№ 1304
гр. Плевен, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430103352 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от от ***, чрез ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** против СП. ТР. Д. с ЕГН
**********, в която се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор
за кредит *** от ***, сключен между ищеца като кредитор и ответника като
кредитополучател. Твърди се, че договорът бил сключен за закупуването на
стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 01.07.2021 г., съгласно погасителен план,
включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
Твърди се, че след подписване на договора сумата за закупуване на
стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
1
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечни
погасителни вноски всяка в размер на 101,63 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2).
Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите
по договора ГЛП и ГПР. При изчисляване на ГПР се включвали всички
задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него. На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от
договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12
месечни вноски, всяка по 101,63 лева, като в чл. 3 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава
било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Обезщетението за забава
се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер.
Твърди се кредитополучателят преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 01.12.2020 година, към която дата били
заплатени 4 броя погасителни вноски. Навеждат се доводи, че на основание
чл. 3 от договора, вземането на *** ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай била 01.01.2021г. и от тази дата вземането станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
2
изрично уведомление до длъжника на 14.05.2021г.
Сочи се, че кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№*** по описа на *** била
издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените
обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Твърди се, че към момента на иницииране на заповедното производство
непогасени били сумите от 617,76 лева – главница и 19,19 лева - мораторна
лихва за периода от 01.01.2021 г. до 14.01.2022 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Излага се, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
постъпило плащане от страна на длъжника на 30.05.2022г. – в размер на
сумата от 101,63лв. В следствие на направените плащания, към момента на
иницииране на исковото производство, ответника дължал следните суми:
592,17 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признае за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата за главница
в размер на 592,17 лева, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за
горните суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна молба от 30.08.2022г., в която
заявява признание на факта, че с доброволно плащане, направено след
3
подаване на исковата молба, ответникът е погасил изцяло задължението,
предмет на настоящото гражданско производство, ведно със сторените от
банката деловодни разноски.
Ответникът СП. ТР. Д. не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ***,
поради което са допустими.
От представения препис на Договор за потребителски кредит *** от
***, сключен между страните в настоящото производство се установява, че по
силата на същия било постигнато съгласие за предоставяне на потребителски
кредит за закупуване на описан телевизор, при посочени обща цена на
стоката – 999лв. и размер на кредита – 1 088,91лв. Уговорен е бил годишен
процент на разходите в размер на 23,69% и лихвен процент в размер на
21,45%. При това общата стойност на плащанията била определена на
1 219,56лв. с първоначалната вноска.
Установява се също така, че страните са постигнали съгласие за
връщане на кредита на месечни погасителни вноски - общо 12 на брой, всяка
в размер на 101,63лв., първата от които платима на 05.03.2018г. и падеж на
последната на 01.07.2021г.
Не се спори, че ищеца е изпълнил произтичащото от договора
задължение за предоставяне на заемните суми по уговорения начин.
Ищецът признава факта на извършени плащания, с които след
завеждане на настоящото дело ответника е погасил изцяло претендираните с
предявените искове вземания на кредитора, ведно със сторените от банката
деловодни разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между
ответника, в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в
4
качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за потребителски кредит от ***
Съдът приема за установено изпълнението на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя заемната сума по уговорения
начин и срок, с оглед липсата на спор между страните относно този факт.
При липсата на ангажирани доказателства от ответника за установяване
на лежащия в негова доказателствена тежест факт на погасяване на
уговорените вноски по погасителен план и при съобразяване признанието на
ищеца за извършени плащания след предявяване на иска, съдът приема за
установено, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
кредитополучателя е дължал на кредитора сумата от 674,61лв.,
представляваща непогасена главница по процесния договор, както и
мораторна лихва в размер на 19,19лв. за периода от 01.01.2021г. до
14.01.2022г.
При съобразяване признанието на ищеца, че след завеждане на делото
ответника е погасил всички претендирани суми, съдът приема за установен
факта на плащане от кредитополучателя след предявяване на иска изцяло на
търсената от кредитора в исковия процес главница.
Предвид горното, съдът счита, че исковата претенция следва да се
отхвърли, като погасена чрез плащане.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Плащането, извършено след иницииране на заповедното производство е
ирелевантно при решаване на въпроса за разноските. Поради това и в
съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв. Направените в исковото
производство разноски са за държавна такса в размер на 50 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото
5
на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 150лв. Така
направените разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. Ищецът е
направил признание за плащане от ответника на всички, направени от банката
разноски, поради което такива не следва да се присъждат със съдебното
решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** против СП. ТР. Д. с ЕГН ********** ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 592,17лв., представляваща главница по Договор за
кредит от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 24.01.2022г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
25.01.2022г. по ч.гр.д.№*** по описа на ***, като погасен чрез плащане в
хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6