Присъда по дело №966/2012 на Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 966/ 2012 на Окръжния съд – Плевен:

 

Срещу подсъдимия Б.П.Б. *** е повдигнато обвинение за това че:       Вечерта на 3.ІХ.2012 год.в гр.Плевен на ул.Г.Кочев,при управлението на лек автомобил марка АУДИ А-3 с рег.№  ******** ,след употребата на наркотични или други упойващи  вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.ІІІ от ЗДП-На водача на пътното превозно средство е забранено:1-Да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,наркотици или други упойващи вещества. Чл.20 ал.І-Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват.Ал.ІІ-Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движение,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност  за движението. Чл.21 ал.І- При избор на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час:Скоростта за движение в населено място за водачи на категория”В”-50 км.час и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г. Ч. *** за  престъпление по чл.343 ал. 4, .във вр.с ал. 3, б. ”б” , във вр. с  ал. ,І  б”в” от НК.

Съдебното производство пред първоинстанционният със се проведе  по реда на съкратеното съдебно следствие  - чл. 371,т.2 НПК, по .глава «двадесет и седма»  НПК

Подсъдимият Б.Б. заяви, че разбира обвинението. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези обстоятелства.

На основание чл. 76 от НПК съдът конституира като частни обвинители в наказателното производство пострадалите А.В.Ч. и Г.А.Ч. – родители на загиналия в резултат на транспортната злополука А.Г. Ч..

     Обвинението се поддържа от прокурора, който излага съображения, че то е доказано по несъмнен начин от признанието на подсъдимия и доказателствата , събрани на досъдебното производство. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, към минимума предвиден в закона. Относно възможността за прилагане разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК, предоставя тази преценка на съда.

     Предлага срокът на лишаване от правоуправление по чл. 343г НК да не бъде по- малък от размера на изпитателния срок, в случай на приложение чл. 66 от НК.

     Повереникът на частните обвинители – адвокат П.Е., поддържа обвинението, намира че то е доказано по несъмнен начин. Излага доводи ,че единственото смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство  е самопризнанието на подсъдимия. Предлага на съда, при определяне на наказанието на подсъдимия да вземе предвид това ,че е многократно наказван по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Не се ангажира с конкретно становище по прилагане разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК, като предоставя това на съда.

     Защитникът на подсъдимия Б.Б. – адвокат В.П. не спори по фактите и правната квалификация на деянието. Оспорва доводите на частния обвинител, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид административните наказания по ЗДвП и ППЗДвП наложени на подсъдимия. Излага съображения, че по- голямата част от тях са били налагани за незначителни, формални нарушения, които не създават опасност за движението и по време когато подсъдимият все още е бил неопитен водач на МПС. Намира ,че наказанието следва да бъде определено при съществен превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като се позовава на чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия с характерното за нея младежко лекомислие, обстоятелството ,че той дълбоко съжалява за трагичния резултат от деянието си.

     Моли окръжния съд да определи наказание до размера на предвидения от закона минимум ,което след редукцията на основание чл. 58а от НК да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК.

     Окръжният съд като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия Б.Б. обвинение, направеното самопризнание, доводите изложени от  страните и след като обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство, установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От 2004 год.Подсъдимият Б.Б. притежавал свидетелство за правоуправление на МПС кат.В и кат.М от 2004 г. Притежава лек автомобил марка АУДИ А-3 с две врати,синьо на цвят,с десен волан.Колата управлявал с английска регистрация ********, с направена застраховка”Гражданска отговорност”към застрахователна компания”Олимпик”. Колата била технически изправна.

                   На 3 септември 2012 г. подсъдимият Б. Б. и приятелят му А.Г. Ч. отишли с автомобила на подсъдимия  при приятели в с.Гривица Плевенска обл. Останали там около два часа и пили бира.  Към 21.00 часа потеглили за Плевен, като лекият автомобил управлявал подсъдимия , а А. Ч. седял на предната лява седалка. И двамата били без предпазни колани.

След като навлязъл в чертите на гр. Плевен ,подсъдимият Б. не намалил скоростта в границите на разрешената за населеното място, а  продължил да се движи със скорост около 92 км.час. В района на Трудовото поделение подсъдимият предприел завой надясно без да намали скоростта до стойности съобразени с вида и конкретните особености на пътя и осигуряващи безопасност на водача , пътника и останалите участници в движението. В резултат на това последвало нарушение на страничната устойчивост на автомобила и той се приплъзнал  по пътното платно, като в кривата на завоя се блъснал в левия бордюр по посока на движението си; прескочил го и продължил да се движи по затревената площ между двете пътни платна. При преминаването и на дясното предно колело през бордюра последвало разрушаване на окачването му и то се отделило от автомобила.След преминаването на автомобила през затревената площ в насрещното движение автомобила се преобърнал на покрив и така продължил движението си по насрещното пътно платно.Там имало паркиран пред бл.1 вх.Б на ул. „Г.Кочев” лек автомобил Митсубиши Спейсстар с рег.№ ЕН **** ВР собственост на П.П.Й. от с.г. и лекият автомобил се блъснал в него . След удара автомобила продължил по таван още няколко метра и преустановил движението си.

Б.Б. успял да излезе от автомобила и отишъл пред предната лява врата и започнал да се мъчи да извади А. Ч. от автомобила. На помощ му се  притекли  граждани, които извикали и Бърза помощ и полицията.

Пострадалият А. Ч. бил откаран от кола на Бърза помощ дошли  в болницата, където му била оказана спешна помощ. Въпреки оказаната медицинска помощ А. Ч. починал в резултат на  тежките травми, които получил по време на пътната злополука. По същото време дошли и от полицията,те транспортирали подсъдимия Б.Б. до болницата, където бил превързан и му били взети кръв и урина за изследване.

            В резултат на транспортната злополука, А. Ч. получил тежка гръдна травма: счупена гръдна кост и двустранно счупване на ребрата с разкъсване на белите дробове; излив на кръв в двете гръдни кухини , които увреждания са несъвместимо с живота;  увредена била  на целостта на жизненоважен орган –белите дробове в съчетание с остра кръвозагуба, като смъртта е била неизбежна и е настъпила бързо.

             В резултат на изследването за наличие на упойващи вещества в урината на обвиняемия Б. били установени  метаболити на -тетрахидроканабинол и мета амфетамин, а в кръвта му било установено 0.5 % етилов алкохол.

     Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин чрез: самопризнанието на подсъдимия дадено по време на съкратеното съдебно следствие, както и от доказателствата , събрани и установени по време на досъдебното производство чрез: Протокол за оглед на произшествие от 03.09.2012г на л. 2-9, скица и фотоалбум към протокола за оглед (л. 10-15), показанията на свидетелите: П.С.(л. 28, 29), св. Й. П.(л. 30-31), св. П.П.(л. 32-34);от писмените доказателства: свидетелство за регистрация на МПС(л. 35 ), талон за медицинско изследван, протоколи за медицинско изследване за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта и протоколи за химическа експертиза(л. 51 -  54), както и от заключенията на назначените на досъдебното производство съдебно медицинска(л. 66 – 65) и авто-техническа(л. 73-83 ) експертизи.

     От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.П. се установява ,че причините за настъпилото тежко транспортно произшествие са неправилните действия на подсъдимия Б.Б. при управлението на лекия автомобил.  От заключението се установява че в навлизайки в границите на гр. Плевен, подсъдимият се е движил със скорост около 92 км/ч., която не  е била съобразена с конкретните особености на пътя: Навлязъл е в завой със скорост около 90 км/ч , от което се е нарушила страничната устойчивост на лекия автомобил.  Той се е занесъл  със странично приплъзване наляво към южния бордюр и е станал неуправляем. Преминал е бордюра и е навлязъл в затревената разделителна ивица. При преминаването на лекия автомобил през бордюра, се разрушила част от картера на двигателя, деформирала се е джантата и се е разрушила гумата на лявото предно колело. Последвало преминаване в южното платно и удар в лявата врата на паркиран автомобил «Митсубиши»  Обърнат вече на таван, лекия автомобил продължил да се плъзга на платното докато спре.

     В заключението си вещото лице посочва, че граничната скорост, с която водачът е имал техническа възможност да управлява  лекия автомобил в завоя с тъп ъгъл около 110 градуса., без да настъпи странично занасяне е  48 км/ч .

Също така в заключението е посочено ,че видимостта е била добра и при управление с разрешената за населеното място скорост, подсъдимият е имал техническа възможност своевременно   да възприеме кривата на завоя и да намали скоростта до стойности, позволяващи му безопасно да навлезе в кривата и да излезе от завоя.

      Съдът приема заключението на вещото лице инж. В. П., изготвил авто- техническата експертиза ,тъй като е обективно, компетентно и изчерпателно. Заключението вещото лице е обосновало изцяло на доказателствата по делото – протокола за оглед, фотоалбум, степента на разрушаване на лекия автомобил управляван от подсъдима, частите разпръснати по пътното платно,  повредите причинени на друго превозно средство, показанията на разпитани свидетели.

     На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 135/12(л. 66-70 )за изследване причините за смъртта на  А. Ч., изготвена от съдебния лекар д-р П.Д..

     От заключението на вещото лице д-р Д. се установява ,че смъртта на А. Ч. е настъпила неизбежно като резултат от причинените му тежки, несъвместими с живота травми: тежка гръдна травма изразяваща се в счупване на гръдната кост и двустранно на ребрата, разкъсване на белите дробове и излив на кръв в двете гръдни кухини. Тези увреждания са резултат на  травма със значителна сила, отговаряща на условията на настъпилото ПТП.

     Съдът приема заключението на вещото лице ,тъй като е изчерпателно, обективно и компетентно. Изводите в заключението си вещото лице е направило на база личен оглед и извършена аутопсия,  чрез  проведено изследване, при стриктно следване на установените процедури и използване научните способи и достижения на съдебната медицина.

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     За да отговори на въпросите по чл. 301, ал.1, т.1-3 от НПК, съдът анализира събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност ,като намира за установено по несъмнен начин, че с деянието си подсъдимият е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ч..

     От приетите за установени фактически положения, съдът стигна до извод, че на 03.09.2012г при управление на лек автомобил УДИ А-3 с рег.№  ********, негова собственост , Б.Б. е допуснал нарушение на чл. 5,ал.3 от ЗДвп, чл. 20,ал.2 от ЗДвП и  чл. 21,ал.1 от ЗДвП.

     Видно от талона за медицинско изследване(л. 53), протокола за  медицинско изследване за наличие на алкохол и упойващи вещества в кръвта(л. 52  и протокола за химическа експертиза(л. 52, л. 86) се установява ,че Б.Б. е управлявал лекия си автомобил след употреба на метамфетамин и тетрахидроканабинол, представляващи наркотични вещества, включени в приложение № 1 към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите(ЗКВНВП). Наличието на концентрация на алкохол в кръвта 0.5 промила, сочи,че той е употребил и алкохол в минимално количество. С тези действия, подсъдимият е нарушил забранителната норма на чл. 5,ал.3 от ЗДвП.

     От заключението на авто-техническата експертиза, се установява ,че подсъдимият е навлязъл в населеното място гр. Плевен със скорост около 92 км/ч, която превишава значително  разрешената скорост от 50 км/ч, с което е нарушил разпоредба на чл. 21,ал.1 от ЗДвП.

     Също от заключението на вещото лице се установява ,че скоростта, с която подсъдимият е навлязъл в кривата на завоя е била около 90 км/ч и не е била съобразена с конкретните особености на пътя, тъй като граничната скорост, за вземане на този завой без да настъпи странично занасяне е 48 км/ч., с което е допуснал  нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП.

     Съдът намира че допуснатите от подсъдимия Б. нарушения на посочените по- горе правила за движение по пътищата са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата транспортна злополука, при която А. Ч. е получил тежки травми, довели до смъртта му.

     Съществува законова забрана да се управлява МПС след употреба на алкохол  и наркотични вещества, в широкия смисъл, възприет от ЗКВНП, като е пределно ясно, че те се отразяват неблагоприятно върху вниманието, координацията , реакциите и преценките и самочувствието на водача на МПС.  Именно поради този ефект психотропните вещества, законодателят е предвидил квалифициран състав на деянията по чл. 343 от НК, без да се интересува дали и доколко употребата им преди управление на моторно превозно средство е в причинна връзка с настъпването на предвидените в закона, обществено опасни последици.

     Подсъдимият е познавал добре пътният участък,по който се е движел, но въпреки това и очевидно под влиянието на употребените алкохол и метамфетамин, е навлязъл в населеното място  и в завой несъобразена скорост, при която е лекият автомобил е изгубил страничната си устойчивост, занесъл се е и е станал неуправляем.

     Нарушението на чл. 21,ал.1 от ЗДвП  и  на чл. 20,ал. 2 ЗДвП са в пряка причинна връзка с последвалото пътно произшествие, от което е последвала смъртта на А. Ч., тъй като ако бе навлязъл с разрешената скорост от 50 км/ч в границите на населеното място, подсъдимият би имал техническа възможност своевременно да намали  скоростта си, като я съобрази с предстоящия завой и да предотврати  странично занасяне.

     От заключението на техническата експертиза се установява ,че несъобразената скорост с който подсъдимият е навлязъл в завоя – 90 км/ч, при гранична , безопасна от 48 км/ч е в пряка причинна връзка с последвалото тежко транспортно произшествие.

     От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява ,че травмите причинени на А. Ч. са много тежки, несъвместими с живота и са причинени от „тъпа травма” -  удари със значителна сила, съответстващи на тези, характерни за тежка транспорта злополука, каквато подсъдимия с управлявания от него лек автомобил  е претърпял.

     От изложеното е видно ,че е налице пряка причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение: чл. 5,ал.3, чл. 20,ал.2 и чл. 21,ал.1 от ЗДвП и последвалата смърт на А. Ч..

     Съдът намира, че по делото не се установи, подсъдимият да е допуснал нарушение на чл. 20,ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба е субсидиарна и намира приложение, само тогава, когато не са допуснати и други нарушения на конкретни правила за движение, от които е последвал неправомерния резултат, предвиден в разпоредбите на чл.343 от НК.

     ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

     Деянието е извършено при форма на вината „несъзнавана непредпазливост”, Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици – последвалото транспортно произшествие , в което е загинал А. Ч., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

     Предвид горните изводи, съдът намира за доказано по несъмнен начин обвинението,че на 03.09.2012г Б.Б. е управлявал лекия си автомобил  АУДИ А-3 с рег.№  ******** ,след употребата на алкохол и наркотични вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол, като е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5,ал.3 от ЗДвП, чл. 20,ал.2 от ЗДвП и чл. 21ал.1 ЗДвП, като е управлявал лекия автомобил под въздействието им и със скорост превишаваща разрешената за населеното място и несъобразена с конкретните особености на пътя и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Г. Ч..

     Относно правната квалификация на деянието:

      Съдът намира, че деянието на подсъдимия Б.Б. следва да се квалифицира по чл. 343,ал.3,пр. 2, б.”Б „, пр. 1,  във вр. с ал.1 б. „В „ от НК, тъй като осъществява всички съставомерни признаци именно на това престъпление.

     В  диспозицията на обвинителния акт , неправилно е посочена правна квалификация по чл. 343,ал.4, във вр. с чл. 343,ал.3, б.”Б” от НК, която, представлява по- тежко квалифициран състав на престъплението по чл. 343 НК.

За да е налице съставомерно деяние по чл. 343,ал.4 от НК, необходимо е от него да е настъпила смърт на едно или повече лица  И тежка или средна телесна повреда на едно или повече лица. Тоест от обективна страна, настъпилите обществено опасни последици задължително се състоят в  увреждане на повече от едно лице , от които поне на едно от тях  да е причинена смърт, а на другото тежка или средна телесна повреда.

     Случаят по това дело, очевидно не такъв, тъй като по непредпазливост е причинена само смъртта на А. Ч..

     Ето защо, съдът следва да признае подсъдимия Б.Б. за виновен, като квалифицира деянието му по чл. 343,ал.3,пр.2, б.”б”,във вр. с ал.1 ,б.”в” от НК, и го признае за невинен и го оправдае по обвинението в частта да е извършил деянието при допуснато нарушение на чл. 20,ал.1 от НК,както и  в частта му относно правната квалификация на деянието по чл. 343,ал.4 от НК, вр с ал.3, б.”Б” от НК.

     ПО НАКАЗАНИЕТО.

     Съдът намира ,че за постигане целите на наказанието, следва да вземе предвид наличието на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства: младата възраст на подсъдимия, характеризираща се с характерната импулсивност и преувеличена представа за собствените възможности, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на противообществени прояви и искреното разкаяние, проявено от подсъдимия.

     Съдът преценява като несъстоятелни доводите на повереника на частните обвинители, че е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – многобройните административни наказания, налагани по ЗДвП.

     Основателни са доводите на защитата ,че тези наказания действително са доста, но  са наложени предимно за формални нарушения на ЗДвП, които изобщо не създават опасност за движението по пътищата.

От приложената на л. 56 от ДП справка от КАТ е видно ,че Б.Б.  не е наказван за допуснати тежки нарушения на правилата за движение, нито за това ,че е причинил  ПТП.  Налагани са му глоби предимно за  формални нарушения, състоящи се в това ,че управлява без да си носи талона или удостоверението за правоспособност, че кара без винетка или без предпазен колан, че неправилно е паркирал. За превишаване на разрешената скорост извън населено място, подсъдимият е наказван по административен ред само два пъти: през 2007 и 2009г, когато все още е бил неопитен водач на МПС. Поради горните обстоятелства, няма основание Б.Б. да бъде възприет като обществено опА., въпреки многобройните административни наказания.  

Ето защо съдът намира ,че следва да му определи наказание при наличието на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, до размера на предвидения от закона минимум – три години лишаване от свобода.

     На основание чл. 373, ал.2 от НПК, задължително следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като намали така определеното наказание с една трета и му наложи наказание от две години лишаване от свобода.

     За постигане целите на наказанието, не се налага това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Съдът прецени, че самият факт на наказателното производство е постигнал до голяма степен поправителен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия и не се налага той да бъде отделян от семейството, близки и приятели, на чиято морална подкрепа и помощ разчита.

     Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 66,ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

     Относно срока на лишаването на права по чл. 37,ал.1 т.7 от НК, съдът намира, че доводите на прокурора в тази насока са несъстоятелни. Няма законово изискване, нито задължителна съдебна практика, размера на лишаването от права да не е по- кратък от  изпитателния срок по чл. 66,ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл.49,ал.2 от НК единствено посочва, че срока на лишаването от права,  когато се налага заедно с лишаване от свобода, не може да надминава срока на последното с повече от три години.

     На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37,ал.1,т.7 от НК,съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

     При този изход на делото, на основание чл. 189,ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица по сметка на Окръжна прокуратура – общо 326 лв., както и да заплати на частните обвинители  А.Ч. и Г.Ч., деловодните разноски в размер на  1200 лева, направени за адвокатско възнаграждение.

     Воден от изложеното съображения, съдът постанови присъдата си.

 

Председател: