РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Търговско дело №
20225300900500 по описа за 2022 година
Ищците А. Д. М., С. Д. Б., С. К. Б. и В. С. М., ЕГН **********, представлявана
от своя родител и законен представител А. Д. М., твърдят, че на **** в гр. **** на
кръстовището на **** и бул. **** /****/ А. Д. Д., управлявайки лек автомобил марка
“БМВ“, рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
Закона за движение по пътищата, вследствие на което е предизвикал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил марка „Дачия“, модел Логан с ДК№ ****, в резултат на
което е причинил смъртта на Д. К. Б..
Ищците А. Д. М. и С. Д. Б. били негови дъщеря и син, С. К. Б. негов брат, а В.
С. М. негова внучка. Ищците посочват, че с Присъда № 260014 постановена по нохд
№****г. Окръжен съд **** е признал подсъдимия А. Д. Д. за виновен в това, че на
**** при управление на МПС марка “БМВ“ , рег. № ****, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б., като деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.91g/L и 2.27 g/L в урината и
след употреба на наркотични вещества- кокаин.
Със Застрахователна полица валидна от ****г. до ****г. “Застрахователна
компания Лев Инс“ АД се е задължила да покрие в границите на определената в
полицата застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
1
на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на лек автомобил
марка “БМВ“ , ДК№ ****. Ищците твърдят, че вследствие на описаното по- горе ПТП
са претърпели, търпят и ще продължат да търпят до края на живота си огромни
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство на
празнота, неимоверна мъка и печал от загубата на техния роднина- баща, брат и дядо.
Нещастният пътен инцидент превърнал този ден в най-тежкия от живота им до
момента. Смъртта на Д. Б. отворила огромна празнина в душите им, като почернила
сплотеното им семейство.
Към **** Д. К. Б. бил на *** години, работещ човек, в добро здравословно
състояние, ползващ се с авторитет и уважение в обществото. Смъртта му настъпила
неочаквано, по време, когато Д. Б. упражнявал дейността си като ****. Внезапната му
смърт, причинена от пиян водач на друго МПС била огромен шок за А. М.. Помежду
им, като баща и дъщеря, съществували отношения, характеризиращи се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали постоянна
връзка. Отбелязвали заедно в тесен семеен кръг личните и националните празници,
рождени дни, именни дни, Бъдни вечер, Нова година, Великден и др. Често ходили
заедно на почивки извън ***. Починалият Д. Б. отгледал, възпитал и осигурил
образованието на дъщеря си А. М., помагайки и да преодолява трудностите в живота-
както морално-психически, така и финансови. Д. Б. бил единственият човек, от когото
А. М. можела да очаква и получи помощ. Представлявал истинска опора за дъщеря си.
Моралните страдания за А. М. от неочакваната и несвоевременна загуба на нейния
баща били огромни и за цял живот. Загубата му се отразила изключително негативно
на здравословното и емоционалното й състояние, търпяла много морални болки и
страдания в резултат на неговата смърт.
Към датата на смъртта на своя дядо В. М. била на *** годишна възраст. Въпреки
малолетието си В. била изключително силно привързана към своя дядо. Тя го е
възприемала, като мъжа, който се грижи за майка й и нея самата. Между двамата- дядо
и внучка, съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост,
обич, взаимна привързаност. След смъртта на Д. Б., В. не спирала да пита за него и да
търси и очаква да го види. Страда от обстоятелството, че Д. Б. не се появявал в
ежедневие й. Мисли си, че дядо й вече не я обича и затова е изоставил нея и майка и.
Обвинява и себе си за тази ситуация.
Фактологията, обуславяща претърпените от С. Б. вреди, е идентична с тази на
сестра му А. М., тъй като двамата били отгледани от починалия им баща с еднаква
грижа и любов, без да бъдат делени.
Смъртта на Д. Б. настъпила неочаквано и за брат му С. К. Б.. Починалият Д. Б.
бил по-големият от двамата братя. Отгледани и живели заедно през целия си живот до
2
смъртта на Д., между тях съществувала изключително силна братска привързаност,
обич и уважение. Дори и след като всеки един от тях създал свое семейство, двамата
братя продължили да се виждат почти ежедневно, да споделят един с друг своите
успехи и проблеми. Починалия Д. Б. бил по-големият от двамата братя и, като такъв,
винаги се грижел за ищеца, помагайки му с каквото може, както морално, така и
финансово. Моралните страдания за С. К. Б. от неочакваната и несвоевременна загуба
на неговия батко били огромни и за цял живот. Загубата му се отразила изключително
негативно на здравословното му и емоционално състояние, търпи много болки и
страдания в резултат на неговата смърт.
Ищците искат съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както следва: за А. Д. М.- 150 000 лева, за С. Д. Б.- 150 000 лева, за С. К. Б.-
100 000 лева и за В. С. М.- 100 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на инцидента- ****г., до пълното изплащане на сумата.
В срок е постъпи отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
исковете. На първо място не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
“БМВ“ , ДК№ **** и ЗК „Лев инс“ АД към датата на настъпване на инцидента; факта
на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и между посочените участници,
както и че по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество е налице влязла в сила присъда. Ответникът
оспорва механизма на настъпването на ПТП, като твърди, че вредоносния резултат е
съпричинен от действия на починалото лице. Излага конкретни съображения. Оспорва
претендираните вреди. Твърди,че ищците не са търпели вреди в претендирания обем.
Ищецът оспорва претенцията и по размер. Твърди, че претендирания размер на
обезщетението е прекомерен и е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД., а освен
това била приложима и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно
произшествие. Съгласно влязлата в сила присъда по НОХД № **** г. на ОС- *** А. Д.
Д. е признат за виновен в това, че на **** г. на кръстовището на **** и **** (****)
при управления на МПС БМВ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл.
50, ал. 1, ал. 46, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б., като
деянието е извръшено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.91 g/L
и 2.27 g/L в урината и след употреба на наркотични вещества- кокаин и е управлявал
без да има необходимата правоспособност, поради което е осъден на 5 години
3
лишаване от свобода.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента на инцидента е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
посочения лек автомобил с ответника.
От представените удостоверения се установяват твърдените родствени връзки,
между ищците и починалия.
По делото е приета КСМАТЕ, която дава заключение, че причина за смъртта е
остра кръвозагуба, настъпила в следствие на разкъсване на дясната камера на сърцето,
което правело случая практически неспасяем. Установявала се и причинна връзка
между травматичните увреждания по тялото и смъртта на Д. Б. и възникналото на
**** г. ПТП. Определен е механизмът на ПТП, както и че от техническа гледна точка
причината за ПТП е, че водачът на л.а. „БМВ 530“ е навлязъл в кръстовището по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне л.а. „Дачия
Логан“ (управляван от починалия). Скоростта на автомобила „БМВ 530“ в момента на
удара била около 101 км/ч, а на автомобила „Дачия Логан“ около 32 км/ч. Анализът на
пътната ситуация показвал, че от момента, в който автомобилът „БМВ“ е навлязъл в
кръстовището, водачът на л.а. „Дачия“ е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара, освен в хипотеза, при която се движи със скорост
по-малка от 4 км/ч. Водачът на л.а. „БМВ“ от друга страна имал възможност да
избегне удара, като спре преди да навлезе в кръстовището. Според експертите
починалият е бил без поставен обезопасителен колан, но заради високо енергийния
удар с или без колан биха настъпили травматични увреждания несъвместими с живота.
Експертизата е обоснова, не е оспорена и следва да бъда кредитирана.
Влязлата в сила присъда е задължително при разглеждането на гражданските
последици на деянието- чл. 300 ГПК. С оглед на това с категоричност се установява
вината на водача на автомобила „БМВ“ за настъпилото ПТП и за причинената
смъртта, но това не изключва приноса на починалия. Приносът е обусловен от това
дали поведението на пострадалия/починалия реално е допринесло за настъпването на
вредите.
Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, относно определяне на
обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал
участник в ПТП: Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т.
о., Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г.
по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, според която при определяне
4
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Наред с това приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т.
е. от ответника. Недопустимо е прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване,
а е само предполагаем. В нарушение на процесуалните правила би било признаване на
съпричиняване на вредоносния резултат при деликт въз основа на предположения. В
този смисъл Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о.; Решение
№ 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.; Решение № 169/2.10.2013 г.
по т. д. № 1643/2013 г. на ІІ т. о.; Решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г.
на IV г. о.; Решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІI т. о.; Решение № 107
от 6.08.2021 г. по гр. д. № 2019/2020 г. на III г. о.; Решение № 347 от 12.06.2024 г. по гр.
д. № 3745/2023 г. на IV г. о.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства такова поведение на
починалия не се установява. Той се е движел по път с предимство и до навлизането на
л.а. „БМВ“ в кръстовището не е имал задължение да го възприема като опасност. След
навлизането на автомобила, вече не е съществувала възможност за избягване на удара
между двете МПС. Не се доказва и съществувала за Д. Б. възможност да възприеме
другия автомобил като опасност в по-ранен момент, съответно да съобрази
поведението си с него. Съпричиняване не може да бъде обосновано и от установената
липса на предпазен колан, поставен от починалия при инцидента. Съгласно приетата
КСМАТЕ ударът е бил високо енергиен с направление към пострадалия, поради което
с и без предпазен колан биха настъпили увреждания несъвместими с живота. Поради
това следва извод, че по делото липсват обективни данни, въз основа на които може да
се направи извод, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредата.
Относно неимуществените вреди на А. Д. М. и С. Д. Б.:
От смъртта на баща си ищците са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от емоционално и психическо естество. Те се
установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства, съгласно които
са приели много тежко неговата загуба. След събитията синът му бил тъжен и унил,
било му тежко и се позатворил. При всяко споменаване на баща му си проличавало, че
болката не била отшумяла. Заедно със сестра си били съсипани и не били на себе си.
Свидетелката Д. научила, че след връщането си в ****, ищцата А. М. ходела на
терапия. Съдът намира, че така приетите гласни доказателства следва да се възприемат
5
като обективни. Свидетелските показания са дадени от близки на страните и няма
причина за съмнение в достоверността им, доколкото свидетелите споделят свои
преки впечатления.
От така събраните доказатлства се установява, че макар и към датата на смъртта
Д. Б. да не е живеел в едно домакинство с никое от децата си, отношенията между
него и последните били добри. Имали чести контакти помежду си, предимно със сина
си, предвид работата на двамата. С дъщеря си контактувал по-рядко, предвид
установяването й да живее и работи в ***, но били в добри отношения и били заедно,
когато се прибирала. Между всички имало разбирателство и разчитали един на друг.
Инцидентът при който е настъпила смъртта на техния наследодател е от **** г., към
която пострадалият бил на *** навършени години, здрав и жизнеспособен. Смъртта му
е причинена от тежки телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП и е
предизвикала тежка душевна травма у децата му. За определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид интензитета на претърпените душевни болки и
страдания и тяхната продължителност, установени по делото, съобрази възрастта и
семейния статус на всяко от децата: в зряла възраст, имат самостоятелни домакинства,
като дъщеря от години живее самостоятелно, а синът се е отделил преди инцидента.
Не са представени доказателства в следствие на смъртта на своя наследодател ищците
А. Д. М. и С. Д. Б. да са претърпели по-сериозни психоемоционални травми. Размерът
на обезщетението следва да бъде съобразен и с обществено-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към момента на деликта. (Решение № 83 от 6.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г., II т. о., Решение № 66 от 3.07.2012г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и Решение
№ 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, които се установяват по
делото, съдът намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищците А. Д.
М. и С. Д. Б. ще бъде постигнато с присъждане на 140 000 лева за всеки от тях. За
разликата до претендираните 150 000 лева исковете са неоснователни и следа да бъдат
отхвърлени.
Относно неимуществените вреди на С. К. Б. и В. С. М.:
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди,
ако са създали с починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането
на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от
6
загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл.
47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление № 5/69 г., се допуска като изключение- само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Подчертано е, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци.
С. К. Б. е брат на починалия, а В. М.- малолетна, е негова внучка. За техните
взаимоотношение са налице данни в показанията на свидетелката Д. и свидетелката К.-
Б. От така събраните гласни доказателствени средства се установява, че на детето не е
казано за смъртта на неговия дядо веднага, а след няколко месеца, че тя се е родила и
живее в ***, но с Д. Б. били близки, имали много хубави моменти, когато си идвали в
*** от 2 до 4 пъти в годината. Когато се прибирали отсядали в къщата на Д. Б., но и
при друга баба. По отношение на двамата братя се установява, че са живели в отделни
къщи, но в един общ двор и много си общували. И двамата били ***, помагали си и се
събирали почти всяка вечер. Преди 12 години в рамките на 12 дни загубили
родителите си, което било тежък удар за тях. Показанията на свидетелите са ясни и
последователни, поради което следва да бъдат кредитирани.
С оглед на така установените по делото факти не може да се приеме, че между
братята и с внучката са съществували отношения, обуславящи създаване на такава
особена духовна и емоционална близост по смисъла даден в тълкувателното решение,
която да поражда основание за включване им в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Б.. Безспорно са били
налице близки отношения между тези ищци и починалия, но те не могат да бъдат
квалифицирани като изключителни и надхвърлящи като дълбочина и интензивност
обичайното съдържание на родствената връзка между братя и с внуци. Както Д. Б.,
така и С. К. Б. са живели в отделни домакинства и са имали собствени семейства. Не
се установяват някакви особени отношения между братята, които да създават среда
пораждаща привързаност в по-висока степен от обичайната за този вид родствена
връзка. До такъв извод не водят и данните за загуба на родителите им преди 12
години, тъй като няма преки данни как това събитие им се е отразило и променило ли
е по някакъв начин техните взаимоотношения. По отношение на малолетната В. също
не се доказва да е съществувала по-голяма от обичайната привързаност между дядо и
неговата внучка. Описаните от свидетелите контакти, радост и игри, изпълват
7
съдържанието на традиционните семейни отношения за тази степен роднини и не
обосновават претърпени изключителни по интензитет болки и страдания. В този
смисъл Решение № 60133 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1902/2020 г., II т. о.
Решение № 50005 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2038/2021 г., II т. о.; Решение №
50064 от 4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 990/2022 г., I т. о.; Решение № 49 от 11.04.2024
г. на ВКС по т. д. № 2536/2022 г., II т. о.
Ето за тези претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно законната лихва:
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ
лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. От представената молба до ответника и приложения
отговор е видно, че А. Д. М. и С. Д. Б. са уведомили застрахователя на 22.08.2019г. и
от нея следва да бъде присъдена законната лихва. (решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50106/03.11.2022 г. по т. д. №
1865/2021 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50001 от 03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021
г. на ВКС, ТК, І т. о).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците А. Д. М. и С. Д. Б. следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на тях е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. По делото са
приети писмени доказателства, КСМАТЕ, разпитани са четирима свидетел и са
проведени общо 4 о.с.з. Съгласно НМРАВ (в редакция към датата на подписване на
договорите 01.08.2022 г.) минималният размер възлиза на сумата от 4530 лева. Съдът
като взе предвид НМРАВ, вида на предявените искове, цената им, извършените
действия и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.,
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъда намалено на
5500 лева за всеки от ищците. Съобразно изхода на делото в полза на ищците следва
да се присъди сумата от по 5133.33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 794.20 лева, съобразно отхвърлените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
8
държавна такса в размер на 11 200.00 лева и 216.60 лева за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да
заплати на А. Д. М., ЕГН **********, сумата от 140 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
нейния баща Д. К. Б., загинал при ПТП на **** г., ведно със законната лихва върху
сумата от 22.08.2019г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди за разликата НАД 140 000.00 лева ДО 150 000.00 лева И като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от **** г. до 21.08.2019 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да
заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 140 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
неговия баща Д. К. Б., загинал при ПТП на **** г., ведно със законната лихва върху
сумата от 22.08.2019г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди за разликата НАД 140 000.00 лева ДО 150 000.00 лева И като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от **** г. до 21.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Б., ЕГН ********** срещу Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, иск за ОСЪЖДАНЕТО на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на С. К. Б. сумата 100 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания
от смъртта на неговия брат Д. К. Б., загинал при ПТП на **** г., ведно със законната
лихва върху сумата от **** до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М., ЕГН **********- малолетна, действащата
чрез законния си представител А. Д. М., ЕГН **********, срещу Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, иск за ОСЪЖДАНЕТО на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на В. С. М. сумата 100 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания
от смъртта на нейния дядо Д. К. Б., загинал при ПТП на **** г., ведно със законната
лихва върху сумата от **** до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
9
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да
заплати на А. Д. М., ЕГН **********, сумата от 5133.33 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да
заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 5133.33 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, С. Д. Б., ЕГН ********** и С. К. Б., ЕГН
**********, да заплатят на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67А, сумата от 794.20 лева, представляваща разноски в настоящото производство
по съразмерност.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд-
Пловдив сумата от 11 200.00 лева за държавна такса за образуваното дело и сумата от
216.60 лева за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на А. Д. Д., ЕГН **********, като
трето лице подпомагаща страна на ответника „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10