№ 5602
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110156225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът Д. П. Б. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД срещу ответника „И А М“ АД, с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 451.88лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за паричен заем № 3156952/20.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 20.02.2018 г. сключил с „И А М“ АД договор за паричен
заем № 3156952, по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски кредит в
размер 1000лева, при годишен лихвен процент от 35 % и размер на годишния процент
на разходите от 41.78%, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума
при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора било предвидено и
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно
клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка.
Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да осигури
едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на
кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция. Поради неизпълнение от
страна на ищеца на тези условия, ответникът начислил неустойка в общ размер от
500лева. Твърди, че погасил изцяло сумите по сключения между страните договор.
Поддържа, че неустойката по чл.4, ал.2 от договора била нищожна на основание чл.21,
ал.1 ЗПК, накърнявала добрите нрави, заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, така и
1
била неравноправна по см. на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Релевира и довод, че уговорена при
непредставяне на обезпечение, неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционни функции и има за последица оскъпяване на кредита. С
оглед изложеното, се поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да
върне на ответника предоставената от него сума в размер на 1000 лева, а с
надплатената над този размер сума от 500 лева ответното дружество се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се искът да бъде уважен,
като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И А
М“ АД. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем с посочените в исковата молба параметри. По същество заявява, че
предявеният иск е неоснователен. Оспорва се договорът за заем да накърнява добрите
нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне. Оспорва в договора да са
налице нищожни и неравноправни клаузи, като се подчертава, че сключеният между
страните договор е изцяло валиден. Сочи се, че в договора бил изрично посочен
размерът на ГПР, като не бил ясен начинът, по който ищецът е изчислил сочения
процент на ГПР в исковата молба, а посочената в договора неустойка не се взема
предвид при изчисляване на ГПР и уговореният лихвен процент отговарял на
законовите изисквания, като е съобразено и императивното изискване относно размера
на годишния процент на разходите. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните има сключен Договор
за паричен заем № 3156952, по силата на който в полза на ищеца била отпуснат
потребителски кредит в размер на 1000лв.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № 3156952/20.02.2018г.
(л.37 и сл.) се установява, че е договорено отпускане на потребителски кредит в размер
на 1000лв., при условия: 26 седмици с двуседмични вноски за периода от 08.03.2018г.
до 23.08.2018г., при фиксиран годишен лихвен процент от 35.00% и ГПР от 40.73%.
Съгласно чл.4 от договора – заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави едно от изброените обезпечения: 1. Две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания
(да се представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на осигурителния доход да е над 1000лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор, да няма
неплатени осигуровки, да няма задължения към други банкови и финансови
институции, а ако има кредитната му история в ЦКР една година назад да не е по-лош
2
от „редовен“); 2. Банкова гаранция – с бенефициер заемодателя за сумата по кредита
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията. Съгласно
чл.4, ал.2 – при неизпълнение на горното задължение по предоставяне на обезпечение в
срока, заемателят дължал неустойка в размер на 451.88лв., която се заплащала от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
всяка от вноските се добавяла и сума от 34.76лв.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
ищецът е платил към ответника сума в общ размер на 1536.43лв., с която била погасена
и сумата от 451.88лв. за неустойката. Вещото лице посочва, че ако при изчисляване на
ГПР се добави сумата от 451.88лв. платена като неустойка по договора, то размерът на
ГПР нараствал на 259.19%, а в случай че не се изчислявала неустойката – ГПР бил в
размер на 40.85%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платена сума без основание, с изложени няколко основания – нищожност на договор,
евентуално нищожност на отделни клаузи.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесната сума, че
същата е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, в който
случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за имуществено
разместване, като ответникът да докаже, че клаузите на договора за кредит отговарят
на изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне размера на ГРП,
индивидуално договаряне на клаузите.
С оглед отделеното за безспорно сключване на договора за кредит, както и от
приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ съдът приема за доказано, че
ищецът е платила на ответника сумата от 451.88лв. на основание клаузата за неустойка
по чл.4, ал.2 от Договора. Следователно спорът се концентрира по това дали
ответникът е имал основание за получаване на престацията, съответно с невключване
на разсрочените вноски за неустойка при изчисление на ГПР води ли до
недействителност на договора по чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, съответно наличие на
валидна неустоечна клауза в договора за кредит.
Настоящият състав намира, че клаузата по чл.4 Договор за паричен заем е
неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена по
този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
3
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това,
с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП,
касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да
бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Съгласно чл.19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения),
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на
договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на
договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото
възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на
СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за
неравноправния характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора относно
цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение, размерът
на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19,
ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да
съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на
параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите
преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до
последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът
за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед заключението на
вещото лице се установява, че ако неустойката се включи при изчисление на ГПР, то
стойността нараства над 50%. Оттук съдът приема, че ответникът не е имал основание
за събиране на сумата от 451.88лв.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова е за 50лв.,
като размерът на законната лихва от исковата молба до увеличаване размера на иска,
изчислен по чл.162 ГПК е 2.19лв., то същата следва да се присъди, като се присъди
законна лихва от 23.03.2023г. за пълния размер на претенцията от 451,88лв.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 200лв. за ССчЕ, 50лв. за д.т. и 360лв. за адв. възнаграждение или общо в размер на
610лв.
4
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „И А М“ АД, ЕИК: **** гр.София,
бул. „**** да заплати на Д. П. Б., ЕГН: **********, гр.София, ****, сумата от
451,88лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит
3156952/20.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023г.. както и
сумата от 2.19лв., представляваща законната лихва за периода от 17.10.2022г. до
22.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „И А М“ АД, ЕИК: **** гр.София, бул.
„**** да заплати на Д. П. Б., ЕГН: **********, гр.София, ****, разноски по делото в
размер на 610лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5