РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502655 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба,депозирана на 24.08.21г.от „Фератум България“ЕООД
чрез процесуалния представител адв.К.М. против решение № 262008/16.07.21г.,постановено
по гр.д.№ 15249/2020г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,в частта му, с която е обявена за
нищожна клаузата на чл.5 от сключения между В. К. К.,ЕГН-********** от гр.******** и
"Фератум България”ЕООД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление:
***********,договор за кредит от 11.08.17г.,предвиждаща обезпечение на договор с
поръчителство,поради противоречие на добрите нрави,както и в частта за разноските,с която
е осъдено "Фератум България” ЕООД,ЕИК- ********* да заплати на В. К. К.,ЕГН-
********** сумата от 150лв.за разноски за производството, а на адвокат Е.Г. И.,ЕГН-
**********, със съдебен адрес: гр. ***********, сумата от 300лв.за адвокатско
възнаграждение,определено от съда по реда на чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят намира решението в атакуваната му част за неправилно по
съображения,подробно изложени в жалбата.Иска се от въззивният съд да отмени решението
в обжалваната му част,като вместо това отхвърли евентуалния иск като изцяло
неоснователен.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна В. К. К.,ЕГН-**********,чрез процесуалния представител адв.
Е. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на
300лв по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото
1
доказателства,допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от имаща правен интерес да обжалва страна и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстанционният съд са предявени два иска при условията на
евентуалност: главен иск за прогласяване нищожността на договор № 533210/11.08.17г.и
евентуален за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от същия като неравноправна
по см.на чл.143,т.9 от ЗЗП и като нарушаваща императивните разпоредби на
чл.10,ал.2,чл.10а,ал.4 на чл.19,ал.1 и ал.4 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск,но е уважил евентуалния,който е
предмет на разглеждане пред настоящата инстанция.
За да уважи този иск,ПдРС е приел,че при преценка на клаузата,предвиждаща
обезпечение на договор с поръчителство в договора за потребителски кредит и параметрите
на договора за потребителски кредит - заемна сума от 1000 лв.,при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 23%, и годишен процент на разходите 49,11%,при уговорено
"поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД за сумата от 770лв.,като одобряването
на обезпечението се извършва с одобряването на кредита,се налага извод,че последните
клаузи са нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД,поради накърняване на добрите
нрави,като нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за неоснователно
обогатяване на гаранта.Приел е,че посочените клаузи,наред с ГЛП и ГПР,водят до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск,поети от заемодателя за срока на
договора,които да оправдават договарянето на такса в такъв висок размер.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта в обжалваната част,като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд,той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти.
В настоящият случай обжалваният акт е валиден и допустим.Пред въззивната
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти,поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства,които са подробно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.След
преценката им, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
По делото е безспорно установено,а и се установява от събраните
писм.доказателства,че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит № 533210/11.08.17г., по силата на който на ищцата е предоставена от
ответника в заем сума от 1000лв.,дължима на 12 вноски, при 23%лихва и годишен процент
на разходите по заема в размер на 49,11%.В чл.5 от процесния договор е договорено,че
заемът се обезпечава с поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
дружеството,като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит,поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,уредени в глава трета,чл. 10 и
чл. 11.Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита (ГПР)
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
2
дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички
разходи по кредита,вкл.лихви,комисионни,такси,възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,а не само
уговорените в него,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,вкл.разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит.В т.2 от
същата разпоредба е указано,че „обща сума, дължима от потребителя“,е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.В конкретният случай
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице -
поръчител,различно от кредитодателя, по друг договор,който обаче е пряко свързан с
договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19,ал.1 от ЗПК и § 1,т.1 от
ДР на ЗПК, възнаграждението по него следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.По
делото се установява,че в съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена
действителната обща сума,дължима от потребителя,тъй като в същата не е включено
възнаграждението за гаранта,което е пряко свързано с кредита.
Съгласно заключението на работилата по делото ССЕ,изготвена от вещото лице
**********,което се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено,в размера
на годишния процент на разходите по заема договорен от 49.11%, е включена единствено
възнаградителната лихва, която е в общ размер от 230лв.по процесния договор от
11.08.17г.Такса гарант обаче не е включена в размера на ГПР по договора за кредит,тъй като
гаранцията се предоставя по отделен договор за гаранция,сключен с „Фератум банк“
ООД.Ако в ГПР се включи такса гаранция,която е в размер на 770лв., то общия размер на
ГПР по договор за кредит № 533210/11.08.17г., ще се увеличи с 30% и ще достигне 79,85%.
При тези данни,настоящият състав на ПдОС приема,че при сключването на договора
за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция в чл.5
от същия, за което се дължи възнаграждение,е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита.Това възнаграждение има характер на скрита
възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,която
има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон,е нищожна. В настоящия
случай с процесната клауза на чл.5 от договора за кредит се създава задължението за
предоставяне на обезпечение,чрез предоставяне на гаранция от юридическо
лице,предложено от кредитодателя, което предпоставя допълнителни разходи за
потребителя,непосочени в договора.Съгласно чл.145 от ЗЗП неравноправната клауза в
договор се преценява,като се вземат предвид всички обстоятелства,свързани със сключване
на договора,към датата на сключването и всички клаузи,не само на договора,а и на друг
договор,от който той зависи.А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна
клауза в договор,сключван с потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,каквото при процесния
договор,в конкретната разпоредба,с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното,настоящият съдебен състав споделя направения от
първоинстанционния съд извод,че клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за
кредит е нищожна,поради което предявения иск се явява основателен.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден в атакуваната му част, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
3
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника на
въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,за
осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл. 38, ал.1,
т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262008/16.07.21г.,постановено по гр.д.№ 15249/2020г.
по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,в частта му, с която е обявена за нищожна клаузата на чл.5 от
сключения между В. К. К.,ЕГН-********** от гр.******** и "Фератум
България”ЕООД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление:
************,договор за кредит от 11.08.17г., предвиждаща обезпечение на договор с
поръчителство,поради противоречие на добрите нрави,както и в частта за разноските,с която
е осъдено "Фератум България” ЕООД,ЕИК- ********* да заплати на В. К. К.,ЕГН- сумата от
150лв.за разноски за производството, а на адвокат Е.Г. И., ЕГН-**********, със съдебен
адрес: ************,сумата от 300лв.за адвокатско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД,ЕИК-*********, със седалище гр.
******,представлявано от управителите И. Д. и Д. Н., да заплати на адвокат Е.Г. И.,ЕГН-
**********, със съдебен адрес: гр. ***********, сумата от 300лв.(триста
лева)възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство във
въззивното производство на В. К. К., ЕГН-********** по договор за правна защита и
съдействие от 26.11.2021г.,на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4