Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №19412 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Д.Н.Г., ЕГН ********** ***
срещу „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** П.П. №
***, **************за осъждане
на ответника да заплати сумата от 1997,43 лева съставляващо
незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември
2019г., сумата от 380,47 лева съставляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.-06.10.2019г., сумата от 925 евро незаплатено обезщетение при командировка за месец септември 2019г., както и сумата от 475,58 лева незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. за
пет работни дни, ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране
на исковата молба в съда – 26.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
128,т.2 КТ, чл. 215 КТ и чл.224 КТ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са се намирали обвързани в трудово правоотношение, което
със Заповед №532/06.10.2019г. е прекратено. На ищеца не е заплатено БТВ за
месец 09/2019г., като и съответното дължимо за първите шест работни дни на
м.10/2019г. Претендира заплащане на обезщетение при командировка в общ размер
от 925 евро за месец 09/2019г. във връзка с командировка на ищцата в чужбина –
гр. Пафос, К.. Претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5
работни дни за 2019г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не депозира отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен е по делото трудов
договор от №448/03.04.2019г., от който се установява, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „регионален
мениджър“ при ответника. Посочено е че работникът следва да бъде командировано
в К., уговорен е 8 –часов работен ден при трудово възнаграждение в размер на
1905,98 лева, доплащане в размер на 0,6 % за клас прослужено време и за положен
трудов стаж като „аниматор“ в размер на 4,8% или сумата от 91,49 лева. Уговорен
е плетен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Представена е заповед № 320/04.04.2019г., въз основа на която ищцата е командирована до К.
за периода 15.04.2019г. – 31.10.2019г. с право на пътни и дневни разходи.
Посочено е в заповедта, че на служителя се дължи сумата от 925 евро на месец за
дневни и храна, които са за сметка на работодателя.
Със заповед № 532/06.10.2019г.
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на осн. чл. 325, ал.1 т.3 КТ,
като в заповедта е посочено, че служителя има право на обезщетение в размер на
5 дни за неизползваният си платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 КТ.
Предвид така
изложеното, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 128, ал.
1 от КТ, работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В настоящия случай,
в тежест на ответника по предявения иск
е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение за посочения в исковата молба период.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че между страните е валидно възникнало ТПО
по силата на трудов договор от №448/03.04.2019г., въз основа на който ищцата е
заемала длъжността „регионален мениджър“ при ответника с работно място К..
Уговорено е основно и допълнително трудово възнаграждение, като насрещна престация за положения от работникът труд.
При установяване наличността на
валидно възникнало ТПО, то в тежест на ответника в качеството му на работодател
е да установи, че дължимото в полза на работника трудово възнаграждение е било
заплатено. В тази насока ответното дружество не
представи писмени доказателства, въпреки разпределената му от съда
доказателствена тежест. При тези съображения и предвид изложеното следва да
бъде направен извода, че предявения иск с правно осн. чл. 128, ат.2 КТ е
основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
1997,43 лева съставляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември
2019г., сумата от 380,47 лева съставляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.-06.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че работодателя – ответното търговско
дружество въз основа на заповед № 320/04.04.2019г. е
командировал ищцата в К. за периода 15.04.2019г. – 31.10.2019г. с право на
ползване на пътни и дневни пари. Определено в заповедта е и обезщетението
дължимо при командировка или сумата от 925 евро на месец за дневни и храна,
които са за сметка на работодателя.
Разпоредбата на чл.215 КТ е
озаглавена обезщетение при командировка. Съобразно същата в полза на работника
или служителя, освен брутно трудово възнаграждение се дължи и плащане за пътни,
дневни и квартирни, при ред и условия
определени от МС. Характерът на това плащане, което представлява дължимо
от работодателя обезщетение, се приема и в практиката на ВКС и в случая тази
обективирана в Решение № 114/09.05.2016г., постановено по гр. дело №
6100/2015г. на ІІІ г.о., Решение 123/14.03.2011г., постановено по гр. дело №
1167/2010г., на ІV г.о., Решение №153/15.07.2013г., постановено по гр. дело №
495/2012г. на ІІІ г.о., така и в най – новата практика на ВКС – Определение
№5/06.01.2020г., постановено по гр.дело № 2495/2019г. на ІV г.о.
С оглед това, че по делото се
установи, че през месец септември ищцата е била командирована в чужбина, който
факт съдът намира за доказан от представената по делото заповед № 320/04.04.2019г., то в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задължението си за изплащане на посоченото обезщетение.
Въпреки дадените изрични указания
на ответното дружество, последното не ангажира доказателства в тази насока,
поради което следва да бъде осъдено да заплати сумата от 925 евро незаплатено обезщетение при командировка за месец септември 2019г., ведно със
законната лихва върху считано от
депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
Съобразно
разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, като съобразно разпоредбата на
ал. 2 на чл. 224 КТ, обезщетението по предходната
алинея се изчислява по реда
на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл.
177 КТ постановява, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
От представените по
делото писмени доказателства се установи валидно възникнало ТПО, доказа се, че
същото е прекратено въз основа на заповед № 532/06.10.2019г. В същата заповед
са сочи, че при прекратяване на ТПО на служителя се дължи изплащане на
обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск. В този документ се
съдържа извънсъдебно изявление от ответника за относим
по делото факт, а именно, че на страната й се дължи обезщетение за посочените
дни размер. Отново работодателя на ангажира доказателства за плащане на
дължимото обезщетение, при което следва
да бъде осъден да заплати сумата от 475,58 лева незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. за
пет работни дни, ведно със
законната лихва върху считано от
депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
От ищеца не са
представени доказателства за сторени разноски, поради което съдът не се
произнася в тази насока.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда
дължимата по делото държавна такса в размер на 252,25 лева, от по 4% за всеки
един предявен иск, но не по-малко от 50 лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** П.П. №
***, **************ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 1997,43 (хиляда деветстотин деветдесет
и седем лева и 43 ст.) лева съставляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември
2019г., сумата от 380,47 (триста и осемдесет лева и 47
ст.) лева съставляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.-06.10.2019г., сумата от 925 (деветстотин двадесет и пет)
евро незаплатено
обезщетение при командировка за месец септември 2019г., както и сумата от 475,58 (четиристотин седемдесет и пет
лева и 58 ст.) лева незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. за
пет работни дни, ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране
на исковата молба в съда – 26.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
128,т.2 КТ, чл. 215 КТ и чл.224 КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** П.П. № ***, **************ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 252,25 (двеста
петдесет и два лева и 25 ст.) лева, дължима по делото държавна такса, както
и сумата от 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта му, с която се
присъжда трудово възнаграждение подлежи на предварително изпълнение, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
Банкова сметка, ***жението си към ищеца - IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: