РЕШЕНИЕ
№ 7943
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110112769 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от (община) – район „(район)“,
чрез юрк. М. К.-., срещу С. П. Г., с която е предявен иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответницата,
че ищецът е собственик на реална част от ПИ (поземлен имот) с
идентификатор (номер), попадаща в УПИ (номер), кв. **, с площ от *** кв.м.
/защрихована с жълт цвят на скицата[1]проект/ от ПИ с идентификатор
(номер) по скица-проект № (номер) от (дата) г., издадена от СГКК- гр. (град)
и Заповед № (номер) от (дата) г. на СГКК, представляваща част от УПИ
(номер)-общ, кв. ** по действащ регулационен план на м. (местност), одобрен
с Решение *** ** по протокол *** ** от (дата) г. на СОС, за които е съставен
акт за частна общинска собственост с № **** от (дата) г., претендирана
погрешно като собствена на ответницата и за която към момента липсват
данни за съответните граници и площ в районната администрация.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на урегулиран
поземлен имот (номер)-общ с площ от **** кв.м., находящ се на бул.
(булевард), кв. **, гр. (град), видно от Акт за частна общинска собственост №
**** от (дата) г. на (община) – район „(район)“. Сочи се, че след нанасянето
на общинския имот в кадастралната карта и кадастралните регистри е
изискана комбинирана скица за пълна и частична идентичност по отношение
на общинските имоти, находящи се в кв. **, на м. бул. (булевард), при което
се установява, че в западната част на общинския имот е налице навлизане от
собственика на поземлен имот с идентификатор (номер). При извършена
1
справка от страна на районната администрация по отношение на поземлен
имот с идентификатор (номер) – стар имот с пл. № *, записан в разписен лист
от **** г., със собственик В. Г. Ат., докато в разписен лист от **** г. за,.
„(местност)“ за имот с пл. № * е констатирано, че са вписани данни за
собственици В. Г. Ат., Л. В. Ат. и Ал. В. Ат. с вписан документ за собственост
– нотариален акт № ***, том ***, дело № **** от **** г. Последното според
ищеца установява несъответствие и навлизане без основание в общинския
имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост № **** от 2002
г. Навежда се, че към настоящия момент ответницата Г. е завзела реална част
от поземления имот с идентификатор (номер) с площ от *** кв.м.,
представляваща част от общинския УПИ (номер)-общ, кв. **, като същата не
представя и не притежава документ за собственост, поради което е налице
липса на основание за завземане на процесната реална част от *** кв.м. –
същата частна общинска собственост. Обобщава, че в случая е налице спор за
собственост по отношение на процесните *** кв.м. от общинския имот,
завзети и ползвани без правно основание от ответницата С. Г.. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи иска.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответницата
С. П. Г., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от нея, чрез адв. С.
И. от САК. В отговора на ответницата се излага, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, тъй като тя е собственик на ПИ с идентификатор
(номер) по силата на Нотариален акт № **, том *, дело № **** от **.**.****
г., протокол рег. пр. № **/**** г. на СГНС – К. р. и Нотариален акт № **, том
**, дело № **** от **.**.**** г. на П. П. – 1 нотариус при СРС. Сочи, че
съгласно последното изменение на КККР със Заповед № (номер) от
30.01.2013 г. на Началника на СГКК- гр. (град), кадастралната карта била
преведена в съответствие с документите за собственост, които тя притежава,
както и с тези на граничещите със собствения й имот поземлени имоти.
Твърди, че след **** г. и уреждане на сметките по регулация със (община), не
е имало спор за имотните граници. Застъпва, че ПИ, за който е определен
идентификатор (номер), е описан неправилно в Акт за частна общинска
собственост като УПИ с площ от **** кв.м. Обръща внимание, че Актът за
общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява
официален удостоверителен документ. Посочва, че със заявление от
07.07.2022 г. ищцовата страна е поискала от СГКК изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на имотите с идентификатори
(номер) и (номер). В коментираното административно производство
ответницата подала възражение срещу това изменение, което
административният орган приел същото за допустимо, намалявайки площта
на имота на ответницата от *** кв.м. на *** кв.м. Накрая заключава, че с това
действие е налице „навлизане“ или „застъпване“ на имота й, а искането за
изменение засяга пряко собствения й имот и същото се явява
незаконосъобразно и неоснователно. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните
2
доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Ищцовата страна в производството се легитимира като собственик на
урегулиран поземлен имот (номер)-общ., с площ от **** кв. м., находящ се в
гр. (град), бул. (булевард), кв. **, въз основа на представения по делото Акт
за частна общинска собственост № **** от **.**.**** г. на (община) – район
„(район)“ (л. 5 от делото).
От представените по делото натариален акт № **, том **, дело **** от
**.**.**** г. (л. 64 от делото) се установява, че ответницата се легитимира
като собственик на недвижим имот – парцел ***-*-*/** от кв. ** по плана на
гр. (град), местност (местност) ** част, с площ от ***кв. м., с неуредени
сметки по регулация за придаваемите се ***кв. м.
От представения по делото нотариален акт № **, том **, дело **** от
**** г. (л. 65 от делото) се установява, че ответницата е призната за
собственик на придадените по регулация *** кв. м. към собствения й парцел
***-*-*/** от кв. ** по плана на гр. (град), местност (местност) ** част.
Последният е с идентификатор (номер), което не е спорно между страните, а и
същото се установява от представената по делото скица на поземлен имот №
(номер)/(дата) г. по КККР гр. (град), одобрени със Заповед (номер)/(дата) г. на
АГКК (л. 66 от делото).
По делото е представен протокол № **/**.**.**** г. на СГНС – К. р. (л.
67-69 от делото), като видно от т. * от същия към парцел ***-**/**,
собственост на С. П. Г., са определени като придаваеми към същия - ***кв. м.
от имоти на СГНС, както следва: от имот */**- ** кв. м.; от имот */** – ***
кв. м. и от имот */** -** кв. м., а от т. ** се установява, че от парцел **/**,
собственост на С. П. Г., се отчуждават и придават към парцел **, собственост
на СГНС, *** кв. м.
По делото е приета и заповед № (номер)/(дата) г. на началника на
СГКК-(град), с която частично е одобрено изменението на кадастралната
карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор (номер),
състоящо се в отразяване границите на поземлен имот с идентификатор
(номер), чийто северна и южна граници съответстват на границите на УПИ
(номер)-общ., кв. ** от действащ регулационен план на м. (местност),
одобрен с Решение № **по Протокол № **/**.**.**** г. на СОС, и който
УПИ е описан в Акт за частна общинска собственост № **** от **.**.**** г.
на (община) – район „(район)“.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-
техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема
като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че първият
регулационен план за гр. (град), местност (местност) ** част е от ****г. и е
одобрен със заповед № ***/**.**.**** г., като копие от него представлява
приложение № 2 към експертизата. В заключението вещото лице е
констатирало, че парцел ***-*/** от кв. ** по регулационен план на гр. (град),
местност (местност) ** част, м. (местност) **, с площ ***кв. м., одобрен със
заповед № ***/**.**.**** г., на основание заповед № ***/**.**.**** г.
3
(приложение № 3 към експертизата), е преотреден за новия имот пл. № ** под
№ ***-*/** (нанесен със зелен удебелен контур в изготвената от вещото лице
комбинирана скица – приложение № 1 към експертизата), като последният е
идентичен с имот с идентификатор (номер), с площ от *** кв. м. Експертът
посочва, че съгласно действащия регулационен план на гр. (град), местност
(местност), одобрен с Решение № ** по Протокол № ** от **.**.**** г. на
СОС УПИ (номер)-общ. (отразен с тъмно сини дворищни граници на
комбинирана скица – приложение № 1 към експертизата), с площ от **** кв.
м. от кв. ** застъпва имот с идентификатор (номер) с площ от *** кв. м.
(отразена с жълта щриховка в комбинирана скица – приложение № 1 към
експертизата), като е посочено, че за тази площ няма данни за отчуждаване,
но за УПИ (номер)-общ. е съставен Акт № ****/**.**.**** г. за частна
общинска собственост. Вещото лице в открито съдебно заседание пояснява,
че частта, за която общината претендира е придобитата част по регулация, по
предходната регулация, за която има документ за придобита собственост.
Частта в жълто е спорната част. По новата регулация, тя не е придобита,
макар че фигурира в парцел № *, но това не означава, че тя се придава
автоматично, тъй като се държат сметки по регулация. Собственост върху
парцел от новата регулация не може да бъде придобита, докато не се уредят
сметки по регулация, тъй като общината претендира за тези *** кв.м., но те са
собственост на С. по предходната регулация, които са придобити също от
общински имот. По новата регулация, която е приета 2001 г., за общината се
отрежда парцел 8 – общински, който включва тази жълта част. Тази жълт част
не е придобита от общината, защото сметки по регулация не са уредени.
По делото е прието влязло в сила решение № ****/**.**.20** г. по
административтно дело № ****/20** г. по описа на АССГ, 56 състав, от което
се установява, че Кмета на (община) е обжалвал заповед № (номер)/(дата) г.
на началника на СГКК-(град) в частта й, с която е отказано изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, и жалбата му е била е
отхвърлена.
При така установените факти от значение за спора съдът приема
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Същият е
допустим. Твърдяното материално право е спорно в отношенията между
страните, предвид заявените права от ищеца върху реална част от имота му,
част от която се твърди и да е погрешно включена в имота на ответницата.
Фактическите твърдения, заложени в исковата молба и процесуалното
поведение на страните обосновават колизия на права, като изходът на спора
по иска за собственост би разрешил и материалноправния спор между
страните относно принадлежността към патримониума на ищеца на спорното
право, което би се постигнал и целения от него правен резултат в пълен обем.
Последното поражда правния интерес на ищеца от разрешаване на спора при
така избраната форма на искова защита. Не обуславя извод за недопустимост
и обстоятелството, че между същите страните се е водил предходен спор по
иск с правно основание чл. 54 ЗКИР, приключил с влязло в сила решение №
****/**.**.20** г. по административтно дело № ****/20** г. по описа на
4
АССГ, 56 състав. Това е така, защото в рамките на онова производство не са
били признати, респ. отречени със сила на пресъдено нещо правата на ищеца,
въведени като предмет на изследване в настоящото производство.
Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е
установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди,
че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в
кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот
/непълнота на кадастралната карта/, като ищецът по този иск следва да
установи материалното си право към момента на предявяване на иска (т. 4
на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на
ОСГК на ВКС). Целта е да се установи безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната
карта.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти
или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите
имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Непълнотата или грешката се допълва или
поправя по административен ред от службите по геодезия, картография и
кадастър по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, а когато е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред
/чл. 54, ал. 2 ЗКИР/.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗКИР поземленият имот е основна единица на
кадастъра, а ал. 2 от същата правна норма изисква поземления имот да бъде
отразен в кадастъра съобразно границите на правото на собственост. При
спор относно начина, по който са отразени в кадастралната карта съседни
имоти /независимо дали е предявен чрез иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или друг
иск за собственост/, съдът следва да установи границите на собствеността на
всяка от страните по спора, като отчита и осъществените във времето факти,
които водят до промяна на тези граници /в този смисъл мотивите към т. 4
на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на
ОСГК на ВКС/. Площта на поземления имот е част от основните кадастрални
данни, но не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е
функция на границите му /в този смисъл решение № 704 от 07.01.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, IV г. о. /.
Съдебната практика приема, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИ е иск за
собственост към настоящия момент, който има за предмет установяване
правото на собственост върху спорната площ и като последица установяване
наличието на грешка в кадастралната карта. С оглед на това, при разглеждане
на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът проследява
регулационните планове на населеното място и изследва как е отразена
спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на установеното право
на собственост, дали има придаваеми места по регулация и дали регулацията
е приложена по един от трите възможни начина. Според ВКС, това са
относимите факти, които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи
на страните във връзка с тях /в този смисъл решение № 128 от 8.01.2021 г.,
5
постановено по гр. д. № 1210/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК/.
Съществените за настоящото дело материалноправни въпроси касаят
предпоставките за придобиване на право на собственост върху част от имот
при придаването му по регулация към съседен имот при действието на
ЗПИНМ, на ЗТСУ и на ЗУТ, кога дворищната регулация се счита за
приложена и какви са правните последици от отпадането
на отчуждителното действие на дворищната регулация по смисъла на пар. 8,
ал. 1 от ЗУТ.
В съдебната практика (Решение № 60120/26.10.2021 г. по гр. д. №
77/2021 г., I ГО на ВКС, Решение № 43/06.07.2022 г. по гр. д. № 3263/2021 г.,
II ГО на ВКС, Решение № 18/22.06.2012 г. по гр. д. № 338/2011 г., I ГО на
ВКС и др.) е разяснено, че дворищнорегулационният план при действието
на чл. 39 ЗПИНМ (отм.) и чл. 110 ЗТСУ (отм.) е имало непосредствено
отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели за
упълномеряването им се считаха отчуждени по силата на заповедта за
одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче е условно
– ако регулацията бъде приложена. За прилагане по регулация са възможни
три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена,
когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет
съгласно пар. 105 ППЗИНМ (отм.), респективно сумата, съставляваща влязла
в сила оценка на придаваемото място е преведена. Представянето на разписка
за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД.
Вторият способ за приложение на регулацията е налице, ако към датата на
откриване на производството по изменение на дворищно регулационния план,
придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно
отстъпване по реда на пар. 102 ППЗИНМ (отм.), респективно чл.
111 ЗТСУ (отм.). Третата хипотеза е, когато е изтекла погасителната давност
за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл.
134, ал. 3 ЗТСУ (отм.). Нотариалният акт за установяване правото на
собственост върху придаваемото место по регулация в първите две хипотези
се издава служебно по искане на общината с прилагане на обяснителна
бележка и скица – пар. 108, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), респективно чл. 287
ППЗТСУ (отм.). Нотариалният акт по регулация е констативен -
удостоверява, че условията за заемане на отчуждените с дворищно
регулационния план части от съседни имоти са били изпълнени и служи като
изпълнителен титул за въвод във владение на придадения имот от съдебния
изпълнител, съгласно пар. 109 ППЗПИНМ /отм/, респективно за издаване на
изпълнителен лист въз основа на него, съгласно чл. 284 ППЗТСУ /отм/
- Решение № 1362 от 19.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 879/1996 г., IV г. о.
С приемането на ЗУТ отпадна непосредственото отчуждително
действие на дворищнорегулационния план, като се въведоха други правила
при регулиране на имотите и се възприе принципът, че регулационните и
имотните граници трябва да съвпадат, а промяната им може да стане само със
съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор за прехвърляне
на собственост – чл. 15, ал. 3 ЗУТ – Решение № 225/10.12.2013 г. по гр. д. №
2253/2013 г., I ГО на ВКС.
6
Относими в настоящия случай са отменените ЗПИНМ и ЗТСУ, тъй като
към (дата) г., когато е приет регулационният план, съгласно който имотът на
ищцовата страна застъпва имота на ответницата със съответната спорна по
делото част от *** кв. м. Законът за устройство на територията все още не е
влязъл в сила.
На първо място следва да се отбележи, че актът за частна общинска
собственост само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи право на собственост. Същият има доказателствена сила до доказване
на противното, само относно посочената дата и място на съставяне, видът и
състоянието на имота, такива, каквито са описани в акта, както и че се е
осъществило соченото основание за придобиване. За да се ползва като
официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият
следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и
посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е
придобит от общината - така решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714
от 2017 г. на ВКС. Или актът има доказателствена сила за правото на
собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно
основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на
общината. Предвид това и доколкото в сочения от ищцовата страна Акт за
частна общинска собственост № **** от **.**.**** г. на (община) – район
„(район)“ не е отразено придобивното основание, а само е посочен текста на
чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОС, сочещ кои имоти са общинска собственост, съдът
намира, че не е доказана собствеността на ищцовата страна върху имота
посочен Акт за частна общинска собственост № **** от **.**.**** г. на
(община) – район „(район)“.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът посочи, че
кредитира като основа на формиране на изводите си по съществото на спора,
се установи, че ответницата е придобила с договора от 1976 г. правото на
собственост върху парцел III-8а/89 от кв. 82 по регулационен план на гр.
(град), местност „бул. 9-ти септември“, с площ от 910 кв. м., идентичен с
имот с идентификатор (номер), с площ от *** кв. м., като площ от *** кв. м.
от същия се застъпва с УПИ (номер)-общ, гр. (град), местност (местност), с
площ от **** кв. м. (съгласно действащия регулационен план на гр. (град),
местност (местност), одобрен с Решение № 89 по Протокол № ** от
**.**.**** г. на СОС). Вещото лице е установило, че имотът на ответницата е
нанесен в регулационен план на гр. (град), местност (местност) през **** г.,
като същият е одобрен със заповед № ***/**.**.**** г., като впоследствие, на
основание заповед № ***/**.**.**** г., е преотреден за новия имот пл. № **
под № ***-**/**. Ответницата е придобила собствеността върху парцел ***-
**/** от кв. ** по регулационен план на гр. (град), местност (местност), с
площ от *** кв. м въз основа на сделка по натариален акт № **, том **, дело
**** от **.**.**** г., като, както се посочи, изрично е отразено в документа,
че същият е с неуредени сметки по регулацията. Съдът намира, че по делото е
проведено доказване, че последните са уредени, тъй като съгласно
7
представения по делото нотариален акт № **, том **, дело **** от **** г.,
издаден по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), ответницата е призната за
собственик на придадените по регулация *** кв. м. към собствения й парцел
***-*-*/** от кв. ** по плана на гр. (град), местност (местност) ** част, за
което е заплатила и съответната стойност за придаденото място. Ангажиране
на годни доказателства оборващи тази констатация на нотариуса, ищцовата
страна не е ангажирала. Последното налага съдът да приеме, че по отношение
на процесната част от *** кв. м. регулацията е приложена, чрез една от
визираните по-горе хипотези, а именно чрез плащане.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице твърдените от
ищцовата старана непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата, която е
претендирала такива и е представила доказателства, че действително е
сторила същите в общ размер на сумата от 1500 лева, от които 300 лева
депозит за експертиза и 1200 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед на
направено от ищеца възражение, съдът е извършил преценка относно размера
на възнаграждението, изплатено от ответницата, съобразно размерите на
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и
при преценка правната и фактическа сложност на производството,
проведените заседания и събраните по делото доказателства, съдът намира,
че размера на адвокатското възнаграждение не е завишено, поради което
същото се дължи на ответницата в пълен размер.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от (община) – район „(район)“, чрез юрк. М.
К.-., със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) срещу С. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: (село), (адрес), иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор (номер),
попадаща в УПИ (номер), кв. **, с площ от *** кв.м. /защрихована с жълт
цвят на скицата-проект/ от ПИ с идентификатор (номер) по скица-проект №
(номер) от (дата) г., издадена от СГКК- гр. (град) и Заповед № (номер) от
(дата) г. на СГКК, представляваща част от УПИ (номер)-общ, кв. ** по
действащ регулационен план на м. (местност), одобрен с Решение *** ** по
протокол *** ** от (дата) г. на СОС - маркирана в жълто по скица
приложение № 1 към съдебно-техническа експертиза с вх. № (номер)/(дата)
г., която е неразделна част от решението и приподписана от съда/ на стр. 122
по делото/, за които е съставен акт за частна общинска собственост с № ****
от (дата) г.
8
ОСЪЖДА (община) – район „(район)“, чрез юрк. М. К.-., със седалище
и адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на С. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: (село), (адрес) сумата от 1500 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9