Р
Е Ш Е
Н И Е №
1381
17.07.2015 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, 5-и
/въззивен/ граждански състав, в открито за-седание на 09.04.2015 г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
секретар : К. Ш., разгледа докладваното от съдията В. Гъдева въззивно
гражданско дело №
2740/2013 г., като за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по гл. 20-а от ГПК.
Т.И.И., чрез адв. С.П. - К., обжалва решение № 562/2013 г.,
постановено по гр. дело № 1928/2012 г. на Карловския районен съд, 3-ти гр.
състав, и иска то да бъде отменено като
неправилно /незаконосъобразно и необосновано/, а претенцията на ищеца по чл.
127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 и 4 и чл. 143, ал. 2 от СК - отхвърлена, респ.
насрещната, нейната - уважена. Районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 59,
ал. 4 от СК, като е обсъдил само част от обстоятелствата, от значение за
предявените искове. Нарушил е и чл. 235, ал. 2 от ГПК, не е взел предвид всички
нейни доводи, както и не е обсъдил всички приети доказателства. Отделно не е
назначил вещо лице по въпроса за най-добра-та защита интересите на детето съгл.
чл. 195, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ГПК. /Прави
и искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза, което е уважено./
Н.А.К., чрез адв. П.Е., както и адв. Н. А., оспорва жалбата и иска решението да бъде потвърдено като правилно, в т. ч.
постановено след цялостно обследване на обстоятелствата по делото. Претендира и
разноски, заплатено на адв. Е. адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, -и
граждански състав, като се запозна с доказа- телствата по настоящото дело,
констатира следното :
Жалбата е допустима като подадена в срок /чл. 259, ал. 1 от ГПК/ и от лице,
което е легитимирано и има интерес да обжалва, и съдържаща реквизитите по чл.
260, т. т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. По същество :
Предмет на
приложеното дело са искове на
страните по чл. 127, ал. 2 и чл. чл. 143, ал. 2 от СК, за предоставяне упражняването
на родителските права по от-ношение на детето, родено от съвместното
съжителство между тях, Т.К., и за определяне режим на лични контакти с детето,
както и на месечна издръжка за детето. Районният съд предоставя упражняването
на правата по отношение на де-тето на бащата и определя режим на лични контакти
на майката, през седмица, от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, с преспиване,
за през седмицата /през учеб- ната година/ и т. н., и издръжка от 90 лв.
Районният съд, като обсъжда,
взема предвид, всички обстоятелства, доводи и доказателства, от значение за исковете, приема за установено, че детето трябва да продължи да живее при баща си,
т. к. това е най-благоприятно за него.
/Видно и от заключението на вещото
лице В., детето се чувства добре , обичано, обгрижвано и защитено, в средата, в която живее към момента, при баща
си; там се намират „нейното психично и физическо пространство” и „нейните
неща”. Смяната на жилище по правило предизвиква стрес, но когато се преживява и като раздяла със значим възрастен, в случая с бабата и бащата,
съществува голяма вероятност, особено в преходна възраст като предпубертетната,
да доведе до отключване на депресивен синдром. Детето преживява и конфликт на
лоялност , „разкъсвано” между двамата си родители, и за да се спаси от това
чувство - страдание -, то създава доверителна връзка с бабата, като, разбира
се, продължава да обича майката. То е силно привързано към бащата и „в тази ситуация е по-добре да остане там, където е”. Според вещите лица Д., Д. и К.,
както, впрочем, и В., и двамата родители са значими за детето и оказват по-
ложително влияние върху него. Детето обича и двамата /и иска да се съберат като
семейство/, но дава предпочитание на бащата; има забележки към /поведението на/ майката и нито една към бащата, че е емоционално неустойчив, че я обижда,
че се кара. Намира, че „отношението на тати… е постоянно, добро и грижовно,… а
за отношението на мама, когато е в добро настроение,… е добро, когато не е в
на- строение, е неприятно”, т. е. „нещата са непредсказуеми, а от бащата няма
страх”. Това, че бащата не се кара, не означава, че не е изискващ родител, той
е и после- дователен във възпитанието и отглеждането на детето. И вещите лица
Д., К. и Ц. заявяват, че между детето и бащата е изградена силна емоционална
връзка и детето го предпочита; майката е на втори план по „емоционал- но
значение”. Детето иска да живее повече
при бащата, с него има по-добра емоционална връзка - с него е по-спокойно и
по-свободно -, от страна на майката има свръхконтрол. И двамата родители са
модел за подражание, но в тази възраст, то-зи период, „то се отделя от
родителите и при положение че има връзка с майката, няма проблем”. Налага се
един-единствен извод, че действително в изключителен интерес на детето е
съществуващото положение да се запази. А висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до не-го /чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето/. Колкото до доказателствата за на- силие, упражнено от
бащата по отношение на майката, в т. ч. леки телесни повре- ди, родителските
качества на бащата не могат да се отрекат „поради наличието на данни за
причинени травми” /районният съд/; така и качествата на майката не мо- гат да
се отрекат поради данните за насилие, упражнено от нейна страна./
Пловдивският окръжен съд, 5-и
гр. състав, като решава спора по същество -повторно -, приема, че решението е
правилно, оттук, че трябва да бъде потвърде- но съгл. констатациите и изводите
към него /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/.
Предвид потвърждаването и
претенцията за разноските трябва да бъде ува-жена за сумата 450 лв., адвокатско
възнаграждение /чл. 78, ал. 3/.
Така
Пловдивският окръжен съд, 5-и граждански състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562/2013 г.,
постановено по гр. дело № 1928/ 2012 г. на Карловския районен съд, 3-ти гр.
състав.
ОСЪЖДА
Т.И.И., ЕГН, **********, адрес,***, както и ул. „Е.” № **/чрез адв. С.П. - К./,
да заплати на Н.А.К.,*** лв., разноски за адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :