Решение по дело №46506/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13893
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20231110146506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13893
гр. С., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20231110146506 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против С.О, с която е предявен
осъдителен иск за сумата в размер на 2 576,33 лева, представляваща сбор от регресно
вземане за заплатено от дружеството обезщетение в размер на 2 561,33 лева по Договор за
застраховка „Каско на МПС“ по полица № **** за вреди по автомобил с марка ***** с рег.
№ ****, настъпили в резултат на паднало върху застрахования автомобил дърво и 15 лева
ликвидационни разноски по щета № *********, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 18.08.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер на 335,45 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.02.2020 г. в гр. (АДРЕС) върху
паркиран лек автомобил марка ***** с рег. № ****, собственост на Р. П. П., е паднало дърво,
в резултат на което върху лекия автомобил били нанесени материални вреди, като за
настъпилото събитие било издадено удостоверение от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР от 02.03.2020г. Процесуалният
представител на ищеца излага твърдения, че на 27.02.2020 г. в дружеството било подадено
искане за оценка на вреди по МПС и била заведена преписка по щета № *********, като
причинените имуществени вреди били описани от експерти на застрахователя. Било
определено застрахователно обезщетение в размер на 2 561,33 лева, което включва
стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяване на автомобила, като
сумата била изплатена с преводно нареждане от 09.04.2020 г. на сервиза, отремонтирал
повредите. В исковата молба се излагат твърдения, че отговорност за настъпване на
вредоносното събитие носи ответника С.О, тъй като увреждането на застрахования
автомобил е в резултат на неподдържането на озеленените площи и декоративната дървесно-
храстова растителност в безопасен за гражданите и собствеността им вид. Поддържа, че С.О
е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин озеленените площи, намиращи се на
нейна територия, което задължение в случая не било изпълнено. Изложени са твърдения, че
1
с писмо с обратна разписка с изх. № *********/15.12.2020 г., ответникът бил поканен
доброволно да заплати застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, като
дължимата сума и не била възстановена на застрахователното дружество. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П., оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени
съображения, че не е налице твърдяното в исковата молба бездействие от страна на
служителите на С.О във връзка с поддръжката на процесното дърво. Процесуалният
представител поддържа, че към датата на произшествието С.О в качеството на възложител е
сключила Договор № СОА19-ДГ55-317/17.05.2019г. (ФИРМА) чийто правоприемник е
(ФИРМА), в качеството на изпълнител с предмет на дейност: „Поддържане на паркове,
градини, зелени площи към градски магистрали и дървесни насаждения“ за зона, в която
попада мястото на настъпване на инцидента. Съгласно чл. 1 от съглашението, изпълнителят
се задължава да поддържа паркове, градини и зелени площи към транспортни трасета на
територията на С.О. В допълнение са изложени твърдения, че след получен сигнал за опасна
дървесна растителност на територията на ул. (АДРЕС) през 2019 година от страна на
районната администрация били извършени дейности по премахване на опасни клони и
дървесна растителност – премахнати били два броя конски кестен и било предприето
кастрене на един брой конски кестен. Предвид изложеното представителят на ответника
поддържа, че С.О е предприела всички необходими действия по осигуряване на
безопасността на гражданите и тяхната собственост, като възникването на събитието се
дължи на непреодолима сила. В отговора са изложени съображения, че правната доктрина и
съдебната практика приемат за форсмажорни обстоятелства събития от извънреден характер
като природни бедствия, катастрофи, аварии и т.н., които застрашават живота и здравето на
хората или околната среда, за каквото следва да се счете вятърът със скорост около 48 км/ч, в
резултат на който процесното дърво е паднало. При условията на евентуалност е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Процесуалният представител на
страната поддържа, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение без правно
основание, тъй като не е посочена клауза, съгласно която събитието попада в покритите
застрахователни рискове. В допълнение застрахователното обезщетение е изплатено на лице
различно от застрахованото, поради което ищецът няма право на регрес срещу С.О. Оспорен
е и размера на исковата претенция, тъй като дължима била единствено данъчната основа по
претендираната сума, доколкото ДДС подлежи на възвращаемост. По изложените доводи е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като направените от ответника
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
От представената по делото полица № **** и Общи условия се установява, че към
момента на настъпване на описаното в исковата молба произшествие между ищцовото
дружество и собственика на процесния автомобил е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по Договор за застраховка „Каско на МПС“ при покритие по клауза „Пълно
каско“. Съгласно т. 6.2 от приложимите ОУ на ищцовото дружество покрит риск
представлява падането върху автомобила на предмети в резултат на природни бедствия.
Като писмено доказателство по делото е представено отправено от собственика на
процесния лек автомобил до ищеца искане за оценка на вреди, като в графа „описание на
събитието“ лицето е посочило, че на 27.02.2020 г. около 03-04 ч. върху паркирания в гр. С.,
на ул. (АДРЕС), автомобил в резултат на силен вятър паднало дърво и били нанесени щети –
„ляв стоп, заден ляв калник, задна броня, врата багажник“. Съгласно удостоверение с рег. №
764001-354/02.03.2020 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, на 27.02.2020 г. в 02.45 часа
специализиран екип от СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво
върху леки автомобили **** с рег. № ***** и процесния ***** с рег. № **** на адрес: гр. С.,
2
ул. (АДРЕС) (АДРЕС)
Като писмено доказателство по делото е приет Договор № СОА19-ДГ55-
317/17.05.2019г., сключен между ответника в качеството на възложител и (ФИРМА) чийто
правоприемник е третото лице-помагач (ФИРМА), в качеството на изпълнител, с предмет на
съглашението „Поддържане на паркове, градини, зелени площи към градски магистрали и
дървесни насаждения за зона, в която попада мястото на настъпване на инцидента“.
Съгласно чл. 10 изпълнителят се задължава да представи на възложителя за проверка,
изготвени от него отчетни документи и протоколи обр. 19 за извършената работа. Като
писмено доказателство по делото е прието писмо от С.О, Дирекция „Зелена система“ до
изпълнителя по договора от 29.06.2019 г. относно „необходимостта от кастране и премахване
на алейна дървесна растителност по тротоара на ул. (АДРЕС), съгласно което на основание
чл. 44, ал. 2, ал. 3 и чл. 45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на С.О, Заповед № РС-09-28/19.01.2012 г. на кмета на С.О, експертна оценка на
засяганата растителност, изготвена от районния специалист, се разрешава кастрене и
премахване на алейна дървесна растителност: кастрене на 1 бр. кестен, премахване на сухи
опиращи клони, премахване на 2 бр. кестени, напълно сухи и с хралупа. Като писмено
доказателство по делото е представена „подробна ведомост за месец юли 2019“ в табличен
вид, съдържаща графа (АДРЕС) – кестен – разрешително“ за 1 бр. и графа „Отсичане на
дървета с диаметър от 61 до 100 см с автовишка – всички операции“ за 2 бр. Ведно с
отговора на исковата молба е представено извлечение от Google maps, съдържащо различен
брой заснети дървета на ул. (АДРЕС)
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология, съгласно което въз основа на експертна оценка на синоптичната
обстановка и данни от представителни метеорологични станции на НИМХ, в района на гр.
С. на 27.02.2020 г. около 17.30 часа има условия за пориви на вятъра от северозапад със
скорост от 15 м/с. Ведно с писмото като приложение е представено издадено
предупреждение за опасни метеорологични явления за гр. С., съгласно което през деня на
27.02.2020 г. ще духа северозападен вятър със средна скорост 14-19 м/с, пориви до 24 м/с.
Ответникът е представил справка относно скоростта на вятъра по скалата на Бофорт,
съгласно която вятър със средна скорост от 15 м/с представлява „засилен“, при който се
огъват неголеми дървета, големи клони, стволове на дърветата се разлюляват, а вятър със
средна скорост от 19 м/с представлява „силен“, при който се клатят големи стволове, огъват
се големи дървета, чупят се тънки клончета и сухи клони. Съгласно скалата на Бофорт вятър
със скорост от 22 м/с представлява „много силен“, при който се чупят големи клони на
дърветата.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че към момента на
възникване на описания в исковата молба инцидент процесният автомобил е бил в
експлоатация 1 година, 4 месеца и 23 дни, считано от първоначалната му регистрация, като
при изслушване на заключението вещото лице разяснява, че автомобилът е бил в гаранция.
Стойността необходима за отстраняване на уврежданията по цени на официалния
представител за марката в страната възлиза на сумата в размер на 2561,33 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-метеорологична
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
съгласно скалата на Бофорт за безинструментално определяне на скоростта на вятъра тънки
клончета на здрави дървета се чупят при вятър от 8 бала / 17,2 м/с/, а големи клони на здрави
дървета се чупят при достигане на скорост на вятъра от 9 бала / 20.08 м/с/. При скорост от 10
бала / 24,5 м/с/ могат да бъдат повалени отделни здрави дървета. При изслушване на
заключението вещото лице сочи, че по делото няма данни от измервания на скоростта на
вятъра към момента на събитието, а е налице оценка от специалисти към НИМХ относно
потенциална възможност за пулсация на вятъра със скорост от 15 м/с и прогноза за
достигане на скорост на вятъра от 22 м/с. Експертът разяснява, че измерванията от стана на
НИМХ се извършват на точно определени места, като за гр. С. точката за измерване е
3
метеорологична станция, намираща се в ж.к. М Вещото лице уточнява, че поначало
скоростта на вятъра в градската част е малко по-ниска спрямо измерванията, тъй като
сградите играят роля на препятствия. При изслушване на заключението експертът разяснява,
че при такава скорост на вятъра ( с 15 м/с до 22 м/с) дървото трябва да е било
компрометирано за да падне.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Р. П. (
собственик на процесния автомобил), която разкрива, че върху моторното превозно
средство, което било паркирано в гр. С., ул. (АДРЕС), паднало дърво ( дебел ствол), в
резултат на което били нанесени множество увреждания на вещта. Свидетелката разкрива, че
когато паркирала автомобила вечерта преди инцидента нямало смущения във времето, като
бурята започнала през нощта. От събраните гласни доказателствени средства се установява,
че по протежение на ул. (АДРЕС) има множество дървета, като в резултат на вятъра имало и
други паднали дървета и клони. Р. П. сочи, че след инцидента дървото, което паднало върху
процесния автомобил било отрязано и улицата била изчистена. Съдът цени показанията на
свидетеля като логични, последователни и разкриващи непосредствено възприети от лицето
правнорелевантни обстоятелства, като разкритите от лицето факти се подкрепят от
ангажираните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните юридически факти: валидно правоотношение по договор за имуществено
застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на пътнотранспортно
произшествие, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и
размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже наведените в отговора възражения, в това число липсата
на противоправно бездействие, наличието на непреодолима сила, която изключва
отговорността и твърдяното от него съпричиняване, за което съпричиняване не сочи
доказателства, а при установяване на елементите от фактическия състав на вземането,
следва да докаже, че е погасил задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на
зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с
друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми,
зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и
площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините,
са публична собственост. Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от
лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане
в изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
4
попадат и териториите по чл. 61 ЗУТ. Планирането, изграждането, поддържането,
опазването и развитието на зелената система на ответника се урежда от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О. Според чл. 31, ал. 1 от
Наредбата поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се
ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес
с агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за
комплексно функциониране на елементите на зелената система, а според чл. 31, ал. 2,
общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат
на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани
биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС
и специализираните служби към районните администрации. Съгласно чл. 45, ал. 1 от
Наредбата / в действащата към момента на изготвяне на писмото редакция/ действия по
преместване, премахване или кастрене на дървесна или храстова растителност се извършват
след писмено разрешение от кмета на С.О или оправомощено от него длъжностно лице, като
срокът на разрешението съгласно ал. 2 е две години.
Доколкото от събраните по делото доказателства - удостоверение с рег. № 764001-
354/02.03.2020 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ и показанията на свидетеля Р. П., се
установява, че на 27.02.2020 г. процесният лек автомобил е бил паркиран в гр. С., ул.
(АДРЕС), и върху него е паднало дърво, в резултат на което върху моторното превозно
средство са нанесени множество щети, то отговорността за обезщетяване на причинените
вреди поначало е на ответника, който е има задължение да поддържа в безопасност
крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на бездействие от
негова страна, тъй като по силата на Договор № СОА19-ДГ55-317/17.05.2019 г. С.О е
възложила извършването на действия по поддръжка на зелените площи на изпълнителя
(ФИРМА) чийто правоприемник е третото лице-помагач (ФИРМА). От посочената по-горе
нормативна уредба следва, че ответникът дължи предприемането на действителни
фактически действия по поддържане на зелените площи в града, поради което юридическото
делегиране на дейността не го освобождава от отговорност за причинени вреди. От
представеното по делото писмо от С.О, Дирекция „Зелена система“ до изпълнителя по
договора от 29.06.2019 г. не може да се направи извод, че ответникът е изпълнил
задължението си по чл. 31, ал. 2 от Наредбата да извършва регулярна / на всеки пет години/
проверка на състоянието на дърветата по протежението на ул. (АДРЕС) и в частност
съществуващите пред жилищната сграда, находяща се на № 3. От писмото не може да бъде
установено и кои от съществуващите в участъка дървета са подлежали на кастрене и
премахване, респ. какво е било състоянието на останалите дървета, като следва да бъде
отбелязано, че както от представеното от ответника извлечение от Google maps, така и от
събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че към 2020 г. по
улицата, включително и пред жилищната сграда, находяща се на ул. (АДРЕС), е
продължавало да съществуват няколко високи дървета. Представената от ответника
„подробна ведомост за месец юли 2019“ също не съдържа информация относно конкретните
съществуващи в участъка дървета, по отношение на които е следвало да бъдат предприети
действия в изпълнение на писмото от 29.06.2019 г., респ. била ли е извършена проверка
относно състоянието на останалите дървета пред жилищната сграда, находяща се на ул.
(АДРЕС), и какъв е резултата от подобна проверка. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
едва след инцидента от 27.02.2020 г. са предприети дейности по отстраняване на дървото
паднало върху процесния лек автомобил.
Настоящият състав намира, че възражението на ответника, че вредоносният резултат
не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира неговата отговорност, а е
произтекъл от непреодолима сила или случайно събитие - в настоящия спор това е
метрологичната обстановка / силни пориви на вятъра/, се явява неоснователно. Случайното
5
събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на
непреодолима сила. Доводите на ответника биха били основателни в случай, че С.О
установи, че са спасени всички нормативни изисквания включително и на Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система относно изпълнението на
задълженията по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, и само и
единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е
осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Както бе
посочено липсват доказателства, че С.О е извършвала регулярна проверка на състоянието на
дърветата, респ. че към датата на инцидента падналото върху автомобила дърво е било
здраво и в добро състояние. В допълнение вещото лице по допуснатата съдебно-
метеорологична експертиза разяснява, че при скорост на вятъра съобразно прогнозите на
НИМХ за деня на инцидента, за да падне дърво същото следва да е било компрометирано.
Извод, че настъпването на процесния инцидент се дължи на непреодолима сила или
случайно събитие не би могъл да бъде изведен от изнесената от свидетелката информация,
че в резултат на „бурята“ по улицата е имало и други паднали дървета и счупени клони,
доколкото по делото липсват доказателства ответникът регулярно да е предприемал
действия по обследване на състоянието на дървесната растителност, наличие на сухи клони
и т.н., респ. преценка относно необходимостта за предприемане на действия за кастрене и
премахване. В допълнение от представеното от ответника извлечение от Google maps се
установява, че след инцидента при последното заснемане на улицата от месец август 2022 г.
пред жилищната сграда, находяща се на ул. (АДРЕС) № 3, все още има високи дървета /
кестени/, от което следва, че само определени дървета са пострадали в резултат на скоростта
на вятъра.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Ответникът не е навел
конкретни твърдения относно действията на собственика на увредения автомобил, в резултат
на които да е настъпило вредоносното събитие, поради което възражението за
съпричиняване се явява голословно.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в
Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
6
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение
№ 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали ответникът, отговарящ по регресна претенция на застрахователя,
заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка, е отговорен да
заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. № 20211100511793 по описа на СГС, III –
Б въззивен състав, е прието, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
От приетото заключение по допусната автотехническа експертиза се установява, че
към моментът на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в
експлоатация 1 година, 4 месеца и 23 дни, като стойността необходима за отстраняване на
причинените вследствие на инцидента щети по цени на сервиза на официалния
представител на марката възлиза на 2561,33 лева, която сума видно от преводно нареждане
от 09.04.2020 г. е заплатена от ищеца на „С. Ф.А“, с което застрахователят е изпълнил
надлежно задължението си по сключения договор за застраховка „Каско“, респ. встъпил е в
правата на увреденото лице срещу делинквента за заплатената сума и за направените
ликдивадационни разноски в размер на 15 лева, поради което предявеният иск за главница се
явява изцяло основателен.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Отправената от ищеца
регресна покана е връчена на ответника на 16.12.2020 г., поради което към соченият от
ищеца начален момент на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.О на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
е изпаднала в забава. Ответникът не оспорва размера на обезщетението, поради което
предявената акцесорна претенция се явява изцяло основателна.
7
С оглед изхода от спора в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски. Ищецът претендира разноски в
размер общо на 1562,47 лева, от които сумата в размер на 153,05 лева внесена държавна
такса, 750 лева внесен депозит по допуснати експертизи, 50 лева депозит за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел и сумата в размер на 709,42 лева
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната с включен ДДС, което предвид цената на исковата претенция, правната и
фактическа сложност на производството, обема на събраните по делото доказателства и
броя проведени открити съдебни заседания не се явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ ****, с адрес в гр. С., ул. „(АДРЕС) да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул(АДРЕС), на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата в размер на общо на 2 576,33 лева, представляваща
сбор от регресно вземане за заплатено от дружеството обезщетение в размер на 2 561,33
лева по Договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № **** за вреди по автомобил с
марка ***** с рег. № ****, настъпили в резултат на паднало върху застрахования автомобил
дърво на 27.02.2020 г. в гр. С., ул. (АДРЕС) и 15 лева ликвидационни разноски по щета №
*********, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 18.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 335,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 02.01.2021г. до 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ ****, с адрес в гр. С., ул. „(АДРЕС) да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул(АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1562,47 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „(АДРЕС) № 4, в качеството на трето лице-
помагач на страната на ответника С.О.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8