№ 92
гр. П. , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720104757 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:
гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу Е. Г. Г., П. Л. Д., И. Л. Д. и Л. С. Д., и
четиримата с адрес: гр. П., ул. „***, с които се иска да бъде признато в отношенията между
страните, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност – ½ от ответника Е. Г.
Г. по 1/6 за останалите, на ищцовото дружество сумата от 6908,13 лева за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „***, от които:
главница в размер на 5938,63 лева за периода от 11.10.2013г. до 15.08.2019г. и 969,50 лева –
лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.12.2013г. до 25.10.2019г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които суми по ч. гр. д. № 02638/2020г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците, в качеството им на
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито
клаузи обвързват ответниците без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, е водоснабден. Посочва, че
ответниците се явяват задължени лица за заплащане стойността на консумираната питейна
вода в качеството им на наследници и съсобственици. Поддържа се, че през процесния
период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и
1
канализационни услуги, възлизащи на сумата от 5938,63 лв. Изяснява се, че от своя страна
потребителите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена.
Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя
начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците чрез Л. С.
Д., П. Л. Д. и И. Л. Д. са депозирали писмен отговор, в който оспорват по основание и
размер предявените искови претенции. Оспорват наличието на облигационни отношения
между тях и ищцовото дружество, като твърдят, че не са собственици или носители на
вещно право на ползване по отношение на процесния имот. Релевират възражение за
недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност. Правят искане за
задължаване на ищеца по реда на чл. 193 ГПК да представи документ, от който да е видно
кога и на какво основание ответниците са станали титуляри на партидата, както и да
представи документ за собственост.
Ответникът Е. Г. Г., чрез пълномощника си адв. К.К. – ПАК, също е депозирал писмен
отговор, в който оспорва по основание и размер предявените установителни искове. Твърди,
че същия не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва начина на
начисляване на процесните вземания, както и твърдението, че до процесния имот е
доставена и отведена питейна вода. Оспорва приемането на представените от ищеца Общи
условия. Релевира недължимост на процесните вземания поради погасяването им по
давност.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за доказани по основание
и размер.
Пълномощникът на ответника Е. Г. Г. пледира за решение, съобразно направеното в
съдебно заседание признание на дължимостта на 1/6 от размера на вземанията, извън частта
им, която е погасена по давност.
Пълномощникът на ответниците П. Л. Д., И. Л. Д. и Л. С. Д. пледира за решение, с
което производството по делото спрямо ответниците бъде прекратено, тъй като същите не са
собственици на процесния недвижим имот.
Всяка от страните претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
2
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1452 от
16.06.2020г. по ч. гр. д. № 02638 по описа за 2020г. на ПРС. Същата е връчена на
длъжниците (ответници по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същини са
оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови
претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,
което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и
наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл.
2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор –
„Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
3
Признава се от ответника Е. Г. Г., а и се установява от приетите по делото и неоспорени
писмени доказателства, в това число: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г.,
че ответникът Е. Г. Г. е дарил на сина си Г.Е. Г. собствената си 1/6 идеална част от правото
на собственост върху процесния недвижим имот, като е запазил правото си на ползване
върху последния докато е жив. С оглед тези обстоятелства, съдът намира за установено, че
ответникът Е. Г. Г., като притежател на 1/6 идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, се явява потребител на ВиК услуги, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала по силата на закона и съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с Общи условия, предложени
от оператора и одобрени от ДКЕВР.
От анжагираните от страна на ищеца писмени доказателства, обаче, не се доказва
твърдението, че ответниците П. Л. Д., И. Л. Д. и Л. С. Д. са притежатели на част от правото
на собственост, поради което съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответниците П. Л. Д.,
И. Л. Д. и Л. С. Д. се явяват потребители на ВиК услуги. Поради това, исковете, предявени
спрямо тях, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури и/или
служебно начисляване на количествата. Съгласно ал. 2 на посочения текст, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране.
В съдебно заседание, ответникът Е. Г. Г. е заявил, че не оспорва предявените спрямо
него искове по размер, като признава дължимостта на 1/6 от размера на същите, които не са
погасени по давност.
С оглед обстоятелството, че ответникът Е. Г. Г. е носител на вещното право на
ползване върху процесния имот в установения обем от права, респ. притежава качеството
“потребител” на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД – П., в синхрон с
липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на
ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД спрямо ответника Е. Г. Г. следва да бъде уважен до
размера от 1/6 част – за сумата от 1151,35 лева и отхвърлен в останалата част. Ответникът,
обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
4
равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на
11.06.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 11.06.2017г. са погасени по давност. Предвид това, съдът
намира, че погасени по давност са вземанията за главница по отношение на ответника в
размер на 372,84 лева, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 11.06.2017г., поради
и което установителния иск по отношение на ответника Е. Г. Г. в тази му част следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по
давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 616,94 лева, относим към
периода от 19.05.2016г. до 15.08.2019г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна
вода до процесния водоснабден имот, поради което и установителният искс правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да
бъде уважен, като основателен.
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 33 от Общите условия, операторът издава
ежемесечно фактури за потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да
заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
По делото не се спори, че дължимата се лихва за забава за процесния исков период е в
размер на 969,50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по
давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това и с оглед
установения обем от права, съдът намира, че от претендирания размер на законната лихва за
забава по отношение на ответника Е.Г., погасени по давност са вземанията в размер на 49,73
лева.
За останалата част от иска за лихва за забава в размер на 111,85 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 19.05.2016г. до 25.10.2019г., установителният иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата от 616,94 лв. от страна на ответника Е. Г. Г., считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2020г. до окончателното й плащане.
По разноските:
5
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски в общ размер на 626,32 лева, от
които, в съответствие с уважената част от исковете му, следва да му бъде присъдена сумата
от 66,08 лева.
Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на ответната страна, съобразно
отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът Е. Г. Г. е доказал разноски в размер на
650,00 лева, като с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ищеца да
заплати на ответника сумата от 256,43 лв., представляваща направени в исковото и
заповедно производство разноски за адвокатско възнаграждение, изчислена съобразно с
отхвърлената част от исковете, насочени спрямо него.
Ответниците П. Л. Д., И. Л. Д. и Л. С. Д. са доказали разноски в размер на 680,00 лева, които
следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“,
ул. “Средец“ № 11, срещу Е. Г. Г., с адрес: гр. П., ул. „***, че Е. Г. Г. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 728,79 лева, представляваща 1/6 част за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „***, от които: главница в
размер на 616,94 лева за периода от 19.05.2016г. до 15.08.2019г. и сумата 111,85 лева –
лихва за забава на месечните плащания за периода от 19.05.2016г. до 25.10.2019г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които суми по ч. гр. д. № 02638/2020г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ за разликата над 1/6 ид. част и поради погасени по давност
исковете в останалата им част – до пълния предявен размер от 2969,31 лева на иска за
главница и 484,75 лева на иска за лихва за забава на месечните плащания.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“,
ул.“Средец“ 11, срещу П. Л. Д., И. Л. Д. и Л. С. Д., и тримата с адрес: гр. П., ул. „***, с
които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ответниците дължат в
6
условията на разделна отговорност – по 1/6 за всеки, на ищцовото дружество сумата от
3938,79 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес:
гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 3454,05 лева за периода от 11.10.2013г. до
15.08.2019г. и 484,74 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
14.12.2013г. до 25.10.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 02638/2020г. по описа на
Районен съд – П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., с адрес: гр. П., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Варош“,
ул. “Средец“ № 11 сумата от 66,08 лева, представляваща направени делото и по частно
гражданско дело № 02638/2020г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Г., с адрес: гр. П.,
ул. „*** сумата от 256,43 лева, представляваща направени по делото и по частно гражданско
дело № 02638/2020г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. Д., И. Л. Д. и Л.
С. Д., и тримата с адрес: гр. П., ул. „*** сумата от 680,00 лева, представляваща направени по
делото и по частно гражданско дело № 02638/2020г. по описа на ПРС разноски, изчислени
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 02683/2020г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7