Присъда по дело №70/2023 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 17/09.02.2023 година по НОХД № 70/2023 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Х.А. /H. A./, роден на 01.01.2000г. в гр. Джалалабад, Афганистан,
гражданин на Афганистан, без документи за самоличност е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 13.01.2023 г. в района на
гранична пирамида № 254, находяща се в землището на с.Вълча Поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол, действайки като извършител е влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление
по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът,
приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че
разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната
истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на
назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход
и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Х.А. /H. A./ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. И.С. от АК – Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва, че подзащитния му е извършил деянието за което му е повдигнато
обвинение, пледира при определяне на наказанието на подзащитния му съдът да вземе
предвид направените от последния самопризнания в хода на досъдебното производство, с
които е способствал за разкриване на обективната истина по делото и наложи на
подзащитния му наказание в размер на минималното предвидено от закона - три месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изтърпяване за
срок от 3 години и глоба в размер на 100 лв.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Х.А. /H. A./, роден на 01.01.2000 г. в гр. Джалалабад,
Афганистан, гражданин на Афганистан, без документи за самоличност.
Подсъдимият Х.А. /H. A./ преди около три години напуснал държавата си по
произход Ислямска република Афганистан и влязъл на територията на република Турция.
По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да напусне република
Турция и отиде в държава на територията на Западна Европа, не по установения от закона
начин, преминавайки през границите на съответните държави без съответното изискуемо се
по закон разрешение – без документ за самоличност и виза. В изпълнение на намерението
си подсъдимия с помощта на приятел се свързал с неустановено по делото лице, което
организирало придвижването му по част от маршрута - от република Турция до република
1

Сърбия през република България, срещу парично възнаграждение. На 13.01.2023 година
след обяд в изпълнение на договореното подсъдимият заедно с други 15 лица, имащи
намерение да влязат на територията на република България, бил отведен от две
неустановени по делото лица от гр.Истанбул до възпрепятстващото съоръжение на
границата на република България с република Турция. Там на 13.01.2023 година с помощта
на стълба, осигурена от водачите на групата подсъдимия преодолял възпрепятстващото
съоръжение на границата на република България в района на 264 гранична пирамида,
находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово, обл.Ямбол, като по този
начин влязъл през границата на страната от република Турция в република България без
разрешение на надлежните органи на властта. По същото време заедно с подсъдимия през
границата на страната преминали и още други пет лица и двамата водачи на групата. След
това подсъдимия заедно с другите пет лица и водачите им продължил движението си към
вътрешността на страната. На 22.01.2023 година подсъдимия и спътниците му достигнали
до място, от където се качили в лек автомобил, водача на който следвало да ги превози до
република Сърбия. На 16.01.2023г. около 19.00 часа подсъдимия е бил установен в
автомобила, в който е пътувал и задържан, от служители на ГПУ Елхово, между които и
свидетелят А.Г.Г. - старши полицай в ГПУ Елхово.
След извършена проверка на възпрепятстващото съоръжение в зоната за отговорност
на ГПУ - Елхово е било установено нарушение в района на гранична пирамида № 254,
находяща се в землището на с. Вълча Поляна, общ. Елхово, обл. Ямбол.
При влизането си в страната ни подсъдимия Х.А. /Х.А./ не е притежавал изискуем се
от закона документ даващ му право на влизане в република България.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият Х.А. /Х.А./ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля А.Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината,
поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност
съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от
лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на
подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Х.А. /Х.А./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.01.2023 г. в района на
гранична пирамида №254, находяща се в землището на с.Вълча Поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Х.А. /Х.А./ е осъществил фактически действия по
2

преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието и разрешението на граничните власти, тъй като няма
необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета
държава преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, свидетелстват за намерението му да се укрива от органите на властта в
Република България, което изключва намерението да търси убежище, респ. закрила.
Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към момента на извършване на
деянието последващото търсене на закрила от подсъдимия е без значение за прилагане на
нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Х.А. /Х.А./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като
многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне на
3

наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и
при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка
на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	17
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20232310200070
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Присъда по дело №70/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите