Р Е Ш Е Н И E
№ 432 23.10.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
260 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на К.Г.А. ***, с ЕГН **********, против
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 71 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
нанесени телесни увреждания от претърпяно на 13.05.2017 год. ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 13.05.2017 г. до
окончателното й изплащане.
От фактическа
и правна страна ищецът твърди, че е претърпял травматични увреждания от ПТП при
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно
счупване на пет ребра от дясната половина на гръдния кош, заедно със счупване
на напречните израстъци на девети и десети гръдни прешлени, довело до трайно
затруднение движението на снагата, и луксация на лява тазобедрена става със
счупване на задния ръб на ацетабулума, довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник. Ищецът заявява, че за претърпените от него болка и страдание следва да бъде
обезщетен от застрахователя на товарния автомобил и прикачено към него ремарке,
за които са били сключени застраховки ГО, с две полици № BG/22/117001232860/25.04.2017
год. със срок на валидност до 25.04.2018 год. и BG/22/117001258927/27.04.2017
год., със срок на покритието до 27.04.2018 г. Ищецът се позовава на възприетото
в ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год.на ВКС, според което собственикът на
моторно превозно средство, сключил застраховка „гражданска отговорност“ е трето
лице по смисъла на чл.257 ал.3 от КЗ (отм.) и е легитимиран да предяви иск по
чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) срещу застрахователя по същата застраховка за
причинените му вреди при управление на същото превозно средство от друго
лице.
Твърди се, че в деня на произшествието е бил
приет в клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“
АД, била извършена оперативна интервенция за наместване и тазобедрената става,
бил поставен на директна екстензия. Бил изписан на 06.06.2017 год.с препоръка
за домашно лечение при постелен режим.
Твърди се, че ищецът не бил работоспособен от 13.05.2017 год. до 13.05.2018
год.
Ищецът заявява, че
отправил писмена претенция за заплащане на обезщетение от застрахователя и
такова било определено в размер на 45 000 лв., който според него е
недостатъчно за обезщетяване на вредите.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска. Оспорва твърдението за виновно поведение на
водача на товарния автомобил и твърди, че поради прекратяването на досъдебното
производството при отказ на пострадалото лице не са били изследвани в цялост
причините, обстоятелствата и механизма на настъпване на произшествието.
Заявява, че пострадалият е съпричинил вредите, тъй като е пътувал без поставен
предпазен колан. Оспорва се наличието на пряка и причинно-следствена връзка
между настъпилото произшествие и получените увреждания от ищеца. Претенцията се
оспорва по размер, като се оспорват всички твърдения за характера, интензитета
и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва
се претенцията за присъждане на лихва от деня на настъпване на събитието.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е пряк
иск против застрахователя по 432 ал.1 от
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 71 000 лв. след допуснато изменение чрез увеличение на
претенцията.
Няма спор
между страните, че на 13.05.2017 г., около 10.50 часа на магистрала
„Тракия“ при км.303 в посока Бургас е настъпило ПТП, при което товарна композиция,
управлявана от Ю.Т.е катастрофирала в стълб на надлез на магистралата. Не се
оспорва от ответника, че ищецът е пътувал в товарния автомобил като пътник на
предна дясна седалка. Ответникът също така не оспорва, че за товарния автомобил
и ремаркето са били сключени застраховки „гражданска отговорност“ между него и
собственика на превозните средства – „Зика транс“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е пострадалият-ищец.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС,
претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и
причинените увреждания на ищеца.
От медицинската
документация и от медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил травми
на лява тазобедрена става, гръден кош и гръбначен стълб. От автотехническата
експертизата е видно, че произшествието е настъпило по време на движение на товарната
композиция на магистралата, като от мащабната скица, изготвена като приложение от в.л.Гяуров и от снимковия
материал при огледа в досъдебното производство се установява, че композицията е
излязла от пътното платно, движела се е извън него и е катастрофирала в стълб
на надлез извън платното. От отговора на задача 2 към автотехническата експертизата е видно, че преди настъпването
на произшествието автомобилът се е движел със скорост до 90 км.ч., а в момента
на удара скоростта е била около 50 км.ч. Като се има предвид, че товарната композиция
самостоятелно е излязла от пътното платно и в резултат на това движение е настъпил
удар в стълба на надлеза, съдът приема, че водачът на товарния автомобил е
нарушил правилата за движение – по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, задължаващи го да
контролира непрекъснато управляваното превозно средство и да се движи със
съобразена с конкретните условия скорост и по чл.5 ал.1 т.1 – да не създава
опасности за движението. От отговора на задача №4 към автотехническата
експертиза е видно, че ударът в стълба е попаднал в дясната част на кабината,
където е стоял пострадалият; тялото му е било така притиснато, че никакво
движение непосредствено след удара не е било възможно. С оглед на това съдът
приема за доказано наличието на причинно-следствена връзка между произшествието,
причинено виновно от Ю. Т., и телесните наранявания на ищеца, който е пътувал
на предната дясна седалка в товарния автомобил. Причиняването на вреди в
резултат на противоправно поведение (в случая нарушение на правилата за
движение по пътищата) представлява деликт, при който вината на деликвента се
предполага от закона – чл.45 ал.2 от ЗЗД. В случая установеното оборимо
предположение за вина на деликвента не е оборено със събраните по делото
доказателства и са приобщени такива, от които се установява вина на водача на
застрахования при ответника товарен автомобил.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан от
ищеца като пътник в товарния автомобил.
С решение
№67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в
случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която
го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал.
2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Съдебната
практика последователно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат е
налице, когато е осъществено конкретното проявление на действие или бездействие
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице, а дали това поведение
действително е в причинна връзка с последвалия резултат и по някакъв начин е
допринесло за настъпването на решителното събитие - т.7 от ППВС № 17/1963 г.,
решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.
От
съдебно-медицинската експертиза е видно, че в медицинската документация не са
описани характерни белези по тялото на пострадалия, които биха се получили от
поставен предпазен колан, поради това в.л.д-р П. не е могъл да направи
обоснован извод дали ищецът е пътувал с поставен колан. Св.Атанасова (съпруга
на ищеца) заявява, че по тялото му имало охлузвания от колана, които по-късно
посинели. Като се има предвид, че ищецът е бил с травма на гръдния кош,
възможно е тези белези да не са били счетени за значими и поради това да не са
били описани в документацията. Определящо в случая се явява заключението на
в.л.Гяуров, че притискането на тялото на пострадалия в кабината от удара,
довело до травма на гръдния кош, би настъпило без значение от поставения
предпазен колан, от което съдът достигна до извод, че поведението на
пострадалия не е допринесло за настъпването на вредите. Приносът за настъпване
на вредите трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем.
От показанията
на свидетеля Атанасова се установява, че след произшествието съпругът ѝ
бил откаран с линейка в болницата в Ямбол. Тя и синът ѝ веднага тръгнали за болницата в Ямбол и
заварили ищеца с разбита глава, оплаквал се от болки в крака. Тъй като в Ямбол
нямало специалист, пострадалият бил насочен към болницата в гр.Стара Загора.
Там ищецът бил приет в отделението по ортопедия и предприели действия за
наместването на крака, който бил излязъл от тазобедрената става. На контузения
крак се закачила тежест и трябвало ищецът да лежи неподвижно. Поради тази
причина свидетелката останала с него в болницата, за да го обгрижва. Съобщава,
че ищецът изпитвал силни болки, имал синини по тялото, имал счупени ребра. След
изписването от болничното заведение лечението продължило у дома. Ищецът имал
силно главоболие за около месец-два. При направен скенер се установил съсирек. Той
започнал да се придвижва сам след три месеца – първо с проходилка, после с две
патерици и накрая с една. След около осем месеца започнал да се движи без
помощни средства. Свидетелката съобщава, че той все още има болки в гръбнака и
таза, когато се движи.
От
доказателствата се установява, че ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ гр.Стара Загора за времето от 13.05.2017
– 06.06.2017 год. Приет е с ляв крак в принудителна аддукция и вътрешна
ротация, активни и пасивни движения силно болезнени и в много ограничен обем, с
клинични данни за луксация на лява тазобедрена става с фрактура на заден ръб на
ацетабулума. След консултация с неврохирург е установена фрактура на
трансверзални израстъци на Т9 – Т10 и комоцио. Осъществена е оперативна
интервенция на 16.05.207 год., като под локална анестезия е направено закрито
наместване и дислокация на тазобедрената става, затегляне на лявото бедро при
флексия около 30-40 градуса и външна ротация и репозиция на бедрената глава в
ацетабуларната ямка. Поставен е на директна екстензия. Изписан е с препоръки за
леглови режим за още 30 дни и носене на торако-лумбален корсет. В досъдебното
производство се съдържа изследване – компютърна аксиларна томография, от която
е видно, че на 01.08.2017 год. е установена находка – вътрешна хидроцефалия.
От
заключението на медицинската експертиза и видно, че ищецът е получил контузия
на гръдния кош със счупване на 5 ребрени дъги в дясно с кръв в гръдната кухина,
счупване напречните израстъци на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, луксация на лява
тазобедрена става със счупване задния ръб на ацетабулума и сътресение на
мозъка. Обичайния период за лечение на луксацията на ставата, съчетана със
счупване задния ръб на ацетабулума, е
6-8 месеца, на счупването на напречните
израстъци – 1,5 – 2 месеца, на фрактурата на ребрени дъги – около 2 месеца. При
прегледа вещото лице е установил настъпило пълно възстановяване с остатъчни
болки при определени обстоятелства.
Претърпените от
ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес,
ограничения в личния живот и контакти след произшествието на 13.05.2017 год.
представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от
ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. Превозното средство, с което е
причинено произшествието, е било застраховано при ответника и е собственост на
„Зика транс“ ЕООД с ЕИК ********* – дружество с едноличен собственик на
капитала К.А.. В случая липсва тъждество на собственика на увреждащото превозно
средство и пострадалия, но дори и да се приеме, че поради собствеността на
капитала ищецът е собственик на превозното средство, то следва да бъде
съобразено разрешението, дадено в т.8 на ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014
год. на ОСТК ВКС и вредите да бъдат
обезщетени от застрахователя, тъй като товарния автомобил е бил управляван от
деликвента.
При определяне
размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
708/2009 г., II т. о., ТК).
Ищецът се е
лекувал в болнично заведение за периода от 13.05. до 06.06.2017 год. и в
домашни условия. Счупванията на гръбначния стълб в гръдната област и пет ребрени дъги и на задния ръб на ставната
ямка на бедрената кост попадат в юридическия критерий „средна телесна повреда“
– първите са довели до трайно затруднение на движението на снагата, а второто –
до трайно затруднение движението на ляв долен крайник. Счупванията са причинили
силни болки на пострадалия, наложили са лечение с пълно обездвижване за
продължителен период от време, а след това – продължителен период на прохождане
с помощни средства. Видно е от заключението, че възстановяването на най-тежката
травма на тазобедрената става е продължило около осем месеца. Силни болки е
предизвикала и луксацията на тазобедрената става, която е наложила репозиция в
болнични условия и поставяне на директна екстензия (прикачане на тежест към
крака), което допълнително е причинило неудобства и ограничения на ищеца. Освен
болка, телесните увреждания са причинили на ищеца физически и битови
неудобства, защото той е бил на легло по време на целия болничен престой и още
30 дни след изписването си и е разчитал изцяло на чужда помощ за всички
ежедневни дейности. Продължителното
лечение е причинило промяна в обичайния ритъм на живот и изолация.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и страдания,
неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, възрастта
на ищеца, която предполага трудно и продължително възстановяване,
продължаващото оплакване от травмите при движение, и като взе предвид
икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че на К.А. следва да
се определи обезщетение в предявения размер от 71 000 лв.
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху присъдената сума от момента на
настъпване на събитието – 13.05.2017 год.
Част Четвърта
от КЗ (отм). не съдържаше разпоредба, уреждаща изрично момента на настъпване на
забава за застрахователя, поради което беше
постановена трайна практика по реда на чл.290 от ГПК, приемаща, че гражданската отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие и това обстоятелство обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди при същите
условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
практиката приемаше дължимост на законната лихва върху обезщетението от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение –
напр. решение № 72/30.04.09 г. по т. д. №
475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009
г., II т. о., ТК.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими
от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата
на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента
на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението.
След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия
застрахован (дружеството), то като момент на дължимост на лихвата за забава
следва да се възприеме 09.08.2018 год. – датата, на която пострадалият е подал
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът е поискал
присъждане на разноски по представен списък и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК в пълен размер
– заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д. да заплати на К.Г.А. ***, с
ЕГН ********** сума в размер на 71 000 (седемдесет и една хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 13.05.2017
год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „Волво“ ФХ 400 с рег.№А4506НА, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на лихва върху
обезщетението от момента на увреждането до момента на подаване на заявление от
пострадалия.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д. да заплати на К.Г.А. ***, с
ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство в размер на 6 890
(шест хиляди осемстотин и деветдесет)
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: