МОТИВИ
Към Присъда на КРС
по НОХД № 694/2020 година
На 08.06.2020г. , на осн. чл.357,
ал.1, т.3 от НПК, Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в
КРС обвинителен акт против Т.П.Б. за
извършено престъпление по чл. 355, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, при фактическа обстановка подробно изложена в ОА.
Съдебното производство е проведено по реда на
гл. XXIV от НПК/ Бързо производство/.
Представителят на държавното
обвинение поддържа изцяло внесения в съда обвинителен акт, като залагайки на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и допълнително
събраните такива, в хода на съдебното следствие, изразява становище, че
обвинението срещу подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин.
Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, с която Б. да бъде признат за виновен и за извършеното от него деяние
да му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години,
както и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „ глоба“ в
размер на 20 000 лева.
Защитникът на подсъдимия пледира
за постановяване на присъда, с която същият да бъде признат за невиновен и
оправдан изцяло по повдигнатото
обвинение , основавайки искането си на твърдяна несъставомерност на деянието.
Подсъдимият не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан.
Кюстендилският районен съд, след
като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна
писмени и гласни доказателства и след
тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за
установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Т. П.Б. е роден на *** ***. Жител ***. ****, **** гражданин, със средно образование, женен, осъждан, но реабилитиран, с ЕГН - **********. Работи като шофьор на тежкотоварен автомобил във „В.Г.,
гр. С..
Трудовият договор между Б. и „В.Г., е сключен на 16.01.2020 г.. По силата на този
договор той изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил за извършване на
международни превози. В тази връзка, в изпълнение на трудовите си задължения,
подсъдимият пътувал често извън страната.Товарният автомобил, който Т.Б.
управлявал бил влекач, м.“ДАФ“, с рег.№СВ***ЕА.
На 11.03.2020 г. Световната
здравна организация /СЗО/ обявила текуща пандемия от коронавирусна инфекция
„Ковид-19“. Причини за това решение на СЗО било бързото разпространение на коронавирусната
инфекция в световен мащаб. По своето естество
Ковид-19 представлява остро
респираторно заболяване, възникнало в края на 2019 година , което може да причини сериозно
увреждане на белите дробове с възможен
летален изход. Бързото увеличение на регистрираните случаи на заболяването в
световен мащаб наложило и СЗО да обяви
пандемия от Ковид -19.
В България първите случаи на болни лица от
коронавирусна инфекция са регистрирани на 08.03.2020 г., като на 11.03.2020 г.
е регистриран и първи смъртен случай.
Решението на СЗО за обявяване на пандемия
и навлизането на вирусната инфекция и на
територията на Р България дали основание на Народното събрание на Р България с
Решение от 13.03.2020 г./ обн. В ДВ бр. 22/13.03.2020
г./ да обяви извънредно положение в страната , считано от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г. Срокът на това извънредно
положение бил удължен до 13.05.2020 г. с
Решение на Народното събрание на Република България от 03.04.2020 г. / обн. ДВ бр. 33/07.04.2020 г./
На Министерски съвет било възложено да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация,
свързана с обявената пандемия.
Съобразно правомощията
си министърът на ******/ чл. 63, ал.1,3,5,6,7 от Закона за здравето/издал
редица заповеди , с които въвел различни противоепидемични мерки , действащи на територията на цялата страна
за времето на извънредната епидемична обстановка. Със своя Заповед № ******. министърът на ****** въвел такива мерки, сред които и поставяне под карантина
за срок от 14 дни в дома
или на друго място за настаняване (в
което лицето е посочило, че ще
пребивава), на всички
лица, които влизат на територията
на Република България (т.
II - 1 от Заповедта). Със същата заповед било въведено
задължение за всички лица, поставени
под карантина, да не напускат домовете си или мястото
за настаняване, в което са посочили,
че ще пребивават (т. II-8 от Заповедта). В Заповедта било допуснато изключение от посоченото
задължение за водачите на тежкотоварни
автомобили - български граждани, за които било разрешено по време на карантинния период, с цел извършване или приключване на международен превоз, да преминат транзитно през територията на Република
България, да се намират в кабината на товарния автомобил, да управляват
товарния автомобил, да извършват товаро-разтоварни дейности
и да напуснат територията
на Република България преди да е изтекъл
карантинният период (т. III- 3 от Заповедта).
Както вече бе посочено , подсъдимият Б.,
бил шофьор на товарен автомобил, с който извършвал международни курсове. На
29.04.2020 г. Т.Б. влязъл на територията на Република България от Република Гърция през ГКПП – К.. В изпълнение
на заповед № ******. на миистъра на ******, инспектор от Регионална здравна инспекция (РЗИ) -
гр. Б. изготвил и връчил на Б. при влизането
му в страната предписание №
200429/045053, с което го поставил
под карантина за 14-дневен
срок, считано от 29.04.2020г. на посочено от него място за пребиване на адрес в гр. К., на ул. „М." № *, поради
пристигане от рискова зона. В самото
предписание били вписани задълженията на лицето, както и
отговорността/наказателна/, която носи при нарушаване на наложената му
карантина, като изчерпателно били изброени
и изключенията, валидни за водачите на товарни автомобили - български граждани. Предписанието било връчено лично на лицето от
съставилия го инспектор от РЗИ Б., като получаването Б.
удостоверил с подписа си.
Възползвайки се от изключенията в Заповедта
на министъра на ******, отнасящи се за
водачите на товарни автомобили -български граждани, Т.Б. напуснал Република България на 04.05.2020г. през ГКПП К.
с товарен автомобил - влекач
марка „Даф" с рег. № Е***ВР и ремарке
марка „***" с рег. №
СВ***ЕА. На следващия ден – 05.05.2020 г. той се
върнал отново в Р България през същия ГКПП , управлявайки същото превозно средство. Във връзка с цитираната
вече Заповед на Министъра на ******
подсъдимият отново бил поставен под карантина за срок от 14 дни, считано
от 05.05.2020 г. Било му връчено ново
предписание с № ***/082917, изготвено от инспектор
РЗИ Б.за периода на карантината и мястото, на което ще
се изтърпява, съобразено с посочения от самия него адрес – гр.К., ул.“М.“№* . В предписанието отново изрично било посочено, че при неизпълнение на същото, Б. подлежи на наказателна отговорност съгласно чл. 355 от НК, като
отново изчерпателно били изброени и изключенията, валидни за водачите на
товарни автомобили - български граждани. Б. положил подписа си в предписанието при неговото получаване от инспектора от РЗИ - Благоевград.
На 07.05.2020г. Т.Б. отишъл в сградата на сектор
„Пътна полиция" към **** - гр. К., в пункт за регистрация и технически контрол
на превозни средства. По това време на работа на „Работно място 1 - регистрация" била служителката на ОДМВР - гр. К.Р.В.. Пред нея подсъдимият заявил, че желае да му бъде извършена
административна услуга - прекратяване
на регистрация на моторно превозно средство. В. удостоверила самоличността
на Б. и приела документите, представени от него, които впоследствие предала на свидетеля Д.Д., изпълняващ ръководна длъжност в сектор „Пътна полиция" на *** - гр. К.. Св. Д.,
извършвайки проверка в информационните
системи на МВР
установил, че заявителят на административна услуга
Т.Б. е лице, поставено в 14-дневна изолация - карантина, с оглед пристигането му от рискова
дестинация извън страната. Св. Д. уведомил веднага служители на РУМВР - гр. К., които пристигнали на място, съставили и връчили на подсъдимия
протокол за предупреждение.
Регистрираното нарушаване на карантина е
извършено от подсъдимия на 07.05.2020г. - по време на обявената от СЗО пандемия и по време на въведеното
от Народното събрание на Република България извънредно положение, свързано със
смъртни случаи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
възприе основавайки изводите си на
показанията на свидетелите Д. Д.
и Р. В., както и от всички събрани писмени доказателствени средства – копие от
предписания за поставяне под карантина , служебна бележка, заповед за
командировка в чужбина, докладна записка , протокол за предупреждение, копие от
заявление за административна услуга ,справка за задгранични пътувания на
подсъдимия, трудов договор №22/16.01.2020 г. , писмена характеристика на
подсъдимия, изготвена от работодателя му;
Всички събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства, съдът кредитира изцяло като обективни и
непротиворечиви. По искане на подсъдимия
по делото са приети като доказателствени средства и копия от
удостоверения за раждане на децата му.
По делото
не са събирани доказателства относно
характеристиките на заболяването „Ковид-19“ ,както и относно обявяването
на пандемия в световен мащаб и извънредно положение на територията на Република България ,
считано от 13.03.2020 г, доколкото тези факти са общоизвестен и не се налага да
бъдат доказвани с писмени
доказателствени средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът достигна до извода, че подсъдимият Т.Б. с деянието
си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал.
1 от НК, като на 07.05.2020 г. в град К. е нарушил
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората – Заповед
№ РД-183/06.04.2020 г. на Министъра на ****** на Република България, издадена
на основание чл.
63 от Закона за здравето и във връзка с усложняваща се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на инфекциозното заболяване COVID – 19 на територията на страната – след
като е бил поставен под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№ 200429/045053 от 29.04.2020 г. на РЗИ
Б. и с предписания № ***/082917 от 05.05.2020 г. на
РЗИ Б., не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на
който е бил поставен под карантина в посочения в предписанията 14 - дневен срок
– град К., ул.“М.“№*, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 година върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 година до 13.04.2020 година, удължен до 13.05.2020 г. с
последващо Решение на Народното събрание на Република България.
От
субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия при пряк умисъл
на вината. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал предвиждал е обществено-опасните последици - застрашаването на здравето и живота на други хора от евентуално заразяване със заразна болест по хората с възможен летален изход, и е искал настъпването им. С оглед характера на трудовата му дейност Б. е поставян неколкократно под карантина (в изолация),
връчвани са му предписания,
в които изрично е посочен срокът на карантинирането му и, че за неспазване
на тези мерки се носи наказателна отговорност. Въпреки това подсъдимият е напуснал
мястото за пребиваване,
на което сам посочил, че ще прекара изолацията
си и съзнателно отишъл в публичнодостъпна административна сграда, с което осъществил инкриминираното деяние и поставил други лица в опасност. Отделно от
горното и въпреки настъпилата
реабилитация съдът отчете и фактът че Т.Б. има предходни осъждания, което е основание да се приеме, че му е било известно, че за извършване на деяния, прогласени от закона за престъпления, се носи наказателна отговорност, въпреки което се отклонил
от мястото, където бил поставен
в изолация.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване
от свобода", степента на обществената опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл. 36 НК.
За
това престъпление законът предвижда наказание "Лишаване от свобода"
до пет години и "Глоба" в размер от десет до петдесет хиляди лева.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия Б. обстоятелство съдът отчете фактът
, че не е осъждан / реабилитиран/. Липсата на признаване на вината, обаче и
липсата на самокритичност, съдът отчете като отегчаващо вината
обстоятелство. Като такива бяха отчетени и изключително високата обществена
опасност на деянието, доколкото същото е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи и по време на световна пандемия.
В
тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието,
визирани в чл.
36 от НК, на подсъдимия Б. следва да бъде определено наказание
"Лишаване от свобода" над минималния
предвиден в закона размер , именно 6/шест/ месеца.
Съдът
взе предвид, настъпилата по отношение на Б. реабилитация и прецени, че за
поправянето му и за постигане целите на наказанието не е наложително същият да
изтърпи ефективно така наложеното
наказание „ лишаване от свобода“, което мотивира съда да приложи разпоредбата
на чл.
66, ал. 1 НК и да отложи изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години. За
деянието на Б. бе наложено и кумулативно предвиденото в чл. 355, ал.2 от НК
наказание „ глоба“ в размер на 10 000 лева . С
оглед на съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното наказание
отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и
степента на обществена опасност на подсъдимия и така определено ще допринесе за
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от друга
– за превантивно въздействие върху останалите членове на обществото особено при престъпления поставящи в опасност здравето
на хората.
По горните мотиви съдът
постановени присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: