РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2202
Град Пловдив, 02 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и
участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2357 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния представител Б.К., против Решение № 1309 от 16.07.2020, постановено по АНД № 3677 от 2020г. по
описа на Районен съд Пловдив, с
което е отменено наказателно постановление № 511935-F543925
от 14.04.2020 г. на зам.директора на ТД на НАП – Пловдив при ЦУ на НАП, с което
наложената санкция на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за извършено
административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС на „МЕГЗ 40“ ЕООД в размер на 3000 лева.
Касаторът намира решението
за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че при проверката е установено извършвана от дружеството
търговска дейност – онлайн търговия със стоки, без да е монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано фискално устройство в компетентната ТД на НАП –
Пловдив, за регистриране на извършените продажби. Първата продажба е от 02.05.2018г.
и е приета от Спиди АД на същата дата, въз основа на договор между МЕГЗ 40 ЕООД
и Спиди АД, като при предаването не е издаден фискален касов бон или друг
документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 / 2006г. Поддържа се, че
извършваната дейност е съотносима с дефиницията за „разносна търговия“ по см.
на §1 т.1 ДР на Наредба Н-1882006г., състояща се в продажба на стоки или услуги
извън търговския обект по предварителна заявка. В тази насока е цитирана
разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. Твърди се, че според
съдържанието на договора няма клауза за „пощенски паричен превод“, а напротив –
изрично е посочено, че събраните суми са от „наложен платеж“ и е конкретизирано
тяхното изплащане на страните. Посочва се, че има разлика между понятията
„наложен платеж“ - §1 т.12 ЗПУ и „пощенски паричен превод - §1 т.9 ДР ЗПУ. Във
всички относими към спора доказателства е посочен начин на плащане „наложен
платеж“, който не е сред изброените – като освободени от издаване на ФКБ начини
на плащане и при доставка на стоки с наложен платеж – когато плащането се
извършва при получаване на стоката, е налице задължение за регистриране и
отчитане на продажбата с ФКБ. Изложени са съображения за отсъствие на
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Претендира отмяна на
постановеното решение и потвърждаване изцяло на издаденото наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции
и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова бъде
претендирано.
Ответникът
по касация – „МЕГЗ 40” ЕООД – Пловдив, чрез процесуалния си
представител адв. Н., намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без
уважение. Твърди в представените писмени бележки, че в понятията „наложен
платеж“ и „пощенски паричен превод“ законодателят е вложил смисъла на конкретно
извършвани услуги, а не начин на осъществяване на плащане и Законът за
пощенските услуги не предвижда и не задължава лицензираните пощенски оператори
да сключват договори по образец или изрични договори за отделните услуги по
осъществяваната от тях дейност. Следва да се отчете, че страните в това
производство са сключили договор, който трябва да бъде подложен на тълкуване,
за да се извлече действителната им воля. Извършеният начин на плащане не е в
обхвата на тези, задължаващи жалбоподателя да издаде ФКБ, респект. да
регистрира и въведе в експлоатация ФУ, защото всички разплащания, свързани с
получаваните суми от клиенти по извършени доставки, се извършват чрез банков
превод. Поддържа се за правилен извода на ПРС за това, че в характера си
плащанията от клиентите съставляват такива, предвид качеството на куриера –
лицензиран пощенски оператор, които следва да се характеризират като „пощенски
паричен превод“, защото по същество осъществявайки тази пощенска услуга – Спиди
АД получава парична сума в брой, която нарежда по електронен път, чрез банков
превод да бъде изплатена на подателя. Задължението за въвеждане в експлоатация
на ФУ зависи от вида на плащанията, които се получават срещу доставяните стоки.
В тази вр. е посочено, че в случая нито в АУАН, нито в НП съществува
констатация или извод относно вида на направеното плащане и обстоятелството,
дали се е налагало издаване на ФКБ. В хода на съдебното производство са
представени доказателства, че плащанията по доставките се извършвани единствено
по банков път – Спиди АД след като е направило доставки до адресатите и
съответно е инкасирало сумите, е превело същите на дружеството изпращач по
банков път. Посочва, че в случая липсва отговор на въпроса как е извършено
плащането. Последното е от значение за извода за наличие на съставомерно нарушение.
Според него на основание позоваване на
чл.287 НПК и производството по чл.63 ЗАНН, институтът на изменение на
обвинението не може да намери приложение, тоест – не може в производството пред
ПРС да се установяват нови съставомерни факти, а именно – по какъв начин и
какъв е бил вида на плащането, предвид отговор на въпроса – било ли е
необходимо издаване на фискална касова бележка.
Липсата на тези данни води до извод за допуснато съществено процесуално
нарушение – самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди се, че важното в
случая е начинът, по който куриерът е извършил разплащането, защото той е
определящ при съобразяване с изискванията за издаване на ФКБ. Посочва, че при
този начин на извършване на търговска дейност, при която се продават стоки извън
търговския обект, по предварителна заявка, чрез услуга на лицензиран пощенски
оператор и е налице сключен договор със същия, то определената от подателя сума
по наложения платеж – стойността на стоката, ще бъде изплатена на доставчика
чрез банков превод и не е необходимо издаването на ФКБ от доставчика при
предаване на стоката на куриера. Претендира се присъждане направени съдебни
разноски– по приложен списък, договор и фактура за заплащане по банков път.
Представителят
на Окръжна прокуратура – намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да
потвърди решението на ПРС.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е
процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
В хода на извършване на проверка за установяване на
наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000105293/15.01.2020г. е установено, че „Мегз
40" ЕООД с ЕИК ********* като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен
магазин, от датата на започване на дейността на 02.05.2018 г.
Посочено е в съставения АУАН, че нормативно
установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание
разпоредбата па чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При проверката е установено следното: дружеството
извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от
лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от
трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е
направена на 02.05.2018г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен
договор между Спиди АД и Мегз 40 ЕООД/ на посочената дата - 02.05.2018 г., като при предаването й не е издаден фискален
касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, тъй като за
извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. В конкретния
случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1
от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна
търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. Като нарушен бил посочен съставът на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118 ЗДДС.
За да отмени издаденото НП, районният съд е приел,
че в АУАН и в НП е посочен правния извод
на наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на
02.05.2018г. за нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова
бележка, съответно задължението да въведе в експлоатация фискално устройство.
Съдът е посочил, че и в двата процесуални документа обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи проверка
на този правен извод, за да се извърши преценка дали в действителност за
въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка. Приел е, че както
в АУАН, така и в НП липсва отразяване на основаното съставомерно обстоятелство,
а именно как е извършено плащането - чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи или по друг начин. Съдът е приел, че при липса на
изложени факти в АУАН и НП относно основаното съставомерно обстоятелство, а
именно какъв е бил вида на плащането и налагал ли е той издаване на касова
бележка, наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да
оборва, което положение е несъвместимо с
правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част. Посочено е,
че в случая съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността на
факти, които изцяло липсват в АУАН и НП, което е несъвместимо с контролно - отменителните
му правомощия по чл. 63 ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира постановеното
решение за правилно.
Следва да се посочи, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за
лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
А съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в
приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
От така цитираните разпоредби се следва извод, че
лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби
на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните хипотези:
- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за пла-тежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В тази връзка от съставения АУАН, а и от издаденото
на негова основа НП, не става ясно какво точно неизпълнение, какво отклонение
от предписано, вменява на търговеца приходната администрация поради твърде
общото и бланкетно описание на конкретно установеното.
От събраните по делото доказателства се установява,
че между „МЕГЗ 40“ ЕООД и „Спиди“ АД е сключен договор №93448/30.04.2018г., в
чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен
платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това
по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от
наложен платеж както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен
платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30
часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми,
изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на
работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на
пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа
на следващ работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в
брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден,
след деня на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща
на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1. Последно цитираната
разпоредба от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя
събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на
банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 1“ЕООД.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно §1 т.9 ДР
от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска
услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран
по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път
или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на
получателя без никаква удръжка.
Безспорно е, че в случая „Спиди“АД е куриер и
изпълнител по договора от 30.04.2018г. с предмет – международни куриерски и
транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от
врата до врата, съответно възложителят/“МЕГЗ 40“ЕООД/ има право да използва
услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
Няма спор също, че „Спиди“АД е вписан и в регистъра
по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения,
подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез
електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя
като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е
представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
По делото обаче липсват данни със „Спиди“АД да е
договорено от страна на „МЕГЗ 40“ЕООД извършването на пощенски парични преводи
по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга,
която не се съдържа в предмета на цитирания по-горе договор. За да бъде
извършена услугата пощенски паричен превод, е необходимо тя да бъде договорена
между подателя/доставчик/ и куриера. В хипотеза на съществуваща договореност за
извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и
на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би
било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин,
а именно чрез пощенски парични преводи
В тази връзка, доколкото не се спори между
страните, че доставките си „МЕГЗ 40“ЕООД е осъществявала посредством наложен
платеж, събирането на който е възложено на „Спиди“АД, следва да се посочи, че
съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от
подателя сума. От така дадената дефиниция е видно, че услугата „наложен платеж“
се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за
нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно.
Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е
сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е
сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването й.
Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в
изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба
№Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ - разносна търговия е
продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от цитираната
наредба задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
С други думи, при разносна търговия фискалната
касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането, като това правило е разписано в
ал.2 на чл.25 от наредбата.
В съставените обаче АУАН и НП липсват такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява съществена тяхна
непълнота по см. на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН. В този смисъл правилно
първостепенният съд е достигнал до извода за допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчни за формиране извода
– за отмяна на оспореното НП.
Относно
възраженията за датата, приета за дата на извършване на нарушението, а
именно 02.05.2018г., следва да се посочи, че това е датата на първата продажба,
т.е. на започване на дейността на обекта, доколкото на тази дата стоката е
предадена на куриера и за ДЗЛ е възникнало задължението да издаде фискален бон,
който да предаде на куриера, а такъв не е издаден, защото не е било налице регистрирано
по надлежния ред фискално устройство. В този ред на мисли и
административнонаказващият орган е описал това обстоятелство, без да е навел
твърдения за извършено друго нарушение, а именно по чл.3 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ. Датата на започване на дейността на обекта е различна от
датата на настъпване на данъчното събитие и това е така, защото преди да е
данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, „МЕГЗ 40“ЕООД е търговец по смисъла
на Търговския закон и страна по договор за прехвърляне право на собственост и в
този смисъл прехвърлянето на право на собственост върху определена вещ,
настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта,
съответно при прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по своя
род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени/така разпоредбата на
чл.24 ЗЗД/. Т.е. след като между „МЕГЗ 40“ЕООД и клиента е постигната
договорка, търговецът се е задължил да предаде стоката на своя клиент, което
предаване в случая е започнало на 02.05.2018г. чрез посредник/куриер/. С други
думи казано, това е първото действие по извършване на дейността „продажба чрез
електронен магазин“ в конкретния обект, в този смисъл и това е датата, на която
лицето е следвало да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в
компетентната ТД на НАП фискално устройство.
Предвид гореизложеното процесното съдебно решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат
разноски в размер на общо 528 лева съгласно представения списък на разноските.
Във връзка с направеното от касационния
жалбоподател бланкетно възражение за прекомерност, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като минималният размер по Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждение(съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от
същата) възлиза на 440 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
Административен съд – Пловдив, ХХІ
касационен състав:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1309 от 12.08.2020, постановено по АНД №
3677 от 2020г. по описа на Районен съд - Пловдив,
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да
заплати на „МЕГЗ 40“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“№2,
представлявано от М.И.К., сумата от 528/петстотин двадесет и осем/ лева разноски
за тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.