О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 29.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 728 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.
413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 26348/10.04.2019 г., подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу разпореждане № 12561 от 22.03.2019 г. по
гр.д. № 4386/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника К.Г.Г. за
сумата 29,85 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 06.06.2016 г. до 07.03.2018
г. и сумата 207,50 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочени задължения.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. В този смисъл се поддържа,
че заповедният съд е излязъл извън законовите си правомощия. Твърди се също, че
не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство,
което седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният
съд е превишил правомощията си. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 4386/2019г. на Районен
съд – Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу длъжника К.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, за вземания по договор за паричен заем № 464768/27.04.2016 г.,
сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлени на заявителя на 16.10.2018г. с
Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г.
Районният съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че договорните клаузи, предвиждащи заплащане на
неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне на обезпечение след
сключване на договора и заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочени задължения, са сключени
в противоречие с
добрите нрави, във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването
за добросъвестност и имат
за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което ги
прави нищожни и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждащи права
и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е.
съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават
извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираните
вземания за неустойка, разходи и такси са посочени като размер, относно
неустойката е посочен и период.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е
длъжен служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави. При анализа на изложеното в заявлението заемно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо
лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика то отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложими са и нормите на Закона за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал.
1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
С оглед на това въззивният съд не възприема
изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и
че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от
ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
По отношение на сумата от 29.85 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, настоящият въззивен състав
намира, че следва да се издаде заповед за изпълнение. Ясно е посочено в
заявлението, че неустойката се дължи, в случай че настъпи неизпълнение на
договорните задължения. Уговорена е предварително, като ясно и точно е посочено
кога и при какви условия възниква задължението на кредитополучателя за
предоставянето на исканото обезпечение. Клаузата за поръчителство не е
уговорена по принцип, а само в случай на забава на потребителя. Кредиторът
конкретно я е определил по основание, размер, период и начин на формиране и не
може да се направи извод, да се касае за прехвърляне на задължението на
кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя, в тежест на
последния. При така извършеното индивидуализиране на неустойката съдът счита,
че в настоящото производство клаузата, по силата на която неустойката се дължи,
не може да се прецени като очевидно нищожна, поради което този спор следва да
се разреши в хода на исковия процес.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността
на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Сумата 207,50 лева, претендирана като
разходи и такси за извънсъдебно събиране, е посочена общо, без да се
конкретизира каква част от нея са действително направени разходи и каква част –
такси и за какви точно услуги. Същевременно, дейността по събиране на кредита
по същество представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за
тази дейност е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. В
случай, че се касае за вреди от неточното изпълнение, същите могат да се
претендират на общо основание след доказването им – чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, но не и под формата на такси.
Поради частично съвпадане на крайните изводи на въззивния и първостепенния
съд, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в частта досежно
претендираната неустойка и потвърдено в частта досежно претенцията за разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12561 от 22.03.2019 г. по гр.д. № 4386/2019 г. по описа на
ВРС в частта, с която е оставено без
уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Г.Г., за
сумата 29.85 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 29.85 лева (двадесет и
девет 0,85 лева), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 06.06.2016 г. до 07.03.2018 г., дължима по силата на договор
за паричен заем № 464768/27.04.2016 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД,
прехвърлени на заявителя на 16.10.2018г. с Приложение №1 към Рамков договор за
цесия от 11.11.2016 г. и сумата 6.22 лева,
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12561 от 22.03.2019 г. по гр.д. № 4386/2019 г. по описа на
ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.