Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана
Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 382 по описа
за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по оспорване на Р.Г.Х.
с ЕГН **********,***, депозирана срещу Заповед № РД РЗС-02-43-7 от
22.07.2019г., издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие"
(ОДЗ) - гр.Шумен, с която на Р.Г.Х. - старши експерт в Главна дирекция "Аграрно
развитие" при Областна дирекция "Земеделие"-гр.Шумен е наложено
дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл - "Забележка". В жалбата се сочи, че при
издаване на атакуваната заповед са нарушени изискванията за форма на акта, че
същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че тежката степен
на допуснатите много нарушения обуславя нищожност на заповедта. Излагат се подробни аргументи, че
лицето не е извършило нарушението, за което е наказано, поради което се иска обявяване
на нищожност на заповедта или същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, се явява лично и с адвокат Т.Я.от ШАК, която в хода на
устните състезания поддържа изложените в жалбата аргументи за основателност на
оспорването, като ги доразвива. В допълнение обосновава и извод за нищожност на
заповедта, предвид факта, че същата е подписана с електронен подпис от
Директора на ОДЗ-гр.Шумен, при липса на доказателства за валидността на този
подпис.
Ответната страна - Директор на Областна
дирекция "Земеделие" - гр.Шумен, редовно призован, в първото по
делото заседание се представлява от служител с юридическо образование, а във
второто заседание се явява лично. В хода на устните състезания излага аргументи
за неоснователност на оспорването, като сочи, че атакуваният административен
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие
на посоченото в него материално – правно основание. Отправя искане съдът да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-44-622/03.05.2005г.
на министъра на земеделието и горите, Р.Г.Х. била назначена за държавен
служител на длъжност Младши експерт "Агростатистика" с ранг V младши в Министерство на земеделието и
горите, Областна
дирекция "Земеделие и гори", гр.Шумен, отдел "Регионална
политика", считано от 03.05.2005г.
Със Заповед № РД
10-27-0069/14.03.2016г. на Директора на Областна дирекция
"Земеделие", гр.Шумен същата била преназначена на длъжността старши
експерт с ранг III младши в Областна
дирекция"Земеделие", гр.Шумен, Главна дирекция "Аграрно
развитие", считано от 14.03.2016г.
С последващи заповеди на
Директора на Областна дирекция"Земеделие", гр.Шумен оспорващата
двукратно била повишена в ранг - съответно от III младши ранг във II младши ранг, считано от 01.06.2017г., респективно от II младши ранг в I младши ранг, считано от
01.06.2019г.
От изложеното следва, че считано
от 01.06.2019г. до датата на издаване на оспорваната заповед Р.Г.Х. заема
длъжността старши експерт с ранг I младши в Областна дирекция"Земеделие",
гр.Шумен, Главна дирекция "Аграрно развитие".
Видно от длъжностната й
характеристика, връчена на Р.Х. на 14.03.2016г., на същата е вменено задължение
да издава удостоверения за заличаване от регистъра на земеделските стопани
(т.5, подт.5.4).
На 31.05.2019г. лицето А.Н.Ч.подало
заявление до Директора на ОДЗ-гр.Шумен с искане за отписването ѝ от
регистъра на земеделските стопани. Заявлението било съобразно предварително
изготвен образец и било заведено в деловодството на ОДЗ-гр.Шумен с вх.№
РЗС-02-43 от 31.05.2019г. Въз основа на същото оспорващата съставила Удостоверение,
което да послужи пред ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, удостоверяващо, че А.Н.Ч.с
ЕГН ******х***, е отписана от Регистъра на земеделските стопани и не упражнява
произтичащата от това дейност от 31.05.2019г. В удостоверението било посочено
също, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 12.06.2016/2017г.,
пререгистрирано на 11.01.2018г. и 22.02.2019г. Същото било съгласувано със св.А.П.
- главен директор на Главна дирекция"Аграрно развитие" и пряк
ръководител на оспорващата, и било представено за подпис на Директора на
ОДЗ-гр.Шумен, който го подписал на 05.06.2019г. в 13:27 ч., след което било
изведено деловодно с изх.№ РЗС-02-43-1/05.06.2019г.
На 14.06.2019г. въз
основа на устно искане от лицето А.Н.Ч.оспорващата Р.Х. съставила ново Удостоверение
раб.№ 6-310/14.06.2019г., в което посочила, че А.Н.Ч.с ЕГН ******х***, е
отписана от Регистъра на земеделските стопани и не упражнява произтичащата от
това дейност от 31.05.2019г., както и, че същата е регистрирана като земеделски
стопанин с името А.Н.В.на 12.10.2016/2017г., пререгистрирана на 11.01.2018г., а
на 22.02.2019г. е пререгистрирана с името А.Н.Ч.. Въпросното удостоверение било
изготвено от оспорващата като подчинен документ по Заявление вх.№ РЗС-02-43 от 31.05.2019г. ,
било съгласувано с главния директор на Главна дирекция"Аграрно
развитие", който го одобрил и било представено за подпис на Директора на
ОДЗ-гр.Шумен.
С писмо изх.№
РД-05-02-1/17.06.2019г. Директорът на ОДЗ-гр.Шумен поискал предоставяне на
писмени обяснения от Р.Х. в срок до 18.06.2019г. досежно следните
обстоятелства: да опише случая по приемане на заявление вх.№
РЗС-02-43/31.05.2019г.; налице ли са пропуски при изготвяне на удостоверение
изх.№ РЗС-02-43-1/05.06.2019г.; както и защо е подготвено и поднесено за подпис
ново удостоверение по същото ЕГН на 14.06.2019г.
Оспорващата депозирала
писмени обяснения вх.№ РЗС-02-43-3/18.06.2019г., в които посочила, че при
съставяне на удостоверение изх.№ РЗС-02-43-1/05.06.2019г. не са допуснати пропуски,
тъй като в същото е посочена фамилията на заявителката такава, каквато е според
последната регистрация и която е посочена в заявлението, посочена е датата на
отписване от Регистъра на земеделските стопани, както и годините, през които
лицето е било регистрирано като земеделски стопанин и институцията, пред която
да послужи. На 14.06.2019г. А.Ч. устно поискала, ако е възможно, в
удостоверението да бъде посочено в коя година с каква фамилия фигурира в
Регистъра на земеделските стопани, поради което на 14.06.2019г. оспорващата
подготвила ново удостоверение за отписване от регистъра, аналогично с
издаденото на 05.06.2019г., в което били допълнени данни относно фамилиите, с
които е била регистрирана заявителката през различните периоди. Посочила е, че
според нея не е нужно подаване на ново заявление за издаване на удостоверение,
доколкото повторно издаденото такова по същество преповтаря информацията,
отразена в предходното такова, като единствено я допълва, още повече, че при
подаване на ново заявление за извършване на административна услуга започва да
тече нов 7-дневен срок за издаване на искания удостоверителен документ.
След като се запознал с
писмените обяснения на държавния служител, Директорът на ОДЗ-гр.Шумен издал
Заповед № РД РЗС-02-43-7/22.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание,
като на основание чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл, във вр.с чл.97, ал.1 от ЗДСл за
допуснато нарушение на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл наложил на Р.Г.Х. - старши
експерт в Главна дирекция "Аграрно развитие" при Областна дирекция
"Земеделие", гр.Шумен, дисциплинарно наказание "Забележка".
Заповедта била съобщена
на оспорващата на 22.07.2019г., която отказала да я подпише, видно от
направеното върху същата отбелязване, удостоверено с подписите на двама свидетели.
Несъгласна със заповедта,
Р.Х. я оспорила пред Административен съд-град Шумен с жалба вх. №
РД-12-05-85/02.08.2019г. по описа на ОДЗ-гр.Шумен, въз основа на която е
образувано настоящото съдебно производство.
Като част от
административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства,
събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваната
заповед. По искане на оспорващата е разпитана в качеството ѝ на свидетел А.П.
- главен директор на Главна дирекция"Аграрно развитие" при
ОДЗ-гр.Шумен в периода на извършване на дисциплинарното нарушение и провеждане
на дисциплинарното производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя
от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта, както и от показанията на св.А.П..
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед
№ РД РЗС-02-43-7 от 22.07.2019г., издадена от Директора на Областна дирекция
"Земеделие" - гр.Шумен, с която на Р.Г.Х. - старши експерт в Главна дирекция
"Аграрно развитие" при Областна дирекция "Земеделие" е
наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл - "Забележка"
-
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на 124, ал.1 от
ЗДСл, като жалбата е подадена от адресата на акта - надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващата на 22.07.2019г.,
поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДЗ-гр.Шумен на 02.08.2019г.,
се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата е наличието на правен интерес, който
се извежда от засягането с административния акт на защитими от закона
субективни права на оспорващата. В случая е безусловно, че издадената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание засяга правата ѝ като държавен
служител. Доколкото административният орган не е оттеглил издадената заповед и
тя съществува в правния мир, жалбоподателката е активно легитимирана да
претендира установяване на нейната незаконосъобразност. По изложените
съображения жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл.92 от ЗДСл
дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Видно от
разпоредбата на чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните
дирекции "Земеделие", Директорът на ОД"Земеделие" назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Доколкото оспорената заповед е издадена Директора на ОД"Земеделие" - гр.Шумен,
съдът приема, че същата е издадена от компетентния съгласно чл.92 от ЗДСл орган
по назначаването. В тази връзка съдът не споделя доводите на оспорващата, че
атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган, аргументирана с липса на
доказателства, че нейният издател я е подписал с валиден електронен подпис,
доколкото от приложената Информация за удостоверението на Димитър Димов
Върбанов, приобщена към доказателствения материал без оспорване от страните, е
видно, че на датата на издаване на заповедта -
22.07.2019г., административният орган притежава електронен подпис със
статус "валиден".
Заповедта
съдържа съществените елементи на формата на индивидуален административен акт,
установени с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Същата е в писмена форма, съдържа
посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението
е индивидуализирано, като са посочени конкретните служебни задължения, чието
неизпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина. С оглед
изложеното, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са
допуснати нарушения на изискванията за форма.
На следващо място - в жалбата се
твърди, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обосноваващи основание за отмяна по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Съдът не споделя този извод, тъй като от
приложените по делото писмени обяснения на оспорващата става ясно, че на същата
е предоставена възможност да даде такива, като в тях последната изрично е
посочила, че преди това е била изслушана от дисциплинарнонаказващия орган. С
оглед на това съдът намира, че не е налице допуснато нарушение на чл.93, ал.1
от ЗДСл.
Липсата на изискано и изготвено
становище от дисциплинарния съвет при ОДЗ-гр.Шумен също не съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по
силата на чл.96, ал.1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган взема становището
на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане,
при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т.
4 и 5 от ЗДСл (Понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1
година или Уволнение), а в случая е било наложено дисциплинарно наказание по
чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл (Забележка).
Гореизложеното обосновава извода,
че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е
проведено при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗДСл и в АПК.
Съдът намира обаче, че оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на
материалния закон и неговата цел.
Като фактическо основание за
налагане на наказанието, дисциплинарно наказващият орган е приел, че е налице виновно
неизпълнение на служебните задължения, визирани в подт.5.4 от длъжностната
характеристика на държавния служител, обусловено от констатацията, че на
14.06.2019г. Р.Х. е издала второ по ред удостоверение за прекратяване на
регистрацията на земеделски стопанин по Заявление вх.№ РЗС-02-43/31.05.2019г.
на лицето А.Ч., в което допълнила данните за сменена фамилия на заявителката по
периоди, без от последната да е подадено ново заявление за предоставяне на нова
административна услуга. Описаното поведение е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, предвиждащ дисциплинарна отговорност за
виновно неизпълнение на служебни задължения.
По делото се установява по
безспорен начин, а и по същество не е спорно между страните, че на 05.06.2019г.
оспорващата е подготвила за подпис от Директора на ОДЗ-гр.Шумен Удостоверение изх.№ РЗС-02-43-1 от
05.06.2019г. по Заявление вх.№ РЗС-02-43/31.05.2019г., в което е посочено, че А.Н.Ч.с
ЕГН ******хххх от гр.Върбица е отписана от Регистъра на земеделските стопА.Н.а
31.05.2019г., като същата е била регистрирана като такава на 12.10.2016/2017г.,
пререгистрирана на 11.01.2018г. и 22.02.2019г. Установява се също, че на
14.06.2019г. Р.Х. е подготвила по същото заявление второ Удостоверение с раб.№
6-310/14.06.2019г., в което освен данните, съдържащи се в удостоверението от
05.06.2019г., е отразено, че заявителката е регистрирана като земеделски
стопанин с името А.Н.В.на 12.10.2017/2018г., пререгистрирана на 11.01.2018г.,
както и, че е пререгистрирана на 22.02.2019г. с името А.Н.Ч.. Т.е. по същество
удостоверението е допълнено с информация относно това с каква фамилия е била
заявителката към момента на регистрацията, респ. към момента на последвалите
две пререгистрации като земеделски стопанин и при дерегистрацията ѝ като
такава.
В противоречие с тезата на
дисциплинарнонаказващия орган, съдът намира, че с изготвянето на второ
удостоверение по Заявление вх.№ РЗС-02-43/31.05.2019г. Р.Х. не е допуснала
неизпълнение на служебните си задължения. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че необходимостта от издаване на ново
удостоверение е произтекла от факта, че при представянето му от страна на
заявителката пред ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, същото не е било прието, тъй
като през описаните в него периоди същата е била с различни фамилии. По тази
причина последната посетила ОД"Земеделие", гр.Шумен и устно е поискала
издаденото ѝ удостоверение да бъде допълнено с информация с каква фамилия
е била вписана при регистрацията и последващите пререгистрации, като това нейно
искане е удовлетворено с подготвения на 14.06.2019г. проект на Удостоверение с
раб.№ 6-310.
Т.е. по същество издаденото второ
удостоверение-проект съдържа информация относно същите обстоятелства, посочени
и в първото такова, допълващо първоначалното съобразно изискванията, поставени
от администрацията, пред която следва същото да послужи.
От изложеното е видно, че с
второто удостоверение не е извършена втора административна услуга без подадено
писмено искане от заявителя, а е отстранена непълнота в извършената на
05.06.2019г. по Заявление вх.№ РЗС-02-43/31.05.2019г. административна услуга,
като това е сторено по реда и в сроковете, регламентирани в чл.62, ал.1 от АПК
- чрез издаване на нов акт в 14-дневния срок за оспорване на първоначалния
такъв. Това обстоятелство по категоричен начин изключва необходимостта от
подаване на ново заявление за извършване на нова административна услуга.
Обстоятелството, че допълването е осъществено въз основа на устно искане от
страна на заявителката, не противоречи на изискванията на АПК, доколкото по
силата на чл.29, ал.1 от АПК, ако в специален закон не е предвидено друго,
искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или
устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване, т.е. устното
заявяване на административна услуга не само не представлява пречка за нейното
извършване, а при липса на законово изискване за писмена форма на заявлението
административният орган е длъжен да се съобрази с избрания от заявителя начин
да заяви извършването на административната услуга. Действително чл.29, ал.5 от АПК изисква за внесените устно заявления да се съставя протокол, подписан от
заявителя и длъжностното лице, което го е съставило, но това обстоятелство е
извън предмета на съдебен контрол в настоящото производство, доколкото
оспорващата е подведена под дисциплинарна отговорност не за това, че не е
съставила протокол по реда на чл.29, ал.5 от АПК при заявяване искането за
допълване на издаденото удостоверение, а за това, че не е поискала подаване на
писмено заявление за извършване на нова административна услуга, което, както
беше посочено по-горе, в случая не е било необходимо.
Изложените съображения обосновават
категоричния извод, че оспорващата не е допуснала вмененото ѝ с
атакуваната заповед неизпълнение на служебни задължения, доколкото не е
подготвила удостоверителен документ за незаявена административна услуга, нито е
удостоверила в съставения на 14.06.2019г. проект на удостоверение
обстоятелства, различни от посочените в първоначалното такова, а само ги е
допълнила в унисон с изискванията на заявителката и администрацията, за нуждите
на която се издава въпросното удостоверение.
В тази връзка съдът не споделя
доводите на Директора на ОДЗ-гр.Шумен, наведени в хода на устните състезания,
че след като се е наложило издаване на ново удостоверение, е очевидно, че
първото такова е страдало от пороци. На първо място, този въпрос е извън
предмета на настоящия правен спор, доколкото в оспорваната заповед не е
посочено като фактическо основание за издаването ѝ изготвянето на непълно
удостоверение на 05.06.2019г. На второ място, според настоящия съдебен състав,
при изготвянето на удостоверението от 05.06.2019г. изобщо не е допусната
непълнота, доколкото заявителката е депозирала заявление за отписване от
Регистъра на земеделските стопани, като е посочила, че носи фамилията "Н."
и именно тази фамилия е отразена и в издаденото удостоверение, като при наличие
на данни за нейния единен граждански номер и посочена дата на заличаване на
регистрацията й като земеделски стопанин, не е имало нужда от допълване на
удостоверението, а е било напълно достатъчно лицето да удостовери по надлежния
ред факта и датата на промяна на фамилията му. Посоченото обстоятелство обаче
също не води до извода, че като е съставила проект за ново, допълнено
удостоверение, оспорващата не е изпълнила служебните си задължения, тъй като
това е сторено с цел удовлетворяване на изискванията, поставени пред
заявителката от друга административна структура като императивно условие за
приемане на удостоверението и с цел защита на законните интереси на последната.
Съдът не споделя и доводите на
ответната страна, че оспорващата е удостоверила промяна във фамилията на
заявителката при липса на правомощие за това, доколкото, видно от изготвеното
на 14.06.2019г. удостоверение, в същото не е посочено кога и на какво основание
е променена фамилията на лицето, а с каква фамилия същата е била регистрирана,
съответно пререгистрирана и дерегистрирана като земеделски стопанин, въз основа
на посоченото в подадените от нея заявления в ОДЗ-гр.Шумен.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че не е установено оспорващата да е допуснала неизпълнение на
задължението си за издаване на удостоверения за заличаване от регистъра на
земеделските стопани, произтичащо от подт.5.4 от длъжностната й характеристика.
Липсата на такова нарушение обосновава извода, че деянието на същата не следва
да се квалифицира като виновно неизпълнение на задължение по смисъла, вложен в
чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл.
Материалната законосъобразност на
заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически
основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на
виновно действие / бездействие на наказания държавен служител във връзка с
вмененото му дисциплинарно нарушение. Напротив, събраните доказателства
подкрепят поддържаното от оспорващата становище досежно липса на нарушение, а поведението
на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните
задължения.
Изложеното обосновава извода, че
като е наложил на оспорващата дисциплинарно наказание за нарушение по посочения
законов текст, наказващият орган е нарушил материалния закон.
Съдът намира, че атакуваната
заповед не е съобразена и с целта на закона, доколкото в същата не са обсъдени
тежестта на нарушението, формата на вината на държавния служител (заявено е
само, че нарушението е извършено без пряк умисъл, без да е уточнено дали същото
е осъществено при евентуален умисъл или при непредпазливост, чиито форми са
самонадеяност и небрежност), както и цялостното
служебно поведение на оспорващата, съобразно изискванията на чл.91 от ЗДСл.
Само формално е отразено, че дисциплинарнонаказващият орган е съобразил тежестта
на нарушението. Ако бе отчел действително тежестта на нарушението и липсата на
настъпили каквито и да било вредни последици, последният трябваше да отрази
обективно, че всъщност не е налице неизпълнение на вменените на оспорващата
задължения.
Наред с това, липсата на действителни
вредни последици (преки такива) от издаване на второто удостоверение се
потвърждава и от факта, че впоследствие Директорът на ОДЗ-гр.Шумен е издал
удостоверение изх.№ РЗС-02-43-6 от 16.07.2019г. със съдържание, идентично със
съдържанието на удостоверение Раб.№ 6-310/14.06.2019г., във връзка с
изготвянето на което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Р.Х.. Липсват
индиции, че съставянето на удостоверението от 14.06.2019г. е с цел прилагане
на корупционни практики. Не са
ангажирани и такива доказателства. Вярно е, че в случая се е наложило лицето А.Н.. да
отправя ново искане за допълване на издаденото ѝ удостоверение, но както
беше посочено по-горе, това се дължи не на неизпълнение на задължения от страна
на държавния служител Р.Х., а от ненужно изискване, поставено от друга
административна структура.
Освен това, дисциплинарната
отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност
на наложеното наказание на извършеното нарушение, като се съблюдават и целите
на налагането на наказанието. В случая, както беше посочено по-горе,
оспорващата е съставила удостоверение със съдържание, каквото впоследствие е
било издадено и подписано от Директора на ОДЗ-гр.Шумен, поради което няма как
да се приеме, че със съставяне на удостоверението от 14.06.2019г. последната е
действала недобросъвестно, нито, че е проявила неангажираност при изпълнение на
служебните си задължения. Още повече, че съставеният от нея документ представлява
проект, чието съдържание е било съгласувано с прекия й ръководител и
впоследствие представен за одобрение и подпис на Директора на ОДЗ-гр.Шумен,
чиито са правото и задължението да прецени дали да издаде или не съответното
удостоверение, поради което изготвянето на проект за същото според начина, по
който оспорващата е смятала, че следва да бъде съставено, при липса на данни за
отразяване в него на неверни обстоятелства, не представлява нарушение на
служебните ѝ задължения.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че
жалбата на Р.Г.Х. е основателна, а Заповед № РД РЗС-02-43-7 от 22.07.2019г., с
която Директорът на Областна дирекция
"Земеделие" - гр.Шумен ѝ е наложил на дисциплинарно наказание по чл.90,
ал.1, т.1 от ЗДСл - "Забележка", е незаконосъобразна - издадена в противоречие с
материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на
същата по аргумент от чл.146, т.4 и
т.5 от АПК.
При този изход на спора, съдът
намира за основателно направеното от оспорващата искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая претендираните от Р.Г.Х. разноски в размер на 700 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно Договор за правна защита №**********/01.08.2019г.),
следва да се възложат в тежест на Областна дирекция "Земеделие" - гр.Шумен.
В тази връзка съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като по силата на чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2
(в които настоящият казус не попада), минималното адвокатско възнаграждение е
500 лева, а в настоящия казус е договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, при значителна фактическа и правна
сложност на спора, предвид обстоятелството, че в хода на съдебното производство
са проведени две открити съдебни заседания с участие на страните, събран е
значителен по обем доказателствен материал и са изслушвани свидетелски
показания.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД РЗС-02-43-7 от 22.07.2019г., издадена от
Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр.Шумен, с която на Р.Г.Х. - старши експерт в Главна
дирекция "Аграрно развитие" при Областна дирекция
"Земеделие" - гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание по чл.90,
ал.1, т.1 от ЗДСл - "Забележка".
ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" -
гр.Шумен да заплати на Р.Г.Х. с ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер
на 700 (седемстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.124, ал.1, изр.второ от Закона за държавния
служител.
На
основание чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: