Протокол по дело №928/2023 на Административен съд - Плевен

На именното повикване в 15:10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ КМЕТА НА ОБЩИНА ЛЕВСКИ, редовно призован, се представлява от адв. Б.Б. от Адвокатска колегия – [населено място] с пълномощно от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ц.Б. с пълномощно от днес и от П.Т. - директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация - Плевен с пълномощно от днес, ведно с удостоверение за юридическа правоспособност.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И. М. И., редовно призован, се явява лично.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.– Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Да се даде ход на делото.

П. Т.– Да се даде ход на делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.– Да се даде ход на делото.

Съдът, като констатира, че не са налице пречки за разглеждане на делото и страните са редовно призовани,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Административното дело е образувано въз основа на жалба на кмета на Община Левски срещу Заповед №РД-28-01/23.10.2023г. на Областен управител на област Плевен, с която е отменена Заповед №1152 от 06.10.2023г. на ВрИД кмет на Община Левски. Към жалбата са представени писмени доказателства, съгласно опис.

Съдът докладва и административната преписка вх. № 6663/09.11.2023 г., като към нея са представени писмени доказателства, съгласно опис.

Съдът докладва и молба-заявление от кмета на община Левски вх. 6917/21.11.2023 г., с което е направено уточнение кой е жалбоподател.

АДВ. Б.– Уважаеми съдия, поддържам жалбата и допълвам към нея. С жабата се претендира, че оспорената от доверителя ми заповед е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Допълвам, че доверителят ми счита, че заповедта е издадена при липса на компетентност, т.е., че е налице основанието за оспорване в чл. 146, ал. 1, т. 1 от АПК. Да се приеме като доказателство административната преписка. Същата, към момента на изпращането , не е била приложена в цялост, тъй като в последствие, във връзка с процесната преписка, е направено искане за достъп до обществена информация от заинтересованото лице М.И.М., съответно този достъп до обществена информация е осигурен. Тези материали са част от административната преписка и считам, че следва да бъдат приложени към нея. Още повече, че те са свързани и касаят твърденията на доверителя ми, че процесната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като при издаването  областният управител не е защитавал обществени интересни, така както твърди в заповедта, а е защитавал частен интерес. Нашето твърдение е, че е обслужвал частния интерес на търговеца „ЦЛМ“ ЕООД, който е заявил инвестиционни намерения по отношение на водния обект, който е предмет на обсъждане по делото. Затова прилагам като доказателства по делото – молба от Д.В.П. управител на „ЦЛМ“ ЕООД – [населено място] до кмета на община Левски и Общински съвет - Левски, заявление за достъп до обществена информация от М.Й.М. до Община Левски, отговор от Община Левски до М.И.М., решение за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № РД94-00-2550/09.10.2023 г., ел. съобщение за изпращане на решението за предоставяне на достъп до обществена информация и писмо рег. № РД94-00-2550-002/13.11.2023 г. с обществена информация от кмета на Община Левски.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Да се приемат представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства. Оспорвам жалбата, като считам същата за неоснователна, недоказана, недопустима и моля да не я уважавате. Относно сега представеното и най-вече искането за достъп до обществена информация с въпроса „Какви са мотивите за издаване на заповед № 1152/06.10.2023 г., с която са наложени описаните ограничения, касаещи упоменатия водоем?“, считам, че решението, което е предоставено, изобщо не отговаря на зададения въпрос – степен на осигурен достъп-пълен, срок на достъп и абсолютно не се отговаря на исканата информация. Относно молбата на Д.В.П., в качеството на управител на „ЦЛМ“ ЕООД, за тази молба ние разбрахме в края на 2023 г., когато дойде поредната сесия в началото на мандата 2023-2027 г., и тази молба на Д.В.П. е подадена на 27.09.2023 г. за отдаване под наем за развъждането и отглеждането на риба в цитирания водоем. Ние разбрахме за нея едва в края на м. декември. Тоест заповедта е издадена доста по-рано. Няма частен интерес! Моля да се обясни какъв точно частен интерес, защото това е сериозно обвинение! Аз не мога да отговарям за частния интерес, но категорично съм разговаряла със сега действащия областен управител и заявявам, че изобщо нито познава Д.В.П., нито председателя на ловно сдружение „Обнова 2016“, нито има какъвто и да е частен интерес да обслужва, което и да е лице – физическо или юридическо. Тези доказателства са факт, но ние разбираме за тази молба на Д.В.П., който е управител на „ЦЛМ“ ЕООД едва през м. декември и аз сега се учудвам, че се обслужва този интерес и като пряк участник в административната преписка дори в момента не мога да намеря подходящи думи, просто защото съм шокирана. Иначе да се приемат тези доказателства, няма как да не се приемат.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.– Да бъде оставена без уважение жалбата. В изтъкнатите мотиви първоначално аз си помислих, че се защитава моя личен интерес, което изобщо не е така. /Показва лист, на който се вижда напечатан текст/ На мястото на водоема, това се търпи години наред, като водоема се стопанисва и охранява от ловно сдружение „Обнова“, като е поставена заповед № 1152 и се вижда как председателя на сдружението, призовава към неспазване на закона и беззаконие - „Ще се изправим срещу всички заповеди, злонамерени хора, сега намерихте да спазвате закони, нашите блага, нашия водоем“. Имам свидетел, който съм довел, ако го допуснете, той е бил гонен от въпросния водоем, преди това. С този водоем се е разпореждал някакво риболовно сдружение години наред и оттам са гонени хората постоянно.

АДВ. Б.– Само да уточня, защото колежката иска да ни задължите да обясняваме защо твърдим, че в случая има защита на частен интерес. Господин съдия, тъжната истина по това дело е, че оспорената заповед действително не защитава обществени интереси, т.е. интересите на гражданите, защото това сърцераздирателно се твърди в по-голямата част от съдържанието на заповедта, а защитава реално частни интереси. Неслучайно представяме тези доказателства, те са част от административната преписка, така че според мен няма как да не бъдат приети, това което прави впечатление от анализа и прочита на тези доказателства е, че е налице съвпадение между адресите на заинтересованото лице Маринов и седалището и адреса на управление на търговеца „ЦЛМ“ ЕООД. Това съвпадение, което определено не е случайно, издава свързаност между заинтересованото лице и търговеца и второ, очевидно е мисля, че М.М., подавайки жалба срещу кмета на община Левски очевидно защитата не своите, а интересите на търговеца „ЦЛМ“ ЕООД. Той защитава частни интереси. Това на практика е направил и областния управител. Това ни дава на нас основание да твърдим, че тази заповед, която атакуваме не защитата граждански права и обществени интереси, а частните интереси на един определен търговец. Това определено несъответства с целта на закона и затова твърдим, че е налице несъответствие на заповедта и с целта на закона. Тоест налице е основание за оспорване по чл. 146, т. 5. Това реално са въпроси по съществото на спора, но колежката искаше да обясня още сега защо е важно да бъдат приети тези доказателства. Те са част от административната преписка и са пряко свързани с твърдението ни за несъответствие на заповедта с целта на закона.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото представените с жалбата писмени доказателства, съгласно опис.

ПРИЕМА като доказателства по делото административната преписка, с приложени доказателства съгласно по опис.

НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към административната преписка 8 бр. снимки, находящи се на листи от 21 до 28 по делото, както и 9 бр. снимки, находящи се на листи 30 /лице и гръб/ и 31 от делото.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващия молба от Д.В.П., в качеството му на управител на „ЦЛМ“ ЕООД до кмета на община Левски рег. № РД6800-510/27.09.2023 г.; заявление за достъп до обществена информация рег. № РД9400-2550/09.10.2023 г. от М.И.М.; ел. кореспонденция за изпращане на решение за достъп до обществена информация; писмо рег. № РД94-00-2550-001/19.10.2023 г. от кмета на община Левски, ведно с Решение за предоставяне на достъп до обществена информация, ел. кореспонденция във връзка с изпращане на Решение за достъп до обществена информация до М.И.М. и писмо рег. № РД94 -00-2550-002/13.11.2023 г., като относимостта им към спора ще бъде преценена с крайния акт на съда.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И. – Във връзка с поискания от мен свидетел, правя уточнение, че със същия ще установим, че той е гонен от този водоем, че се защитава друг частен интерес и това е.

АДВ. Б. – Според мен искането е неоснователно, няма нито смисъл, нито доказателствена нужда делото да се попълва с подобни доказателства. Те очевидно са неотносими към предмета на спора, нас не ни интересува какво ставало на този язовир години наред, преди издаване на процесната заповед. Реално свидетелят няма да установява обстоятелства, които касаят мотивите на заповедта и самото  издаване, поради което считам, че искането е неоснователно.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Аз считам, че има отношение, тъй като това е едно от основанията г-н И. да подаде тази жалба. Той искаше и преди това да докаже какво се случва с водоема и с всички хора, които искат свободно да ловят риба. В един момент, незнайно защо и по какъв начин Общината защитава интереса, както преди малко казах, само че не каза по какъв начин иска да защити този интерес, затова считам, че е редно да се чуе какво има да каже свидетеля. Освен това и думите на г-н И..

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.– На 25.09.2023 г. получавам отговор от тях по ЗДОИ, че достъпа до въпросния водоем е свободен и към дата 19.09.2023 г. няма сключен договор за наем и не е постъпило заявление за такова нещо в община Левски. На 06.10.2023 г. със заповед № 1152 ВрИД кмет забранява достъпа до водоема до получаване на разрешение за водовземане по начин, по който да гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда. С тази заповед смятам, че ВрИД кмета е взел еднолично решение, без да е минало през Общински съвет, което считам за неправилно.

По отношение на искането за разпит на свидетел, съдът намира, че искането е допустимо, но неотносимо към спора, доколкото с разпита се цели да бъде установено, че до водоема не са допускани лица, а в случая предмет на спора е заповед, с която е отменена заповедта на ВрИД кмет на община Левски, поради което искането за разпит на свидетел следва да бъде оставено без уважение и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заинтересованата страна И.за разпит на един свидетел.

АДВ. Б.– Нямаме други искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Няма да правим други доказателствени искания.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.– Нямам други искания.

Съдът, като съобрази, че не са налице доказателствени искания, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.– Представям списък на разноските. Господин съдия, аз ще се опитам да акцентирам на най-важното. Моля да уважите жалбата на доверителя ми и да отмените като незаконосъобразна атакуваната от нас заповед на Областен управител-Плевен. Видно от мотивите на атакуваната заповедта областния управител е вменил нарушение на материалния закон, свързано с издаване на заповедта на кмета на община Левски. Това нарушение е свързано с твърдения за нарушаване на правото на гражданите на общо водовземане и ползване на водните обекти по чл. 41, ал. 1 от ЗВ и цитираното ограничаване на субективните им права да ползват водите и/или водните обекти публична държавна и/или общинска собственост за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане. Това твърдение на областния управител е основано на произволното, неправилно и превратно тълкуване на закона. Нещо повече, чрез това твърдение, на практика се застъпва тезата, че правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти е приоритетно спрямо това на собственика им - Държавата или общината и го изключва и последния, т.е. собственика по закон не може да оспорва правата на гражданите, да им се противопоставя. Казано на прост език – застъпва се тезата, че всеки гражданин може да влезе в един имот-общинска или държавна собственост и да го ползва по начин, какъвто си поиска, без собственикът да има правото да му пречи, да му се противопоставя и да оспорва действията му. Това на практика е съдържанието на заповедта на областния управител. Подобна теза противоречи не само на общите законодателни норми, регламентиращи правото на собственост, регламентирани в Конституцията на Република България, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, но и на частните такива, регламентирани в Закона за водите. Няма да анализирам текстовете на ЗВ, а като обобщение само ще кажа, че правото на общо водовземане и ползване в полза на гражданите не е абсолютно. То може да възникне, да се упражнява и да съществува само при наличие на решение на собственика на водите и/или водните обекти, с което те се определят за общо водовземане и ползване и с което се определят ред и условия за това вземане и ползване. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗВ това решение се взема от Областния управител за обектите публична държавна собственост и от общинския съвет за обектите публична общинска собственост. В случая липсва решение на Общински съвет Левски с разпоредба процесния воден обект публична общинска собственост да е определен за общо водовземане и ползване, с което да са определени условия и ред за това водовземане и ползване. При липса на такова няма и как и да има възникнало и съществуващо в полза на гражданите право на общо водовземене и ползване. При това положение аргументите на Областния управител за нарушаване на правото на гражданите на общо водовземане и ползване на водните обекти по чл. 41, ал. 1 от ЗВ и за ограничаване на субективните им права в тази връзка, се явяват произволни, неправилни и явно противоречащи на закона. Това дава основание да се твърди, че актът на Областния управител е порочен на основание в чл. 146, ал. 1 от АПК, т.е., че противоречи на материално-правните разпоредби. Нещо повече, отменяйки заповедта на кмета на община Левски по тези конкретни аргументи, Областният управител, в нарушение на закона, на практика е влез решение за начина, реда и условията за водовземане и ползване на воден обект, който е публична общинска собственост и създал права за ползването на обект, чиято собственост не е държавна, а чужда – на община Левски. Тоест, осъществил е правомощия и компетентност, които по закон няма. Поради това, ние допълнително, както заявих в началото, твърдим, че актът, освен противоречащ на материално-правните разпоредби е издаден и при липса на законова компетентност. Отговорили сме на всички останали твърдения в атакуваната заповед за липса на мотиви, обосновали сме твърденията за несъответствие на заповедта с целта на закона, като всичко това е изложено в писмени бележки, които представям. В заключение моля да отмените като незаконосъобразна атакуваната заповед изцяло и при такъв изход на спора да присъдите на доверителя ми направените разноски по делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Оспорвам жалбата, същата е недоказана и неоснователна. Използваните мотиви от специалния ЗВ по никакъв начин не доказват така твърдените технологични и хигиенно-епидемиологични съображения, с които е посочено основанието за издаването на заповедта. Ако е имало такива съображения, най-малкото еколога, който работи в Общината е трябвало да сезира кмета, който от своя страна трябва да предприеме мерки да се сигнализира съответните компетентни контролни държавни органи и да се установи дали има такива съображения – хигиенно-епидемиологични. Няма никакви доклади, няма никакви докладни записки, няма никакви становища относно издаването на заповед № 1152/06.10.2023 г. Абсолютно няма никакви мотиви за издаването й. Тук също така е посочен чл. 41, ал. 2, както и колегата каза, за публична общинска собственост разпореждането се извършва от Общински съвет. Такова решение действително няма. След такова решение, кмета може да издаде такава заповед, но преди да се вземе това решение, трябва от негова страна да е постъпило предложение до общинския съвет, че е възникнал някакъв проблем с водоема. Нямаме такива данни. Беше трудно за нас, дори от служебна проверка, по телефона няколко пъти аз лично се обадих в Общината, почти нищо не можаха да ми кажат. Попитала съм ги изрично за доклади, за някакви придружаващи документи, защото липсва самия текст на заповедта, казаха че нямат. След това се явява един доклад, който вече е приобщен по преписката за застрашаване относно хигиенните условия. Докладът е от 23.10.2023 г., когато е издадена заповедта на областния управител, с която е отменя заповедта на кмета. Освен това правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти, в случая публична общинска собственост, лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане е субективно право, никой не може да го ограничи без каквито и да е основания, каквито и да е мотиви, без да се позове и да издаде тази заповед, която първо, че превратно ВрИД кмета е използвал своята власт да издаде тази заповед, той е некомпетентен не защото е ВрИД, а защото няма право, защото няма решение на общинския съвет да се разпорежда с тези води. Моля, за мен тази заповед е напълно нищожна, защото страда от най-тежкия порок, тъй като е издадена от некомпетентен орган, няма решение на общинския съвет, няма доказателства за каквито и да е опасности и тя страда от най-тежкия порок – липса на компетентност и на това основание моля да бъде отменена като незаконосъобразна. Моля да потвърдите заповед № РД-28-01/23.10.2023 г. като валидна, правилна и законосъобразна. Представям списък с разноски.

П.Т. – Само в заключение ще добавя, че с заповедта на ВрИД кмет на община Левски се засяга по прекомерно съществен начин правото на гражданите на достъп до един имот публична общинска собственост. Съгласен съм, че правото на собственост е едно абсолютно право и собственика на един имот може да действа в него, да го управлява и да се разпорежда с него в рамките на правомощията му, но имотите публична общинска собственост са различен вид имоти – те не трябва да ги разглеждане като собственост на общината като юридическо лице, те са собственост на общността и засягането за къмпингуване и водни спортове и други дейности, те са в съществено разминаване с целта на закона. Самият факт, че ние се намираме в тази зала и общественото негодувание, което породи заповедта за забрана достъпа до този имот публична общинска собственост доказва, че областния управител защитата именно обществени интереси. Несъстоятелни са подобни междуинституционални твърдения, които засягат и рушат добрия тон на сътрудничество между общините и териториалните органи на централната държавна власт. Намирам и за напълно неуместно, защото при цялото движение на преписката, областния управител и служителите на областната администрация абсолютно добронамерено са подхождали към казуса.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.– Поддържам това, което каза г-н Т.. Понеже във въпросната заповед № 1152 се забранява достъпа до водоема до получаване разрешение за водовземане по начин, който да гарантира опазване живота и здравето на хората за къмпингуване и летуване. Какво общо има водовземането с живота и здравето на хората и със спортния риболов, къмпингуване и летуване. Тук се засягат интереси на обществото.

РЕПЛИКА на АДВ. Б.– Въпреки, че съм го писал в писменото становище, не мога да се въздържа да не го отбележа. Не е правилна тезата на колегите от областната управа, че кмета на общината не е имал основание да издаде процесната заповед. Това е обосновано още в жалбата, обосновано е и в писменото становище. Първоначално гражданите, обществото трябва да имат достъп до обекти публична общинска собственост. В случая, обаче, става въпрос за определена категория обекти – това са площади, улици, обществени градини и т.н., водите и водните обекти са изключени от тази категория обекти, които са общинска собственост и това ясно е видно от текстовете в ЗВ. Накратко казано, начина на ползване на водите и водните обекти за общо водовземане и за индивидуалното вземане, кой воден обект ще се използва за общо водовземане или за индивидуално ползване се определя от собственика на обекта – публична общинска собственост. Не случайно го казах, в случая собственик на водите и водните обекти на процесния воден обект е община Левски. Тя трябва да определи реда и начина и условията за ползване на този обект при условието, че липсва решение на Общински съвет Левски, че този водопроводен обект ще се ползва за обществени нужди, съответно няма как да е възникнало в полза на гражданите това субективно право, за което говорят колегите. От това и следва, че при липса на решение, компетентен да издава заповеди, свързани със стопанисването на обекта е кмета на общината. То няма кой друг. В случая не става въпрос за вземане на решение от кмета на общината за начина на ползване на водния обект, а става въпрос за решение, свързано с оперативното управление на обекта и с неговото стопанисване, със запазване на регулируемия ресурс. Всички тези решения са от компетентността на кмета на общината, който по закон е длъжен да се грижи за общинското имущество, ако не го направи – той носи наказателна отговорност за това нещо. Затова тезата, че кмета бил компетентен да издаде процесната заповед за мен е правно несъстоятелна.

ДУПЛИКА на ЮРИСКОНСУЛТ Б.– Ако беше така, нямаше да има специален закон за водите. Дори и кмета да е собственик, всички решения се взимат чрез Общинския съвет експлицитно, ясно е казано в закона за водите. Само с решение на Общински съвет, няма субективни права. Ясно е казано, че трябва да има решение на Общинския съвет за управление, за разпореждане. Това е специален закон, да не говорим, че има и друг специален закон – Закон за рибарството и аквакултурите, не го казвам случайно, който пък е още по-специален към Закона за водите и съответно и той ще действа. Така че Закона за водите е специален и там е казано, че Общинския съвет трябва да вземе решение и вече, от там на сетне чрез кмета ще издаде заповед, ще забрани, ще разреши, ще продаде и т.н.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок .

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,47 часа.