както следва :

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Д.А.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И.В.П., ЕГН **********, адрес: ***.

            ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на Д.А.П., ЕГН **********, адрес: *** да приближава И.В.П., ЕГН **********,  жилището й на адрес: ***, местоработата й на адрес ***, както и да не доближава местата й за социални контакти и отдих – на по-малко от 30 метра, за срок от 12 месеца.

              ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.  

          ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

          СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3.

          СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

          ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН Д.А.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ  глоба в полза на държавата в размер 200лв.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.А.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, разноски по делото за един адвокат в размер 700лв.

          ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на  РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.

          Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.

 

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :