Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 07.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 45/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 23 от 08.02.2023 г., постановено по а.н.д.№ 434/2022 г. по описа на Ловешки районен
съд, осми състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 22-0906-000369/10.05.2022
г. на Д.П.Д.- Началник група в сектор ПП при ОДМВР Ловеч, с което на С.И.К. ***,
ЕГН : **********, е наложено на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 434/2022 г. по описа на РС
Ловеч – С.И.К..
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Сочи, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно
релевантните за случая обстоятелства, като постановеното решение се основава
единствено на посочените в АУАН констатации и показанията на актосъставителя.
Счита, че в мотивите на първоинстанционното решение не е посочено и обсъдено
дали АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на закона, като са наведени
доводи в тази връзка. На следващо място счита, че техническото средство, с
което му е била взета пробата е неизправно, тъй като модела дава грешки и в
техническите му характеристики е описано, че този модел дава 5 % отклонение, и
това отклонение не е взето предвид при постановяването на НП, както и на
решението на районния съд. Твърди също така и че никъде не е отбелязано в колко
часа е бил освободен от полицейските служители, за да може да отиде до ЦСМП.
Подробно
в касационната жалба са изложени обстоятелства от фактическата обстановка по
случая, според касатора. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд не е
кредитирал доводите му, изложени във връзка с недопускането му да даде проба в
ЦСМП. Твърди, че е подал жалба за това до директора на МБАЛ Ловеч, както и
такава до РУ Ловеч, заедно с писмено възражение, но тези обстоятелства въобще
не са били съобразени от районния съд. Изтъква, че липсва умисъл от негова
страна за извършването на нарушение, като излага доводи в този смисъл,
обосновавайки тезата, че липсва и не е доказана субективната страна на
вмененото му нарушение.
Алтернативно
сочи в жалбата, в случай, че съдът приеме, че деянието формално осъществява
признаците на административно нарушение, то предвид ниската му степен на
обществена опасност, са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Моли се
да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, по същество на
спора, с което се отмени обжалваното НП.
В съдебно
заседание касаторът К., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата си,
като изтъква, че неясно защо първоинстанционният съд е кредитирал с доверие
показанията на свидетелите – служители на Пътна полиция. Твърди, че техните
показания са противоречиви и непоследователни. Изтъква, че от десет години не
употребява алкохол, поради здравословни проблеми и затова е бил спокоен, когато
е давал пробата с техническото средство. Твърди, че след като пробата била
положителна, тръгнал с неговия автомобил след полицейския и така отишъл до
ЦСМП. Сочи, че съпоставяйки часовете, когато му е бил издаден талона и реално е
бил в ЦСМП, то е нямало как фактически да закъснее. Изтъква, че единствената
причина, заради която обжалва решението на районния съд е заради статистиката
на пияни шофьори в България.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява по пълномощие от юрисконсулт Р.Р..
Същият пледира да бъде оставена без уважение касационната жалба и се потвърди
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Изтъква, че
първоинстанционният съд е изследвал задълбочено и прецизно всички събрани по
делото доказателства, като се е аргументирал защо е кредитирал едни, а други
не. Твърди, че заявеното от касатора в съдебно заседание, че е отишъл да ЦСМП
със собствения си автомобил, шофирайки след полицейския е невярно, тъй като е
изключено полицейските служители да оставят лице дало положителна проба за
алкохол да се качи в автомобила си и да ги следва до болницата. Акцентира също
така и на обстоятелството, че в рамките на административното и съдебно
производство касаторът на три пъти сменя тезата си дали е употребил алкохол, от
какъв вид и в какво количество. Счита, че времето, което му е било дадено да
стигне до ЦСМП е било предостатъчно, дори и ако е отишъл пеша. Твърди в тази
връзка, че анализа на доказателствата по случая водят до категоричния извод, че
касаторът К. се е явил в ЦСМП след изтичане на определеното му време.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че същото е изключително добре
мотивирано и обосновано.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд гр.Ловеч е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 544131/14.04.2022 г. Наказателно постановление № 22-0906 – 000369 от 10.05.2022 година. С
постановлението на касатора К. са били наложени на
основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 14.04.2022 г., в 01:18 часа,
в гр.Ловеч, по ул.„Трети март“, до дом № 41, с посока на движение към площад
Автогара, като водач и управлявайки лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ********(собственост
на П.К.И.от гр.Ловеч), С.И.К. е нарушил въведената с разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП забрана за водачите на МПС да управляват под въздействието на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Прието е, че К.
е управлявал автомобила с 0,81 промила алкохол в кръвта, което обстоятелство е
било установено в 01:25 часа на 14.04.2022 г., с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA – 0114, от проба № 2568, чрез метода на издишания
въздух. В АУАН и НП е било отбелязано, че на К. е бил издаден талон за
медицинско изследване с бланков № 105833, ведно с 8 броя стикери за валидност и
сигурност на пробата с номер А 039795. Първоинстанционният съд е приел за безспорно
установено вмененото на касатора С.К. нарушение, като подробно се е мотивирал
защо счита за меродавна именно пробата за алкохол установена с техническото
средство. Изложил е аргументи относно обстоятелството, че К. се е явил в
„Спешно отделение“ при МБАЛ Ловеч за даване на кръвна проба, но това е станало
след указания му в талона срок, поради което и такава проба не му е била взета.
При цялостната проверка на обжалваното решение настоящият съдебен състав
констатира, че при провеждането на въззивното производство първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е
събрал по
предвиденият в НПК процесуален
ред относимите към спора
доказателства и въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно
нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
Обсъдил е наведените от жалбоподателя възражения, като подробно се е
аргументирал защо не ги е кредитирал като основателни. При тези доказателства,
за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че АУАН е съставен, а наказателното
постановление издадено при спазване формалните изисквания за реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в този смисъл наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Както въззивният съд, така и настоящият касационен състав считат, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на С.К. не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на атакуваното наказателно постановление в степен, че да бъде отменено на
формално основание. Наред
с това е приел, че АНО е подвел фактите по случая под точната правна квалификация, като е наложил в рамките на предвидените
по вид и размер наказания за констатираното нарушение. Районният съд е обсъдил
и доводите за маловажност на случая, като е достигнал до извода, че нарушението
разкрива типичната степен на обществена опасност на деянието, поради което
липсват данни случая да бъде квалифициран, като маловажен. С оглед на което е направил извод, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно издадено и го е потвърдил.
Така постановеното
решение е правилно. Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен
състав на съда.
В съответствие с обстоятелствата по делото
и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Правилни са изводите на въззивния съд за
материалната законосъобразност на оспореното НП,
както и за съставомерност на извършеното от касатора, за правилната правна квалификация на нарушението и на наложено административно наказание, за съответствието на
посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа обстановка.
Наложените на К. административни наказания
законосъобразно са определени в изрично посочените в нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП фиксирани размери, поради което пред съда не стои
въпросът за неговото редуциране.
Разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда санкция
за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително, лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева.
Следователно, законодателят
е приел, че водачът на
превозно средство не е в състояние адекватно и безопасно да го управлява, ако концентрацията на алкохол в
кръвта му е над 0.8 промила.
От съществено значение в настоящия случай
за съставомерността на деянието по чл.174
от ЗДвП е било да се установи дали по делото е доказано
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила.
Проверката с техническо средство и медицинското и химическо изследване и
изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са
различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол се
определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието и това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози /за краткост Наредба № 10/2017 г./. Разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017 г. предвижда, че когато концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване. В случая К. се е явил след указания в талона час, поради което
меродавен остава резултатът от техническото средство. Първоинстанционният съд
изчерпателно и подробно е анализирал доказателствата събрани във връзка с
изясняването на този момент – явил ли се е касаторът в Спешно отделение при
МБАЛ Ловеч в указания му в талона срок и настоящият състав изцяло споделя
изводите му в този смисъл, поради което счита, че на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК няма смисъл да ги преповтаря. Според императивната разпоредба на чл.15,
ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за
изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както се посочи и
по-горе се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският
специалист по чл.12, ал.1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.
От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че невъзможността за
предоставяне на проба в указания в талона за медицинско изследване срок следва
да е по обективни причини, които трябва да бъдат отразени от медицинския
специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите от извършеното
изследване. В случая от събраните по делото доказателства не се установяват
такива обективни причини. Напротив, от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства се установява, че на жалбоподателя е бил даден съобразен с предвиденият в нормата на чл.6,
ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 30 минути за явяване в мястото за извършване на
изследването. В чл.15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе
кръв след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност
да се вземе навреме. По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да
са препятствали жалбоподателят да се яви в медицинското заведение в указания
срок. След като не е бил съгласен с показанията на техническото средство
жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се яви навреме, за
да обори с изследване оспорените от него показания. Тук е мястото да се отбележи, че крайният срок за
явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от
службите за контрол, в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В
случая, контролният орган е съобразил обстоятелството, че нарушението е
извършено на територията на гр.Ловеч и е определил срок в рамките на
предвидените 45 минути за населено място, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.6,
т.2 от Наредбата, а именно : 30 минути. Срокът определен от контролния орган за
явяване в медицинското заведение е задължителен и има дисциплиниращ за
нарушителя характер, като неспазването му е съществено условие за валидност на
химическото изследване. Явяването на лицето в лечебното заведение в указания
срок е негово задължение, което той дължи като краен резултат, в случай, че не
е съгласен с показанията на техническото средство. С оглед на изложеното, а и
предвид мястото където касаторът К. е бил спрян за проверка – ул.„Трети март“ в
гр.Ловеч, съдът намира, че определеният му срок за явяване от 30 минути е бил
съвсем достатъчен да се придвижи до Спешно отделение при МБАЛ Ловеч дори и
пеша, а с автомобил (както самият той твърди) това време е още по-кратко.
По отношение на наведеното в
касационната жалба възражение касаещо изправността на използваното техническо
средство, както и отчитането на 5 % отклонение според техническите му
параметри, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че доказателства
за изправността на използвания в случая „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ARNA – 0114 са налични по първоинстанционното дело, на л.45. Видно от писмо
рег.№ 3286р-13637/22.03.2022 г. техническото средство успешно е преминало
периодична метрологична проверка, като това е станало само месец преди да бъде използвано
в настоящия случай, на 14.03.2022 година.
Що се
отнася до възражението за неприспаднат 5 % толеранс от показанията на
техническото средство, то следва да се има предвид, че практиката на ВКС в този
смисъл е трайна, последователна и категорична, и според която в такива случаи е
приложима презумцията по чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като без
процесуално значение се явяват възражения за действието на странични фактори
като атмосферни условия или за отчитане на толеранс. Не може да се приеме за
основателно възражението, че показанията на използвания уред „Алкотест Дрегер 7510“ следва да се
преценяват съобразно стойността на максимално допустимите грешки /в случая 5 %
/, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Аналогично възражение е било направено и пред въззивната инстанция,
която аргументирано го е отхвърлила. Цитираната Наредба урежда само условията
за пускане в действие и на последваща експлоатация на анализаторите за алкохол
в дъха, от който вид е и използвания в процесния случай. Тази наредба не може
да бъде прилагана за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, тъй като този ред е закрепен в Наредба № 1/19.07.2017 година.
Както се посочи и по-горе в изложението, процесният уред е бил подложен на
периодична проверка за неговата изправност на 14.03.2022 г., т.е. в законовият
шестмесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.766 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която проверка е преминал
успешно. Ето защо, извършеното от този уред измерване на концентрацията на
алкохол в кръвта на касатора е при спазване на нормативните изисквания за
метрологичен контрол на използваното средство, поради което отчетеният резултат
не може да бъде оспорван технически. Въведените в Наредбата изисквания относно
техническите характеристики на анализаторите за алкохол в дъха касаят само
експлоатационната им годност и са напълно ирелевантни към реда за определяне на
алкохолна концентрация на проверяваните
лица. Недопустимо е нормативните изисквания за годността на техническото
средство да се ползват при определяне стойностите на алкохолна концентрация,
която се измерва с помощта на това средство, тъй като се касае за различни по
вид параметри и към които са приложими и различни законови критерии. В Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, нормативно
се регламентират допустимите отклонения в показанията на уредите, с които се
извършват измерванията, за да се определи годността им да се ползват по
предназначение.
Ето
защо, при наличните данни, че използваният уред „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA – 0114 е бил изправен и технически годен да се
ползва за измерване на алкохолна концентрация в кръвта на водачите на МПС,
показанията му следва да се считат за валидни. В този смисъл е и споменатата
непротиворечива и последователна практика на ВКС, като например : Решение № 16
от 15.05.2019 г. по н.д.№ 1204/2018 г.; Решение № 28 от 16.04.2020 г. по н.д.№
36/2020 г.; Решение № 279 от 21.12.2017 г. по н.д.№ 1050/2017 г. и др.
Необходимо е да се отбележи, че споменатата съдебна практика е относно случаи,
когато е била установена концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, поради
което са били повдигнати обвинения за извършени престъпления, т.е. става въпрос
за деяния с много по-висока степен на обществена опасност спрямо
административните нарушения. В този смисъл липсва основание да се приеме, че
редът приложим за доказване по несъмнен начин на извършването на престъпно
деяние, не е достатъчен в настоящето производство, което е
административнонаказателно. Възраженията са неоснователни и тъй като предвид
фактите по делото липсва правно основание да не бъде зачетено действието на
презумцията по чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017 година.
Предвид на тези съображения касационният състав приема за доказано, че
касаторът С.К. е управлявал МПС със съставомерна концентрация на алкохол от
0.81 промила в кръвта. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е съставомерни и съставляват фактическия състав на визираните в наказателното постановление
законови норми. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно
нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване изискванията
към водачите при управление на МПС да не употребяват алкохол или друго упойващо
вещество.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото
производство, като правоспособен водач е бил длъжен да знае правилата за
движение и да съобрази поведението си с тях. Извършеното е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на
административнонаказателно отговорното лице.
Районният съд е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за
посочените обстоятелства на актосъставителя и свидетелите при съставяне на АУАН, както и на
полицейските служители, което са се намирали в Спешно отделение, когато К. е
пристигнал там. Не се установяват каквито и да е данни за тяхна
заинтересованост от изхода на делото или пък необективност, поради което
твърденията на касационният жалбоподател в тази връзка са неоснователни и
недоказани. Липсват
доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти.
Доводите в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е обсъдил
събраните доказателства не намират опора в анализа на събраният
по делото доказателствен материал, поради което се явяват неоснователни и
недоказани.
За установеното
административно нарушение, административнонаказващият орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е справедливо, съобразено
с извършеното, с неговата обществена опасност и е
в предвидените граници, поради което отговарят на целите на закона, очертани в нормата на чл.12
от ЗАНН.
С оглед
изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, поради което следва да
бъде оставено в сила, като правилно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 08.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 434/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.