О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186 / 29.06.2020г. град.Варна
Варненският апелативен съд, наказателно
отделение
На двадесет и шести юни, година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 190 по описа на съда за
2020г., при произнасянето си взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е разпореждане
№1911/29.05.2020 година, постановено по ЧНД №922/2017 година по описа на
Окръжен съд-Варна. С този съдебен акт съдия-докладчик преценил като просрочена
частна жалба от Т.И.Д. срещу определение №850/28.07.2017 година, с което е
допуснато обезпечение на бъдещо наказание конфискация на имущество по
д.пр.№48/2015 година по описа на ОД на МВР-Варна.
Производството пред въззивната инстанция е образувано
по частна жалба от Т.Д., съдържаща оплакване за незаконосъобразност на
съдебното разпореждане. Основен аргумент за твърдението си жалбоподателят черпи
от указан му от държавен съдебен изпълнител двуседмичен срок за обжалване на
определението на съда, въз основа на което е издадена обезпечителната заповед,
който срок е спазен.
Въззивният състав много внимателно проучи материалите
по делото, като достигна до извод за основателност на частната жалба при
следните съображения:
На 24.04.2017 година в Окръжен съд-Варна постъпило
искане от прокурор от ОП-Варна по чл.72 от НПК, целящо обезпечаване на
наказание конфискация по отношение на Т.Д. – обвиняем за престъпление по
чл.203, ал.1 вр. чл.201, ал.,1, вр. чл.26, ал.1 от НК по д.пр.№48/2017 година
по описа на ОД на МВР-Варна.
С определение №850/28.07.2017 година по ЧНД №922/2017
година първоинстанционният съд допуснал обезпечение на наказанието
конфискация на имуществото на обв.Т.Д.
по д.пр.№48/2017 година с налагане на възбрана върху недвижима собственост,
запор върху банкови сметки и върху дружествени дялове. В съответствие с чл.396,
ал.1 от ГПК е указателната част на определението относно допустимото обжалване
– с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който
му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
За пръв път обв.Д. узнал за образувано срещу него изпълнително
дело №20173110402184 по описа на СИС при РС-Варна на 27.02.2020 година, когато му
било връчено съобщение от държавен съдебен изпълнител, уведомяващо го за самото
изпълнително производство и за факта, че със запорно писмо от 31.07.2017
година са наложени обезпечителни мерки
според обезпечителна заповед от 28.07.2017 година.
Като приложение жалбоподателят получил копие на
обезпечителната заповед и уведомление, че в двуседмичен срок от получаване на
въпросното съобщение може да обжалва с частна жалба определението на съда, въз
основа на което е издадена обезпечителната заповед.
Недоволен, на 11.03.2020 година Т.Д. подал частна
жалба против определение №850/28.07.2017 година по ЧНД №922/2017г., която била
счетена от съдията-докладчик по делото за просрочена с оглед чл.396, ал.1 от ГПК.
Становището на въззивния състав е, че разпореждане
№1911/29.05.2020 година по ЧНД №922/2017 година с горната констатация е
незаконосъобразно. Няма и не може да има спор, че определението на съда по
обезпечение на иска може да се обжалва в едноседмичен срок, който тече от
различен начален момент за молителя и ответника. Съществено за фактическия
състав на чл.396, ал.1 от ГПК се явява съобщението на съдия-изпълнител, с което
на ответника (в случая на Т.Д.) се съобщава за наложената обезпечителна мярка и
се разяснява срокът за обжалване на определението. Важно е да се отбележи, че
ответникът не получава копие от съдебния акт относно обезпечението на иска,
т.е. съобщението на съдебния изпълнител изпълнява ролята на акт, с който се
указва срокът за обжалване на самото определение. В случая държавният съдебен
изпълнител е допуснал смесване на сроковете по чл.396, ал.1 от ГПК и по чл.436,
ал.1 от ГПК, като е посочил по-дълъг от
установения в закона срок, който е спазен от жалбоподателя с депозиране на
частна жалба на 11.03.2020 година, като това действие макар и извършено след
законния срок е преди изтичането на указания от длъжностното лице срок за обжалване
на определение №850/28.04.2017 година по ЧНД №922/2017г., съответно частната
жалба не следва да се счита за просрочена.
Изложеното мотивира решението на въззивния състав да
отмени разпореждане №1911/29.05.2020 година по ЧНД №922/2017 година по описа на
ВОС, като делото се върне на първата инстанция, за да се продължат действията
по администриране на частната жалба на Т.Д. от 11.03.2020 година.
С оглед
изложеното и на основание чл. 341 ал. 2
от НПК, съставът на АС-Варна:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №1911/29.05.2020
година по ЧНД №922/2017 година по описа на ОС-Варна и връща делото на същия съд
за администриране на частна жалба от 11.03.2020 година, подадена от Т.И.Д.
срещу определение №850/28.06.2017 година по ЧНД №922/2017 година.
Определението е окончателно и не подлежи на проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.