№ 138
гр. П., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720105011 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба предявена от Н. П. Н., с
ЕГН:********** и адрес:с. *****, чрез адв. А. С. със съдебен адрес : гр. *****
срещу
С. З. А., с ЕГН:********** и адрес : с. *****; И. З. Х., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. П., ул. ***** и с. В., общ. Т.; и Б. З. А., с ЕГН: ********** и адрес: с. М., общ. П. ул.
„****,
с искане да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на
недвижим имот УПИ IX- 195 в кв. 31 по плана на с. М., общ.П., с площ от 811 кв.м, без
уредени регулационни сметки за 170 кв.м., което да бъде съобразено с обема на правото на
собственост на страните и с построените сгради и техните собственици.
Съдът намира, че е сезиран искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС .
Ищецът твърди, че С Решение № 649 от 07.08. 1979 год., на Районен съд П. на
наследодателя им Н.А.Б. от с. М., общ. П. е поставен в дял недвижим имот, а именно : 1/2
идеална част от дворно урегулирано място, представляващо парцел IX - 195 в кв. 31 по
плана на с. М. , целия от 811 кв.м, без уредени регулационни сметки за 170 кв.м , както и
масивна жилищна сграда застроена върху площ от 59 кв.м c външно стълбище, а на
съделителя З.А.Б. е поставен в дял 1/2 ид. ч от посоченото място, ведно с построената
жилищна сграда. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
1
наследство, съдебна делба и давностно владение № 177, том II, per № **** год., на нотариус
Р. М., наследодателят им Н.А.Б. е признат за собственик на основание наследство,
цитираната съдебна делба обективирана в Решение № 649/07.08.1979 год. на Районен съд П.
и давностно владение, върху цитирания поземлен имот. Съгласно Нотариален акт за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 158, том I, рег. № ***, дело № 154 от
15.07.2022 год. / придобит по наследство от Н.А.Б./ е собственик на 1/12 идеални части от
614/ 819 идеални части от Поземлен имот - застроено дворно място землището на с. М., общ.
П. ул. ****, целият с площ от 819 кв. м, за което дворно място, съгласно плана за регулация
и застрояване на с. М.. общ. П., утвърден със Заповед №III-516 / 18.08.1965 ГОД. НА Кмета
на общият П., е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ / IX -195, в кв. 31 по
плана на селото, с административен адрес : с. М., общ. П., ул. ****, заедно с построените в
дворното място сгради- Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м.,
построена в Източната част на дворното място, заедно с масивен гараж със застроена площ
от 21 кв.м, построен в дворното място до улицата и заедно със съответното право на строеж
върху дворното място.
Ответниците С. З. А., И. З. Х. и Б. З. А., чрез адв. К., са подали отговор, с който са
изразили становище, че производството по делото е допустимо. Ответниците твърдят, че
процесният имот е съсобствен, поради което и подлежи на делба. Същите са изразили
становище за получаване на общ дял от процесния имот.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли съда да постанови решение като разпореди ползването на урегулирания
поземлен имот с площ от 614 квадрата, така, както е посочено в заключението на вещото
лице – за ответниците да бъде разпределено ползването на тримата общо площта от 307
кв.м.
Ответниците, редовно призовани, чрез процесуални си представител, молят съда да
постанови решение, с което да разпореди ползването на имота, така, както е посочено в
заключението на вещото лице.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Дворното място предмет на разпределение на правото му на ползване е недвижим
имот с административен адрес: с. М., общ. П., ул. ****.
Имотът е застроен с две жилищни сгради и гараж със склад, който не е нанесен на
приложената на стр. 8 по делото скица № 22/ТР - 2924 от 03.06.2022 г., издадена от община
П.. Улицата граничеща с поземления имот не е материализирана и е застлана е настилка от
трошен камък. Съгласно Нотариален акт № 158, т. I, per. № ***, дело № **** г. за
доброволна делба, страните по делото са съсобственици на по ½ от 614/819 идеални части
от Поземлен имот - Застроено дворно място, за което дворно място, съгласно плана за
регулация и застрояване на е. М., община П. е отреден урегулиран поземлен имот IX-195 в
кв. 31 по плана на селото, утвърден със Заповед № III-516/18.08.1965 г.
Няма спор, че ищците и ответниците са съсобственици при равни права на дворното
2
място /при ½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответниците/ като налице е обикновена
съсобственост и при липсата на решение на мнозинството как следва да се ползва общата
вещ искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В производството по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не
решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява
това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия имот. В
това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се
оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на което
производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна администрация. За да
бъде уважен иска за разпределяне на правото на ползване на даден обект, следва да е налице
възможност, с оглед на фактическото положение да се разпредели ползването съобразно
правото на собственост. Тъй като страните не могат доброволно да разпределят правото на
ползване, то съда следва да възприеме един от вариантите предложени от вещото лице.
Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е
налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да
постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-
пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.
Наличието на съсобственост между страните и притежавания от тях обем от права се
установиха по безспорен начин в хода на производството, а именно всяка една от двете
страни е собственик на ½ идеална част.
С оглед изрично заявеното искане на страните, както и при съобразяване на
фактическото положение, при което дворното място се ползва и е разделено на две части,
настоящият съдебен състав намира, че следва да разпредели ползването именно между
посочените по-горе две групи съсобственици, като на всяка от тях предостави обща за
ползване площ.
Разпределението следва да се съобрази с действителните права на страните в
съсобствеността, като предостави възможност на съсобствениците за най-целесъобразно
използване на общата вещ.
Според константаната съдебна практика, обективирана в решение № 147/01.02.2016
г. по гр.д. № 3037/2015 г., II ГО на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. №
224/2009 г., I ГО на ВКС, решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО на
ВКС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС, решение № 59
от 4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр.
д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 г., V
ГО на ВКС и др., съдебната администрация се осъществява при съобразяване с правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и установеното фактическото състояние до
възникване на спора, както и с предназначението на вещта, като съдът няма право да
предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
3
на отделни дялове за ползване.
Установеният принцип, че разпределените за ползване части от имота следва да
съответстват по площ на правата на съсобственика в съсобствеността, търпи отклонения,
когато те се налагат, за да се съобрази и фактическото ползване на имота и други
специфични особености, относими към нормалното и спокойно ползване на общата вещ (в
този смисъл – решение № 188 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 2762/2013 г. I ГО на ВКС, решение
№ 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 415/2010 г., I ГО на ВКС и др.).
Доколкото с решението по предявения иск съдът замества волята на мнозинството,
респективно няма правомощия да излиза извън неговата компететност, ограничена
единствено да определи начина на „служене с общата вещ съобразно нейното
предназначение“, настоящият съдебен състав намира, че разпределянето на процесното
дворно място следва да бъде извършено, като се отчетат съществуващите постройки,
ползвани от всяка една от страните.
Съгласно Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на
ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Касателно
настоящето производство не бяха предявени искове, нито бяха въведени възражения по
надлежния ред относно оспорване на площта на дворното място и действителното
положение. Предвид на което и настоящия състав следва да извърши разпределението
съобразно действителното положение.
Вариант за разпределение е изготвен от вещото лице.
Обсъжданият вариант на разпределение е единствения възможен, защото е
съобразен с ползването от съсобствениците на дворното място, вземайки предвид
разположението в имота на двете жилищни сгради и гаража със склад.
И ищецът, и ответниците, чрез процесуалните си представители молят
разпределението да бъде извършено така, както е посочено в заключението на вещото лице.
Следователно намесата на съда е допустима и решението му следва да замести
волята на мнозинството.
С оглед изготвената по делото експертиза, съдът, извършвайки преценка за
целесъобразност, намира за целесъобразен предложения вариант за разпределение на
ползването на процесния имот, при който са съобразени квотите на страните в
съсобствеността, както и се отдава значение, доколкото е възможно те да се поставят в
частта от имота, която се предоставя на този, който ги е построил или ползва, и при
условие, че това да не пречи на другия съсобственик, да не нарушава неговите права и да не
води до намаляване на неговата част с оглед правата му в съсобствеността. Съгласно този
вариант на всяка от страните е предоставена за ползване определена площ, равна на площта,
предоставена за ползване на другата страна, ведно с ползваните от всеки един от
съсобствениците сгради.
4
При така изготвеното от вещото лице с експертизата разпределение е дадена
възможност на всеки един от съсобственици да има индивидуално определен дял за реално
ползване на имота, осигурен е достъп до определения му дял и излаз на път, без да се засяга
ползването на постройките на всеки един от съсобствениците, без да е необходимо да се
извършват някакви съществени строителни работи.
По разноските:
Настоящото съдебно производство е по спорна съдебна администрация, в което се
упражнява правото на разпределение ползването на всеки от съсобствениците, поради което,
разноските, направени в хода на производството /за държавни такси и възнаграждение на
вещо лице/ следва да бъдат поети от страните поравно (предвид дяловете им в
съсобствеността), а разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат в тежест на
всяка от страните така, както са направени. В този смисъл е и /Определение № 389 от
8.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2010 г., II г. о., ГК/. Общите разноски по делото са в
размер на 25,00 лева – заплатена държавна такса от страна на ищеца, 5.00 лв. – заплатена
държавна такса за издаване на удостоверение от страна на ищеца, 300,00 лв. хонорар за
вещо лице заплатен от ищеца, които следва да бъдат поделени между страните поравно
предвид дяловете им в съсобствеността. Предвид на това, ответниците следва заплатят на
ищеца сумата от 165,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ на недвижим имот с административен
адрес: с. М., общ. П., ул. ****, кадастрален № 195, кв. 31 по плана на с. М., община П., който
е с площ 614 кв. м., съобразно предложения вариант от заключението на вещото лице Е. А.,
при което:
- на ищеца Н. П. Н., с ЕГН:********** и адрес:с. ***** се дава площта от 307,00
кв.м. в заключеното пространство между букви А, М, И, Й, К, Л, Е, А и с щриховка със син
цвят, съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото
решение.
- на ответниците С. З. А., с ЕГН:********** и адрес: с. *****; И. З. Х., с ЕГН:
********** и адрес: гр. П., ул. ***** и с. В., общ. Т.; и Б. З. А., с ЕГН: ********** и адрес:
с. М., общ. П. ул. „****, се дава площта от 307 кв.м. заключеното пространство между букви
А, Н, Б, З, В, Г, Д, К, Й, И, М, А с щриховка с зелен цвят, съгласно преподписаната от съда
скица, явяваща се неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С. З. А., с ЕГН:********** и адрес : с. *****; И. З. Х., с ЕГН: **********
и адрес: гр. П., ул. ***** и с. В., общ. Т.; и Б. З. А., с ЕГН: ********** и адрес: с. М., общ.
П. ул. „**** да заплатят на Н. П. Н., с ЕГН:********** и адрес:с. ***** сумата от 165,00
/сто шестдесет и пет лева/ – съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6