Присъда по дело №1282/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 1282/2022 г. по описа на ШРС, задочно производство

От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен
акт по досъдебно производство № 216/2022 г. по описа на РУ - Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Ф.Б.Е., ЕГН **********, роден на
13.04.1957 г. в гр.Шумен, с постоянен адрес: гр. Шумен, живущ в Р. Чехия на неустановен
адрес, български гражданин, с основно образование, женен, работещ, реабилитиран, за
извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл. 198, ал.1 от НК, във вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 08.03.2022 г. в гр.
Шумен, в съучастие като съизвършител с М.Ш.А. и С.И.К. и двамата от гр.Шумен, е отнел
чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефонен апарат марка „Самсунг Галакси А12“, на
стойност 280 лв.; СИМ карта, на стойност 12лв.; 1 брой портфейл от естествена кожа на
стойност 18лв. с намираща се в него лична карта с № ********* на стойност 18 лв.,5 бр.
пластики от дебитни карти с ед. стойност 0,48лв., на обща стойност от 2,40 лв. и пари в
банкноти и монети с различен номинал на стойност 30 лева, всичко на обща стойност 360,40
лева, от владението на Р.Ю.А. ЕГН ********** от с. Т., обл.Шумен, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, престъпление по
чл. 198, ал.1,вр. чл. 20,ал.2 от НК.
Подсъдимият Ф.Б.Е., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. По
ДП на същия е назначен служебен защитник адв. Й. при ШАК, който се явява в с.з.
Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, изискваща разглеждане на делото в разумен срок, намери, че
отсъствието на подсъдимия от съдебно заседание няма да попречи за разкриване на
обективната истина, поради което даде ход на делото по реда на задочното производство на
основание разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б.“б“от НПК по отношение на
подсъдимия.
В разпоредително заседание пострадалият Р.Ю.А. редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
В съдебно заседание по общия ред представителят на Районна прокуратура – Шумен
поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, при приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК, да определи наказание “лишаване от свобода” под минимума
за срок от 1 г. и 6 месеца, като изтърпяването му бъде отложено при условията на чл. 66 от
НК за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия заявява, че е съгласен на подзащитния му да бъде
наложено наказанието, предложено от прокуратурата. Алтернативно предлага осъждане за
деяние по чл. 213а от НК, доколкото намира, че в случая по - приложима е квалификацията
на чл. 213а от НК - изнудване.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното, а именно:
Св. С.И.К. и пострадалият Р.Ю.А. се познавали.
Подсъдимият се познавал със св. С.И.К. и М.Ш.А..
Пострадалият Р.Ю.А. живеел в с. Т. и работел като оператор на машина в „Сън
Систем“ ООД гр. Шумен. Той не познавал подсъдимия и св.М.А..
Св. С.И.К. дал в заем на св. Р.Ю.А. парична сума от 200лв. в началото на 2022г .,
която пострадалият следвало да върне до края на м. януари 2022г. Двамата имали устна
уговорка, заедно с дадената в заем сума, Р.А. да даде още 400 лв. на С.И.К. представляващи
лихва. Р. А. върнал сумата от 200 лв. няколко дни след като я получил, а за лихвата заявил,
че в момента няма възможност.
Св. С.И.К. започнал да му се обажда по телефона да иска парите, като същевременно
заплашвал Р.А..Пострадалият започнал да не вдига телефона на повикванията от св. С.К..
Св. С.И.К. решил по друг начин да вземе парите.
Казал на подсъдимия и на св. М.Ш.А., че Р.А. има да му връща пари и поискал да
отидат заедно с него, за да си вземе парите, като им обещал да им даде по 100лв.
Преди датата 08.03.2022г. тримата отишли до дома на пострадалия в с.Т., с
автомобила на С. К., но не го намерили.
Разбрали, че на 08.03.2022г. Р.А. е на работа, както и че работи в „Сън Систем“ ООД
гр. Шумен до 23,00 часа и решили да го намерят там.
На 08.03.2022г. в 14:00ч. св. Р.А. отишъл на работа. Около 23:00ч., пострадалия св.
Р.А., заедно с колегата си св. С.Б.Е. си тръгнали, след като работната им смяна приключила.
1

Излезли от сградата на предприятието, отишли до намиращ се в близост паркинг,
където св. Е. паркирал лекия си автомобил „Тойота Раф 4“ с peг. № Н 5936 БТ.
Св. Е. се качил в автомобила, седнал на мястото на водача, а пострадалият св.Р.А.
седнал на предната дясна седалка.
Преди св. Е. да стартира двигателя на автомобила и да го приведе в движение, до
автомобила отишли подс. Ф.Б.Е., св. С.И.К. и М.Ш.А..
Св. С. К. отворил предната дясна врата на автомобила и издърпал пострадалия Р. А.
навън, като го държал за връхната дреха. Нанесъл му удари с крак в областта на слабините и
корема и няколко пъти с юмрук по лицето в областта носа, в резултат на което от носа на
свидетеля Р.А. започнала да тече кръв.
През това време, подс.Е. и св. М. А. стояли от двете страни на пострадалия и
наблюдавали случващото се.
След като св.С.К. престанал да нанася удари, подс.Ф.Е. и св.М.А. извадили ножове и
заплашили пострадалия, че ще го намушкат, ако не заплати сумата от 400 лв. Пострадалия
заявил, че няма в себе си такава сума.
Св. С. К. бръкнал във вътрешните джобове на якето му и от там взел мобилен
телефон „Самсунг Галакси А 12“ със СИМ - карта, портфейл от естествена кожа, с
намиращи се в него лична карта № *********, издадена на името на св.Р.А., 5 бр. пластики
от дебитни карти и пари в банкноти и монети с различен номинал на обща стойност 30 лева,
собственост на св.Р.А.. Прибрал вещите и парите в себе си и казал на св.Р.А., че дългът му е
платен.
Подс. Е. и свидетелите С.К. и М. А. си тръгнали с лек автомобил „Опел Астра“ с peг.
№ Н 7041 ВТ, като се отправили към изхода на гр. Шумен в посока гр. Варна.
Малко по-късно решили да се върнат, за да проследят последващите действия на
пострадалия. Върнали се и минали в близост до паркинга на предприятието „Сън Систем“
ООД гр. Шумен.
Междувременно пострадалият и св. С. Е. позвънили на тел. 112 и съобщили на
дежурния служител на РУ на МВР - Шумен за извършеното престъпление.
Малко по-късно на место пристигнал полицейски патрул - св. М. и св. Х.Д.Б.
служители в ГООР при РУ - Шумен.
Докато полицейските служители разговаряли с пострадалия Р. А. за случилото се,
последният видял лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. № Н 7041 ВТ, който минал в близост
до паркинга на предприятието и разпознал св. С. К., казал на полицейските служители, че в
този лек автомобил се намирало едно от лицата, извършило престъплението.
Полицейските служители предприели преследване на лекия автомобил „Опел Астра“
с рег.№ Н 7041 ВТ със служебния си лек автомобил.
На бул. „Ришки проход“ в гр.Шумен, в близост до дом № 35 полицейските
служители застигнали лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от св. С. К. и го спрели за
проверка. Установили, че автомобилът се управлявал от св.С.К., а с него пътували подс. Ф.
Е. и св. М. А..
Задържали тримата - св.К., подс. Е. и св. М. А.. Малко по - късно на место
пристигнал разследващ екип от РУ - Шумен.
При извършения оглед на лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. № Н7041 ВТ, били
намерени и иззети мобилен телефон „Самсунг Галакси А 12“ със СИМ карта, 1 брой
портфейл от естествена кожа, с намиращи се в него лична карта № *********, издадена на
името на св. Р.Ю.А. 5 бр. пластики от дебитни карти, една банкнота с номинал 10лв.
В жабката на автомобила бил открит и иззет сгъваем нож с калъфка, с обща дължина
33см., собственост на св.С.К.. С този протокол е бил иззет и лекия автомобил „Опел Астра“
с рег.№ Н 7041 ВТ.
При извършен личен обиск на подс. Ф. Е., бил намерен и иззет от него 1 бр. сгъваем
нож, черен на цвят.
При извършения обиск на св. М. А., били намерени и иззети 1бр. сгъваем нож и 1 бр.
отвертка със заострен край на върха, приспособена като шило. Освен това от този свидетел
били иззети множество листчета и визитни картички с изписани на тях имена и ЕГН на
различни лица.
Със заповед за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР /л.42/, спрямо подс.Е. е било
взето задържане за срок от 24 часа, считано от 00,10ч. на 09.03.2022г. Същият е освободен в
14,00ч. на 09.03.2022г.
При извършен оглед на местопрестъплението е иззета червено - кафява течност, чрез
обтривка с тупфер, която е приложена като веществено доказателство по делото.
Пострадалият Р. А. предал на служител от РУ - Шумен екземпляр от лист за преглед
2

на пациент, издаден на 09.03.2022г. от лекар при МБАЛ - гр. Шумен и 1бр. компактдиск,
съдържащ данни от направени медицински изследвания в МБАЛ гр. Шумен.
Според заключението на изготвената по ДП съдебно - икономическа експертиза,
общата стойност на вещите - предмет на престъплението, без паричната сума от 30 лева, е в
размер на 330,40лв.
Според заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза в резултат на
нанесения побой, на пострадалия Р. А. са причинени следните увреждания:
Контузия на носа: Меко тъкана травма на носа, без фрактура на носните кости;
травматичен отток в областта на носния корен и на двете крила на носа; състояние след
кръвотечение от носа.Регистрирани са огнища на палпаторна болезненост на ограничена
площ на предната коремна стена в дясно и в дясната слабинна гънка, без видими
травматични увреждания. Механизмът на получаване на тези увреждания е от действието
на твърди тъпи предмети, по механизма на удар. Доколкото удари, нанесени с невъоръжени
ръка или крак имат характеристики на такива, причинени от твърди тъпи предмети, е
прието, че същите могат да бъдат получени по начин, съобщен от пострадалия - при
нанесени удари с ръце и крака.
В резултат на получените травматични увреждания, на пострадалия Р. А. е
причинена болка и страдание.
С протокол за доброволно предаване св. С. К. предал на служител от РУ - Шумен
сумата от 20лв.
Иззетите по делото вещи - предмет на престъплението и собственост на св.Р.А.,
включително и сумата от 30 лева, са били върнати на собственика . ЛекияТ автомобил „Опел
Астра“ с peг. № Н 7041 ВТ е върнат на собственика.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
показанията на разпитаните в съдебно заседание св. Хр.Б., включително и приобщените
показания на този свидетел на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК ;
показанията на св. Р. Ш. включително и приобщените показания на този свидетел на осн. чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; показанията на св. Ю., св. С. Д., включително и
приобщените показания на този свидетел на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
показанията на св. С Е., включително и приобщените показания на този свидетел на осн.
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
частично от показанията на св. С. К. и частично от показанията на св. М.А.; от
протоколи за оглед на местопроизшествие приложени по ДП; протоколи за доброволно
предаване, албум; протоколи за разпознаване и албуми, приложени по ДП; частично от
приобщените на основание чл. 279, ал.1, т.2 от НПК обяснения на подсъдимия в качеството
му на обвиняем, дадени пред състав на ШРС; от приобщени протоколи за одобряване на
споразумения от ШРС по отношение лицата С. К. и М. А.; от показанията на пострадалия,
включително и приобщените показания на този свидетел на осн. чл. 281, ал.5, вр.ал.1,т.2
пр.2 от НПК, със съгласието на защитата, от показанията на св. Ю.А.Юсеин, включително и
приобщените показания на този свидетел на осн. чл. 281, ал.5, вр.ал.1,т.2, пр.2 от НПК, със
съгласието на защитата.
Показанията на св. А.Д.М., съдът намира за ирелевантни, доколкото същият не е
свидетел на инцидента и от показанията му не се извлича относима информация.
Показанията на св. Хр.Б., Р. Ш. св. Ю., св. С. Д., св. С Е. се кредитират като
последователни, логични и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на пострадалия Р.Ю.А., включително и приобщените
показания, дадени пред орган на разследването, чрез прочитането им, със съгласието на
защитата.
Частично се кредитират показания на св. М.А. и св. С. К., досежно заявеното от тях
във връзка с обстоятелствата, случили се преди конкретния инцидент. В останалата част,
относно конкретните действия на съучастниците, съдът намира, че показанията им си
противоречат със останалите събрани по делото доказателства, както и с показанията на
пострадалия и свидетелите на инцидента.
По отношение на обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т
.2 от НПК, чрез прочитането им в с.з., които в едната си част са насочени към оневиняване
чрез излагане на твърдения за липса на съпричастност към деянието от страна на
подсъдимия, съдът намира, че те противоречат на установените в хода на съдебното
следствие, относими към предмета на доказване, обстоятелства.
Съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава обяснения по
обвинението каквито желае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят
истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна отговорност по
3

чл. 290 НК), "обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са негово основно
средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал" (в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№
537/03 г. І н.о.).
Съобразявайки приобщения по делото безпротиворечив доказателствен материал
съдът прие, че обясненията на подс. в едната си част /касателно твърдението, че е държал
нож, за да си реже наденица, каквито данни по делото напълно липсват/, са неубедителни
и недостоверни, поради което ги изключи от доказателствения материал, като негодни да
бъдат ценени.
Относно обвинението, касаещо лична карта с № ********* и 5 бр. пластики от
дебитни карти.
Съдът съобрази при преценката на събраните по делото доказателства, че в
наказателно правната теория и съгласно трайно установената практика на ВКС
непротиворечиво се приема, че не могат да бъдат предмет на престъпление против
собствеността лични документи – лична карта , СУМПС, регистрационен талон за МПС,
кредитни карти и др. подобни, които сами по себе си нямат имуществена стойност и не
притежават характеристиките на ценни книжа, материализиращи имуществени права и
които не са част от гражданския оборот.
Предмет на присвоително престъпление могат да бъдат само чужди движими
вещи, които имат определена стойност и са предмет на гражданския оборот. В този смисъл
е задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Постановление на Пленума
№6/71г.(изм. с ППВС№ 7/87г.), раздел II, на ВС, съгласно което, предмет на кражбата може
да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, художествена,
историческа и друга стойност. Заплатените суми за изготвянето на лични документи не
представлява пазарна цена на документа, поради което и тези вещи нямат реална пазарна
стойност и не могат да бъдат предмет на престъплението.
В горния смисъл не могат да са обект на кражба личната карта и платежни карти-
дебитни, както е повдигнатото обвинение в настоящия казус. Личната карта на пострадалия,
дебитните карти нямат потребителска стойност, нито материализират имуществени права.
По смисъла на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от Закона за българските лични документи,
документите за самоличност /лична карта/ е документ, собственост на държавата /а не на
пострадалия/ и служи за удостоверяване на самоличност. Дебитните карти представляват
платежни инструменти по смисъла на чл.25, ал.1 от Наредба № 3/16.07.2009г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, чието
предназначение е да идентифицират оправомощения ползвател на платежни услуги при
отдалечен достъп до платежна сметка. Платежните карти също не са собственост на
пострадалия или на лицата, на които са издадени, а на издателя им - доставчик на
платежните услуги /чл.25, ал.2 от Наредба № 3/2009г./. Те не могат да бъдат предмет на
кражба, защото не притежават паричен еквивалент, а евентуалното им използване
обосновава друг вид съставомерност.
В случая лична карта с № ********* и 5 бр. пластики от дебитни карти са били
остойностени от оценъчната експертиза по делото, но дадената им стойност не е пазарна
такава, а представлява съответната такса за издаването им.
Поради изложеното, съдът намери, че деянието е несъставомерно от обективна
страна, в частта досежно посочените документи- лична карта с № ********* и 5 бр.
пластики от дебитни карти, поради което подсъдимият бе оправдан по първоначалното
обвинение, включващо посочените документи.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради следното:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи, пари и обществените
отношения, които осигуряват на човек възможност свободно да формира своята воля и да
избира поведение;
* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт
4

върху движимите вещи – предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи-1 брой
мобилен телефонен апарат марка „Самсунг Галакси А12“, на стойност 280 лв.; СИМ карта,
на стойност 12лв.; 1 брой портфейл от естествена кожа на стойност 18лв. и пари в банкноти
и монети с различен номинал на стойност 30 лева, всичко на обща стойност 340 лева, които
не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и на съучастниците му и за
отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца и собственик.
Изпълнителното деяние, като съставно престъпление, включва два акта. Единият акт
се изразява в употребата на сила или заплашване, а другият акт е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от страна на извършителя.
В конкретния случай е налице употреба на сила и на заплашване, като въздействието
на силата е осъществено чрез действията, извършени от св. С. К.- нанесените удари на
пострадалия, а заплашването и извършено от подсъдимия и от св. М. А., които извадили
по един нож и заплашили пострадалия, че ще го намушкат, ако не заплати сумата от 400 лв.
*От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал е, че заплашва пострадалия и е съзнавал
въздействието на това заплашване върху него, в резултат на което и против волята си
пострадалият е лишен от фактическа власт върху движими вещи, като подсъдимият и
съучастниците му са целели именно този резултат, т.е. подсъдимият е съзнавал обществено-
опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Действията на всеки един от съучастниците –дейци / подсъдимият Е., св. С. К. и св.
М. А. /в престъпното деяние са възприети от всеки от другите двама, което обуславя
общност на умисъла.
В случая подсъдимият /както и всеки от другите двама съучастници извършители/ е
съзнавал обществената опасност на своите действия и обществената опасност на действията
на другите двама съучастници, като е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици. По този начин негласно са разделили ролите си при осъществяването на
изпълнителното деяние на грабежа.
Подсъдимият Е. /както и св. М. А./употребил принуда/, т.е. осъществил е една от
формите на изпълнителното деяние на грабежа/, а св. св. С. К. е участвал както в
принудата, така и в отнемането на вещите, като по този начин, чрез задружните усилия на
тримата, действията на подсъдимия и на двамата съучастници, била прекъсната
фактическата власт над вещите на пострадалия.
Грабежът, като съставно престъпление включва в себе си две престъпни прояви -
кражба и принуда. Подсъдимият, както всеки един от съучастниците му, е взел участие в
изпълнителното деяние на престъплението, т.е. подсъдимият е съизвършител в
осъществяването на грабежа.
Подсъдимият е бил наясно с отношенията между св. С. К. и пострадалия, знаел е, че
заедно със С. К. и св. М. А. отиват, за да вземат парите от пострадалия.
В случая инцидентът се е развил така, че подсъдимият и св. М.А. са заплашили
пострадалия с ножове, св. К. е нанесъл и удари на пострадалия и е отнел процесните вещи
от него.Тримата съучастници задружно упражнили сила и заплашване, а св. К. е и отнел
чуждите движими вещи.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост и право на свободно формиране на воля и избор на поведение.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –предвиждал е настъпване на
обществено опасните последици, свързани с противозаконното отнемане, съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния
резултат; т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици;
*Квалификацията на престъплението при условията по чл. 20, ал.2 от НК е
налице, тъй като подсъдимият е извършил посегателството в съучастие с лицата С. К. и св.
М. А. ; Налице е в случая едновременност на отнемането и принудата, подсъдимият и
съучастниците му са осъществили извършеното от началния до крайния момент, водени от
общо формираните си представи за целта и средствата, които оправдават постигането й.
Действията на подсъдимия и другите двама съучастници са били подчинени на общото
решение и готовност да постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е съзнавал
своята роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
5

собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи нормата на чл. 213а от
НК, съобразявайки изложеното в условия на алтернативност от страна на защитата.
Общото и при двете престъпления е ,че се използва принуда и се засяга личността на
друг човек, като се стига до имотна вреда и засягане на чуждо имущество.
Грабежът се различава от изнудването, доколкото при изнудването въздействието
върху адресата на престъплението, макар съставляващо принуда, има за обективно и
субективно предназначение да го насочи не само към фактически значимо, а към
юридически значимо поведение. Със своята принуда деецът заставя адресата на
престъплението сам да се разпореди с вещта или свое право в полза на дееца или на друго
облагодетелствано лице.
В конкретния случай целта е друга и съответства на състава на грабеж по чл. 198,
ал.1 от НК, поради което съдът намира, че не сме изправени пред осъществено деяние по
текста на чл. 213 а от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като
висока; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се
направи извод, че той е личност с невисока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприема заявеното от страна на
държавното обвинение, факта, че е налице чисто съдебно минало /реабилитиран/, оказаното
съдействие на органите по разследването, възрастта на подсъдимия.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1,т.1 от НК.
За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” от 3 години до 10 години. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимият ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе
предвид съдебното досие на дееца, факта, че е реабилитиран, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието. Освен това, условното осъждане в процесния случай не
противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието.
В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може
да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото,
би могъл да бъде направен.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална
превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на
наказанието, при изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в посочената
разпоредба, а именно 3 /три/ години. /в т.см. константната практика на ВКС /Решение №
401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Така
определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и съответстващо на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това, съдът намира, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще окаже възпитателно и предупредително влияние и
върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
6

генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия
7

Номер на акта:	4
Дата:	26 януари 2023 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20223630201282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юни 2022 г.

Присъда по дело №1282/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите