Р Е
Ш Е Н
И Е № 153/14.12.2020 г.
Гр.
Ямбол, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Д. Димитрова и с
участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 148 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ против Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД №
787/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 496089-F534930/19.02.2020
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185,
ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
на ответника по касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр.
с § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата изцяло така, както е депозирана. Счита, че извършеното нарушение е от
категорията на формалните такива и настъпването на вредоносни последици
(неотразяване на приходи) като негов резултат не е съставомерен
елемент от състава на нарушението, поради което не е необходимо това
обстоятелство да бъде изследвано и доказвано от административнонаказващия
орган, респ. и описано в наказателното постановление.
Ответникът по касацията, редовно
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не
взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна
и като такава, следва да бъде оставена без уважение.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него,
а по следните съображенията:
С Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД № 787/2020
г. ЯРС е отменил Наказателно постановление № 496089-F534930/19.02.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗДДС на ответника по
касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - Ямбол е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел,
че от наказателното постановление не става
ясно на какво основание административнонаказващият орган е извършил правната
квалификация на нарушението, тъй като не се съдържат данни дали нарушението е
довело до неотразяване на приходи, а наложената санкция е на основание чл. 185,
ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Този извод не
се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Видно от разпоредбата на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, извън случаите на ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Последната предвижда имуществена санкция за юридическите лица и едноличните
търговци в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния казус на дружеството
– ответник по касацията е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл. 185, ал. 2, изречение 2,
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. При това правно
основание за налагане на санкцията и предвид размера на същата е ясно, че
административнонаказващият орган е приел, че е налице привилегированата
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, която предвижда наказание за хипотезите,
при които не е налице неотразяване на приходи и значително по-нисък размер на
имуществената санкция от тази, предвидена в първото изречение, което по
аргумент за противното предвижда санкция за нарушения, свързани с неотразяване
на приходи. Действително както в акта, така и в наказателното постановление
следва да се съдържа указание за какъв вид нарушение става въпрос – такова,
което води до неотразяване на приходи или такова, което не води до такъв
резултат и липсата на му съставлява нарушение. В тази връзка следва да се
посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя становището на процесуалния
представител на касатора, че нарушението е формално и
не се налага изследване на въпроса дали е налице неотразяване на приходи. Както
вече бе посочено по-горе, самата разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда
две хипотези и поради това е необходимо
да се конкретизира дали нарушението води или не до неотразяване на
приходи. В настоящия казус това не е
сторено и само по себе си представлява
нарушение, което обаче в конкретния случая не е съществено, предвид изложеното
по-горе.
Налице е обаче друго нарушение, което
от своя страна е съществено и води до невъзможност да се прецени кое точно е допуснатото, респ. извършено от
страна на ответника по касацията нарушение.
Както вече бе посочено по-горе, чл.
185, ал. 2 от ЗДДС предвижда наказание за нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. С оглед на това
административнонаказващият орган следва да посочи точно кое е нарушението,
което приема, че е извършено и за което налага санкция. В настоящия казус,
видно от наказателното постановление, като нарушена е посочена разпоредбата на „чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г.“ При тази правна квалификация не става
ясно дали ответникът по касацията е извършил нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС или такова по § 21, ал. 2 от Наредба № Н – 18. Това обстоятелство е от
съществено значение, тъй като първата от посочените законови разпоредби – тази
на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС изобщо не съдържа състав на нарушение, а определя
единствено правомощията на министъра на финансите за издаде наредба. Би могла
да бъде нарушена втората от посочените две разпоредби – тази на § 21, ал. 2 от
Наредба № Н-18. Съдът обаче няма право сам да избира нарушената разпоредба.
Правната квалификация на нарушението е задължение на актосъставителя и на
административнонаказващия орган, съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и въз основа на тази правна квалификация съдът следва
да извърши преценка дали посоченото нарушение е извършено. В конкретния случай
такава преценка не може да бъде извършена, тъй като не е ясна волята на
административнонаказващия орган.
С оглед на изложеното съдът намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна и като такава,
не следва да бъде уважавана.
Предвид изложеното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260064/15.10.2020 г. по АНД № 787/2020
г. на ЯРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ не се чете
/п/ не се чете