№ 6542
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Д. Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.11.2023г., постановено по гр.д. № 10359/2023г. на СРС,
ГО, 173 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: срещу ответницата Л.
Н. К. - за 48, 29 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.06.2019г. - м.04.2021г. и 4, 58 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва
върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (26.08.2022г.) до окончателното им
изплащане и за 9, 37 лева за законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 03.08.2022г. и 88 стотинки за
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2019г. - 03.08.2022г. и срещу ответника Д. Н. К. - за 48, 29 лева за
главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.06.2019г. - м.04.2021г. и 4, 58 лева за главница за дялово разпределение за
1
периода м.07.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (26.08.2022г.) до окончателното им изплащане и за за 9, 37 лева за
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. - 03.08.2022г. и 88 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019г. - 03.08.2022г. Със същото
решение са отхвърлени предявените искове срещу ответниците, както следва:
иска за главница за топлинна енергия за горницата над 48, 29 лева до пълния
му предявен размер от 73, 22 лева и за периода м. 05.2018г. - м.05.2019г. и иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва върху главницата за топлинна енергия за
горницата над 9, 37 лева до пълния предявен размер от 14, 21 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците Д. Н. К. и Л. Н. К., в която са изложени оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че основният спорен по делото въпрос се свежда до
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за доставка на топлинна енергия. Сочи се, че съгласно действалата
през процесния период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в ред. преди изм.
с ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът и титулярят на вещното право на ползване на
топлоснабдения имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. в този смисъл е и действалата през процесния
период разпоредба на § 1, т. 42 от др на ЗЕ /отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържаща легална дефиниция на понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди". Посочената законова уредба определя, че
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови
нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване. Във въззивната
жалба са изложени твърдения, че в настоящия случай е безспорно
обстоятелството, че трето неучастващо в спора лице, видно документите,
2
които са приети по делото, е изразило изрична воля да бъде открита партида
на нейно име за отчитане на топлинна енергия за процесния абонатен номер, в
резултат на което изявление дружеството е открило партида при него за
процесния имот. Следователно, това трето лице е изразило воля да се обвърже
договорно с ищцовото дружество относно процесния недвижим имот, а
писменото му приемане от дружеството се изразява с представените входящи
номера върху молбите — заявления по делото. При наличието на изрично
сключен писмен договор между ищеца и трето лице е без значение дали
ответниците притежават вещни права /в какъв обем и вид/ от процесния имот.
Въззивниците излагат доводи, че в случая основанието за облигационната
обвързаност на ищцовото дружество с трето неучастващо в процеса лице не е
специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл, 149, ал. 2, пи
6 ЗЕ /законьт не забранява сключването на подобен договор и без лицето да е
собственик на топлоснабдения имот, като мотивите му за това са ирелевантни
- изразената от него воля е достатъчна за договорната му обвързаност/. По
тези съображения се поддържа становище, че пасивно легитимирано да
отговаря по предявените искове е единствено лицето, подало молба-
декларация за откриване на партида при ищцовото дружество.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала
отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна
по подробно изложени съображения. Излага се становище, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материалноправни норми.
Третото лице-помагач не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
3
неправилност на същото намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на
презюмиран договор по чл. 150 от ЗЕ в качеството им на съсобственици на
недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.
Претендира се вземане за стойността на доставената топлинна енергия и
съответното обезщетение за забава, както и за цена на предоставената услуга
дялово разпределение и мораторна лихва върху същото вземане.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът за
съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия в процесния имот.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
4
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение
№2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз
на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия,
5
изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по
императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател
на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай се установява от представеното удостоверение за
наследници от 20.02.2009г., че ответниците Л. Н. К. и Д. Н. К. са законни
наследници – низходящи по права линия от първа степен /деца/, на починалия
6
на 19.12.2008г. Н. И. К.. Другият законен наследник на това лице е
преживялата му съпруга М. Д.К.. Наследодателят на страните, заедно със
съпругата си М. К., са притежавали в режим на съпружеска имуществена
общност, правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент
№ 81, находящ се в гр. София, жк ****, като правото на собственост е
придобито въз основа на договор за замяна на държавен /ведомствен/
недвижим имот с имот собственост на граждани от 26.10.1984г. От
приложеното удостоверение от СО – район Люлин от 25.07.2013г. е видно, че
сграда, находяща се в жк „Люлин“ със строителен номер бл. ****“ е с настоящ
административен адрес гр. София, жк ****.
По делото е приета като доказателство заявление-декларация от М. Д.К.
от 03.12.2014г., с която е поискано откриването на партида за процесния
топлоснабдяван имот. С този документ се установява, че посоченото лице М.
К. /законен наследник в качеството на преживяла съпруга на починалия Н. И.
К./ е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита
партида на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи
правото на собственост на топлоснабдения имот, както и декларация за
съгласие на другите съсобственици за откриване на партида на името на
тяхната майка М. К., като това заявление представлява по своето правно
естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе
и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на М. К. за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от него воля е
породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание
чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество
за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът е поискал
откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От
посочената дата – 03.12.2014г., предхождаща началото на исковия период,
между М. К. и ищцовото дружество съществува правоотношение по изричен
писмен договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за
процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на
потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено
посоченото трето за спора лице – М. К..
7
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците Л. К. и Д. К. не са
пасивно материално легитимирана да отговарят по предявените искове. Както
вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/. В случая последно по време е сключен
изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот
единствено с М. К., видно от представената заявление-декларация за
откриване на партида от 03.12.2014г. С оглед изложеното и при съобразяване
на изрично въведеното от ответниците оспорване се налага извод, че те нямат
качеството потребители на топлинна енергия и в този смисъл не са пасивно
материално легитимирани да отговарят по предявения иск. Претенциите
срещу Л. К. и Д. К. следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни –
както претенцията за заплащане на главните парични вземания за стойността
на потребената топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение,
така и исковете за акцесорното вземане за обезщетение за забава.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за настоящото производство
имат само въззивниците, но същите не са сторили такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС дължимата държавна
такса за въззивната жалба в размер на 50 лева, депозирана от назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени изцяло в частта за разноските, присъдени в полза на заявителя в
заповедното производство и в полза на ищеца за исковото производство.
8
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19731 от 29.11.2023г., постановено по гр.д. №
10359/2023г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД срещу Л. Н. К. и Д. Н. К. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
както и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Л. Н. К., ЕГН
**********, гр. София, жк **** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 48, 29 лева
за главница за доставена и незаплатена, топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 192784, през периода
м.06.2019г. - м.04.2021г.; за сумата от 4, 58 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва
върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (26.08.2022г.) до окончателното им
изплащане; за сумата от 9, 37 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 03.08.2022г. и за сумата от 88
стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019г. - 03.08.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
9
46253/2022г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Д. Н. К., ЕГН
**********, гр. София, жк **** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 48, 29 лева
за главница за доставена и незаплатена, топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 192784, през периода
м.06.2019г. - м.04.2021г.; за сумата от 4, 58 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва
върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (26.08.2022г.) до окончателното им
изплащане; за сумата от 9, 37 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 03.08.2022г. и за сумата от 88
стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019г. - 03.08.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
46253/2022г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10