Мотиви към присъда № 189/28.03.2018 г. по нохд № 00139/2018 г. по описа на Районен съд – П.:
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – П. на И.С.М. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 206, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 08.10.2015 г. до 07.04.2016 г. в гр. П., в условията
на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи –
сума пари в размер на 906,56 лв. /всички собственост на И.И.М./,
които владеел, както следва:
-На 08.10.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.11.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на ***М./, които владеел;
-На 07.12.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 158,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 07.01.2016 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.02.2016 г. в гр. П., противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв. /собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.03.2016 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На
07.04.2016 г. в гр. П., противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума
пари в размер на 158,08 лв. /собственост на И.И.М./,
които владеел.
Съдебното производство е проведено по реда на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
По изложени в хода на съдебните прения
съображения, прокурорът от Районна прокуратура – П. поддържа предявеното
обвинение на подсъдимия И.С.М.. Пледира за определяне на наказание “лишаване от
свобода” в минимално предвидения размер от една година, което да бъде редуцира
с една трета по силата на чл. 58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.С.М. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитата на подсъдимия – адв.
С.А., се солидализира с предложените от обвинението
наказания на подзащитния му по размер и режим на изтърпяване.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани
по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна :
Подсъдимият И.С.М. е роден на *** ***. Има
средно образование. Към момента на долуописаното деяние, със споразумение №
684/06.10.2015г., по нохд № 00845/2015 г. на Районен
съд – П., влязло в сила на 06.10.2015 г., е бил осъден на наказание “пробация” с пробационни
мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от девет
месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и “периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от девет месеца за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Понастоящем изтърпява в
затворническо общежитие от открит тип към Затвора в гр. Бобов дол ефективно
наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, което е определено на
основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК по чнд № 00210/2017 г. на Районен съд- П., влязло в сила на
23.03.2017 г., измежду наложените му наказания по нохд
№№ 01616/2016 г. и 00007/2017 г. и двете на Районен съд – П. за извършени от
него престъпления от общ характер в периодите от м.юни 2015 г. до 09.10.2015 г.
и от 02.03.2016 г. до м. април 2016 г.
Подсъдимият И.С.М. е баща на пострадалия И.И.М. – роден на *** г. След смъртта на В.Б.М.–майка на
детето, подсъдимият продължил да отглежда сина си в дома си, находящ се в гр. П.,
местност “Ралица” № 4.
С разпореждане на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване № ********** от 30.11.2012 г. на основание чл. 82, ар.1
от КСО на детето И.И.М. е отпусната наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата му майка В.Б.М.,
като първоначално нейния размер бил 108,75 лева. Същата била превеждана от ТП
на НОИ-П. в пощенска станция на “Български пощи”, където била изплащана
ежемесечно на подсъдимия в качеството му на родител и законен представител на
малолетното дете.
През месец ноември 2012 г. И.И.М. бил изведен от семейството на подсъдимия, поради
установено упражнено спрямо него насилие, като бил настанен за отглеждане в
семейството на неговата едноутробна сестра В.Р.Х., а впоследствие при своята
баба по майчина линия Д.А.Р.
На 17.09.2014 г. И.И.М.
бил реинтегриран в семейството на биологичния си
баща. Детето заживяло със своя родител и с живеещата на съпружески начала с
подсъдимия Ц.М.в къщата, находяща се в гр. П., местн. “Ралица” № 4.
На 09.10.2015 г. малолетното дете било
повторно изведено от семейството на подсъдимия от служители на Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. П., поради установено упражняване на тежко насилие
върху него от страна на биологичния му баща. Със заповед № 128/09.10.2015 г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-П. И.И.М.
бил настанен за отглеждане в Кризисен център за деца, находящ се в гр. П., кв. *****,
ул. Захари Зограф № 61, като същото било прекратено на 25.04.2016 г., от който
момент със заповед № 28/25.04.2016 г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане”-П. детето било настанено за отглеждане в доброволното приемно
семейство на свидетелката Р.Й.П.През целия период от 09.10.2015 г. до
25.04.2016 г. през който И.И.М. живял в Кризисния
център за деца в гр. П., кв. *****, за него грижи полагали единствено
служителите на центъра, като всичките необходими финансови средства за
издръжката му се осигурявали от институцията. През периода на престой на детето
в центъра неговият баща не полагал каквито и да са грижи за сина си,
включително и не му предоставял парични средства. Подсъдимият не участвал под
каквато и да е форма в отглеждането на И.И.М..
Контакт между двамата почти не съществувал, като за целия престой на детето в
Кризисния център подсъдимият му предоставил еднократно сума в размер на един
лев.
След настаняването на И.И.М. в приемното
семейство на свидетелката Р.П.подсъдимият отново не полагал каквато и да е
грижа за сина си, включително и като не му предоставял парични средства.
Двамата не общували помежду си.
За целия период през който И.И.М. бил настанен в Кризисния център и в приемното семейство
на свидетелката Р.П., подсъдимият като родител и законен представител на малолетното дете продължил да получава
изплащаната от Националния осигурителен институт ежемесечна наследствена пенсия
за своя син, като получавал същата чрез Областна пощенска станция на “Български
пощи”, находяща се в гр. П.. Сумите му били предавани срещу изготвяни и
подписвани от подсъдимия касови бележки
за всяка една поотделно, а именно:
На
08.10.2015 г. И.С.М. отишъл в пощенската станция и в качеството си на законен
представител получил преведената за м. октомври 2015 г. наследствена пенсия за
сина си И.И.М. в размер на 118,08 лева, като подписал
съответния служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги използвал в
интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да е част от тях, за да обслужи потребности на низходящия,
който през процесния
месец живеел в Кризисния център за деца в гр. П., където бил настанен за
отглеждане.
На
09.11.2015 г. И.С.М. отново отишъл в пощенската станция в качеството си на
законен представител и получил преведената за м.ноември 2015 г. наследствена
пенсия за сина си И.И.М. в размер на 118,08 лева,
като подписал съответния служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги
използвал в интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да е част
от тях, за да обслужи потребности на
низходящия, който през процесния месец живеел в Кризисния център за деца в гр.
П., където бил настанен за отглеждане.
На 07.12.2015
г. И.С.М. отново отишъл в пощенската станция в качеството си на законен
представител и получил преведената за м. декември 2015 г. наследствена пенсия
за сина си И.И.М. в размер на 158,08 лева, като
подписал съответния служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги
използвал в интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да е част
от тях, за да обслужи потребности на
низходящия, който през процесния месец живеел в Кризисния център за деца в гр.
П., където бил настанен за отглеждане.
На
07.01.2016 г. И.С.М. пак отишъл в пощенската станция в качеството си на законен
представител, където получил преведената за м. януари 2016 г. наследствена
пенсия за сина си И.И.М. в размер на 118,08 лева,
като подписал съответния служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги
използвал в интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да е част
от тях, за да обслужи потребности на
низходящия, който през процесния месец живеел в Кризисния център за деца в гр.
П., където бил настанен за отглеждане.
На
09.02.2016 г. И.С.М. отишъл в пощенската станция в качеството си на законен
представител и получил преведената за м. февруари 2016 г. наследствена пенсия
за сина си И.И.М. в размер на 118,08 лева, като
подписал съответния служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги
използвал в интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да е част
от тях, за да обслужи потребности на низходящия,
който през процесния
месец живеел в Кризисния център за деца в гр. П., където бил настанен за
отглеждане.
На 09.03.2016 г. И.С.М. отново отишъл в
пощенската станция в качеството си на законен представител, където получил
преведената за м. март 2016 г. наследствена пенсия за сина си И.И.М. в размер на 118,08 лева, като подписал съответния
служебен бон. Парите похарчил за свои нужди. Не ги използвал в интерес на
детето, тъй като не употребил каквато и да е част от тях, за да обслужи потребности на низходящия,
който през процесния
месец живеел в Кризисния център за деца в гр. П., където бил настанен за
отглеждане.
На 07.04.2016 г. И.С.М. пак отишъл в
пощенската станция в качеството си на законен представител и получил преведената за м. април 2016 г.
наследствена пенсия за сина си И.И.М. в размер на
158,08 лева, като подписал съответния служебен бон. Парите похарчил за свои
нужди. Не ги използвал в интерес на детето, тъй като не употребил каквато и да
е част от тях, за да обслужи потребности
на низходящия, който през процесния месец живеел в Кризисния център за деца в гр.
П. и в приемното семейство на свидетелката Р.П., където бил настанен за
отглеждане.
Общият размер на получените по горепосочения
начин парични средства от страна на подсъдимият бил 906,56 лева.
След месец април 2016 г. с разпореждане на ТП
на НОИ, гр. П. било преустановено изплащането на наследствената пенсия на И.И.М. на неговия законен представител – подсъдимият И.С.М..
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе
като безспорно установено, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия И.С.М.,
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателствата, а именно: показанията на свидетелите И.И.М., р.й.п., Д.К.Н., Ц.В.М.и приобщените, с протоколно
определение от 28.03.2018 г., по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
съдържащи се в досъдебно производство № 782/2016 г. по описа на 01 РУ-П..
Настоящият състав не анализира подробно изброените
доказателствени средства, тъй като същите не установяват противоречиви факти, а
пълно и всестранно изясняват релевантните по делото обстоятелства.
По несъмнен начин по делото се доказа, че именно
подсъдимия е получил конкретните суми на инкриминираните дати, тъй като е негов
положения подпис на съответния служебен бон, изготвян в пощенската станция в
гр. П., където е била изплащана наследствената пенсия, с оглед кредитираната по
делото съдебно-почеркова експертиза, чието заключение
съдът прие като пълно, обективно и компетентно дадено. Същевременно И.С.М. не е
обслужвал с паричните средства ежемесечните потребности на сина си, който е
живеел в Кризисния център за деца в гр. П., а впоследствие е бил настанен и в
приемното семейство на свидетелката Р.П., а ги е похарчил за свои нужди.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият И.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическият състав на чл. 206, ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК, тъй като в периода от 08.10.2015 г. до 07.04.2016 г. в гр. П., в
условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими
вещи – сума пари в размер на 906,56 лв. /всички собственост на И.И.М./, които владеел, както следва:
-На 08.10.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.11.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на ***М./, които владеел;
-На 07.12.2015 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 158,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 07.01.2016 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.02.2016 г. в гр. П., противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв. /собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 09.03.2016 г. в гр. П.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 118,08 лв.
/собственост на И.И.М./, които владеел;
-На 07.04.2016 г. в гр. П., противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – сума пари в размер на 158,08 лв. /собственост на И.И.М./, които владеел.
Деянието е съставомерно
от обективна и субективна страна, тъй като инкриминираните суми са били
предоставени на подсъдимия ежемесечно чрез фактическото им предаване, като той
правомерно е упражнявал фактическа власт върху тях като законен представител на
малолетния И.И.М.. Той е знаел, че същите са
дължими като наследствена пенсия на
детето след смъртта на неговата майка, и следва да се използват в интерес на
същия, но въпреки това за инкриминирания
период е променил намерението си, като обективирал
това чрез действие, изразило се във
фактическото разпореждане с месечните суми за свои нужди, като никаква част от
същите не употребил, за да обслужи каквито и да са потребности на низходящия
си.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218в, т.2 от НК това престъпление е от частен характер, тъй
като отнетото имущество е частно, а пострадалият е низходящ на подсъдимия. В
случая, обаче, са налице предпоставките на чл. 49, ал.1 от НПК, тъй като И.И.М. не може да защити своите права и законни интереси,
предвид своята безпомощност и зависимост
от извършителя, поради което и държавното обвинение е предприело действия за
това. Не е спорно по делото, че пострадалият е малолетен, а подсъдимият е
единствен негов жив родител. Установено е, че И.И.М.
не разполага със семейна подкрепа, тъй като кръвните му роднини не желаят да
поемат грижата за него, като практически
не разполага с каквото и да е имущество, от което да се издържа.
Същевременно детето е жертва на тежки престъпления, извършени спрямо него от
подсъдимия, за които И.С.М. е осъден както следва: по нохд
№ 01616/2016 г. на Районен съд – П. за престъпления по чл. 187 от НК и по чл.142а,
ал.4, вр. с ал.3, вр. с
ал.1 от НК и по нохд № 00007/2017 г. на Районен съд –
П. за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с чл. 18,
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. За пострадалия не
съществува практическа възможност да отстоява сам правата си, поради което
осъществяването от страна на прокурора
на правомощието по чл. 49, ал.1 от НПК е единствената достъпна и реална
възможност за това. Това е и мотивирало съдът да приеме в хода на проведеното
разпоредително заседание на 28.02.2018 г., че по отношение на подсъдимия е
проведено едно допустимо досъдебно производство.
Причина за извършване на деянието е
заниженото правно съзнание на подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените правни изводи, съдът
намира, че подсъдимият И.С.М. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение. След като се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2
от НПК, която препраща към чл. 58а, ал.1 от НК,
и взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, а именно: прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното
производство чрез което е съдействал за разкриване на обективната истина,
изразеното в хода на съдебното производство съжаление за извършеното, определи на същия наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година. След редуцирането на същото с една трета осъди
подсъдимия на основание чл. 206, ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1,вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца.
Не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито изключителен характер на някое от тях, които
да мотивират, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно
тежко, поради което съдът счита, че не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия.
Съдебният състав намира, че макар и към
момента на извършване на деянието подсъдимият да не е бил осъждан на наказание
лишаване от свобода, тъй като по нохд № 00845/2015 г. на Районен съд – П., чийто
съдебен акт е влязъл в сила на
06.10.2015 г., на лицето е било наложено наказание “пробация” със
съответни пробационни мерки, както и определеното му
с настоящата присъда наказание “лишаване от свобода” да е по-малко от три
години, то евентуалното прилагане на чл. 66, ал.1 от НК няма да спомогне деецът
да се поправи и превъзпита, тъй като същият е с утвърдени престъпни навици,
предвид факта, че към настоящия момент търпи ефективно наказание “лишаване от
свобода” за срок от три години, определено по чнд №
210/2017 г. на Районен съд - П., чийто съдебен акт е влязъл в сила на
23.03.2017 г., което е определено за извършени други престъпления от общ
характер, поради счита, че не е приложим института на условното осъждане. Ето
защо и съгласно чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС И.С.М. следва да изтърпи наложеното
му по настоящето производство наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца при първоначален “общ” режим.
Това е така, тъй като в чл. 57, ал.1, т.2, б. “а”, “б” и “в” от НК са очертани
три хипотези предпоставящи определянето на “строг” режим на осъдените на
лишаване от свобода, като подсъдимият И.С.М. не попада в която и да било от
тях. Не са налице и изключенията по чл. 57, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като по делото
не се съдържат данни лицето да се е укривало в хода на наказателното
производство.
Съдебният състав счита, че преценката досежно налице ли е съотношение на съвкупност между
престъпленията за които подсъдимият търпи определеното му на основание чл. 25,
ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК по чнд
№ 210/2017 г. на Районен съд- П. общо наказание, измежду тези наложени му такива
по нохд №№ 01616/2016 г. и 00007/2017 г. и двете на
Районен съд – П. за извършени от него престъпления от общ характер в периодите
от м.юни 2015 г. до 09.10.2015 г. и от 02.03.2016 г. до м. април 2016 г., с
деянието по настоящето производство, следва се извърши в производство по реда
на чл. 306, ал.1 т.1 от НПК, предвид задължението на съда да събере актуални
данни за всички предходни осъждания на лицето, включително и за евентуалното
изтърпяване изцяло или отчасти на наказание по някоя от присъдите.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият И.С.М. следва да заплати по
сметка на 01 РУ при ОД на МВР – П. сумата от 160,87 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство. Същата се доказва от
приложената на л.52 в досъдебното производство сметка за направените разходи по
съдебно-почерковата експертиза.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ