Определение по дело №222/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4668
Дата: 6 ноември 2014 г.
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20131200200222
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

3.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.04

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева

дело

номер

20104100600555

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК

С Присъда от 07.2010 г. по НОХД № /2010 г. на ПРС подсъдимият В. Н. П.- гр. С. е признат за виновен в това, че: на 08.2009 год. в землището на гр. П. извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с лице навършило 14 годишна възраст – гражданката на В. М. Е. чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал.1, пр. 1-во НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворен тип затворническо общежитие. Подсъдимият П. е признат за виновен и за това, че: по същото време и на същото място се съвкупил с лице от женски пол – гражданката на В. М.Е., като го принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила 18 годишна възраст, поради което и на основание чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворен тип затворническо общежитие.

На основание чл. 23 НК Районен съд е групирал наложените му наказание и е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно: четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворен тип затворническо общежитие.

На основание чл. 25 НК първостепенния съд е групирал наказанията по настоящата присъда и това по НОХД № /2009 год. на РС Ц. – четири месеца лишаване от свобода и е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворен тип затворническо общежитие.

На основание чл. 68 НК районен съд привежда в изпълнение наказанието по НОХД № /2009 год. на РС Г. Т. – шест месеца лишаване от свобода, което да се търпи в затворен тип затворническо общежитие.

В присъдата е посочено за начало на наказанието по условната присъда да се счита 25.02.2010 год. със зачетен арест от 17.03.2009 год. до 03.04.2009 год. – 16 дни. Зачетено е и задържането под стража по делото от 17.08.2009 год. до 25.02.2010 год.

Веществените доказателства по делото са върнати на собствениците им.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2076.64 лв. по сметката на РС – П..

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. Н. П., чрез процесуалният си представител адв. Д. С. П. от ВТАК. Направени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същата, доколкото съдът не е съобразил доказателствата по делото и вината на подсъдимия като цяло. Твърди се, че районният съд е пренебрегнл устни и писмени доказателства, взети са предвид само доказателствата на обвинението. Постъпила е допълнителна жалба по делото от жалбоподателя чрез адв. П.. В същата процесуалния представител посочва, че е запознат с мотивите на районен съд, като ще се развият подробни съображения в съдебно заседание пред въззивен съд.

В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата.

Подсъдимият се представлява от адв. П. и адв. П.. Защитата твърди, че присъдата е неоснователна предвид липсата на мотиви. Разпитаните свидетели твърдят, че не е било налице принуда. Неправилно първоинстанционният съд е констатирал смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Не е посочено за кое от двете деяния се приемат смекчаващите и отегчаващите обстоятелствата. Не е взета предвид експертизата, в която е посочено, че няма осъществен полов контакт между подсъдимият и пострадалата Е. Няма биологичен материал от подсъдимия, но съдът приема, че е налице изнасилване. Алтернативно се моли да се отмени присъдата и да се върне за ново разглеждане предвид липсата на мотиви, не става ясно по отношение на кое деяние съдът какво е приел. Неправилно е постановено присъдата да се изтърпи при строг режим в затворен тип затворническо общежитие, като защитата отправя искане наказанието да се изтърпи в откри‗ тип затворническо общежитие. Излагат се съображения, че първостепенният съд погрешно е прихванал предварителното задържане с приведената условна присъда.Съдът следва да вземе предвид предварителното задържане при определяне на наказанието по настоящото дело, а не да го присъединява към приведената в изпълнение условна присъда. Защитата посочва, че това са съществени процесуални нарушения, които водят до извода, че присъдата следва да се отмени и делото да се гледа повторно. Зашитата посочва, че съставите на двете престъпления са в условията на поглъщане и не може едноременно да се извършат блудство и изнасилване. Посочено е, че липсва произнасяне за това кои са изпълнителните действия, които характеризират престъплението блудство и кои са изпълнителните действия които характеризират престъплението изнасилване. Мотивите имат характер на преразказ на свидетелките показания. Изложена е и трета алтернатива да се намали наказанието, предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

Прокуратурата заема допълнително становище, като посочва че липсата на протест по отношение режима на изтърпяване на наказанието, не води до невъзможност въззивна инстанция да определи правилния такъв.

В право на последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

При така събраните доказателствени източници по делото и след техния анализ Павликенски районен съд е достигнал до логически верни изводи относно фактите и правото, които въззивната съдебна инстанция възприе почти изцяло. Съдът е подложил на внимателна преценка показанията на свидетелите по делото, както и обясненията на подсъдимия П., съпоставил ги по между им, както и с останалия доказателствен материал.

Подсъдимият В. Н. П. е роден на 05.1976г. в гр. С. Живее в гр.П.. Същият е със завършено основно образование, безработен, не женен, осъждан.

Пострадалата М. Е. е гражданка на В. - от гр.Л., обл. К.- шестнадесет годишна. Същата, заедно с приятелката си Е. С. /също 16 годишна/ пристигнали в Република България в с. Г. Л., община П. В селото бащата на Е. и втората му жена- Н. С. са закупили къща. В къщата отседнали М., Е., бащата на Е., втората му жена- Н. С. и сина на последната- Д.

На 08.2009г. в 21 часа двете момичета и Д. отишли до бара на селото, седнали на стълбите на кметството, в сградата на която се намирал бара заедно със своите приятели връстници и пили бира. Момичетата видели, че в центъра на селото е спряла една кола БМВ светло сив металик с десен волан. Около 23.00 часа до багажника на колата била застанала висока жена с изрусена коса /св.М. Д./, а върху капака на багажника имало напитки: уиски, мента, Редбул, чаши. Св.Д. извикала англичанките, представила им се и им заговорила на английски език. Поканила ги да пият от чаша, в която била смесила уиски с Редбул. Двете момичета отпили по глътка след което започнали да говорят за ходене на дискотека. М. поканила англичанките да отидат на дискотека в гр.П.. Момичетата се съгласили. М. седнала зад волана на сивото БМВ, свидетелката Ю. З. седнала отпред до М., а отзад седнали двете англичанки. В друга кола- черно БМВ, управлявано от св.Д. И. се качила останалата част от компанията. Стигнали до една дискотека- в с.С. Там англичанките пили по една малка бутилка „Пепси кола”. Св. К. Ж./ приятел на М./ донесъл голяма бутилка водка „Флирт”, М. наляла от водката в чаши и накарала англичанките да пият. Танцували на дансинга, веселили се. След около половин час тръгнали за друга дискотека. Тръгнали с автомобила, управляван от М., до нея седяла Ю., а отзад двете момичета. М. заредила на бензиностанция гориво за 20лв. Пътували, когато телефонът на М. звъннал и тя казала, че неин приятел имал проблем- повредила му се колата. Върнали се обратно и М. спряла обратно в град П. до пожарната. Там имало спряна лека кола – черно БМВ. Шофьорът на колата отворил багажника да извади резервната гума и да смени спуканата гума на колата. Е. помогнала, дотъркаляла резервната гума до спуканата гума, помагала да развие болта на спуканата гума. Сменили гумата и потеглили към друга дискотека в гр.Л. Имало танцуващи хора. Седнали до маса близо до диджея, на която вече седели подсъдимия и св.К. Ж. М. казала, че това са нейни приятели. М. и англичанките седнали с тях на една маса. Момичетата отначало пили минерална вода, танцували. Е. си поръчала бира. Моли продължила да пие вода. Двете англичанки помолили М. да си тръгват, че станало късно и бащата на Е. ще се тревожи. М. обещала, но не изпълнила. Още на два пъти се наложило двете момичета да я молят да си тръгват, а тя все отговаряла „След 10 минути”.В дискотеката двете англичанки снимали цялата компания, но само М. не искала да бъде снимана. Е. видяла М. в стаята на диджея на дискотеката да употребява наркотик: на бял прах. Отново Е. помолила М. да тръгват да ги закара до село Г.Л. и тя казала „След 10 минути”. Когато станали М. открила, че фотоапарата липсва от масата. Разстроила се, тъй като бил подарък от баща й. Излезли от бара. М. отишла до колата да провери за апарата и го намерила там. Отново М. намерила портмонето в колата. От него липсвали 20 лева. Най-накрая потеглили с БМВ-то, управлявано от М. До нея отпред седнала отново Ю., отзад К., Е. и М. Върнали се по същия път, откъдето дошли за дискотеката, но изведнъж се отклонили по път с дупки, неравен, тесен, с трева от двете страни в непозната околност. Било тъмно, фаровете на автомобила осветявали пътя. Било около 03.00 часа. Пристигнали в района на селскостопанското летище, намиращо се в северна посока от град П.. Там вече бил спрял черния ван, обърнат в противоположна посока на БМВ-то.Черното БМВ пристигнало по-късно. М. казала, че й е свършило горивото. Всички слизат от колата. М. праща двете англичанки в голямата черна кола, която щяла да ги откара в село Г. Л. В колата двете момичета виждат подсъдимия и св.К. Ж., които заключили вратите на колата. Двете момичета успели да избягат и побягват от уплаха. М. ги застига с колата си и те се качват при нея. В колата се качва и подсъдимия. След това колата спира, всички слизат, но подсъдимия дръпва М., хваща я за ръцете и я набутва на задната седалка на колата. Започва да й крещи нещо заплашително и да и вдига юмруци срещу лицето й. П. разкопчава панталоните си, хваща М. отзад за косата, натиска й силно главата към половия си орган, като успял да я накара да засмуче пениса му. Започнал да движи половия си орган в устата на момичето. Подсъдимият се опитва да съблече пострадалата, тя дърпала дрехите обратно към тялото си. Подсъдимия П. успява да съблече М., като с едната ръка държи ръцете й, а с другата я събличал. Положил голото й тяло по дължина на задната седалка, преместил се върху пострадалата, опитвал се да пъхне езика си в устата на момичето, смукал устните и зърната на гърдите й. После използва сила, като й стискал ръцете, продължава да я заплашва с юмруци, крещи й на висок глас, ляга отгоре й, разтваря краката й и пъха пениса си във влагалището й и започнал да движи половия си член. След това я сложил да седне на пениса му и започнал да го движи. М. изпитвала силна болка и уплаха. През това време Е. на няколко пъти се опитвала да помогне на приятелката си- ходила до колата, опитвала се да отвори вратата, но била спирана грубо от св.К.Ж. отначало като я дърпал за косата и блъскал назад с ръце, а после я подгонил с бейзболна дървена бухалка. От стъклото на задната седалка на колата, което избърсала с длан, М. виждала приятелката си и мъжа с бухалката и плачела.От своя страна св.К. Ж. правил опити за близост с Е., която успяла да се отскубне. В един момент Е. С. успява да отвори вратата на сивото БМВ и да вземе дрехите на М. След като подсъдимия удовлетворил половото си желание, М. излиза от колата гола и плачела. Двете момичета опитали отново да избягат, но св. М. ги настига, връща ги в сивото БМВ, като в колата се качват шофьора К.Ж., отпред Ю. и на задната седалка М., М., подсъдимия и Е. в скута на М. По пътя подсъдимия пиел уиски. Спрели на бензиностанция да заредят гориво момичетата- англичанки поискали да отидат до тоалетна. М. и К. не им позволили.След това спрели на табелата на с.Г.Л. и оставили М. и Е. настрани от пътя. Двете побързали да се приберат плачейки и боси. По пътя ги настигнало черното БМВ- св. К. Ж. видял, че вървят боси, а св. И. Д. забелязала, че били много уплашени. Момичетата били забелязани от майката на К. И., която ги видяла, че се прибират боси и плачели. Прибрали се в 07.00часа и разказали на св.Н. С. за изнасилването на М. Тя повикала св.С.П., кмета на селото и преводачката св. М. Д. и отишли в полицията.

Тази фак‗ическа обстановка първоинстанционният съд е приел след като е анализирал подробно събраните по делото гласни и писмени доказателства и е съобразил заключенията на изготвените експертизи

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р П.Д., е видно, че от извършения преглед на М. Е. не са установени видими телесни повреди по главата, лицето, тялото и крайниците. Вещото лице е приело, че състоянието на девствената й ципа е от естеството да допусне извършването на нормален полов вагинален акт без да останат травматични увреди по половите органи.

При съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, изготвена от вещо лице д-р П. Х. от БНТЛ при ОДМВР гр. В.Т., са изследвани- предадени с протокол за доброволно предаване от М. Е. - смив от влагалищно съдържание на пострадалата, бикини, сутиен,туника и обувки. Дава се заключение, че по бикини, сутиен,туника и обувки не се доказа наличие на сперма.По панталон-дънки в областта на горната вътрешна страна- дъно по предварителния тест за сперма-кисела фосфатаза се установява положителен резултат за наличие на сперма и отрицателен при другите проби, което води до извода за вероятно наличие на сперма.В пробата от влагалището има наличие на сперма на предварителния тест за кисела фостафаза, по морфологическия метод и чрез изследване с изкуствен светлинен източник. По микроскопския метод се визуализира ясно видим запазен сперматозоид с човешки морфологични характеристики. Изследвани са намерени на задната седалка косми- същите са от човешки произход, повечето от които произхождат от областта на скалпа, а някои са с характеристики на косми от тялото и могат да произхождат от полова област.

Извършена е ДНК експертиза за изследване на биологичен материал – влагалищно съдържимо, дъно на дънки- се определя един и същ ДНК профил. Не се визуализират допълнителни алели – не се установява материал от друго лице.

Извършен е оглед на лек автомобил БМВ светлозелен/ почти сив/ металик с английска регистрация с рег № на З. Д., като в багажника му е открита бухалка дървена тип бейзболна,боядисана в червено, бяло и синьо със светложълт надпис. На сивата тапицерия са открити св.кафяви и тъмно кафяви влакна, наподобяващи косми от половите органи на човек, не се наблюдават петна от сперма или други телесни течности, не се установяват видими петна от течност. Изготвени са 4бр. фотоснимки.

На предварителното производство е съставен протокол за освидетелстване на живо лице- Е.С. в присъствието на 2 поемни лица от женски пол от дежурен лекар във филиал „Спешна помощ”гр.П.- д-р Р. и същият установява, че в дясна мишница се вижда кръвонасядане с размери 1Х1 см., лява предмишница се намери подкожно кръвонасядане 3Х3см., лява очна орбита странично кръвонасядане, на лява пета-няколко охлузвания. Е. е заявила, че на 08.2009г. е нападната от познати й лица, които са я дърпали и нанесли удар с глава в лицето.

На предварителното производство на 08.2009г. е извършено разпознаване и М. Е. е разпознала подсъдимия- снимка № по очите, брадичката и врата, като е заявила, че това лице я е изнасилило на 08.2009г. На същия ден е извършено още едно разпознаване и М. е разпознала св.К.Ж.- снимка № по формата на очите, носа, гъстите вежди, лицето му като цяло и заявила,че това е мъжа с бейзболната бухалка, който заплашвал Е. докато тя самата е била изнасилвана в колата.

На предварителното производство на 08.2009г. е извършено разпознаване и Е. С. е разпознала св.К. Ж.-снимка № по формата на очите, формата на лицето, гъстите вежди, лицето му като цяло и заявила,че това е мъжа, който я е заплашвал с бейзболна бухалка нея и М. и й попречил да помогне на М. На същия ден е извършено още едно разпознаване и Е. е разпознала подсъдимия-снимка № по кръглото му лице, очите, двойната брадичка и заявява,че това е лицето, което е изнасилило приятелката й М.

Основен доказателствен източник по делото се явяват показанията на пострадалата М.Е., които предвид пряката и заинтересованост от изхода на делото, подлежат на внимателна преценка и съпоставка с останалите доказателствени средства. След като ги е анализирал, първостепенният съд, основателно е приел, че те са логични, последователни и непротиворечиви, поради което ги е кредитирал изцяло. Доверието, с което съдебният състав е подходил при тяхната оценка, се основава на внимателната съпоставка на заявеното от свидетелката с показанията на приятелката и св. Е.С., която е бил очевидец на по-голяма част от описаните от нея събития. Показанията на свидетелката Е. преценени в съвкупност и с останалите гласни доказателства по делото, както и с заключението на СМЕ на веществени доказателства / при която се установява наличие на сперма/, освидетелстване на двете момичета, извършения оглед на автомобила и протокола за разпознаване, са дали основание на съдебният състав, въз основа на тях да изгради изводите си за фактите по делото - за авторството на деянието и съставомерните признаци от състава на престъпленията. Заявеното от пострадалата Е., следва да бъде прието без резерви, защото то намира убедителна подкрепа в депозираните пред съдия в хода на досъдебното производство показания от същата, както тези на приятелката й Е.С. Същите проследени хронологически във времето - от момента в който са тръгнали с комапанията на св. М., съпоставени логически с констатациите на СМЕ на веществени доказателства, носят информация относно значимите за предмета на доказване обстоятелства - употребената от подсъдимия П. сила и заплахи за сломяване на съпротивата на пострадалата, изразеното от нея недвусмислено нежелание да осъществи полов акт с подсъдимия, извършените против волята и действия на съвкупление и удовлетворяване на полово желание. Съдът основателно се е доверил на заявеното от пострадалата досежно употребеното насилие от страна на подсъдимия при опитите и да си излезе от колата, като той я хванал за ръцете и не й разрешавал да излезе.

Последващите събития отново са били установени, след кредитиране на показанията на свидетелката относно механизма на извършване на деянията - употребените заплахи и физическа сила, насилственото осъществяване на половия акт и блудствени действия от подсъдимия, молбите й да я пусне, появата на св. Е.С. В тези части показанията на св. Е. се подкрепят косвено от показанията на св. С., която след като успяла да отвори вратата на сивото БМВ видяла, че подсъдимият държи за лактите М., тя била гола, плачела и изглеждала безпомощна. Отново в свидетелските си показания Е. обяснява, че е направила опит да помогне на приятелката си, като за това е била спирана от св. К. Ж. и от св. М. Показанията на последната кореспондират с данните от протокола за освидетелстване /кръвонасяданията по лицето и другите части на тялото й съответстват на начина по който разказва да ги е получила/.Безспорно се доказа,че К. я е дърпал, блъскал и я ударил с глава по окото под лявата вежда, вкарал я насила в черното БМВ, започвал да я опипва, поставил ръката й на члена си, но тя се дръпнала.Показанията на св. Е., в тази насока се подкрепят от показанията на свидетелите И.Д. и Д. И. Последните макар и приятели на подсъдимия и К.Ж. твърдят, че Е. е била тормозена физически от св. Ж. Самата пострадала е успяла да види как Ж. е заплашвал с бухалка Е.

Показанията на свидетелката относно извършения полов акт намират опора в заключението на СМЕ на веществени доказателства. Показанията и за това, че подсъдимият е осъществил насилствено полов акт с нея не се разколебават от заключението на СМЕ експертизата изготвена от д-р П. Д., тъй като състоянието на девствената ципа на пострадалата позволявал осъществяването на полов акт без да се образуват травматични увреждания по половия и орган.

Събитията след като момичетата са оставени в с. Г.Л. отново са били установени въз основа показанията на: св. К. И., който твърди, че майка му е видяла момичетата около 07:30-08:00 да вървят боси и да плачат; показанията на Н.С.- която твърди, че момичетата били ужасени, а М. плачела. Впоследствие са предприето действия за сезиране на полицейските органи според показанията на свидетелите М.Й. и С.П. В тези части съобщената от св. М.Е. информация е била подкрепена от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите И., С., Й., П., поради което напълно закономерно съдът ги е кредитирал безрезервно.

От всичко до тук въззивният съдебен състав констатира, че фактологията по делото е била закономерно изведена от показанията на основния свидетел - пострадалата М.Е. ВТОС не намери нищо смущаващо в това обстоятелство, напротив счете, че в конкретния случай показанията на тази свидетелка са достоверен доказателствен източник, защото от една страна са искрени, детайлни и последователни по време и на двете фази на процеса и от друга страна, защото убедително са подкрепени от показанията на Е.С. и от заключението на СМЕ на веществени доказателства, извършения на 08.2009г. оглед на лек автомобил БМВ светлозелен/ почти сив/ металик с английска регистрация с рег №, в който са открити светло кафяви и тъмно кафяви влакна, наподобяващи косми от половите органи на човек и протокола за разпознаване на лица.

Показанията на останалите свидетели също така са били обсъдени от районния съд и въз основа на тях съдът е проверил обективността и достоверността на показанията на показанията на пострадалата М.Е. и тези на приятелката й Е.С.

Обясненията на подсъдимия следва да се възприемат като средство за упражняване на правото на защитата на същия. П. твърди, че не е осъществявал полов акт с пострадалата, в тези части обясненията на подсъдимия противоречат на останалите доказателства по делото – показанията на св. М.Е., СМЕ на веществени доказателства от която се установява наличие на сперма в пробата от влагалището на пострадалата , в областта на горната вътрешна страна- дъно на дънките на пострадалата по предварителния тест за сперма-кисела фосфатаза се установи положителен резултат за наличие на сперма, при извършения на 08.2009г. оглед на лек автомобил БМВ светлозелен/ почти сив/ металик с английска регистрация с рег № , в който са открити светло кафяви и тъмно кафяви влакна, наподобяващи косми от половите органи на човек. Позицията поддържана от подсъдимия е защитна и тенденциозна и следва да бъде отхвърлена като неубедителна и недостоверна.

Съдът е изградил изводите си и въз основа на заключенията на изготвените експертизи. В този смисъл относно постъпилото по делото заключение по ДНК експертиза за изследване на биологичен материал – влагалищно съдържимо, според което не се визуализират допълнителни алели тоест не се установява материал от друго лице, настоящата инстанция счита следното. Заключението по ДНК експертизата следва да се цени наравно с всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Налице са показанията на всички свидетели, които твърдят, че в колата Моли е била заедно с подсъдимия П., налице са СМЕ на веществени доказателства, от която се установява наличие на сперма в пробата от влагалището на пострадалата , в областта на горната вътрешна страна- дъно на дънките на пострадалата по предварителния тест за сперма-кисела фосфатаза се установи положителен резултат за наличие на сперма, при извършения на 08.2009г. оглед на лек автомобил БМВ светлозелен /почти сив/ металик с английска регистрация с рег № , в който са открити светло кафяви и тъмно кафяви влакна, наподобяващи косми от половите органи на човек.

При така направения анализ на доказателствата ПРС е приел от правна страна, че с действията си подсъдимия П. е осъществил съставите на престъпления по чл. 152, ал. 2 т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК, по чл. 150, ал. 1 предложение първо НК като го е признал за виновен по тях

Настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.150 ал.1, пр.1 НК. На 08.2009г. в землището на гр.П. същият извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М. Е., като употребил за това сила и заплашване- крещи заплашително и вдига юмруци срещу лицето на подсъдимата.Същият поставил половия си член в уста й и я заставил да удовлетвори половото му желание. Пострадалата е на 16 години.

От субективна страна деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е могъл да ръководи постъпките, както и разбирал смисъла и съдържанието на действията си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и неговите последици, а именно че накърнява свободата на пострадалата да избира сексуалния си партньор, както и е целял настъпването на резултата.

Съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрÓна престъпния състав на чл. 152 ал. 2 т.1 вр. с чл. 152 ал. 1 т. 2 НК. На 15.08.2009г. в землището на град П. същият се е съвъкупил с М.Е., като я принудил със сила и заплашване. Половият акт е осъществен против волята на пострадалата. Същата е и непълнолетна.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията. Същият е съзнавал, че извършва полов акт с жена против волята й, както и че накърнява телесната й неприкосновеност. Подсъдимият е целял настъпването на резултата.

Неоснователно е твърдението на защитата, че в мотивите си първоинстанционния съд е разгледал едно деяние, като е постановил присъда и е определил наказание за две престъпления. Настоящата инстанция счита, че районния съд изчерпателно е разгледал всички действия, извършени от подсъдимия по отношение на пострадалата, като правилно е разделил същите, квалифицирани едни по чл. 152, ал. 2 т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК и други по 150, ал. 1 предложение първо НК.

ВТОС се съгласи изцяло с изводите на първостепенния съд, относно доказаността и на двете обвинения - на тяхното авторство и съставомерни признаци.

Не може да се сподели довода на защитата на подсъдимия П., че в случая се касае за едно престъпление, тъй като изнасилването поглъща блудствените действия. В настоящия случай са налице две самостоятелни деяния, всяко от които довършено и осъществяващо различен престъпен състав от НК. Така първоначално подсъдимият П. започва престъпни действия, които се свеждат до принуждаване на пострадалата осъществяване на блудствени действия, изразяващи се във вкаран мъжки полов орган в устата на пострадалата и след това започва половото удовлетворяване чрез извършването на съвкупление. Налице са две отделни деяния, всяко от които осъществява от обективна и субективна страна различни престъпни състави и за това правилно съдът приема, че се касае за две престъпления

Неоснователни са твърденията на защитата за лиспа на доказателства за наличие на принуда спрямо св. Е. Според показанията на М. и Е., подсъдимият е употребил сила и заплашване. Принудата по отношение на пострадалата се е изразила в използването на сила – здравото хващане за ръцете в областта на китките и използване тежестта на тялото си и отправените заплахи - соченето на юмрук пред лицето й.Подсъдимият е съзнавал, че пострадалата не желае осъществяването им, тъй като тя категорично е демонстрирала това свое нежелание както с поведението си, така и вербално. Въпреки това П. използвал заплаха и сила, за да постави половия си орган в устата й и впоследствие да я принуди да осъществи полов акт. Принудата е предшествала и съпровождала, както блудствените действия, така и осъществяването на полов акт с жертвата. Осъществяването й е започнало още когато са останали сами в колата и подсъдимата се е опитала да избяга. Тогава подсъдимия е възприел категорично нежеланието на пострадалата да остане с него в колата, както и неговата решимост да я принуди да не излиза.

По отношение на вида и размера на наказанията, които ПРС е наложил на подсъдимия П. за престъпленията, по които е бил признат за виновен - ВТОС намери следното:

Съдът е отчел степента на обществена опасност на дееца, наличието на както на смекчаващи така и на отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразно санкционните параметри за всяко едно от деянията по чл. 152, ал. 2 т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК и по чл. 150, предложение първо НК и е определил справедливи наказания: за деянието по чл. 152 от НК четири години лишаване от свобода, за това по чл. 150 от НК една година. При това положение съдебният състав, след като е съобразил разпоредбата на чл. 23 от НК е определил на подсъдимия П. едно общо наказание, най-тежкото измежду тях - това в размер на четири години .ВТОС не намира основание да измени присъдата в тази и част, като да редуцира наказанието, каквото е искането на защитата, тъй като намира, че така определеното при условията на чл. 23 от НК наказание е справедливо и съответства на целите на чл. 36 от НК. Следва да се има предвид и спецификата на конкретното деяние- действия насочени към пол¯вата неприкосновеност на жертвата и нейната млада възраст, разкриват дееца като личност с по-висока степен на обществена опасност, спрямо когото държавата следва да въздейства със строгостта на закона.

Съгласно определения режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” е налице следното. Според Законът за изпълнение на наказанията „общ режим” следва да бъде приложен само за лице, което е осъдено за пръв път до пет години лишаване от свобода. В случая видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия същия е осъждан многократно, предвид което при настоящото осъждането на В. П. на четири години не може да бъде приложен общ режим. Следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 61, т. 2 ЗИНЗ, който определя, закрит тип затворническо общежитие при постановен от съда „строг режим”. Ето защо съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 ВТОС следва да измени първоинстанционната присъда в частта относно наложения режим, като вместо определения общ наказанието следва да се изтърпи при „ строг режим” .

При постановяване на присъдата, районният съд е превел за изпълнение Присъда по НОХД №/2009г. на РС Г.Т. Съгласно свидетелството за съдимост на подсъдимия присъдата по НОХД № /2009г. на РС Г.Т. е приведена със споразумение по НОХД № /09г., предвид което е недопустимо повторното й привеждане в изпълнение. Присъдата на районния съд следва да се измени, вместо което да се постанови присъда по НОХД № /2009г. на РС Г.Т. да се търпи отделно от групираните наказания по НОХД №/09г. и НОХД № /09г.

Основателни са твърденията на защитата относно приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК. Неправилно първоинстанционния съд е прихванал предварителното задържане от 17.03.2009г. до 03.04.2009г. с условната присъда по НОХД №/2009г. на РС Г.Т. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционната присъда следва да се измени в тази част, като при изпълнение на настоящото наказание следва да се зачете предварителното задържане на подсъдимия към настоящата присъда.

При цялостна проверка на атакувания съдебен акт ВТОС не се натъкна на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи упражняване на правомощията му по чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователни остават твърденията на защитата за липса на мотиви. Районният съд изчерпателно е разгледал фактическата обстановка, посочил е въз основа на кои доказателствени материали е стигнал до тези изводи, защо приема или отхвърля наличните по делото доказателства и доказателствени средства, като обстойно е описал правните си съображения за взетото решение.

Воден от изложеното и на основание чл. 338 НПК, ВТОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 07.2010 г. на Павликенски районен съд, постановена по НОХД № /10г., в частта с която е определен ОБЩ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години от подсъдимия В. Н. П., вместо което ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, определя "строг режим" за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ОТМЕНЯ Присъда от 07.2010 г. на Павликенски районен съд, постановена по НОХД № /10г., в частта с която на основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № /2009 год. на РС Г. Т.- шест месеца лишаване от свобода, вместо което ПОСТАНОВЯВА Присъда по НОХД № /2009г, приведена със споразумение по НОХД№ /2009г. да се търпи отделно от групираните на основание чл. 25 НК наказания по НОХД № /2009г. и НОХД № /2010г.

На основание чл. 59 ал.1 НК ЗАЧИТА времето, през което лицето е било задържано под стража за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 07.2010г. на Павликенски районен съд, постановена по НОХД № /10г. в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

E7064051E2CAFD52C22577EE002B32A4