Решение по дело №148/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 153
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20207280700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 153/14.12.2020 г.

Гр. Ямбол, 14.12.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  първи касационен състав, в публично заседание на трети декември  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

 

                     Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

               Членове: ВЪЛКО  ДРАГАНОВ

                                                  ВАНЯ СТОЯНОВА

 

 

при секретаря  Д. Димитрова   и с участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от председателя КАНД № 148  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“  против Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД № 787/2020 г. на ЯРС,  с което е отменено Наказателно постановление № 496089-F534930/19.02.2020 г., издадено от    Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП,   с което на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1   от ЗДДС на ответника по касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - Ямбол  е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.     Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново  решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.  

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло така, както е депозирана.  Счита, че извършеното нарушение е от категорията на формалните такива и настъпването на вредоносни последици (неотразяване на приходи) като негов резултат не е съставомерен елемент от състава на нарушението, поради което не е необходимо това обстоятелство да бъде изследвано и доказвано от административнонаказващия орган, респ. и описано в наказателното постановление.

Ответникът по касацията, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на  Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана  по същество обаче, тя се преценя като  НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него, а по следните съображенията:

С      Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД № 787/2020 г.   ЯРС е отменил Наказателно постановление № 496089-F534930/19.02.2020 г., издадено от    Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП,   с което на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1   от ЗДДС на ответника по касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - Ямбол  е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд  е     приел, че от наказателното постановление не  става ясно на какво основание административнонаказващият орган е извършил правната квалификация на нарушението, тъй като не се съдържат данни дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, а наложената санкция е на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС.  Този извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Видно от разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите на ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Последната предвижда имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния казус на дружеството – ответник по касацията е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, изречение 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. При това правно основание за налагане на санкцията и предвид размера на същата е ясно, че административнонаказващият орган е приел, че е налице привилегированата разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, която предвижда наказание за хипотезите, при които не е налице неотразяване на приходи и значително по-нисък размер на имуществената санкция от тази, предвидена в първото изречение, което по аргумент за противното предвижда санкция за нарушения, свързани с неотразяване на приходи. Действително както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържа указание за какъв вид нарушение става въпрос – такова, което води до неотразяване на приходи или такова, което не води до такъв резултат и липсата на му съставлява нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя становището на процесуалния представител на касатора, че нарушението е формално и не се налага изследване на въпроса дали е налице неотразяване на приходи. Както вече бе посочено по-горе, самата разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда две хипотези  и поради това е необходимо да се конкретизира дали нарушението води или не до неотразяване на приходи.  В настоящия казус това не е сторено и само по себе си  представлява нарушение, което обаче в конкретния случая не е съществено, предвид изложеното по-горе. 

Налице е обаче друго нарушение, което от своя страна е съществено и води до невъзможност да се прецени  кое точно е допуснатото, респ. извършено от страна на ответника по касацията нарушение.

Както вече бе посочено по-горе, чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда наказание за нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. С оглед на това  административнонаказващият орган следва да посочи точно кое е нарушението, което приема, че е извършено и за което налага санкция. В настоящия казус, видно от наказателното постановление, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г.“  При тази правна квалификация не става ясно дали ответникът по касацията е извършил нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС или такова по § 21, ал. 2 от Наредба № Н – 18. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като първата от посочените законови разпоредби – тази на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС изобщо не съдържа състав на нарушение, а определя единствено правомощията на министъра на финансите за издаде наредба. Би могла да бъде нарушена втората от посочените две разпоредби – тази на § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18. Съдът обаче няма право сам да избира нарушената разпоредба. Правната квалификация на нарушението е задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган, съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и въз основа на тази правна квалификация съдът следва да извърши преценка дали посоченото нарушение е извършено. В конкретния случай такава преценка не може да бъде извършена, тъй като не е ясна волята на административнонаказващия орган.

 С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава,   не следва да бъде уважавана.    

 

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

  

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

  

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД № 787/2020 г. на ЯРС.  

Решението е окончателно.

   

 

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете

 

                                                                           /п/ не се чете