Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                  18.07.2019 г.     гр.  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А              Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  ІХ  граждански състав на  двадесет и шести юни двехиляди и деветнадесета  година в  публично заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

                          

Секретар: ****ка |Панчева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ Попова гражданско дело № 4310  по описа за  2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

 

Исковата молба е депозирана от А.А. 'Т., адрес: ***,чрез адв.И.Л. ***,, съдебенадрес:***, кантора № 5 против Л.М.Ч.,***, ЕГН:**********.

Твърди се в исковата молба, че ответника на 14.12.2015г. в гр. Пазарджик в магазин на "М тел" ул. "Търговска" № 2, като лоялен клиент закупил телефонен апарат "*** 6С", 16 гигабайта, със сериен № А355422075306677. Същия ден се срещнал с негов познат Л.Ч. в неговото заведение "****" на бул. "****" №174. В общия разговор се похвалих на Ч., че съм закупил посочения по-горе телефон. Ч. поискал да му го предоставя за да го ползва известно време и тъй като към момента телефонът не ми трябваше, а и самият той ми беше близък, аз му го дадох за временно ползване. Тъй като бил заплатил цената на телефона еднократно още при закупуването, то през следващите месеци продължих да заплаща само месечната такса според тарифния му план.

Твърди се, че телефонът бил предоставен в последствие на жена, с която ответника живеел на съпружески,тогава-Л.В..

След смъртта на Л.В., ответника Ч., продал телефонният аапарат, но отказал да предаде на ищеца получената сума пари. Тогава ищецът се обърнал към РП Пазарджик, но с постановление по пр.пр.№1163/2018г прокурор в РП Пазарджик, прекрати образуваното наказателно произздоство по ДП 800/2017г.  на РУ Пазарджик.

Твърди, че от ДП 800/2017г  се установявало, че в същото били обединени две преписки с номера 1163 и 1378/2017г по описа на РП Пазарджик,като последната касаела закана с убийство. По повод на ДП-ва бил разпитван по жалбата му по пр.пр.1163/2017г. касаеща престъпление по чл.206 от НК. При разпита му ,разследващия полицай му съобщил,че преписките са обединени, но заканата за убийство не е пристигнала от РП Пазарджик и мимоходом с две изречения отбелязал и за заканата. Уговорили се с разследващия полицай да даде подробви обяснения на по късен етап.Това не се случило, а вместо това преписката била прекратена.

Сочи се, че св.Б. също бил разпитан, но мимиходом  и при разпит, касаещ другата преписка относно престъплението по чл.206 от КК.

Оспорил постановлението за прекратяване на ДП, но с Определение по ЧНД №1848/2018г. на PC Пазарджик , съдът приел, че не са на лице основания за ангажиране на наказателна отговорност на ответникаЧипаров.

Твърди се, че до момента на завеждане на настоящият иск, закупеният от ищеца телефон не му бил върнат. Към момента на закупуването телефона по пазарни цени струвал 1003 лв., като  от данните по ДП-моите показания и тези на св.Б. се установява ,че процесния телефон бил дал на Л.Ч..Същия го е предоставил за ползване на Л.В..В последствие след смъртта и ,последвало обещание от негова страна да му бъде върната веща. Вместо това използвайки нейна приятелка,ответника продал телефона ,като по този начин се разпоредил с чужда вещ. Парите от продажбата Ч. не ги бил престирал анищеца.

Твърди се, че след смърта на Л.В. именно Ч. владее веща, обещавал да я върне, но вместо това се разпордил с нея, като я продал. След продажбата следите на телефона се загубили и същия е неналичен към момента.

Сочи се, че процесния телефон се явявал чужд за Ч., но въпреки това го владеел, а в последствие след смъртта на Л.В. взел телефона и се разпоредил с него.

Твърди ищеца, че за него възникнала правната възможност да заведе настоящото дело с празно основание чл.45 от ЗЗД. Това било така, защото сумата от 1003лв ,представлява имуществено обезщетение за причинени имуществени вреди ,настъпили в следствие на неправомерно разпореждане на ответника с процесната вещ-мобилен телефон. На практика ответника разпореждайки се с една чужда движима вещ, собственост на ищеца, увреждал патримониума на последния със стойността на веща. В случая се дължало и заплащане на законовата лихва, върху тази сума, считано от завеждане на ИМ до окончателното заплащане на сумата.

Навежда се твърдениие, че самото неправомерно разпореждане е извършено през месец юли 2016г. ,като на практика Ч. е продал телефона на лице **** И. жител на гр.Бургас. Телефонът бил продаден от Ч. на това лице, чрез Р.Н.Т. ***.Продажната цена била предадена на Ч., която той зазпазл за себе си.

Твърди се, че неправомерното разпореждане с процесния мобилен телефон се изразявало в следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД - за осъждане на ответника с оглед неправомерното юридическо и фактическо разпореждане с движима вещ -мобилен телефон, извършено през месец юли 2016г.

Съгласно правната теория и практика:Реш.№92/06.02.201Зг по гр.д.№ 3030/2012г на PC Шумен,Реш. №137/14.06.2013г на ОС Шумен по в. гр. д. №205/2013г и др/ За да може да се ангажира отговорността на едно лице по посочения законов текст следва да се установят няколко обективни и субективни елемента на деянието. Следва да е налице виновно, противоправно поведение на ответника, с което да са причинени вреди на ищеца, като между поведението на ответника и настъпилите вреди следва да има причинна връзка.

В случая ,ответника,неправомерно се е разпоредил/отчуждил,предал/ чужд за него мобилен телефон, а продажната цена запазил за себе си.По този начин се увреждал патримониума на ищеца със стойността на веща. Видно било, че с оглед описаната в исковата молба фактическа обстановка става въпрос именно за неправомерно разпореждане с чужда движима вещ, вследствие на което са настъпили вреди за собственика на вещта.

Твърди се, че при квалификацията на иска съдът следва да се ръководи не от доказателствата, които се събират в рамките на производството, а единствено от твърденията в исковата молба, в която молба се твърди именно посоченото - че ответника се е разпоредил с чужда движима вещ, като по този начин патримониума на ищеца е увреден със стойността на вещта. В посочените твърдения се съдържат всички изискуеми реквизити, които закона предполага да се съдържат в търсенето на отговорност за непозволено увреждане. В него на първо място се съдържа твърдението за противоправност на поведението. За да е налице твърдението за противоправност, достатъчно е да се твърди от страна на ищеца, че са нарушени негови субективни права. Няма нормативен акт действащ в Република Б. по силата на който фактическото или юридическо разпореждане с чужда вещ, без съгласието на собственика да е разрешено.

От друга страна според основните принципи на нашето право - чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ, частната собственост е неприкосновена.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника Ч. да заплати на ищеца Т. сумата от 1003 лв, ведно със законната лихва, считано   от подаване на исковата молба в съда -26.10.2018г. до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените по делоторазноски.

 Представени са писмени доказателства:

Фактура № **********.

 Квитанция за внесена ДТ.

Договор за правна защита и съдествие.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се изразява становище по повод заведения срещу ответника иск за сумата от 1003 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца на основание чл.45 ЗЗД,което е в следния смисъл:

Заявява,че не оспорвам допустимостта на иска с посоченото правно основание с оглед на обстоятелството че той е подаден пред надлежния съд съобразно правилата на родовата подсъдност,но оспорвам изцяло неговата основателност.

Счита,че за да възникне негова отговорност по чл.45 ЗЗД за посочената сума е необходимо ищецът да докаже наличието на твърдените в исковата молба фактически обстоятелствата които се основават на претенцията му, респективно неговото противоправно деяние като пряка и непосредствена последица от настъпването на тези вреди, както и съществуващата причинна връзка помежду им и то при условията на пълно и главно доказване в процеса на всички твърдени обстоятелства от фактическия състав с изключение на вината,която вслучая законно се презюмира.

Твърди се, че всичко, което е посочено като факти и обстоятелства в исковата молба е опровергано по безспорен начин от образуваното и водено срещу НИ по чл.206 НК ДП №800/2017 год.по описа на РУП-Пазарджик, което впоследствие е било и прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 НПК.

Заявява, че във връзка и чрез мнеговия пълномощник-адв.В.бил дал подробен отговор по чл.131 ГПК по вече прекратеното гр.д.№1735/2018 год.по описа на ПРС,чийто предмет на претенция била същата сума, която се претендира и по настоящето гражданско дело, заведено срещу ответника от ищеца. Твърди се също, че гр.№1735/2018 год. било прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.12.2015г. в гр. Пазарджик в магазин на "М тел" ул. "Търговска" № 2, ищецът закупил телефонен апарат "*** 6С", 16 гигабайта, със сериен № А355422075306677. Цената заплатена за вещта била в размер на 1003 лв./ фактура №**********/ .Телефонът е даден от него за ползване на приятеля му -  Л.Ч., който от своя страна го дал на жената , с която към онзи момент живеел на съпружески начала – Л.В..

След смъртта на Л.В., телефонът бил продаден на трето лице, като сумата от продажбата била задържана от ответника. Ищецът подал жалба в РП Пазарджик, като с постановление по пр.пр.№1163/2018г прокурор в РП Пазарджик е прекратил образуваното наказателно произздоство по ДП 800/2017г.  на РУ Пазарджик. /показанията на св. Б. /.

 По делото  са разпитани свидетелите Д., Б., Т., Топалова, които укстановяват факата на закупуване на телефонен апарат "*** 6С". Установяват също, че телефонът е закупен отна името на ищеца, като в последствие бил даден за ползване на Л.В. – приятелка на ответника.

Показанията, дадени от всички свидетели са  са еднопосочни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства с изключение показанията на св. Топалова, която твърди, че процесният телефон бил закупен от починалата Людмила Ввенчева с пари, дадени й от отв. Ч.. В тази насока са и показанията на св. Т.,  която установява, че приятелката й Людмила лично отишла с ищеца Т. и закупила апарат "*** 6С", който изплатила в брой. Покупката била направена от нея, но на името на ищеца. Именно, това обстоятелство, установено от двете свидетелки , съдът приема за житейски нелогично, предвид на факта, че при закупуване, на каквато и да е вещ от едно лице и то със заплащане в брой на същата, платежният документ за извършената покупка се издава на името на купувача, какъвто не е настоящият случай.

Ето защо съдът не кредитира показанията двете свидетелките Топалова и Т., още повече, че същите пресъздават споделена от починалата Л.В. информация относно момента и начина на придоб****ето от нейна страна на  телефонен апарат "*** 6С".

От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че към 07.2016г пазарната стойност на процесният "*** 6С", възлиза на сума от 615.25лв.

По искане  на ответника Ч., същият е изслушан от съда по реда на чл. 176 от ГПК, който заявявав открито съдебно заседание, че телефонът е закупен в брой лично от Л.В., но на името на ищеца. Твърди, че това било направено, поради факта, че телфонните им номера били в обща група. Заявява, че телефонът е активиран със „сим“ карта на починалатаВ. и никога не е ползван от него.

Предвид всички събрани по делото доказателства, еднопосочни и непротиворечи, неоснователни се явяват наведените от процесуалният представител на ответника възражения за недостоверност на дадените свидетеллски показания, тъй като същите са хронологично последователни и навеждащи на извода за извършено по реда на чл. 45 от ЗЗД деяние.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  за осъждане на ответника с оглед неправомерното юридическо и фактическо разпореждане с движима вещ -мобилен телефон"*** 6С", извършено през месец юли 2016г.

За да може да се ангажира отговорността на едно лице по посочения законов текст следва да се установят няколко обективни и субективни елемента на деянието. Следва да е налице виновно, противоправно поведение на ответника, с което да са причинени вреди на ищеца, като между поведението на ответника и настъпилите вреди следва да има причинна връзка.

В настоящият случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за безспорен факта, че  мобилен телефон "*** 6С" е закупен на името на ищеца, който телефон в последствие е ползван от починалата Л.В.. През месец юли 2016г., телефонът е продаден на трето лице, като получената сума от продажбата останала във владение на ответника.

Предвид гореизложеното, съдът прие за доказан по основание и размер, предявеният от ищеца Т., против ответника Ч. иск по чл. 45 от ЗЗД, поради което  ответника следва да бъде  осъден да заплати на ищеца Т. сумата от 1003 лв, ведно със законната лихва, считано       от подаване на исковата молба в съда -26.10.2018г. до окончателното й изплащане.

    С оглед изхода на делото ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на                                                       

При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в размер на 700.00лв заплатено адвокатско възнаграждение, 50.99лв. ДТ, внесена за исковото производство.

 По сметка на РС Пазарджик ответникът ще следва да внесе ДТ в размер на 50.00лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД.

Воден  от изложеното,  Пазарджишкият районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 ОСЪЖДА Л.М.Ч. ***, ЕГН:********** да заплати на  А.А.Т., ЕГН:********** *** сумата от 1003лв., представляваща стойността на закупен с  Фактура № ********** мобилен телефон"*** 6С" ведно със законната лихва, считано     от подаване на исковата молба в съда -26.10.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л.М.Ч. ***, ЕГН:********** да заплати на  А.А.Т., ЕГН:********** *** сторените по исковото производство по гр.д.№ 4310/018г. по описа на РС азарджик разноски в размер на 700.00лв., заплатено адвокатско възнаграждение и  50.99лв. ДТ.

ОСЪЖДА Л.М.Ч. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 50.00лв.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия Окръжен съд с въззивна жалба  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: