Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13710/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.Й.Г., ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 16,10лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.10.2017г. - 17.11.2017г. по допълнително
споразумение от 23.04.2015г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**********; 3лева, представляваща лизингови вноски за периода
18.10.2017г. - 17.01.2018г. по договор за лизинг от 10.02.2016г.;16,89лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за отчетен период 18.10.2017г. - 17.11.2017г., дължими по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.11.2016г.; 209,04лева, представляваща лизингови
вноски за периода 18.10.2017г. - 17.01.2018г. по договор за лизинг от
16.11.2016г.; 35,63лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.10.2017г. - 04.12.2017г. по допълнително
споразумение от 09.09.2016г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **********, за които задължения са издадени фактури
№ **********/18.11.2017г., № **********/18.12.2017г., №
**********/18.01.2018г., № **********/05.11.2017г. и № **********/05.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 8265/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 23.04.2015г. с ответника
сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за срок от 24месеца при избрана абонаментна програма Резерв с отстъпка
15,99 и месечен абонамент от 15,99лева. Задължението по този договор за
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 18.10-17.11.2017г. е 16,10лева.
На 10.02.2016г. по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** между страните е бил сключен договор за лизинг, по който ищецът е
предоставил на ответника за временно и безвъзмездно ползване устройство марка Tablet Telenor smart Тab White за обща
лизингова цена от 23лева платима на 23вноски, всяка от по 1лев. По този договор
се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си плащане на три лизингови
вноски за периода 18.10.2017г. до 17.01.2018г. На 16.11.2016г. между страните е
бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от
24месеца по абонаментна програма- нонстоп 24,99 с месечен абонамент от
24,99лева и 36,01% промо отстъпка. Задълженията по
този договор се сочи да са в размер на 16,89лева неплатена абонаментна такса за
периода 18.10.2017г. до 17.11.2017г. На същата дата и по повод този договор,
страните са сключили договор за лизинг, по който ответника е получил за
временно и безвъзмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black за обща лизингова цена 436,77лева, платима на 23 месечни вноски, всяка от
по 18,99лева. Задължението по договора се сочи да е в размер на 209,04лева и
касае неплатени вноски за периода 18.10.2017г.- 17.01.2018г., от която
189,90лева предсрочно изискуеми 9 вноски и една вноска дължима на основание
чл.1, ал. 3 от договора. Твърди, че понастоящем предоставените мобилни
устройства по договорите за лизинг не са върнати, нито е платена дължимата за
тях лизингова цена. На 09.09.2016г. между страните е
сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за срок от 24месеца по програма Нонстоп 40,99/30,99 промо с месечен абонамент от 40,99лева и промоционален от 30,99лева. За периода 05.10-04.12.2017г.
се твърди, че ответника не е изпълнил задължение по този договор в размер на
35,63лева за дължими абонаментни такси и ползвани услуги.. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване
съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл.
415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на
защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. А..
Не оспорва наличието на сочените договорни отношения между страните. Позовава
се на неравноправност на клаузите на договора, доколкото не са били
индивидуално уговорени, предварително са били подготвени и потребителят е нямал
възможност да влияе на тяхното съдържание. В евентуалност се прави възражение
за изтекла кратка погасителна давност.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален
представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответницата при условията на чл. 47 ГПК. Налице е
субективен и обективен идентитет между вземането, за
което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване
в настоящото производство, след уточнението му от исковия съд.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответницата има качество на потребител по процесните сключени между страните договори
за предоставяне по мобилни/фиксирани услуги и договори за лизинг- допълнително
споразумение от 23.04.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
16.11.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 09.09.2016г., договор
за лизинг от 10.02.2016г. за предоставено мобилно устройство Tablet
Telenor smart Jab White и договор за лизинг от 16.11.2016г. за предоставено
мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black; че в качеството му
на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно
Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
че е изправна страна по
договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на
вещта; осъществяване на предпоставките по
едностранно прекратяване договорните отношения с ответницата; основания обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 23.04.2015г. между страните е било сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
номер ********** за срок от 24месеца. Избран е абонаментен план Резерв с
отстъпка 15,99 със стандартен месечен абонамент от 15.99лева. С изрична
декларация, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр
от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът
е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация
за основните характеристики на предлаганите услугите.
На 10.02.2016г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **********. На същата дата и по повод
договора за мобилни услуги страните са сключили и договор за лизинг, съгласно
чл. 1 и чл. 2 от който, ответникът като лизингополучател е получил за временно
и възмездно ползване мобилно устройство Tablet Telenor smart Тab White при обща лизингова цена от 23лева, платима на 23вноски от
по 1лев. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 1лев. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не
бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на
договора, като в същия срок лизингополучателят може
да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена
форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1лев. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане
на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
На 16.11.2016г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********. На
същата дата и по повод договора за мобилни услуги между страните е бил сключен
и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като
лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black при обща лизингова цена от 436,77лева, платима на
23вноски от по 18,99лев. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 18,99лев. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не
бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на
договора, като в същия срок лизингополучателят може
да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена
форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1лев. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане
на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
за номер ********** от 09.09.2016г. ответникът е
избрал абонаментен план Нонстоп 40,99/30,99промо с месечен абонамент от
40,99лева за срок от 24месеца.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните
фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника
по процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне
на електронни съобщителни услуги и по договорите за лизинг.
Ответникът не е оспорвал страните да са били в твърдяните облигационни
правоотношения. Следователно, процесните договори за мобилни услуги и лизинг са
валидно сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае
доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения
и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това
отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Договорената цена се дължи при реално
извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е
запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод
договорните отношения. Възраженията на ответника за наличието на неравноправни
клаузи в договорите като неиндивидуално договорени са направени общо, без
конкретизиране коя точно клауза се счита за такава. Безспорно, ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбите на чл.
143, ал.1 вр. чл. 146 ЗЗП регламентират кои клаузи са
неравноправни със санкция прогласяване тяхната нижощност,
освен ако са уговорени индивидуално. А не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. В случая, макар и страните да са договаряли при общи условия,
конкретните им права, задължения и характер на предоставените услуги са
индивидуално уговорени. При сключване договорите за мобилни услуги,
потребителят е направил избор относно абонаментен план и е бил наясно с
дължимата месечна абонаментна такса, предоставена му е и актуална ценова листа
на ползваните услуги в рамките на избрания план. Ясно е регламентирано кога
дължи плащане на задължението си и последици при неговото неизпълнение. Съгласно
пък чл. 4 от договорите за лизинг с подписването му, лизингополучателят
е декларирал получаването на вещта и корелативно на него е това на лизингополучателя да плати дължимата за ползването цена. Наличието
на финансово- кредитния елемент по придобиване на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Както се посочи, с отделни декларации е удостоверено
получаване на ОУ на дружеството и е изявено съгласие с тях. Така, че с оглед
предмета на търсената понастоящем защита от ищеца- цена на предоставени услуги
и лизингови вноски, не се установява неравноправност на клаузи относими към
възникване и изпълнение на така възникналите задължения. Изискването пък за
спазване на определен размер на шрифта касае само договорите за потребителски
кредит, какъвто настоящият не е.
От ищцовото дружество са представени фактури и приложения
към тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените
услуги по издадени фактури в периода 18.10.2017г.- 17.11.2018г. При липсата на оспорване на
представените извлечения от електронната система на телекомуникационната
компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани,
се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни
услуги. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. В
заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което
потребителят дължи цената за тях.
При определяне тяхната стойност съдът съобрази
приложените писмени доказателства и заключението на в.л. по допусната съдебно-
счетоводна експертиза. От него се установява, че по допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ********** от
23.04.2015г. за периода 18.10.2017г.- 17.11.2018г. непогасени задължения за потребени услуги са в
размер на 4,29лева. По договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 16.11.2016г. непогасените задължения за
процесния период са в размер на 4,28лева, а по допълнително споразумение от 09.09.2016г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** са в размер на 63,61лева. По договора за лизинг от 10.02.2016г неплатените
задължения за лизингови вноски за периода 18.10.2017г. до 17.01.2018г. са в
размер на общо 4лева. По договор за лизинг от 16.11.2016г. неплатени лизингови
вноски за периода 18.10.2017г. до 17.01.2018г. са в размер на 208,89лева. Доказателство за извършено плащане на потребените услуги и лизингови
вноски не са ангажирани по делото. Следователно,
претенцията за потребени услуги по договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ********** от 23.04.2015г. следва да
се уважи до сумата от 4,29лева и отхвърли за разликата до 16,10лева. Тази за потребени услуги договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.11.2016г.
следва да се уважи до сумата от 4,28лева и отхвърли за разликата до 16,89лева.
Претенцията за потребени услуги по доп. споразумение
от 09.09.2016г. следва да се уважи до заявения размер
от 35,63лева при спазване принципа на диспозитивното
начало. Вземането за лизингови вноски по договора за лизинг от 10.02.2016г.
следва да се уважи до заявения размер от 3лева, а това по договора за лизинг от
16.11.2016г. до сумата от 208,89лева и отхвърли за разликата до 209,04лева.
По направеното възражение за
изтекла погасителна давност.
Съобразно разрешението
дадено с ТР 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на мобилния оператор
представлява "периодично плащане" по см. на чл. 111, б. в ЗЗД, поради
което и за погасяването му по давност е важима
кратката такава от 3г. В случая
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 28.10.2019г., поради което и към тази
дата погасени по давност биха били вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 28.10.2016г. В случая страните са уговорили като дата на издаване на
фактурите 18-о число на всеки месец. Съгласно разписаното в чл. 27 ОУ плащането
на задължението си дължи в срока указан във фактурата, но не по- късно от
18дена от издаването й. В случая вземанията са фактурирани във фактури, първата
от който е от дата 18.11.2017г., което обосновава извод за неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност.
Главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 925лв., от които 300лева адв. възнаграждение по
договор за правна защита от 11.05.2021г., 225лв. платена за исковото
производство държавна такса, 200лева платен депозит за особен представител, 200лева
платен депозит за в.лице по ССчЕ. Или общият размер
на разноските дължими в полза на ищеца, съобразно уважената част на исковата
претенция е 844,02лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Направени са такива в общ размер на 385лева, от които 25лева за
платена ДТ и 360лева платено адв. възнаграждение. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца съобразно уважената част на исковата
претенция е сумата от 326,66лева.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски не
се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане
срещу ответника М.Й.Г., ЕГН **********
*** по издадени фактури №
**********/18.11.2017г., № **********/18.12.2017г., № **********/18.01.2018г.,
№ **********/05.11.2017г. и № **********/05.12.2017г. за сумите, както следва:
-4,29лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.10.2017г. - 17.11.2017г. по допълнително споразумение от 23.04.2015г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, като отхвърля иска за разликата над 4,29лева
до пълния заявен размер от 16,10лева;
- 3лева, представляваща лизингови
вноски за периода 18.10.2017г. - 17.01.2018г. по договор за лизинг от
10.02.2016г.;
- 4,28лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.10.2017г. - 17.11.2017г., дължими по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 16.11.2016г., като отхвърля иска за разликата над 4,28лева до пълния заявен размер от
16,89лева;
- 208,89лева, представляваща лизингови вноски за периода 18.10.2017г. - 17.01.2018г. по
договор за лизинг от 16.11.2016г., като отхвърля
иска за разликата над 4,29лева до пълния заявен размер от 209,04лева;
-35,63лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2017г. -
04.12.2017г. по допълнително споразумение от 09.09.2016г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********,
ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.10.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8265/30.10.2019г.
по ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 844,02лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 326,66лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа на
ВРС, съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: