РЕШЕНИЕ
№ 66
Разград, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател:
|
СВЕТЛА РОБЕВА |
|
Членове:
|
МАРИН
МАРИНОВ |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 73 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е касационна жалба от Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ (ДАНС), действащ чрез упълномощен процесуален представител
Х. Х. – държавен служител в ДАНС, с юридическо образование, против
Решение № 111 от 10.07.2023г., постановено по АНД № 180/2023г. по описа на
Районен съд-Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено
НП № 38-9 от 25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“ (ДАНС). Моли за цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт, като
счита изводите на съда за неправилни, необосновани и взаимно противоречиви,
довели до неправилно прилагане на закона, поради което НП, като законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Излага подробни писмени съображения. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в
нормативно установените размери.
Ответникът по касационната жалба - „Български пощи“ ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, представлявано от главен изпълнителен
директор Ф. Н. А., действащ чрез главен юрисконсулт М. И. Г., представя писмен
отговор вх.№ 7820/08.09.2023г., като счита обжалваното въззивно решение за
правилно и законосъобразно, постановено при съвкупна и пълна преценка на
събраните доказателства и моли да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Разград дава заключение, че
касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена. Предлага обжалваното
въззивно решение да бъде отменено като неправилно, а Наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Административен
съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на
страните и доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна въззивният съд е установил, че „Български
пощи“ ЕАД, ЕИК **********, е задължено лице по смисъла на чл. 4, т.
7 от ЗМИП и следва да прилага в дейността си мерките за превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
В изпълнение на Заповед № ФР-9-56 от 13.04.2022г. на директора на
САД „Финансово разузнаване“ – ДАНС спрямо задълженото лице „Български пощи“ ЕАД
е извършена проверка по чл. 108, ал. 3 от ЗМИП, с цел установяване изпълнението
на изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФГ спрямо трансгранични преводи през
периода 01.06.2021 г. - 14.04.2022 г. и изпълнение на изискванията на Глава
четвърта от ЗМИП и ППЗМИП.
Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол рег.№
ФР-10-8298 от 29.11.2022 г., като са установени административни нарушения,
едното от които по чл. 47, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ППЗМИП във вр. с чл. 66,
ал. 2, изр. 2 от ЗМИП относно изплатени в брой на 08.11.2021 г., съответно в
09,50 ч. и в 09,55 ч., в пощенска станция Разград Ц, находяща се в гр.Разград,
бул.“Васил Левски“ 2, два международни парични превода с обща левова
равностойност 10 077.57 лв. Констатирана е случайна операция на стойност,
надвишаваща 5 000 евро, осъществена чрез две свързани операции по смисъла на т.
14 от ДР на ЗМИП (между едни и същи лица, в един и същи ден, с разлика от 5
минути), което съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП поражда задължението на
„Български пощи“ ЕАД да приложи мерките за комплексна проверка, вкл. да изясни
произхода на средствата по реда и условията на чл.66, ал. 2, изр. 2 от ЗМИП. За
целите на проверката била представена попълнена от клиента декларация по чл.
66, ал.2 от ЗМИП, в която не били попълнени „дата на деклариране“ и „размерът и
видът на валутата“, като задължителни реквизити по Приложение № 4 към чл. 47,
ал. 1 от ППЗМИП, необходими за целите на закона. Въз основа на тази Декларация
и в противоречие с разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ППЗМИП „Български пощи“ ЕАД
е приело за изяснен произхода на средствата по случайната операция.
За констатираното нарушение е съставен на дружеството АУАН №
ФР-10-8305 от 29.11.2022г. Направени били писмени възражения, преценени като
неоснователни, поради което въз основа на съставения АУАН е издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и обжалваното
пред районния съд Наказателно постановление № 38-9 от 25.01.2023г., с което на
виновния нарушител, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари (ЗМИП), е наложена имуществена санкция в размер на 1
000.00 (хиляда) лева, за извършеното нарушение на чл. 47, ал. 4 във вр. с ал. 1
от ППЗМИП във вр. с чл. 66, ал. 2 от ЗМИП.
С оспореното по касационен ред решение въззивният РС-Разград е
отменил Наказателното постановление по съображения за неправилно прилагане на
санкционната разпоредба на чл. 118 ал. 1 от ЗМИП. Приел е за приложима по
случая разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, съгласно която на ЮЛ или
ЕТ (извън лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11 от ЗМИП), сред които попадат и
пощенските станции, което извърши или допусне да се извърши нарушение на чл.
65-69 от закона (касаещи правила за установяване на произхода на средствата,
сред които са и изискванията на чл. 66, ал. 2), ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лева. Предвид
невъзможността да приложи по-тежката санкционната норма на чл. 116 от ЗМИП и
съобразно правилата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, съдът преценил наличие на
основание за отмяна на атакуваното НП. Обсъдил, че неправилното приложение на
санкционната разпоредба е довело и до неяснота относно обстоятелствата на
санкционираното нарушение, препятстващо възможността за защита на
санкционираното лице. В обобщение РС-Разград е приел, че НП е незаконосъобразно
поради съществено нарушение на процесуалните правила и го отменил само на това
основание, без да обсъжда по същество останалите доводи по въззивната жалба.
Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящото производство.
Касационната инстанция приема, че решението на Районния съд е
валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми,
но при неправилно прилагане на материалния закон.
Въззивният съд правилно е установил фактите по делото, като е
събрал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства. Не е
допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата или при
тяхната оценка. Те установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от
наказващия орган и районния съд фактическа обстановка.
По делото няма спор относно субекта на отговорността. Като пощенски оператор, лицензиран да извършва
пощенски парични преводи съгласно Закона за
пощенските услуги, "Български пощи" ЕАД е задължено лице
по чл. 4, т. 7 от ЗМИП и според чл. 11, ал. 1, т.
3 от ЗМИП дружеството е било длъжно да извърши комплексна
проверка по чл.10, включваща и изясняване на произхода на средствата (т. 4) по
извършената на 08.11.2021г. случайна операция. Извършено е плащане в брой на
парите по свързани преводи и сумата надвишава равностойността на 5000 евро. При
конкретните обстоятелства регламентираният от закона способ, съгласно чл. 66, ал. 2,
изр. 2 от ЗМИП, по който това лице изпълнява
задължението си да събира информация за произхода на средствата, с които
клиентите му извършват сделките с него, е писмената декларация, подадена пред
него, в т. ч. чрез пълномощник, във формата и по реда по чл.47, ал. 1 – 4 от ППЗМИП.
Задълженото лице следи за попълване на всички реквизити по образеца на
декларацията (приложение № 4 към чл. 47, ал. 1 от ППЗМИП) и за автентичност на
декларацията – чл. 47, ал. 2 от
ППЗМИП.
Съгласно чл. 47, ал. 4 от ППЗМИП, при нарушаване
на реда за попълването на декларацията и при съмнения относно автора и
съдържанието й, задълженото лице не приема за изяснен произхода на средствата.
В тази връзка неправилни са аргументите на районния съд, че
извършеното нарушение е такова по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП. Установеното нарушение
е неизпълнение на дължимото от пощенския оператор поведение по чл. 47 , ал. 4
от ППЗМИП. Чл. 66, ал. 2 регламентира единствено приложимия способ за установяване на произхода на средствата по
случайната операция, който в случая е използван правилно – подадена от клиента
писмена декларация, т.е. не е налице неизпълнение на задължението за събиране
на информация за произхода на средствата по установения в закона ред, а е
извършена неправилна преценка за доказаност на произхода на средствата,
съобразно изискванията на чл. 47, ал. 4 от ППЗМИП.
Доколкото представената декларация по чл. 66, ал.
2 от ЗМИП не е била попълнена, съобразно условията на чл. 47, ал. 1 и ал.2 от
ППЗМИП, изискващи попълването на всички реквизити по Приложение № 4, то
задълженото лице не е следвало да приема за изяснен произхода на паричните
средства по случайната операция. Като е приел противното, е допуснал нарушение
на чл. 47, ал. 4 от ППЗМИП.
При това положение не са правилни и изводите на РС-Разград
относно констатираното несъответствие между посочената за нарушена и
приложената санкционна разпоредба.
Извършено е нарушение на ППЗМИП, което се наказва именно по реда
на чл. 118, ал.1, т. 2 от ЗМИП – с имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лева,
когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, а не по реда на
чл. 116, ал. 1 ,т. 2 от ЗМИП. В издаденото НП съвсем конкретно, ясно и недвусмислено
от фактическа страна е описано констатираното нарушение и точно е определена
неговата правна квалификация. Нарушителят е имал възможност да разбере същото и
да организира в пълен обем своята защита, поради което при установяване на
нарушението и неговото санкциониране с предвидената от закона имуществена
санкция не е допуснато нарушението на процесуалните правила и норми. Приемайки
противното и като е отменил издадено НП, РС-Разград е постановил едно
неправилно и незаконосъобразно решение поради неправилно прилагане на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Ето
защо и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен
и спорът решен по същество от касационната инстанция.
Делото е изяснено от фактическа страна, обсъдено по-горе и не се
налага връщане за ново разглеждане.
При съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното НП, са
спазени процесуалните правила и норми.
Несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба
за неспазване на срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението е на нормативен акт, уреждащ мерките срещу
изпирането на пари и според цитираната разпоредба срокът за съставяне на АУАН е
6 месеца от откриване на нарушителя и 5 години от извършване на нарушението.
Процесното нарушението е било установено в хода на проверка на място по чл. 108,
ал.3 от ЗМИП, при която са били изисквани
документи, имало е спиране поради възникнала извънредна ситуация, съгласно
Заповед № ФР-9-58 от 26.04.2022г. на Директора на САД „ФР“ - ДАНС и нарушението
е установено след възобновяването на проверката - със съставянето на
Констативния протокол от 29.11.2022 г., обобщаващ резултатите от тази проверка.
За да се счете за открит нарушителя, следва да са установени всички
обективни и субективни признаци на нарушението. Със съставянето на АУАН се
повдига административното обвинение, което не може да се основава на догадки,
предположения и допускания от страна на контролните органи. Вместо това
последните следва да пристъпят към съставяне на АУАН, едва когато са установили
всички съставомерни признаци на нарушението. Съдът приема, че това е станало на
29.11.2022г., когато е приключила проверката, а
АУАН е издаден още на същата дата, т.е. преди изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
АУАН и НП са издани от оправомощени лица, в кръга
на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. В АУАН и в НП са описани всички признаци от
състава на нарушението и всички, относими към тях факти. Диспозитивната част на
НП изцяло кореспондира с обстоятелствената и на въззивната страна е могло да
стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.
Законодателят е определил за дължимо описването само на онези факти, които са
пряко относими към съставомерните признаци на нарушението и това е спазено в
конкретния случай.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗМИП, в случаите по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, когато лицата по чл. 4 от закона изясняват произхода на
средствата чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен
представител или пълномощник, декларацията следва да съдържа реквизитите
съгласно приложение № 4 към чл. 47, ал. 1 от
ППЗМИП. Както беше обсъдено и по-горе, разпоредбата на чл. 66, ал. 2, изр. 2
от ЗМИП
урежда подаването на декларация от клиента или от неговия законен или
упълномощен представител като способ за изясняване произхода на средствата при
случайна операция, като в този случай декларацията следва да има императивно
изискуемото съдържание, с оглед на предназначението за което се използва.
Липсата на задължителни реквизити от това съдържание, задължава пощенския
оператор (като задължено лице по чл. 4, т. 7 от ЗМИП) да приеме за неизяснен
произхода на паричните средства. Това задължение произтича от разпоредбата на
чл. 47, ал. 4 от ППЗМИП, а нарушението й ангажира административна отговорност
на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП. Санкционната разпоредба е приложена
правилно спрямо нарушителя – ЮЛ и имуществената
санкция е наложена в минималния, определен от закона размер от 1 000 лева.
Същата е достатъчна за изпълнение целите на закона - да се въздейства
предупредително и възпиращо спрямо нарушителя и останалите правни субекти.
Административнонаказаващият орган е изложил обосновани мотиви в тази насока.
Предвид забраната на чл. 27, ал.4 и ал. 5 от ЗАНН липсва и правна
възможност санкцията да бъде намалена или изменена.
В НП наказващият орган е изложил изчерпателно подробни съображения
за неоснователност на всички направените срещу АУАН възражения, поради което не
могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя по въззивното
производство за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като по степен на обществена опасност не се отличава от
обикновените нарушения от този вид. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените
отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че
същото е административно нарушение. Това е така, тъй като нарушението засяга
реализирането на мерките за превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното
изпълнение.
Всичко гореизложено налага потвърждаване на издаденото НП като
законосъобразно.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
касатора, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във
вр. с чл.143 от АПК, в полза на Държавна агенция "Национална
сигурност" следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, определено
при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минималния размер от 80.00 лева, или 160.00
лева за двете инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд -
Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 111 от
10.07.2023г., постановено по АНД № 180/2023г. по описа на Районен съд-Разград,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 38-9 от 25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ (ДАНС), с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на „Български пощи“
ЕАД-гр.София, ЕИК *********, като задължено лице по чл. 4, т. 7 от
същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева
за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ППЗМИП във вр. с чл.
66, ал. 2, изр. 2 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция
„Национална сигурност“ (ДАНС), сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева –
направени деловодни разноски.
Решението е окончателно.
|
Председател:
|
/п/ |
|
Членове:
|
/п/ /п/ |