Р Е Ш
Е Н И Е
№ 804
гр. Бургас, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2667 по описа на РС – Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Д.Р. срещу Наказателно
постановление № 19-0346-000046/20.052019 г., издадено от началника на РУ Созопол,
към ОД МВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя
е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. К. от БАК, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 02.03.2019 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на същата дата 02.03.2019 г., около
15:50 часа, в гр. ****************************, е управлявал лек автомобил Опел
Астра, с рег. № *******, собственост на "Т.Д.-И.**" ООД, който е регистриран
на територията на Република България и не е спрян от движение, като за автомобила
няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
към момента на управлението, в нарушение на чл. 638, т. 3 от КЗ.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 638, ал.
3 от КЗ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената
част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него,
се установява гореописаната фактическа обстановка. Срещу горните факти не са ангажирани
никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност
и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и
5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението
по пътищата, каквото качество актосъставителят А.Г. несъмнено притежава - от данните по делото
е видно, че същият е заемал длъжността "младши автоконтрольор". Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото (л. 31) Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г.
на директора на ОДМВР- Бургас – началника на РУ при ОДМВР-
Бургас е оправомощен да издава наказателни постановления
по чл. 638, ал. 1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Императивната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, като е управлявал моторно превозно средство, собственост на друго лице, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не е спорно по
делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, за който не
е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, е собственост на друго
лице. Независимо от това жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да положи
необходимата грижа преди да предприеме управление на автомобила да се увери, че
за него са налични всички изискуеми от закона документи, в това число и задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите. След като не
е изпълнил това свое задължения следва да понесе административнонаказателна отговорност
за неизпълнение на законови предписания в случая
за управление на автомобил, за който липса задължителна за автомобила застраховка. А по отношение на изложените твърдения в жалбата, че
поради технически проблем сключеният през същият ден договор бил активиран
по-късно, съдът намира, че същите останаха недоказани, като по делото не бе
ангажирано нито едно доказателства в тази посока.
За извършеното нарушение нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание глоба
в абсолютен размер от 400 лева, поради което същото не може да бъде ревизирано от
съда (арг. и от чл. 27, ал. 5 ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г., с
което е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
Не са налице основания
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". Фактът, че МПС е било предоставено на жалбоподателя, с уточнението,
че всички документи са наред – от една страна е недоказан, а от друга е и ирелевантен.
Както съдът посочи по – горе в мотивите си всеки водач преди да пристъпи към управление
на МПС е длъжен да се убеди, че за превозното средство има валидно застраховка
"Гражданска отговорност", като самата проверка може да се извърши или
посредством документите, които следва да получи от собственика или чрез он-лайн
справка в общодостъпната система на ГФ. Фактът, че жалбоподателят е започнал да
управлява МПС без да се е убедил, че то има валидна застраховка няма как да извини
поведението му или да квалифицира извършеното като маловажен случай. Деянието не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН
в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Съдът обаче съобрази, че съгласно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/8.IV.1985
г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните
не внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе
на коя от страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване или изменение
на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените
разноски. На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК следва в тежест на жалбоподателя
да бъдат възложени разноските за пътни разходи на св. Григовор в размер на
19 лева, които
са били изплатени от бюджета на съда, както и следва да бъде осъден да заплати сумата
от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание
чл. 182, ал. 2 ДОПК има възможност в седемдневен срок от влизане на решението в
сила да заплати доброволно дължимите разноски в размер на 19 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас, като в платежните
документи посочи основанието и номера на делото. В противен случай ще се пристъпи
към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0346-000046/20.05.2019 г.,
издадено от началника на РУ Созопол, към ОД МВР – Бургас, с което за нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя Р.Д.Р., ЕГН: **********, е наложено наказание
„глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Бургас, сумата от 19 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както
и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС