№ 314
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600563 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят – частен обвинител Б.А. и М.П. редовно призовани не се
явяват, вместо тях се явява адв. С., преупълномощен от адв. СТ. Ч.. Не се
явяват адв. ЕВ. П. и адв. ХР. И..
Адв. С. – доверителите ми знаят за делото, няма да се явяват. Няма да се
явяват и колегите – повереници адв. Е.П. и адв. Х.И..
Подсъдимият П. Д. АС. – лично и с адв. Ч. Ч. и адв. Д. М..
ПРОКУРОРЪТ – няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. С. – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Адв. Ч. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
1
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. С. – нямаме искания за отводи и доказателства, не поддържаме
искането за сваляне на видеоклипове от социалните мрежи.
Адв. М. – нямаме нови искания.
Адв. Ч. – нямаме искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, държавното обвинение в
случая не се е възползвало от процесуалната си възможност да подаде
протест и в този смисъл аз, като представител на въззивната прокуратура, съм
сравнително ограничен, но това не пречи да се присъединя към исканията,
отправени към Вас от частното обвинение.
След като с искането колегата ни улесни, с оттеглянето на искането за
сваляне на видеоклиповете, остава да се обсъди само вида и размера на
наложеното наказание. Претенцията, че във въззивната жалба, че е налице
процесуално нарушение в смисъл, че не са били свалени на първа инстанция
не го приемам, защото те не могат да бъдат приобщени по реда на НПК, за да
бъдат кредитирани от първоинстанционния съд към онзи момент.
За наложеното наказание. Намирам, че макар и да е семпла жалбата се
формулира искането за налагане на ефективно наказание без да са обсъдени
предпоставките за налагане на лишаването от право да се управлява МПС.
Намирам, че жалбата е годна във вида, в който е подадена да бъде обсъдена.
Безспорно, касае се за млад човек и с чисто съдебно минало. От тук насетне
какво може да се обсъди като отегчаващи обстоятелства – вие сте видели, че
свидетелството му за управление е издадено непосредствено преди ПТП-то.
Касае се за водач без изградени професионални навици за управлението на
автомобила. От друга страна ясна е съдебната практика за скоростта, че не
следва да бъде обсъждана още един път, като отегчаващо обстоятелство, но
тук може да се направи препратка и то за голямата разлика, която е била
2
допустима в пътния участък и такава, която е установена в експертизата и
такава, с каквато е управлявал подсъдимият, разликата е фрапираща.
Същият е предприел изпреварване на двойна непрекъсната линия в
тъмната част на денонощието, като е съзнавал че има аварирали автомобили в
този, неговия участък, т. е. за него още изначално е било ясно, че тази
маневра по никакъв безопасен начин не би могла да бъде завършена и
единственият вариант да не се стигне до ПТП - е да се съобрази скоростта,
която е била допустима за този участък от пътя.
Правилно първоинстанционният съд е отчел отегчаващите
отговорността обстоятелства. Отчел е и че починалото негово приятелче също
е в изключително млада възраст, отчел е и че напоследък ПТП-та са с тежки
вредоносни последици и може да се направи обоснован извод за високата
обществена опасност на самото деяние, но неправилно е градирал тези
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като е стигнал до
извода, че са при баланс. Така както ги изброих не могат да бъдат при баланс
и от там наложеното наказание, безспорно подсъдимият се е ползвал от
процесуалната възможност да премине по съкратеното съдебно следствие и
да ползва бонуса, даден от законодателя, но при него това наказание от 1
година и 4 месеца лишаване от свобода, го намирам наистина за
несправедливо. Би следвало да се отчете, че имаме превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, което би следвало да повлияе и на размера на
наказанието и след редукцията му, би било справедливо за тежкия
вредоносен резултат наказание от около 2 години лишаване от свобода.
И тук наказанието лишаване от свобода не е от голямо значение, тъй
като институтът на чл. 66 НК трябва да се приложи спрямо подсъдимия, тук
от значение е да се лиши от правоуправление на МПС. Трите години,
наложени от първоинстанционния съд намирам за изключително малко. В
този смисъл ще моля, ако приемете доводите ми, то лишаването от
правоуправление на МПС да бъде около 4 години. В този смисъл моля да
постановите съдебния си акт.
Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изцяло така
депозираната въззивна жалба. Напълно споделям и казаното от уважаемия г-н
прокурор в настоящото съдебно заседание. По това дело се изказаха много
становища и мнения и при предходното разглеждане на делото пред АС и
3
пред първоинстанционните съдилища, становищата на страните са изяснени
общо взето. След като се запознах с мотивите на първоинстанционния съд,
нашите доводи и конкретика за някои неща, както го отчете и представителят
на държавното обвинение така искам да цитирам част от мотивите, 1
изречение само, аз така ги разбирам „при индивидуализацията на наказанието
няма място за формален подход при съпоставка между смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математическа
величина, а за различни фактически констатации“, напълно съм съгласен и
това е така, само че аз не намирам фактическите констатации при
запознаването ми с мотивите на съда. Отделните елементи от
обстоятелствената част на деянието в конкретен момент на тежестта на
стореното от него как е отразено и какво място намира тежестта на стореното
от дееца с вътрешното убеждение на съда.
От една страна имаме управление на автомобил със 116 км/ч на къси
светлини и опит за изпреварването на непрекъсната двойна линия. От друга
страна - имаме младо момче, хубаво момче, изразява съжаление, чисто
съдебно минало. Напълно правилно каза прокурорът, че тези неща са
несъвместими да се слагат като квалитет с отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства и това в мотивите на първоинстанционния съд не го намирам,
нищо че е декларирано. Ще се чуят различни становище за самата фактическа
обстановка, че едва ли не е видял къси светлини в неговата лента и се е
върнал в неговата лента, това не е така, светлините не са били в неговата
лента, като е станал ударът той е минал покрай тях, той е възприел, че тези
автомобили са отстрани на пътя. Като казах обясненията му, това е един от
доводите, които съдът е приел, че на фаза ДП подсъдимият е дал толкова
подробни обяснения, че е допринесъл за разкриване на обективната истина. За
мен това не е така, защото в т. 7 на ТР 1/2009 г., в която върховните съдии са
прокламирали, че следва да има пряк принос за разкриване на детайли от
обективната обстановка. Този текст на това ТР касае друго престъпление, при
което формата на вината е друга, евентуално деецът може да каже тук е
ножът, тук е пистолетът и т. н., но тук какво има да разкрие – безспорно е
авторството, безспорно е какво е станало. Ако внимателно прочетете
обясненията му в ДП в присъствието на адвокат той казва - аз намалих
скоростта, възприех отсреща какво се случва, в същото време вещите лица
казват, че въобще не е имало намаляне на скоростта. Ето първата кулизия в
4
едно, между експертното заключение и неговите обяснения. Той няма друг
ход освен да си признае вината, но това е само заради привилегиите на закона.
Така че не споделям доводите, че това следва да се третира като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство освен бонусът, който е
предвидил законодателят.
Съжаленията, безспорно изказвани са на няколко пъти, това е нормален,
морален човешки жест, но за неговото психологическо състояние много се
спекулира и затова исках сваляне на клиповете от социалната мрежа, защото
това изследване по делото първо НПК работи с експертизи, назначени по
съответния процесуален ред, с нито една експертиза това не е установено,
назначена от съда. По същата логика, ако се кредитира това психологическо
изследване следва да се видят тези снимки, които ясно показват след ПТП-то
какво е неговото емоционално състояние, ако не се кредитират тези снимки,
понеже оттеглихме това искане, моля да не се кредитира и така нар.
психологическо изследване.
Частното обвинение може да поддържа само рамката на обвинението
поставено от държавното обвинение, този обвинителен акт е внесен като е
приел прокурорът, че е указана помощ, нямам основание да го коментирам,
виждането ми е друго, но не може човек с едномесечен стаж да управлява на
къси светлини и това е нещо, което искам да отбележа, защото не е
отбелязано и в огледния протокол и в обстоятелствата част на обвинението,
поради което не е признат и този факт, че малко по-нагоре има ограничение
60 км, друг е въпросът, че при управление на къси светлини, ние нямаме и
такова обвинение, защото чл. 20 ЗДП отпадна, но не може да се управлява на
къси светлини със 116 км/ч, при 60 км следваше да бъде скоростта му при
къси светлини, неговото превишаване е с 56 км, изключително тежко
нарушение за водач с месечен стаж. Не следва да се приема каквото и да е
пресичане при двойна непрекъсната линия, в крайна сметка аз имах
възможност да изразя становището още при първото разглеждане пред двете
инстанции. В случая щастие е, че е жив и има само една жертва. Аз не
подкрепям доводите, че изказаното съжаление, че има чисто съдебно минало
и че имал безукорно поведение като водач на пътя, а той е водач от 30 дена.
Така, че съобразявайки всички тези мои доводи, аз съм цитирал едно Р №
60/16. 06. 2020 г., н. д. 133/2020 г. на ВКС, че при никакви, каквито и да е
5
положителни характеристични данни по отношение на дееца, не могат да
пререливират извършеното от него. Толкова груби нарушения, по такъв
безцеремонен начин не мога да се съглася, че трябва да има квалитет по
отношение на чисто емоционален характер. Тази логика и това разсъждение
на съда не го намирам в тези мотиви.
Затова считам, че по посочените доводи във въззивната ни жалба,
наказанието от 1 година и 4 месеца, и то условно, за нас е несправедливо.
Няма да говоря за човешките отношения. Нашите доверители имат съвсем
различно виждане за репресията, безспорно тяхната болка е много голяма,
нашата задача, като повереници е да им обясним какви възможности предлага
законът, запознати са с това, но въпреки всичко 1 година и 4 месеца за такъв
тежък резултат, за пореден път ще кажа, че не е отчетена тежестта на
деянието, много са сериозни отегчаващите вината обстоятелства. Споделям
напълно виждането на прокурора и че лишаването от правоуправление за 3
години се явява прекомерно малко и моля да бъде завишено. В тази връзка
молим за Вашето решение. Искаме, поддържаме искането си за ефективно
наказание.
Адв. Ч. – Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля от името на
подзащитния ми да потвърдите така постановената присъда и ще взема
становище по отношение мотивите на първоинстанционния съд, касаеща
индивидуализация на наказанието. Тъй като бях провокиран от държавното и
частното обвинение ще взема отношение по фактическата обстановка.
На първо място считам, че колегата тенденциозно и некоректно със
събраните доказателства изложи една неустановена фактическа обстановка по
отношение скоростта, разрешената и допустима, участъкът не е с ограничена,
там е била 90 км, там няма ограничение от 60 км, там е извън населеното
място. Освен това никъде в материалите по делото няма допустима 50 или 60
км, напротив, вещото лице казва категорично, че разрешената там е
съобразена с допустимата и ако е карал с 90 км е щял да избегне ПТП-то, а
единствено неопитността на шофьора, която не е един месец, а от два месеца,
е довела до ПТП-то. Това, че е предприел маневра изпреварване съвсем
тенденциозно, видно от делото макар, че вещите лица да не са установили
намаляване на скоростта, те са, безспорно установено е, че шофьорът пред
него е предприел спиране мигновено и той, за да не се блъсне в товарния
6
автомобил, е предприел маневрата да изпревари автомобила и евентуално
като е видял автомобилите в насрещното платно, което не се обсъди от
колегите, което е една от предпоставките за причиняване на ПТП-то, тъй като
спрелите автомобила в нарушение на закона са били в платното за движение,
а не на банкета при едно аварийно спиране. Тъй като той ги е възприел и
неговата неопитност го е изплашила, е предприел маневра да се върне
обратно. Неслучайно и експертът е установил, че цялото ПТП е станало в
платното за движение като е тръгнал да се връща, именно в посока П. - Г., а
не в насрещното, а не колегата да заявява, че той е можел да мине в платно,
където те са били разположени. Напротив, те са си преминали в платното,
където са се движили и от там са отишли в банкета и на тревната площ. Това
исках да уточня, защото беше некоректно.
По отношение принципа на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, когато говорим за тежестта на извършеното считам, че
първоинстанционният съд се е съобразил изцяло, видно от мотивите му, като
изцяло е отчел динамиката на тези ПТП, младата възраст, неопитност, това че
е преминал на забранителния участък, приел е, че кара в тъмен участък от
денонощието, както и че се е движел на къси светлини. В същото време,
когато е преценял за вида и размера на наказанието е отчел и степента на
обществена опасност не само на деянието, но и на подсъдимия, която с оглед
събраните доказателства по делото е ниска, с оглед и съдебната
характеристика която има, младата възраст, чистото съдебно минало и не съм
съгласен с колегата, че признанията му на ДП, които са повлияли на процеса
на разследването, на краткия период най-малкото, не следва да се вземат под
внимание от състава, още повече и с оглед кредитирането им в основата на
съдебно – техническата експертиза, е довело до установяване механизма на
извършване на деянието и авторството.
Не съм съгласен, че разкаянието не е смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като за разлика от съдебно решение от 2012 г. не случайно съставът,
постановил първата присъда е посочил Р 356/01. 10. 2015 г. по н. д. 954/2015
г., 1 н. о., с докладчик е ПАВЛИНА ПАНОВА, която е приела, че искреното
разкаяние е морален акт, което подсъдимият прави пред състава и именно то е
основание да се приеме, че деецът е започнал да се поправя, с оглед и размера
на наказанието. Така, че безспорна е практиката на ВС, че това следва да се
7
отчете като смекчаващо обстоятелство.
Не съм съгласен и че степента, тежестта на извършеното не е отчетено
от първата инстанция. Напротив, това е било взето при постановяването на
наказание при балансиращи обстоятелства, което правилно е прието от
първоинстанционния съд и с оглед законоустановения размер на наказанието,
което е до максимум 4 години и обстоятелството, че с оглед тези
обстоятелства, правилно е определил при балансирани обстоятелства 2
години и на основание чл. 58а ал. 1 НК е редуцирал с 1/3 и е определил
наказание 1 година и 4 месеца.
Произхождайки от конкретиката на казуса правилно съдът е приел, че
наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода не следва да се
търпи ефективно, с оглед наличието на материално - правните предпоставки,
с оглед неосъждането на лицето, предвидения размер на наказанието допуска
прилагането и най-вече за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.
36 НК и поправянето му е достатъчно същото да превъзпита дееца, с оглед
личността му, изразеното критично отношение и млада възраст. Поради това,
когато е приел, че не следва да търпи ефективно наказание е именно, с оглед
личността едно реално наказание ще бъде една завишена наказателна
репресия спрямо личността му, за да гарантира превенцията, с оглед и
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
първоинстанционният съд не е приложил изпитателния срок в минимум, а е
от 4 години изпитателен срок, с оглед да го превъзпитава и ако извърши
друго деяние да търпи и тази присъда.
В тази връзка считам, че правилно е определен и размерът на
наказанието лишаване от правоуправление и с оглед всичко това ще Ви моля
да потвърдите първоинстанционната присъда.
Адв. М. – Почитаеми апелативни съдии, съвсем накратко, ще Ви помоля
да не уважавате въззивната жалба срещу постановената присъдата от ОС в П..
Няма да Ви разхождам по фактите, защото това би нарушило процедурата и
производството и режима на съкратеното съдебно следствие, при който е
приключило делото пред ОС. Първоинстанционният съд е установил една
фактическа обстановка при процесуалните ограничения на режима на
съкратеното съдебно следствие с призната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Днес пред вас се тълкуваха
8
факти, къде са били спрели коли, не на платното, а в страни на банкета,
оспорват се твърдения експертно залегнали, всичко това няма място и не е
необходимо да намира какъвто и да е процесуален отговор в съдебния Ви акт.
Основният проблем и проблем според частните обвинители е свързан с
несправедливостта на наложеното наказание и разбира се с претенцията за
налагане на ефективно наказание, което е записано и във въззивната жалба.
Лично моето мнение е, че така наложеното наказание от ОС е завишено от
към изпитателния срок, но не съм си позволил да напиша изрично въззивната
жалба по молба на самия подсъдим, който настоява този вид и размер на
наказанието да остане в същия вид и размер. Вашата въззивна проверка ще
обхваща и процесуалната дейност на първоинстанционния съд има леки
намеци във въззивната жалба за допуснати процесуални съществени
нарушения, такива няма. Съдът е спазил всички процесуални правила, отчел е
спецификата на съкратеното съдебно следствие, възприел е фактическата
обстановка такава, каквато е и е направил верни и законосъобразни изводи за
приложението на материалния закон. Отчел е реалната необходимост от
оправдателен диспозитив за бланкетното нарушение по ЗДП – това по чл. 20,
налице са всички законови основания за това. Съдът много правилно е
разсъждавал за причинно - следствената връзка и генезата на ПТП-то и
съотношението на тези две норми, защото по много от тези дела са в
условията на конкуренция.
Аз смятам, че твърдението за явна несправедливост на наложеното
наказание не отговаря на доказателствата по делото. Съдът точно е отчел
както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства с една лека
забележка и корекция, че съдът е следвало да разсъждава по-задълбочено за
обществената опасност на самото деяние от към оправдателен диспозитив по
бланкетната норма, защото когато има оправдателен диспозитив това трябва
да намери отражение и коментари в съдебния акт, когато се правят изводи за
общата оценка на генералната обществена опасност на самото деяние. Така че
тук единствено може да се разсъждава за допълване на мотивите от към
изводи, защото има оправдателен диспозитив, тъй като подсъдимият е
нарушил една, единствена бланкетна норма от ЗДП, която се отразява на
обществената опасност на деянието. Тук се развиват, по това дело не е
необходимо и не е юридически издържано един акцент за приложение
9
института на генералната превенция. Никога законодателят в нито една своя
съдебна практика и идеята му не е била свързана с това генералната
обществена опасност да се обсъжда изолирано от индивидуалната
обществена опасност на самия деец, това е съотношение между едното и
другото. Генералната превенция не може да дерогира индивидуалната, този
подход не отговаря на закона. Релевират се пред вас доводи за някаква
статистика за броя на ПТП и т. н., този аргумент е отхвърлен от практиката на
ВКС и вие много добре го знаете това от който и да е в тази зала.
Статистическото съотношение на ПТП-та в рамката на годината е една
променлива величина, този аргумент не може да е юридическа основа за
налагане на по-тежко наказание. Да не влизаме в някакво теоретично
въздействие на съдебния акт върху членовете на обществото, но аз смятам, че
съдът много точно е обсъдил характеристиките и на генералната, и на
индивидуалната превенция и е стигнал до извода си за налагане размера на
наказанието.
Това дали подсъдимият страда – пред Вас се правят опити за някакви
съдебни сделки, ако оцените моите доказателства, да се оценят и другите
доказателства, оценете ги всички доказателства, никой не се притеснява от
това, оценете ги тези снимки, това че подсъдимият се е събрал на някакво
тържество със семейството си и се усмихнал трябва да се тълкува, че той не
съжалява за смъртта, ами те са израснали с този човек, първи приятели са.
Психологическото изследване не го ценете, или го ценете внимателно, това е
писмено доказателство, медицински документ, той има своето медицинско
съдържание, ама нямало експертиза – няма, защото самият вид и характер на
производството е такова, че има съкратено съдебно следствие, ако искаха
колегите да бяха искали да се направи експертиза. Съдът е взел под внимание
писмените доказателства, което води до информация за психичното
състояние на подсъдимия, какво да направи съдът - да не го вземе под
внимание този писмен документ, който е по делото. Още изначално това
момче е дало едни подробни самопризнания за фактологията и т. н. Ама това
не било смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, въобще няма
да цитирам ТР 2 на ВКС за съкратеното съдебно следствие - винаги
признанието на обвиняемия се взима под внимание на кой момент се прави и
ако се изследва генезата и каузален принос за обективната истина, то се взима
на двояко основание, първо се ползва редукцията и второ, този човек помага
10
на разследването. Ами, ако подсъдимият започне да лансира с опитния му
защитник една теза, че пострадалото момче му е завъртяло волана и колата
изгубила равновесие. Това момче дава още от първия ден подробни факти, че
той е шофьорът, той причинил катастрофата, загубих приятеля си, каква да не
бъде смекчаваща наказателната отговорност и съдът ги е взел съвкупно за
своята преценка и отсъдил правилно.
Няма място за ефективно наказание, говорим за привилегирования
състав на чл. 343, личността на подсъдимия, обстоятелствата на съкратеното
съдебно следствие, добра правилна юридическа основа и точни фактически и
правни изводи, съдът не може да търпи критики.
Не съм съгласен с претенцията на държавното обвинение да се завиши
срокът на лишаването от правоуправление. Става въпрос за нещо принципно,
не че подсъдимият ще бърза да шофира. Идеята е такава, че се цели да се
влошава правното му положение на база липса на добра юридическа основа и
аргументация, защо да се завишава кумулативното му наказание, ами то ще
отиде в несправедливи параметри. За изпитателният му срок, който е
максимален. Добре, нека изпитателният срок да е по-голям, съдът така е
преценил да е по-голям за превъзпитанието му, така прецени и самия
подсъдим.
Аз ще Ви помоля да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда с
въззивното си решение, като правилна и законосъобразна и оставите
въззивната жалба без уважение.
Адв. С. – реплика – право на защитата е да не приема част от доводите и
изложи доводи в противоположната посока, тук обаче незнам как може да се
избягва от основния текст, за който говорих през цялото време, не съм
говорил извън обвинителния акт, нито за статут на правни институти и т. н.
Достатъчно е казано в съдебно заседание по този въпрос, но никой не може да
ме убеди, че движение със 116 км/ч при къси светлини и опит за изпреварване
на двойна непрекъсната линия, може да бъде балансирано от бъдещо
съжаление и изначално поведение, което му позволява законът. Този момент
го няма нито пред първоинстанционния съд, нито защитата го коментира и
взима отношение по него, пък за напред какво ще прави подсъдимият си е
негово право, защитата няма как да знае след няколко месеца това. Акцентът
е за тежестта на нарушението като механизъм, това е описано в обвинителния
11
акт и не виждам къде тази тежест е коментирана и анализирана и изградила
вътрешното убеждение на съда за тази присъда и коментар от колегите не
чувам, а това е същината.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – Поддържам казаното от адвокатите
ми. Съжалявам за стореното, загубих близък приятел от детството, не бих
искал това да се случи. Ще Ви помоля да потвърдите присъдата.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
П. Д. АС. – Моля да потвърдите присъдата на първата инстанция.
Съдът, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 11:16 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12