Р Е Ш Е Н И Е
№ от 05.10.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четвърти
септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Димитринка
Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №719/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.И.И., в която се
излагат твърдения, че на **правото на собственост спрямо лек автомобил *с *, който е регистриран
по надлежния ред. Ищецът твърди, че на *доброволно е предал автомобила на органите
на полицията във връзка с разследване на пътнотранспортно произшествие, като
впоследствие е установил че е образувана преписка в * поради наличие на данни
за извършени престъпления по чл. 345а от НК и чл. 316 от НК. Изтъква се, че е
последвало образуване на досъдебно производство *, по описа на *, което поради
липсата на фактическа и правна сложност и несвоевременното му провеждане в
разумен срок неоснователно е довело до лишаване от възможността на ищеца да
ползва вещта. Навеждат се доводи, че по отношение на автомобила липсва правен
спор, който да оправдае задържането му като веществено доказателство по
досъдебното производство и отказите на прокуратурата по отправените искания за
връщането му през периода от *Ищецът твърди, че в резултат от неоснователното
забавяне на наказателното производство и невръщането на автомобила е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения и
морални страдания, като всеки последващ отказ на прокуратурата е предизвикал
все по-тежки отрицателни емоции. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността на исковата
претенция. Оспорва твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния размер
като алтернативно излага становище, че същите са прекомерни. С оглед гореизложеното,
отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През ******** *, откъдето решил да купи лек автомобил *с *. На *ищецът
подписал придружаващия автомобила документ на чужд език и упълномощил трето
лице, което в същия ден го регистрирало на негово име в * при * с *. Ищецът заплатил дължимите данъци, такси и застраховки за превозното
средство и започнал да го ползва. Поради получен сигнал, че автомобилът е с
интервенция на номера на рамата и документите за регистрацията му са неистински,
е образувана преписка в *, в хода на която на *същият е доброволно предаден от
ищеца на полицейските органи. В хода на преписката е установено, че документите
за регистрация на превозното средство в чужбина са неистински, че номерът на
рамата му е нанесен допълнително след заличаване на оригиналния номер, че е
обявено за издирване като обект на кражба в * и че действителният му собственик
в чужбина се е отказал от правата върху него. В резултат на това с
постановеление от *, на основание чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно
производство *, по описа на *, преписка *, по описа на *, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а,
ал. 1 от НК. С постановление от * на наблюдаващия прокурор, на основание чл
244, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство е спряно като по подадените
от ищеца молби за връщане на автомобила през периода от *са постановени откази.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че ищецът е изживял отрицателни емоции от отказите на ответника да
върне автомобила и от невъзможността да го ползва в ежедневието си.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установеното
владение от ищеца върху процесната движима вещ въз основа на надлежна
регистрация пред държавен орган преди предаването и задържането й по висящото
досъдебното производство като веществено доказателство, обосновават правния му
интерес за разглеждане и решаване на производството в разумен срок както и за предявяване на иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ при нарушение на това право съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. В
разглеждания случай се установява, че досъдебното производство е надхвърлило
предвидените в чл. 234 от НПК срокове за разследване на престъпление по чл.
345а, ал. 1 от НК, което не разкрива фактическа или правна сложност, като
прокурорът не е направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно
извършване на необходимите следствени действия. При
извършване на предварителната
проверка са изяснени голяма част от обстоятелствата по разследването - че документите за регистрация на превозното средство в
чужбина са неистински, че номерът на рамата му е нанесен допълнително, че то е
обявено за издирване като обект на кражба в чужбина, че действителният му
собственик се е отказал от правата върху него, поради което сигналът за
издирването му е изтрит. При това положение, при правилно планиране на процесуално-следствените
действия след образуване на досъдебното производство, същите обективно е
следвало да бъдат извършени в срока по чл. 234, ал. 1 от НК, след което то да
бъде спряно. С подаването на молбите за връщане на автомобила по чл. 111 от НПК, ищецът не е забавил производството по делото тъй като същите са свързани с
правото му да си служи с вещта като добросъвестното му упражняване не може да
доведе до неблагоприятни последици за него. От доказателствата по делото се
установява, че към края на месец юли 2018г. с процесния лек автомобил са
извършени всички необходими
действия по разследването и връщането му на ищеца е нямало да затрудни
разкриването на обективната истина, като постановените след този момент три
отказа на прокурора в тази насока са нарушили правата на ищеца да ползва
превозното средство. Липсват и предпоставки за приложение
на чл. 113 от НПК тъй като предходният собственик на автомобила в чужбина се е
отказал от вещните си права, а ищецът е единственият правоимащ по смисъла на
чл. 111, ал. 2 от НПК, който в качеството си на владелец може да претендира
връщане на вещта. От гореизложеното се
достига до извода, че над две години автомобилът се задържа без основание като
правото на ищеца за разглеждане и решаването на наказателното производство в
разумен срок е нарушено от отказите на прокурора по чл. 111, ал. 3 от НПК. В резултат на това претърпените от ищеца неимуществени
вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът безспорно е претърпял негативни емоции от продължителното задържане на
автомобила и лишаването му от възможността да го ползва в ежедневието си, които
не се отличават от обичайните при подобни случай. При това положение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съпоставяйки характера и
интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е
извършено и продължителността на
наказателното производство, намира че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 1000 лв. се явява справедливо. Обезщетение над този размер е прекомерно и не отговаря на горепосочените
критерии предвид обстоятелството, че задържането на автомобила не е довело до
трайно нарушаване на психоемоционалното състояние на ищеца. За определен период
след предаване на превозното средство на органите на полицията, същият е
разполагал с друг автомобил, поради което твърдените неудобства в ежедневието
му не са били с постоянен характер. За същото свидетелства и обстоятелството,
че едва в края на месец юли 2020г. той е наел автомобил от трето лице. С оглед
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от предявяването на
иска – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като искът по чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от 1000 лв. до 6000 лв. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 10 лв., представляващи
направените по делото разноски за държавна такса. С оглед обстоятелството, че
процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Й.Й. от ВТАК сумата от 105 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Т.И.И. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на
правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство *, по описа на *, преписка *,
по описа на *, ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 10 лв. /десет лева/, представляващи направени
по делото разноски, като отхвърля предявения иск в
частта за разликата от 1000 лв. до 6000 лв.
Осъжда
*, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, да заплати на адвокат Й.Ц.Й. от *, сумата от 105 лв. /сто и пет лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: