№ 674
гр. София , 19.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503070 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2020г. по гр. дело № 6182/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав
са отхвърлени предявените от А. Д. А. против Прокуратура на РБ осъдителни искове с
правно основание чл.2б ЗОДОВ за имуществени вреди, изразяващи се в платена неустойка в
размер на 35 000лв по предварителен договор за продажба на лек автомобил от
07.01.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 9488,38лв,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
08.09.2016г-09.05.2018г., като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищеца А. Д. А. чрез пълномощник адв. Е. Г. с оплаквания
за неправилност. Конкретно се поддържат доводи против изводите на съда, че ищецът
следвало да уведоми прокуратурата за наличието на договор между него и трето лице, и че
не е доказан деликтният състав на чл. 21, ал.2 ЗЗД, предвиждащ недобросъвестно поведение
на трето лице за изпълнение на договора, каквито указания не били дадени в хода на
процеса, нито била променена поставената правна квалификация на иска. Подробно се
излагат обстоятелства относно наличието на предпоставки да се ангажира отговорността на
прокуратурата за неправомерни действия на длъжностни лица по ръководството и надзора
на разследващите органи /чл.196 НПК/ заради многократното удължаване на сроковете за
приключване на досъдебното производство и задържането на автомобила, иззет като
веществено доказателство и необоснованият отказ да се върне на собственика за период от
1
13 месеца след като всички процесуално-следствени действия са извършени. Изтъкват се
още и съображения за наличието на вреди в посочения размер в пряка причинна връзка с
неправомерните действия на длъжностните лица, и за неоснователност на възраженията на
прокуратурата, че ищецът не се е позовал на чл.81 ЗЗД, а вместо това платил неустойка при
това в прекомерен размер. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и
вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в
претендираните размери.
В срок не е постъпил отговор на въззиваемата страна –ответник ПРБ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му
части. Правилно с оглед на изложените в исковата молба правопораждащи спорното
притезание факти / имуществени вреди настъпили в резултат от неправомерни действия на
длъжностни лица под ръководството и надзора на ПРБ и в нарушение на правото за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок по чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС по висящо
досъдебно производство образувано през 2015г. / предявените искове са квалифицирани по
чл.2б ЗОДОВ. Предмет на разглеждане са искове с правна квалификация чл.2 б ЗОДОВ и
чл.86 ЗЗД в размери от 35 000лв- главница и лихва от 9488,38лв за период 08.9.2016-
09.05.2018г, имащи за предмет имуществени вреди под формата на търпени загуби,
изразяващи се в плащане на неустойка в размер на 35 000 по предварителен договор от
07.05.2015г, настъпили в резултат на забавено разглеждане и решаване на досъдебно
производство, по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил, предмет на
договора и лихви за забавено изпълнение на парично задължение.
Допустимостта на исковете и тяхната материално правна квалификация е обусловена
от наличието на образувано през 2015г наказателно производство- преди влизане в сила на
ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.98/11.12.2012г/ и с оглед на задължителната за съдилищата практика
/обективирана в решение № 210/15.06.2015г. по гр.д. № 3053/2014г, III ГО ВКС/
отговорността на държавата за нарушение на правото по чл.6 § 1 ЕКЗПОС следва да се
реализира по особените правила на ЗОДОВ против правосъдния орган – процесуален
субституент на държавата, от действията, респ. бездействята на чиито длъжностни лица са
произтекли вредите, в който случай при висящо наказателно производство допустимостта
на иска не е обусловена от изчерпване на задължителната административна процедура по
реда на глава трета „А“ от ЗСВ. Процесуалната легитимация на ищеца по иск с пр. осн. чл.2б
ЗОДОВ произтича от относимите за случая твърдения за настъпването на вреди от
нарушаване на правото му по чл.6 ; 1 ЕКЗЧОС от неприключило наказателно производство,
по което е иззета негова вещ като веществено доказателство и в резултат на посочени
неправомерни действия е търпял имуществени вреди.
2
В срока за отговор ответникът ПРБ е заел становище за еноснователност на исковете,
обосновано с доводите, че не са налице действия или бездействия, които да имат
неправомерен характер и да са източник на вреди, и евентуално, че са налице основания за
освобождаване или намаляване отговорността на прокуратурата, поради съпричиняване на
ищеца /плащане на прекомерна по размер неустойка, въпреки възможността да иска
намаляване и при обективната невъзможност за изпълнение, респ. отказ от сключване на
договор при отложено изпълнение/, с които е причинил или способствал за твърдените
вреди, изразяващи се в пасиви за имуществената му сфера.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените оплаквания и
възражения на страните, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че фактическата обстановка е пълно изложена по
делото и предвид липсата на въззивни оплаквания от насрещната по жалбата страна, следва
да се приемат за безспорни правнорелевантните факти, имащи отношение към материалната
легитимация на страните. В този смисъл напълно са изяснени от представените и
приобщени писмени доказателства обстоятелствата относно образуваното на 07.01.2015г.
досъдебно производство № 30/2015 г. по описа на РП-Плевен срещу неизвестен
извършител, за това, че на 23/24.12.2014 г. в гр.Плевен, отнел противозаконно чуждо МПС-
л.а.м.“Фолксваген Фаетон“ с рег.№ *** от владението на собственика А. И. С., без негово
съгласие с намерение да го ползва, и че на 07.01.2015 г. ищецът е представил за
първоначална регистрация л.а. модел „Фолксваген Фаетон“ с № на
рамата WWWZZZ3DZC8008011-внос от Германия, който на същата дата е бил иззет от
ищеца като веществено доказателство в досъдебното производство. От изземването на
автомобила на 07.01.2015г до връщането му на собственика на 04.02.2016г са изминали 13
месеца, като всички необходими процесуално –следствени действия /техническо-
трасологични експертизи/, изискващи огледи и обследване на автомобила са били
извършени и практически в периода 12.05.2015г-19.01.2016г не е имало необходимост и
съответно основание да се откаже връщането му с постановление от 18.06.2015г след
заключителното мнение от 05.06.2015г. Междувременно от приложените писмени
доказателства се установява, че срокът за разследването е многократно удължаван, и че след
приключване на процесуално-следствените действия, имащи пряко отношение към иззетата
вещ /към 06.2015г./ ищецът е предприел действия за връщане на вещта молби до
разследващите органи /л.154 от приложеното ДП/. Към 31 август 2015 г. по досъдебното
производство са били извършени множество следствени действия-разпитани свидетели,
изготвени технически и съдебно стокова експертизи.
Във връзка с установените факти /против които не са направени възражения от
въззиваемата страна/ правилно от правна страна е прието, че е нарушено правото на ищеца
3
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и следователно е налице първият
елемент от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ. Разследващите органи са длъжни да вземат
мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването – чл.203 ал.1 НПК, и осигурят провеждането на досъдебното производство в
предвидените в процесуалния закон срокове – чл.22 ал.2 НПК. При отпадане на
необходимостта от оглед и техническо изследване на предмета, иззет като веществено
доказателство и когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина,
прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото задържане, а следва да
постанови връщането му на осн. чл.111 ал.2 НПК. В случая е било извършено техническо
обследване на вещта и е отпаднала необходимостта от задържането й, тъй като е изпълнила
своето предназначение с оглед обезпечаването на валидни процесуални действия по
събиране на доказателства. Поради това отказът за връщането постановен от наблюдаващия
прокурор е бил необоснован и в нарушение на чл.111 ал.2 НПК – следователно е налице
вреда за ищеца в причинна връзка с проявеното бездействие на ответника, продължило
неоправдан период.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства предварителен
договор, сключен на 07.01.2015 г. между ищеца в качеството му на продавач и третото лице
С. Б. в качеството му на купувач, се установява, че ищецът се е задължил да продаде и
прехвърли чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на купувача л.а. марка
„Фолксваген Фаетон“ за сумата от 80 000 лв., платима както следва: 8000 лв.-при
подписване на договора и 72 000 лв. до 08.03.2015 г. Страните са договорили в случай, че
продавачът откаже да сключи предварителен договор, същият дължи връщане на получената
авансово сума от 8000 лв. и неустойка в размер на 35 000 лв. Към дата 08.03.2015 г.
автомобилът все още е бил иззет по воденото досъдебно производство и след получена
нотариална покана, съответно на 01.09.2015 г. и на 06.09.2015 г. ищецът върнал на купувача
платения от него депозит в размер на 8000 лв. и заплатил чрез банков превод сумата от
35 000 лв - неустойка. Договорите сключени в обикновена писмена форма съставляват
частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството
им, но не доказват фактите, които са предмет на направеното изявление, нито удостоверяват
датата и мястото на съставянето на документа. Въпреки това няма основание да се отрекат
като осъществили се фактите, за които свидетелстват представените от ищеца писмени
документи, защото те не са оспорени пред първата инстанция от насрещната страна, на
която се противопоставят. Възможностите на ответника да заяви правоизключващи
възражения, каквото е напр. възражението за антидатиране на договор, се преклудира с
изтичането на срока за отговор, съгласно чл. 133 от ГПК и в първото заседание за
разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал.3 от ГПК. Поради липсата на оплакване пред
въззивната инстанция относно правилното установяване на правнорелевантните факти,
отнасящи се до възникването и съществуването на облигационното правоотношение, следва
да се приеме, че е налице вреда за ищеца в причинна връзка с деликтното поведение
/проявеното бездействие на длъжностни лица/. Тази вреда се изразява в имуществена загуба
4
на ищеца –намаляване на неговия патримониум със сумата, платена като неустойка, която
той не би търпял, ако бе реализирал изпълнение по договора. Отговорността на държавата
по ЗОДОВ е обективна, тя не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган, ако противоречат на материалноправни или процесуални норми.
Основателни поради това са оплакванията на ищеца против изводите на първата инстанция,
че пряката причинна връзка между деликтното поведение и настъпването на вредите
изисква осъществяването на предпоставките по чл.21, ал.2 ЗЗД и в частност наличието на
умисъл като форма на вина, и че обсъждането на различни правопораждащи факти, които не
са били включени в доклада по чл.146 ГПК като релевантни за спорното правоотношение и
указани на страните представлява съществено процесуално нарушение.
При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на държавата
следва да се обсъдят доводите на ответника в отговора на исковата молба, отнасящи се до
освобождаването му, респ. намаляване на отговорността. Ответникът в срок е възразил за
съпричиняване по чл.5 ЗОДОВ като кумулативно е въвел различни основания за
неполагане на дължимата грижа от страна на ищеца като страна по договора –сключване на
окончателен договор при отложено изпълнение на една от престациите, плащане на
неустойката вместо прекратяване на договора поради внезапно възникнала обективна
пречка /чл.81 ЗЗД/ и неупражняване на потестативното право да иска намаляване на
неустойката по размер, която очевидно е прекомерна. Предаването на вещта, ако не е
уговорено друго следва от разпоредбата на чл.200 ЗЗД, предвиждаща едновременност на
двете насрещни престации. Очевидно ищецът е бил в невъзможност в срока за сключване на
окончателен договор да изпълни насрещното си задължение за предаване владението върху
автомобила. Сключването на окончателен договор при отложено изпълнение на една от
престациите е възможно при изрично съгласие на страните по облигационното
правоотношение. А липсата на постигната в този смисъл договорка /очевидно
неблагоприятна за купувача/ не може да се вмени във вина на ищеца и обоснове
приложението на чл.5 ЗОДОВ. Разгледани по същество обаче другите възражения са
основателни. Макар и съвсем бланкетно формулирана неустоечната клауза, уговорена в
полза на купувача при несключване на окончателен договор има компенсаторен характер –
да обезпечи негативните вреди, които той би търпял от нереализиране на окончателната
сделка, легитимираща го като собственик на вещта. При съществуваща възможност
купувачът да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл.
19, ал. 3 ЗЗД, уговорената в размер на половината от цената на автомобила неустойка се
явява прекомерна –явно несъответстваща на размера на вредите, които купувачът реално би
претърпял от неизпълнението. Действително, функциите на неустойката са не само
обезпечителни и обезщетителни, но и санкционни – размерът на неустойката не може да
бъде сведен до точния размер на вредите от неизпълнение, тъй като това би обезсмислило
5
санкционната функция на неустойката. Същевременно обаче, при преценката за адекватност
на неустойката следва да се съобрази доколко тя превишава претърпените вреди, както и
обичайната практика при уговаряне на неустойка за вреди от неизпълнение на задължение за
прехвърляне в собственост на движима вещ. Неизпълнението на задължението за
прехвърляне на процесната вещ лишава купувача от възможността за лично ползване,
съответно от възможността да оперира със средствата. В конкретния случай тези вреди не
твърдени и обосновани и са далеч под уговорения размер от 35 000 лева. Ако продавачът –
ищец бе положил дължимата грижа при уговаряне на неустойка и съобразил позитивния
интерес на купувача съответно на възможните вреди от неизпълнението, респ. бе упражнил
потестативното си право по чл. 92 ЗЗД със сигурност би намалил размера на вредите,
настъпили в собствената му имуществена сфера. Ищецът е разполагал с правни способи
срещу купувача и бездействието да ги упражни се приравнява на неполагане на дължимата
грижа, което поведение се явява в пряка причинна връзка с увеличаване на имуществената
вреда в неговия патримониум. В конкретния случай неустойката като прекомерна ще
следва да бъде намалена до размер на 8000 лв – стойността на авансово платената цена,
която в случая изпълнява функциите на задатък по двустранен договор, който при
изпълнение ще се приспадне, а при неизпълнение ще се дължи в уговорения размер.
Неотносими в тази връзка са твърденията и представените доказателства за по-късно
сключен договор за продажба на МПС от 2016г на цена от 40 000лв, защото искът с оглед на
изтъкнатите факти и обстоятелства /както е упоменато и в доклада на съда по чл.146 ГПК/
има за предмет вреди, произтичащи от търпени загуби вследствие плащане на неустойка по
договор, а не вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
договорената с предварителния договор цена и получената по-късно и в по-нисък размер
цена с реализираната сделка през 2016г.
На плоскостта на призната в този размер от 8000лв имуществена вреда ще следва да се
разгледа и следващият довод за съпричиняване на вредите, поради неполагане на дължимата
от продавача грижа да упражни правото си по чл.81 ЗЗД, което би го освободило от
последиците на договорната отговорност за вреди, за които отговаря при виновно
неизпълнение. В настоящия случай се установи, че в срока за изпълнение лекият автомобил
е бил иззет от разследващите органи като веществено доказателство, следователно
сключването на окончателен договор и едновременно с това предаване владението върху
вещта е станало невъзможно за продавача -обещател. Тази невъзможност да реализира
пълно и точно изпълнение е обективна и не може да се вмени във вина на продавача, който
не е положил дължимата грижа да упражни правния способ по чл.81 ЗЗД и с това да се
освободи от последиците на договорната отговорност при виновно неизпълнение.
Посоченото се явява съпричиняване на вредите и основание за намаляване отговорността на
прокуратурата с ½ до размер от 4000лв, защото увреденият не е положил дължимата грижа
и така съществено допринесъл за увреждането на собствената си правна сфера чрез
незабавното изпълнение на едно обременително задължение, въпреки че е могъл да се
освободи от него изцяло или поне частично, ако бе упражнил в свой интерес предвидените
6
правни способи, който всеки длъжник обичайно би реализирал.
В обобщение са налице предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата
по чл.2б ЗОДОВ и основание за намаляване на отговорността до размер от 4000лв.
Посоченото ще има за резултат частична отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и вместо това присъждане на главница от 4000лв - имуществената
вреда, върху която принципно ще се дължи обезщетение за забавено изпълнение от датата
на деликта, но ще се присъди за периода, за който е претендирано /08.09.2016г до завеждане
на исковата молба на 09.05.2018г./, което изчислено чрез ел.калкулатор възлиза на 676,66лв.
Върху главницата от 4000лв ще се присъди и законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението
ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора има основание за изменение на решението в частта му за
разноските по правилата на чл.78 и сл. ГПК. Жалбоподателят –ищец е внесъл държавна
такса, която ще му се признае за дължима до размер от 10лв на осн. чл.9а ЗОДОВ, като
разликата над посочената до внесената сума ще подлежи на възстановяване по искане на
страната. Ищецът е бил представляван от пълномощник пред първата инстанция по договор
за правна защита и представил доказателства за платен хонорар от 2725лв. Възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй
договореният хонорар не превишава съществено минималния праг в НМАВ №1/2004г.
Съответно на уважената част на исковете в полза на ищеца ще се следват разноски в размер
от 288лв, които ще се възложат в тежест на ответника.
Пред настоящата въззивна инстанция въззивникът –ищец също има право на разноски
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска и обжалваемия материален интерес.
Представени са доказателства за платена държавна такса от 5лв и хонорар по договор за
правна защита в размер на 6000лв. Основателно вече се явява възражението на
представителя на ПРБ за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което
от една страна съществено превишава минималните предвидени размери в НМАВ №1/2004г,
от друга казусът не се отличава с особена правна или фактическа сложност, и пред
въззивната инстанция производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание, в
което не са провеждани действия по събиране на нови доказателства. Поради това
хонорарът ще се намали приблизително до предвидения минимум на 2000лв, които разноски
от 2005лв ще се следват съразмерно на уважената част на исковете или в размер на
210,80лв.
С горните мотиви, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.03.2020г. по гр. дело № 6182/2018г. по описа на Софийски градски
7
съд, ГО, I-6 състав в частта, в която са отхвърлени исковете на А. Д. А. против Прокуратура
на РБ с пр. осн. чл. 2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД над признатите за дължими размери от 4000 лв-
главница и 676,66лв лихва за периода от 08.09.2016г до 09.05.2018г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. Д. А. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.***, ул.***, № 5, чрез адв. Е. Г. САК сумите:
- 4000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на търпени
загуби, настъпили в резултат на забавено разглеждане и решаване на досъдебно
производство 030/2015г на РП Плевен, по което е иззет като веществено доказателство л.а.
Фолксваген Фаетон рег. № ***, изразяващи се в платена неустойка по предварителен
договор от 07.01.2015г;
-676,66лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва за периода 08.09.2016г - 09.05.2018г;
ведно със законната лихва върху присъдената главница от 4000лв, считано от
завеждане на исковата молба на 09.05.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2020г. по гр. дело № 6182/2018г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-6 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. Д. А. сумите 288лв-
разноски пред първата инстанция и 210,80лв- разноски пред въззивната инстанция.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9