№ 190
гр. ****, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110100570 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на С. Х. К., обективирано в Заповед № 3563/27.10.2023г. на
представител на работодателя Техническия унивесритет- гр. ****, както и за осъждане на
***- гр. **** да заплати на С. Х. К. сумата от 8798.00 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.10.2023г. до 27.04.2024г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2024г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор, по силата на което заемал длъжността „главен
асистент“ в ***- гр. **** и което било прекратено с връчване на 30.10.2023г. на Заповед №
3563/27.10.2023г. за дисциплинарното му уволнение. Оспорва законосъобразността на
наказанието, поддържайки, че същото е наложено след изтичане на законоустановения в
нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението, като изяснява в
тази връзка, че обяснения за вменените му нарушения били изискани на 18.07.2023г., от
който момент до издаването на заповедта на 27.10.2023г. били изминали повече от два
месеца. Счита процесната уволнителна заповед за немотивирана в частта й по т. 4, доколкото
от последната не ставало ясно с кои конкретни свои действия кои конкретни етични правила
е нарушил. Оспорва да е допуснал вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като
изяснява, че по водената от него дисциплина „ЯБ и РЗ“ оценяването на студентите се
извършва чрез полагане от тях на изпит през редовната и/или поправителната сесия, а
текущото оценяване се осъществява по негово решение, като студентката Елена Митева
била изключена от последното поради преписване. Същевременно, ищецът не оспорва, че не
е присъствал на посочените в уволнителната заповед заседания на Катедрения съвет, но
поддържа, че синът му пострадал тежко при катастрофа на 01.11.2022г., поради което
последният имал нужда от грижи, а съпругата му починала на 15.12.2022г., като преди това
в продължение на около година и половина имала нужда от поС.ни грижи, каквито ищецът
полагал за нея. Подчертава освен това, че отсъствието му от заседанията на Катедрения
1
съвет не препятствало дейността на същия, тъй като на всяка от посочените в заповедта
дати бил формиран кворум. Признава нарушението по т. 3 от заповедта за уволнение, но
подчертава, че се случило еднократно да запали цигара в закрито помещение, което само по
себе си счита за недостатъчно тежко нарушение, което да обоснове наложеното наказание.
Независимо от изложеното счита, че описаните в заповедта нарушения не покриват
изискването за системност, обосноваващо налагане на най- тежкото дисциплинирано
наказание. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки на първо място, че
спазил сроковете за налагане на наказанието, вкл. двумесечния от откриване на
нарушението, тъй като същият бил спрял да тече съобразно правилото на чл. 194, ал. 3 КТ за
периодите от 26.06.2023г. до 31.08.2023г. и от 01.09.2023г. до 30.09.2023г., през които ищецът
ползвал платен годишен отпуск. Счита, че от заповедта за уволнение се установяват
релевантните за нарушенията обстоятелства- кой и кога ги е извършил. Поддържа, че
служителят извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като не съобразил
своето поведение с правилата на Етичния кодекс на ***- ****, на Правилника за вътрешния
трудов ред и на вътрешните правила на катедрата. Твърди в тази връзка, че постъпили
множество жалби от студенти срещу ищеца, съдържащи твърдения за отправени от него към
студентите обидни квалификации, неучтиво и непристойно поведение, за отправяне към тях
на съобщения с непристойно съдържание, вкл. в нощните часове, за тютюнопушене по
време на провеждане на изпити, като възпроизвежда обстоятелствено съдържанието на тези
жалби. Поради това и съобразявайки обществената позиция и значимост на упражняваната
от ищеца професия, както и липсата на проявено от последния самокритично отношение
към извършеното, счита, че наложеното наказание е съответно на извършените нарушения.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните
2
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение
№ 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д.
№ 475/2011 г. ІV г.о., Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение №
158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 297/03.10.2014 г. по
гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г.
на ВКС, ГК, IV ГО.
Между страните не са спорни, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени
следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което към датата на издаване на процесната заповед за
уволнение ищецът е заемал длъжността „главен асистент“ в ***- ****, че правоотношението
е прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на
30.10.2023г. Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че са установяване на тези
правнорелевантни обстоятелства по делото са приобщени и писмени доказателства-
сключен между страните трудов договор от 14.02.2018г. и допълнителни споразумения към
него, длъжностна характеристика за длъжността „главен асистент“, връчена на ищеца, както
и заповед № 3563/27.10.2023г. за дисциплинарно уволнение на С. К., връчена на последния
на 30.10.2023г. съгласно изричното отбелязване в този смисъл върху заповедта, от която дата
съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ процесното дисциплинарно наказание следва да се
счита наложено, респ. правоотношението- прекратено.
Съгласно неоспорените твърдения на ответника в отговора на исковата молба субектът
на работодателска власт узнал за вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина
на 11.07.2023г. от доклад на директора на Техническия колеж към ***- ****, където С. К.
полагал труд. Твърденията в този смисъл не са оспорени от служителя, а и се установяват от
представения с отговора на исковата молба, цитиран в него и неоспорен от ищеца доклад на
проф. Ивайло Ганев- директор на Техническия колеж- **** при ***- ****, поради което и
при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме, че това е датата на която
носителят на дисциплинарна власт, поставил своята резолюция върху доклада също на
11.07.2023г., е узнал за поведението на ищеца, за което впоследствие същият е наказан. От
тази дата до датата на налагане на наказанието с връчване на оспорената уволнителна
заповед- 30.10.2023г., при съобразяване на основание разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ на
периода, през който служителят е ползвал платен годишен отпуск след 11.07.2023г.- от
11.07.2023г. до 30.09.2023г., съобразно твърденията на ответника и представените за
доказването им и неоспорени от ищеца писмени доказателства- заявления от С. К. за
ползване на отпуск, разрешен му от директора на колежа, подписал и двете заявления, са
изтекли по- малко от два месеца, поради което неоснователен е доводът на ищеца в исковата
молба, че към момента на налагане на оспореното наказание преобразуващото право на
работодателя едностранно да прекрати трудовоправната връзка на процесното уволнително
основание е било преклудирано поради изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от
откриване на нарушението.
В заповедта за уволнение на ищеца след изброяването на документите, които е
съобразил при налагане на наказанието, субектът на дисциплинарна власт е посочил
нарушенията на трудовата дисциплина, за които санкционира служителя, в общо четири
точки. Съгласно първата на проведения на 15.06.2023г. изпит по дисциплината „ядрена
безопасност и радиационна защита“ в изпитния протокол срещу името на студентката Елена
Митева не била нанесена оценка, т. е. „не се явила“, което изцяло кореспондирало с
оплакванията на студентката Митев в жалбата й от 15.06.2023г. А съгласно четвъртия пункт
„от приложената от главен асистент К. снимка- разпечатка от кореспонденция със
3
студентката Елена Митева, както и тези, представени от студентката към жалбата, се
установява, че гл. ас. К. е нарушил етичните правила и норми на поведение, съгласно които
служителите изпълняват служебните си задължения безпристрастно, водени от принципите
за равнопоставеност и почтеност, длъжни са да извършват дейността си компетентно,
качествено и в срок, отговорно, добросъвестно и в съответствие с нормативните документи
и заповеди на ректора- чл. 4 и чл. 5 от Етичния кодекс за поведение на академичния и
непреподавателски състав на ***- ****“.
Настоящият съдебен състав намира, че така формулирани, цитираните нарушения на
трудовата дисциплина са твърде неясни, доколкото са лишени от каквато и да е конкретика.
Така, за съда остава неясно по какъв начин липсата на оценка в изпитния протокол от
15.06.2023г. срещу името на студентката Елена Митева при твърдение, че същата
действително не се е явила на изпит на посочената дата, съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, което да е извършено от ищеца. А в случай че се поддържа- така, както това е
сторено едва с отговора на исковата молба, неявяването на студентката на изпит на
посочената дата да е резултат от недобросъвестно или непристойно поведение на ищеца,
такова конкретно поведение по никакъв начин не е описано както в уволнителната заповед,
така и в поканата от 18.07.2023г. до С. К. да даде обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
поради което същото, дори и да се е осъществило в обективната действителност, не е
предмет на оспорената уволнителна заповед, а с това- на осъществявания в хода на
настоящото производство контрол за законосъобразност на същата.
Що се отнася до нарушението, сочено в уволнителната заповед като нарушение на
етичните правила на ***, в частност цитираните в заповедта и разписани в чл. 4 и чл. 5 от
Етичния кодекс на университета, следва да се изясни, че в заповедта не е описано каквото и
да е конкретно поведение на С. К., което да бъде преценявано като съответно или не на
посочените правила. Както бе изяснено, в акта за прекратяване на трудовото
правоотношение единствено е посочено, че въз основа на разпечатка от телефонна
кореспонденция между ищеца и студентката Елена Митева се установявало неспазването на
въпросните етични правила, без съдържанието, същността или поне насочеността или
тематиката на тази кореспонденция да са изложени в уволнителния акт, като същото важи и
за отправеното от работодателя до служителя искане за обяснения. Поради това обективно
невъзможно се явява извършването на преценка доколко във въпросната кореспонденция
ищецът е проявил непристойно, неприемливо или обидно отношение към студентката- така,
както това се твърди с отговора на исковата молба.
Следва да се изясни, че част от така установените от съда неясноти, съдържащи се в т.
1 и т. 4 от уволнителната заповед, са отстранени с отговора на исковата молба, в който
работодателят значително по- ясно описва конкретно поведение на ищеца, както и
цялостното му отношение към учебния процес и студените, вкл. при оценяването им. Това,
обаче, по никакъв начин не е годно да санира недостатъците на уволнителната заповед в
обсъжданите части, доколкото се касае за неспазване на императивно изискване за формална
законосъобразност на заповедта за уволнение. Съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и
трайно установената практика на касационната инстанция по приложението й, вкл.
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
67/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о.,
решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 152 от
8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК, заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да
4
извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, за преценка на срока
по чл. 194 КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити
ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение
относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази
индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на
посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване
факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението.
В случая, по изложените вече съображения, касаещи съдържанието на уволнителната
заповед относно липсата на оценка в изпитния протокол от 15.06.2023г. за студентката Елена
Митева и неспазването на етични правила, въведени с чл. 4 и чл. 5 от Етичния кодекс на
университета, за настоящия съдебен състав съществува неяснота какво конкретно се твърди
да е извършил, респ. да не е извършил ищецът, респ. какво конкретно негово действие и/или
бездействие следва да бъде преценявано като несъответно на дължимото съобразно
установената от работодателя трудова дисциплина. Такава яснота възниква въз основа на
изложеното от работодателя в отговора на исковата молба, в който е описано, че служителят
е отправял към студените обидни квалификации, демонстрирал е пред тях неучтиво и
непристойно поведение, изпращал е съобщения с непристойно съдържание, вкл. в нощните
часове, като в отговора дори е възпроизведено съдържанието на част от тези съобщения.
Това поведение, обаче, не е описано в уволнителната заповед, поради което и не подлежи на
установяване в хода на настоящото производство, а това, от своя страна, прави
безпредметно обсъждането по същество на показанията на свидетелките Елена Митева и
Соня Иванова.
По изложените фактически и правни съображения съдът приема, че в коментираната
част процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на
изискването за мотивираност, въведено с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Това, обаче, не важи за
нарушенията на трудовата дисциплина, описани в т. 2 и т. 3 от процесната уволнителна
заповед- неучастие на ищеца в заседанията на Катедрения съвет, проведени съответно на
08.11.2022г., 07.02.2023г., 20.03.2023г., 04.04.2023г. и на 15.05.2023г., респ. тютюнопушене в
закрито помещение- канцеларията в базата на *** в гр. Козлодуй на 14.06.2023г. при
провеждане на изпит, като за пълнота и прецизност следва да се изясни, че времето на
извършване на последното нарушение и обстоятелството, че същото е допуснато при
провеждане на изпит от ищеца, са посочени от субекта на дисциплинарна власт в
адресираното до служителя искане за обяснения, към което уволнителната заповед препраща
и за което безспорно се установява да му е връчено.
Същевременно, в исковата молба, както и в депозираните писмени обяснения по чл.
193, ал. 1 КТ С. К. признава, че е допуснал коментираните нарушения на трудовата
дисциплина, като твърди, че неучастието му в заседанията на Катедрения съвет се дължи на
лични причини- здравословно съС.ие и смърт на негови близки, осъществяването в
обективната действителност на които обстоятелства не се оспорва от ответника, а и се
установява от приобщените по инициатива на ищеца гласни доказателства- показанията на
свидетеля Иво Иванов Станев, по отношение на чиято достоверност, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, за съда не възниква съмнение. Че служителят е пушил цигара при провеждан от
него на 14.06.2023г. изпит също не е оспорено от самия него, а и се установява от данните в
приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ищеца жалби срещу него,
подадени до директора на Техническия колеж към университета от студентите Петър
Цветков, Кристина Кръстева и Ангел Ангелов.
Настоящият съдебен състав намира, че така описаното поведение безспорно съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, доколкото противоречи на конкретно вменени на
5
ищеца задължения, в т. ч. с длъжностната му характеристика, респ. нарушава правилата за
вътрешния ред в университета, а и общоприетите норми за поведение, според които
тютюнопушенето на обществено място е забранено, а според съда е и крайно неприемливо и
е проява на неуважение, още повече в академична среда, в каквато по дефиниция ищецът
полага труд. Въпреки това сами по себе си посочените нарушения, за които процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание се явява мотивирана в изискуемата
съобразно закона и практиката по приложението му степен, преценявани поотделно, а и в
тяхната съвкупност не обосновават санкционирането на служителя с най- тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение. Това е така, тъй като, както бе изяснено, от
приобщените по делото данни се установява, че отсъствията на ищеца от конкретно
посочените в уволнителната заповед заседания на Катедрения съвет са в период, през който
същият е следвало да полага грижи за своето семейство- за съпругата си, починала в края на
2022г., както и за сина си, който катастрофирал през м. ноември 2022г., след което съгласно
показанията на свидетеля Иво Станев бил в тежко съС.ие, което наложило ищецът да се
грижи за него и домакинството в продължение на месеци. Ето защо, при съобразяване на
тези уважителни според съда причини за неявяване на служителя на посочените заседания
на Катедрения съвет, на обстоятелството, че не се установява, а не се и твърди това
обективно да е препятствало дейността на катедрата, както и учебния процес, а и доколкото
нарушението на правно дължимото да не се пуши на обществено място, в частност в
помещенията на университета, е еднократно, съдът намира, че в случая, в противоречие с
изискването на нормата на чл. 189, ал. 1 КТ, наложеното наказание е несъразмерно тежко с
оглед тежестта на конкретно описаните в уволнителната заповед и доказани в хода на
процеса нарушения на трудовата дисциплина, което обосновава извод за
незаконосъобразност на процесното уволнение, респ. за основателност на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от неоспореното заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно, добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, както и от представения с исковата молба трудов договор на ищеца със
Софийския университет „***“ от 30.11.2023г., че в рамките на шестмесечния период,
считано от пораждане на правното действие на уволнителната заповед с връчването й на
ищеца на 30.10.2023г., изтекъл на 30.04.2024г., служителят е започнал работа на 30.11.2023г.,
на която е получавал по- ниско възнаграждение от получаваното въз основа на
съществувалото с ответника трудово правоотношение. С оглед на това и при липсата на
други данни и доводи в тази насока претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се явява доказана по основание за периода от 30.10.2023г. до края на
исковия период- 27.04.2024г.- така, както същият е изрично заявен от ищеца с уточнението
на исковата молба от 12.02.2024г. Съгласно неоспорените и в тази им част доказателствени
(фактически) изводи на вещото лице- счетоводител в писменото му заключение, в частност
в справката- приложение № 2 към заключението, стойността на следващото се на служителя
за посочения период обезщетение за оставане без работа поради уволнението възлиза на
сумата от 6553.17 лева, която сума е изчислена при съобразяване на последното брутно
6
трудово възнаграждение на ищеца, следващо му се за месеца, предхождащ настъпването на
уволнителното основание.
По тези съображения искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ следва да бъде уважен за сумата от 6553.17 лева и за периода от 30.10.2023г. до
27.04.2024г., а за разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
Така, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 1744.85 лева, представляваща част, съответна на уважената част от
претенциите, от реално заплатения от него адвокатски хонорар за настоящото производство
в общ размер на 2000.00 лева, който размер, противно на поддържаното от името на
ответника, съдът не счита за прекомерен, доколкото същият е обоснован и справедлив по
смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като е съобразен с действителната фактическа и
правна сложност на делото, като освен това не надвишава минималния размер, определен
съобразно вида на предявените искове и нормите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разпоредби
съдът съобразява единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на
възнаграждението на адвоката. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че при
определяне на частта от възнаграждението, която следва да бъде възстановена в полза на
ищеца, съдът съобрази липсата на изрично изразена воля на страните по мандатното
правоотношение по въпроса каква част от общо уговорения хонорар от 2000.00 лева е
дължима за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. каква част- за иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което прие, че такъв се следва поравно за
всеки от исковете- в този смисъл Определение № 505 от 18.10.2016 г. по ч. т. д. № 1799/2016
г. на ВКС, II ТО, Определение № 276 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 1598/2018 г. на ВКС,
Определение № 352 от 24.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4193/2014 г. на ВКС, I ГО, Определение №
14 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4132/2020 г. на ВКС, I ГО, и др.
Съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 25.52 лева, представляваща
част от определеното от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 200.00 лева при съобразяване на конкретната фактическа и
правна сложност на делото.
По арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 677.31 лева, представляваща част от следващата се
държавна такса за разглеждане на исковете и от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ, която е съответна на уважената част от
претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на С. Х. К., ЕГН **********, обективирано в Заповед №
3563/27.10.2023г. на представител на работодателя ***- гр. ****.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ***-
гр. **** да заплати на С. Х. К., ЕГН **********, сумата 6553.17 лева, представляваща
7
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 30.10.2023г. до
27.04.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
1744.85 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата до пълния предявен размер от 8798.00 лева, както и за периода от
27.10.2023г. до 29.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Х. К., ЕГН **********, да заплати на
***- гр. **** сумата от 25.52 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***- гр. **** да заплати в полза на СРС
сумата от 677.31 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете и
заплатени от бюджета на съда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8