№ 833
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201544 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. ЕГН ********** чрез адв. С.П. против Наказателно
постановление№ 20-0769-004629/15.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателката – Д.Д., редовно призована не се явява в съдебно заседание,
представлява се от процесуален представител адв. П., която поддържа жалбата, излага
подробни съображения по същество и моли издаденото НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирано до съда становище излага аргументи за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна приема,
следното:
На 18.10.2020 г. около 03:20 ч. свидетелите Т. Б. и Р. К., по време на изпълнение на
служебните си задължения, били в служебен автомобил на „СПС“ и забелязали автомобил с
рег. № ***, да преминава през остров на кръговото движение на ул. „Струга“, гр. Бургас,
след което продължил да се движи наляво и дясно по пътното платно. Свидетелите, със
служебния автомобил, последвали автомобила, тъй като решили да проверят дали шофьорът
е добре, подали звуков и светлинен сигнал, но автомобилът не спирал.
По това време на установъчен пункт на ул. „Струга“, гр. Бургас били св. У. и В. К.,
които забелязали своите колеги от "СПС", че със светлинен и звуков сигнал следват лек
1
автомобил, който не спира. Св. К. подал стоп-палка на автомобила и тогава той спрял.
В момента, в който автомобилът спрял, св. Б. слезнал от служебното МПС и тръгнал,
но автомобилът на жалбоподателката започнал да се движи назад и се наложило да се
затича, за да отвори вратата и да дръпне ръчната спирачка. В този момент жалбоподателката
не слезнала от автомобила.
Свидетелите установили, че жалбоподателката е във видимо неадекватно състояние, в
колата имало и празни бутилки от алкохол, поради което поискали съдействие от патрул от
Сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични
вещества.
След десетина минути на място пристигнал св. М.Н., който установил Д. и й обяснил,
че трябва да бъде тествана за алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателката обаче
отказала да и бъде извършена проба с техническо средство – Dreger Drug Test 5000 с фаб. №
ARLB-0021 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози като
точните й думи били „За това пък, абсурд“.
За горното св. М.Н. съставил АУАН № 20-0769-004629/18.10.2020 г. Жалбоподателката
не искала да слуша никого, отказала да подпише каквото и да било, включително и АУАН,
за което същият бил връчен при отказ в присъствието на св. У..
Св. Н. издал талон за изследване № 091327, който жалбоподателката също отказала да
получи в присъствието на св. В. К.. Последният удостоверил с подписа си отказа на Д. да
получи талон за изследване като предявен в съдебно заседание, свидетелят разпозна подписа
си.
Издаден бил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози № А0014324, в който е посочено движение при шофиране „зиг-
заг“ при добро състояние на пътното платно, настроение „възбудено“, слизане от МПС
„нормално“, походка „сигурна“, „ясен“ изговор, признак „безпокойство“, очи „зачервени“,
мирис на алкохол „да“ .
Д. не се явила в указания в талона изследване срок в СЦ на УМБАЛ Бургас за вземане
на биологична проба.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал процесното
наказателно постановление на 15.12.2020 г., което е връчено на Д. на 22.02.2021 г. В
преклузивния 7-дневния срок, чрез адвокат пълномощник, а именно на 27.02.2021 г., е
подадена настоящата жалба, поради което същата е в срок.
За случая бил съставен отделен АУАН и издадено отделно НП и за това, че Д. отказала
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнила
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мединско изследване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.Б., Р.К. , В.К., М.У. и М.Н.,
както и с от приложените писмени доказателства. Съдебният състав намира, че
доказателствата установяват по безпротиворечив начин горната фактическа обстановка като
предвид изминалия период от време се констатираха несъществени разминавания в
показанията на св. У., която сочи, че Д. е взела талон за медицинско изследване. В същото
време свидетелката сочи, че Д. е отказала да разпише каквото и да било. Талон действително
е бил връчен на Д., но при отказ, тъй като е била запозната с правата си, но е отказала да
получи каквото и да било. Еднопосочни са показанията на всички разпитани свидетели, че
Д. не е оказала съдействие и е отказала да подпише каквито и да било документи. Св. К.
разпозна подписа си в талон за изследване именно по признак, който го отличава от другите
подписи „това най-долу трябва да е моя подпис, защото той е малко завъртян“. Свидетелят
уточнява талон е издаден, защото „тя отказа, тя отказваше всичко. Щом сме се подписали,
значи сме били там“. Не само са били там всички свидетели, но и всички свидетели са
2
възприели поведението на Д. и отказът й да окаже съдействие и да бъде тествана за употреба
на наркотични вещества чрез техническо средство – Dreger Drug Test 5000 с фаб. № ARLB-
0021. Според този състав липсва противоречие на показанията на свидетелите с
представения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и
техни аналози – действително е посочено, че говорът е ясен, походката сигурна, а слизането
нормално, но се пропускат и останалите отразени в протокола обстоятелства, че движението
на автомобила е „на зиг-заг“ при добро състояние на пътното платно, настроението е
„възбудено“, налице е „безпокойство“, очи „зачервени“, мирис на алкохол „да“, които
обстоятелства са в пълно съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - началник група към ОДМВР Бургас, Сектор ПП Бургас,
оправомощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор при
Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Видно от писмо с вх. №11918/20.07.2021 г. свидетелите Р. К. и Т. Б. са държавни
служители по смисъла на чл. 142, ал.1 от ЗМВР и имат правомощията по чл. 70 от същия
закон. Св. У. и св. В. М. като служители на 02 РУ на ОД МВР са били на пост на ул.
„Струга“ при изпълнение на служебните се задължения. Съгласно чл. 70 ЗМВР
полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице
за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността
на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран
от полицейските органи; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при
условия и по ред, предвидени в закон.
В случая полицейските служители Р. К. и Т. Б. са забелязали неправилно преминаване
на автомобил, а след това криволичене по пътя и правилно са подали светлинен и звуков
сигнал за спиране, но автомобилът е продължил движението си. Едва след подаване на стоп-
палка от св. В. К., който е бил със св. У. на установъчен пункт, автомобилът е спрял. В
настоящото дело не е спорно, че жалбоподателката е имала качеството на „водач“ на
процесното МПС съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 25 от ЗДвП „Водач“
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“
От събраните гласни доказателства на К. и Б., които кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, безспорно се установява, че при управлението на процесния автомобил
жалбоподателката е преминала през остров на кръгово движение, след което продължила
криволичейки по пътното платно, като е спряла едва след неколкократно подаден звуков и
светлинен сигнал и подадена стоп-палка, което поведение най-малко съставлява нарушение
на обществения ред и са налице основания и нужда за упражняването на полицейски
правомощия свързани с извършването на проверка.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална
страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 2000
3
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. НП
от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид посоченото състав на
Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза не е спорно, че
жалбоподателката е имала качеството на водач на процесното МПС. Административното
нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване.
Този състав не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателката, че тъй като в случая Д. е отказала да бъде изпробвана както за алкохол,
така и за наркотични вещества и техни аналози, се касае за едно нарушение на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно са й съставени два АУАН и са
издадени две НП.
От една страна, дали е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол, е извън
предмета на настоящото производство. От друга страна, на настоящия състав е служебно
известно, че към момента в това отношение съществува противоречива съдебна практика,
поради което пред ВАС на РБ е образувано Тълкувателно дело №1/2021 г. по следния
въпрос: „Отказите по чл.174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие
на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно
нарушение, и ако са две нарушения, приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН?“. Съдията-
докладчик споделя становището, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда две
отделни нарушения, за които се следват две отделни наказания (в този смисъл Решение №
706/19.06.2020 г. постановено по к.а.н.д. № 471/2020 г. на АС – Бургас, Решение №
88/08.04.2020 г. постановено по к.а.н.д. № 28/2020 г. на АС – Стара Загора, Решение №
1329/18.06.2019 г. постановено по к.а.н.д. № 1018/2019 г. на АС – Пловдив, и др.).
Този състав приема, че се касае за две отделни нарушения, защото се нарушават две
хипотези на правна норма - предвиждаща въздържане от определено поведение – 1. отказ на
нарушителя да бъде проверен за употреба на алкохол, изразяващ се в отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
или в неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и 2. отказ за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС,
изразяващ се в отказ на водача да му бъде извършен тест или в неизпълнение на
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
Проверка за установяване употреба на наркотични вещества се извършва по
4
посочените методи - чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП регламентира състава на административно нарушение, което съдържа в себе си две
форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест, а втората форма – с
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно
заведение). Независимо чрез коя от формите на изпълнително деяние - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
(осъществени едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н.
д. № 870 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от
04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас).
В допълнение, начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите
на МПС е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. като е предвидено, че се установява с
тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е. законодателят
предвижда методи, начини, предоставя възможност на лицето да избере как да се тества –
чрез техническо средство или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателката е отказала да бъде
тествана с техническо средство и й е издаден талон за медицинско изследване, което тя също
не е изпълнила.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, че е налице съществено противоречие в
писмените доказателства и разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели –
напротив, всички те са еднопосочни и взаимно допълващи се относно фактите как
жалбоподателката е управлявала процесния автомобил, били ли са й разяснени правата и
същността на процедурата, съставен ли е АУАН, връчен ли е той, отказа й да го получи,
съставен ли е талон за медицинско изследване, връчен ли е той и отказа да го получи, т.е.
фактите субсумирани под хипотезата на нормата на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Несъответствията в свидетелските показания, които вече са обсъдени, са несъществени и
съдът отдава на изминалия продължителен период от време от събитието до разпита на
свидетелите, както и на характера и обема на работа на полицейските служители.
Настоящият състав приема, че обстоятелството, че се е наложило Д. да изчака няколко
минути пристигането на екип на сектор „ПП”, за да бъде тествана на място както за
употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества и техни аналози, не
представлява съществено процесуално нарушение и не е довело до ограничаване на правото
й на защита в административнонаказателния процес, поради което намира възражението в
този смисъл за неоснователно. От разпитаните свидетели се установява, че екип на Сектор
Пътна полиция е пристигнал в рамките на няколко минути.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Б., Р. К. , В. К., М. У. и М. Н.,
както и с оглед приложените писмени доказателства, които кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, безспорно се установява, че жалбоподателката категорично е отказала,
да бъде тествана за наркотични вещества и техни аналози, както и да подпише каквото и да
било.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
5
случая за настоящия състав тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства и правилно АНО е ангажирал отговорността на
Д..
Този състав не споделя становището, застъпено в жалбата, че е налице несъответствие
в НП и АУАН относно описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и описанието на самото нарушение. Настоящият състав счита, че АНО правилно е
възпроизвел обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са отразени в
АУАН.
След това, при описанието на нарушението, правилно е отчел, че жалбоподателката не
е изпълнила и предписанието за медицинско изследване, не се е явила в лечебното заведение
за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство правилно е съобразено от АНО, а не
от актосъставителя, тъй като последният е удостоверил отказа да се извърши тест с
техническо средство и е предоставил възможност на Д. чрез издаване на талон за изследване
да избере другия метод за изследване като тя е отказала и него, като не се е явила в СЦ на
УМБАЛ Бургас.
Безспорно е за настоящия състав, че деянието е извършено виновно – служителите са
разяснили на водача всички права и възможности, които има във връзка с извършването на
тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози и за изпълнението на
предписанието за медицинско изследване, както и последиците от евентуалния отказ.
Въпреки горното обаче, жалбоподателката категорично, за което всички разпитани
свидетели са единодушни, е отказала да изпълни всички вменявани й от закона задължения.
На следващо място, законодателят не отчита причините, поради които водачът е
отказал да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване, поради което отчитайки значимостта на
обществените отношения, които нарушената норма защитава и другите обстоятелства, при
които е извършено нарушението, настоящият състав не може да приеме, че се касае за
хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
По отношение на размера на наложеното на жалбоподателката наказание, същият е във
фиксиран от закона размер и правилно е приложен от АНО.
По тези съображения този състав намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед на крайния правен извод на съда, искането за присъждане на разноски на
жалбоподателката е неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-004629/15.12.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Д. Д. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7