№ 127
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20215000500588 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателката М. Д. Д., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. Н.Н., редовно упълномощен от по-рано.
За въззиваемото дружество „Б. М.“ ООД, редовно призовано, се явяват
управителят му З. Д. П. и адв. В.З., редовно упълномощена от по-рано.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Настоящето производство е образувано по въззивна и частна жалба,
подадени от М. Д. Д. чрез процесуалния й представител адв. Н.Н..
Въззивната жалба е подадена против решение № 260198/30.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 627/2019 г. по описа на Хасковски окръжен съд. В
жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, а
също така е и необосновано по изложените в нея съображения, като се иска то
1
да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което да се
уважи предявеният иск – главница и дължима лихва.
В жалбата са направени доказателствени искания за назначаване на
експертиза по работоспособността с лекар специалист по трудова медицина с
поставени задачи пред първоинстанционния съд, както и да бъде назначена
очна ставка между свидетели, разпитани в първоинстанционния съд за
изясняване на обстоятелствата относно разтоварване на автомобила.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Б. М.“ ООД чрез
пълномощника адв. В.З., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразността на
обжалваното решение и се иска то да бъде потвърдено и да бъде оставена без
уважение въззивната жалба. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Постъпила е и частна жалба от М. Д. Д. чрез пълномощника й адв.
Н.Н. против определение № 260353/ 05.10.2021 г., постановено по същото
гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на
решението в частта за разноските. В частната жалба се излагат твърдения за
противоречие на определението с материалния закон, за допуснати
процесуални нарушения и за необоснованост, като се иска то да бъде
отменено.
По частната жалба не е постъпил отговор от ответника по нея „Б. М.“
ООД.
С разпореждане № 327/05.11.2021 г. съдът е дал възможност на
жалбоподателката най-късно в първото по делото съдебно заседание да
аргументира допустимостта на направените от нея доказателствени искания с
оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК, да посочи очна ставка между кои
конкретни свидетели се иска и за установяване на кои обстоятелства, както и
какво налага извършване на повторна съдебна експертиза, след което съдът
ще се произнесе по направените доказателствени искания.
С молба вх. № 5223/17.11.2021 г. М.Д. е заявила, че на основание чл.
233 от ГПК се отказва от спорното право, като моли да бъде постановено
обезсилване на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на
исковата претенция, както и да се постанови прекратяване на производството
по делото. В молбата се заявява също, че Д. поддържа частната жалба против
2
определението по чл. 248 от ГПК и моли същото да бъде отменено. Моли при
прекратяване на делото определението да й бъде изпратено на адреса на
процесуалния й представител адв. Н. Н..
С разпореждане № 363/17.11.2021 г. съдът е изпратил препис от
молбата на М.Д. на въззиваемия „Б. М.“ ООД за становище по нея по
направените разноски във въззивното производство.
С молба-становище вх. № 5656/30.11.2021 г. въззиваемият „Б. М.“ ООД
чрез адв. З. е взел становище по отношение на частната жалба на М.Д., като е
поискал тя да бъде оставена без уважение. Заявено е искане за присъждане на
направените в производството пред Апелативен съд - Пловдив разноски за
платен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.
Адв. Н.: Поддържам подадената от доверителката ми М.Д. на 17.11.2021
г. молба, подписана лично от нея, по чл. 233 от ГПК за отказ от иска.
Поддържам и частната жалба против определението на първоинстанционния
съд в частта за разноските. Не ми е изпратен отговорът на въззивната жалба
до момента, а би следвало да ми бъде изпратен и не съм съгласен с действията
на съда относно това, че е пратена до ответната страна молбата ни за отказ от
иска, защото има практика на съдилищата – определение № 249/10.07.2017 г.
по ч.гр.д. № 211/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 8954/17.11.2021 г.
на СРС по гр.д. № 5256/2021 г., от които е видно, че при отказ от иска
становище на ответната страна не се изисква. Определението на ВКС касае
практика на ВКС, която би следвало да се има предвид при решаване на
казуса. В отговора на молбата, като четох определението на съда, без да ми е
пратен отговор на въззивната жалба, ми направи впечатление, че към този
момент - към тази датата на определението не се претендират разноски от
ответната страна в първоинстанционното производство и не ми е известно да
са представени пълномощия след това. Ако някой го е представил след това,
не ми е известно и ако то е представено след като съм подал молбата за отказ
от иска, не би следвало съдът да го има предвид и да не се присъждат
разноски. Затова от тези определения като практика ви представям копия за
улеснение на съда. При всички случаи по силата на закона съдът не следва да
уведомява другата страна за отказа. Ако се направи оттегляне на отказа, това
подлежи на обжалване и т.н. Аз не правя такова нещо, поддържаме си отказа
и моля в тази част – по основната искова претенция, делото да бъде
3
прекратено. Поддържам и молбата за разноските пред първата инстанция, а
като се даде ход по същество на делото, ще изтъкна аргументи защо. Ще кажа
само с едно изречение, че съгласно т. 1 от ТР № 6611/06.11.2011 г. в брой или
по банков път трябва да се плащат съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение. Те се присъждат, когато страната го е заплатила, в договора
следва да е вписан начинът на плащане, ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, ако е в брой, то тогава вписването в
договора за правна помощ е достатъчно като разписка, но за фирмите не е
така. Това го пише в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, а така е и по
Закона за счетоводството. Пак поддържам, че когато е депозиран отговорът на
въззивната жалба, към този момент няма платени разноски. Моля, ако се
допусне въпрос, да отговори ответната страна платила ли е по банков път или
не. Ако не допуснете – има и друг ред, щом съдът се десезира по поставените
въпроси. В този смисъл са ми всичките искания. Благодаря за вниманието.
Адв. З.: Разноски за тази инстанция съм поискала изрично в отговора на
въззивната жалба. В изрично становище съм изложила съображения защо
искането за присъждане на разноски, въпреки отказа от иска, е основателно.
Поддържам тези съображения. Наистина т. 1 от цитираното от колегата
тълкувателно решение предвижда два начина на плащане. В нашия случай
управителят е платил адвокатското възнаграждение в брой, което е отразено в
договора за правна защита и съдействие при сключването му и той има
качеството на една разписка. Отделно е приложението на Закона за
счетоводството. Това има значение за това дали този хонорар ще бъде отразен
като разноски на дружеството и т.н., но няма отношение към настоящето
производство.
Адв. Н.: Не е вярно това, което каза колежката, че към момента на
отговора на въззивната жалба са били направени разноски. Като получих
самата молба видях, че пише, че отговорът е от „Б. М.“ ООД, а не от
колежката и пълномощно и договор за правна помощ не бяха представени.
Ако по-късно са ги представили, след като са получили молбата за отказ,
макар че това не е необходимо, да бъдат задължени да представят банково
бордеро.
Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателката за задължаване на ответната страна да представи банково
4
бордеро за внесена сума от 1000 лв. на 17.09.2021 г., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Б.
М.“ ООД адв. В.З.. Видно от договор за правна защита и съдействие от
посочената дата, „Б. М.“ ООД, представлявано от З. Д. П. - управител, е
заплатил на адв. В.З. сумата 1000 лв., представляваща възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие, изразяваща се в отговор по въззивна
жалба по настоящото гражданско дело, която сума е заплатена в брой при
сключване на договора, следователно при съставяне на този документ
страните изрично са уговорили, че дължимото адвокатско възнаграждение ще
бъде платено в брой, като е отразено и плащането на такова, отново в брой, не
се твърди заплащане на сумата по банков ред, поради което не може да бъде
задължен ответникът да представи документ, който не съществува.
Предвид гореизложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на жалбоподателката М.Д. чрез
процесуалния й представител адв. Н.Н. за задължаване на въззиваемото
дружество „Б. М.“ ООД да представи банково бордеро за платената сума от
1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на адв. З..
Адв. Н.: Няма какво друго да добавя.
Поддържам си молбата за отказ от иска.
Адв. З.: Няма какво да добавя към становището си.
Съдът вече докладва постъпилата молба от М.Д., с която изрично
заявява, че прави отказ от исковете, по които е образувано настоящото
гражданско дело. Съдът констатира, че молбата е подписана лично от
ищцата. Тя се поддържа и от процесуалния й представител адв. Н. в
днешното съдебно заседание.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 233 от ГПК, поради
което и предвид десезирането на съда постановеното решение следва да бъде
изцяло обезсилено, доколкото отказът от иска е направен пред въззивната
инстанция.
Съдът намира, че определението по чл. 248 от ГПК от 05.10.2021 г.,
което също се обжалва, няма самостоятелно битие, поради което то не може
5
да съществува след обезсилване на основното решение по делото, а същото
представлява част от него, поради което посоченото определение също следва
да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено.
След прекратяване производството по делото ответникът има право на
разноски по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което такива следва да му
бъдат присъдени за двете съдебни инстанции.
Съдът намира, че следва да бъдат определени разноски в размер на 3
000 лв., от които 2 000 лв. за първоинстанционното производство и 1 000 лв.
за въззивното такова. Те представляват заплатено адвокатско възнаграждение
на адв. В.З. от ответното дружество, като това заплащане е станало с договор
за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г., намиращ се на л. 92 от делото
на окръжния съд, и договор за правна защита и съдействие от 17.09.2021 г.,
приложен към отговора на въззивната жалба, намиращ се на л. 14 от делото
на ПАС. И в двата договора изрично е посочено, че договорените
възнаграждения от 2 000 лв. и съответно 1 000 лв. са платени в брой при
сключване на договорите. Съдът изцяло възприема становището на ищеца, че
разноски се дължат само тогава, когато е доказано тяхното извършване, като
както според законодателството, така и според цитираното от адв. Н.
тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
всяка от страните може да заплати адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител по един от двата посочени начина – в брой или
по банков път. В ГПК или в друг нормативен акт, касаещ гражданското
съдопроизводство, не е предвидено изрично, че юридически лица могат да
заплащат на процесуалния си представител единствено и само по банков път,
като това би довело до неравнопоставеност при третирането на
гражданскоправните субекти в процеса. Тук трябва да се добави също, че
заплащането на парично задължение е заместимо действие и то може да бъде
извършено и от трето лице, в случая управителят на дружеството З. П., като
дали тази сума ще бъде осчетоводена като разход на дружеството или ще
остане за сметка на физическото лице, което го представлява, е въпрос на
вътрешни отношения между тях и не се отразява на дължимостта на
разноските.
Предвид гореизложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260198/30.07.2021 г. и определение №
260353/05.10.2021 г., двете постановени по гр.д. № 627/2019 г. по описа на
Хасковския окръжен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Д. от гр. Х., ул. С. З., № **, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Н. З., С. о., ул. П. М-. Б., № *** /чрез адвокат Н.Н./ да
заплати на „Б. М.“ ООД със седалище и адрес на управление: с. К., Х. о., ЕИК
******, със съдебен адрес: гр. Х., ул. В. Т., № ** /чрез адвокат В.З./ сумата
3 000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски
за двете съдебни инстанции под форма на заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок, считано от днес, от страните.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:29 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7