О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2708 28.11.2019 гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в
следния състав:
Съдия:
Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 2883
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е
по жалба на Т.Н.И., с адрес посочен в жалбата: Затворническо общежитие „Дебелт“
към Затвора- БУРГАС, против Заповед № Л-5129 от 22.11.2019г., издадена от
Главния директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София при
Министерството на правосъдието, като изрично в жалбата се сочи, че се оспорва
заповедта В ЧАСТТА „ че на основание
чл.60, ал.1 от АПК може да се изпълнява предварително“. Жалбоподателят
оспорва наличието на опасност за живота и здравето му, които да са основания за
предварителното изпълнение на акта. Иска се заповедта в оспорената част да не
бъде изпълнена, т.е. да бъде отменена от съда в съответната част, издадена на
основание чл.60, ал.1 от АПК.
Ответникът- Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София при Министерството на
правосъдието не взема становище по оспорването. Представя административната
преписка, свързана с издаване на заповедта.
Съгласно чл.60, ал.6 от АПК съдът се
произнася по жалбата незабавно, в ЗАКРИТО заседание, поради което не би могло
да се насрочва открито заседание за разглеждане на оспорване, с такова правно
основание.
Съдът, като съобрази фактите и
обстоятелствата установени в настоящото производство, ангажираните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, прие следното:
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с оглед
обстоятелството че актът по съществото си е неблагоприятен за него, доколкото
се оспорва наличието на предпоставки за допускане на предварително изпълнение
на процесната заповед, обективирано
в самия административен акт. Актът подлежи на оспорване пред съда, по аргумент
от чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, макар жалбата да не е подадена чрез Главния директор на
ГД“ИН“- гр.София /издател на заповедта/, а чрез Началника на Затвора- Бургас.
Оспорването е адресирано до компетентния съд, с оглед предвидената в закона
специална подсъдност „пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието“, а по делото липсва
спор, че към момента на изготвяне на жалбата и нейното изпращане лицето
изтърпява наказание в Общежитие „Дебелт“ към Затвора- Бургас, което е и изрично
записано в материалите по делото.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.11.2019г., което
обстоятелство се установява от саморъчно вписания текст на стр.1 от жалбата /л.4 от делото/, поради което очевидно е
спазен 3-дневния срок за оспорване на разпореждането на предварителното
изпълнение на административен акт, по реда на чл.60, ал.5, вр.
ал.1 от АПК. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО и подлежи на
разглеждане.
При
обсъждане на въпросите по същество, съдът констатира следното:
Видно от обстоятелствената част на
Заповед № Л-5129 от 22.11.2019г., лишеният от свобода Т.И. *** общо наказание,
наложено със съдебен акт по ЧНД № 1135 от 2014г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас,
а именно лишаване от свобода в размер на 23 години, с начало на наказанието
23.07.2012г. при първоначален строг режим.
Сочи се, че със заповед БС № 257 от
11.09.2018г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на
„общ“. От месец септември 2016г. до месец август 2018г. лишеният от свобода бил
трудово ангажиран в домакинския щат към Затвора- Бургас, на длъжност „хигиенист
в медицински център“, но вследствие на факти, описани в докладни записки от
служители на медицинския център към затворническото заведение бил отстранен от
трудовия процес. Като обосновка на изложеното се изтъква, че затворникът
превишавал задълженията си и е поставял в риск живота и здравето на лишените от
свобода, които имали здравословни проблеми. Въпреки, че бил наясно с липсата на
компетентност да измерва кръвно налягане и да предоставя медикаменти, лишеният
от свобода извършвал подобна дейност, а въз основа на докладни записки на
служители от центъра е отстранен от трудовия процес. Лицето е преразпределено в
общежитие „Дебелт“ на 04.12.2018г. със съответна заповед на началника на
Затвора- Бургас. С постъпването си в това заведение изявил желание да бъде
трудово устроен непременно, като поставял условия пред администрацията.
Заявявал, че ще пише жалби до различни институции, за да изнася информация за
нарушения от страна на служители на затвора, както и че притежава документи, с
които може да докаже твърденията си относно нерегламентирани действия от страна
на служители. Сочи се, че лицето открито заявявало негативното си отношение към
служители от корпуса на затвора, а по-късно и от общежитието. Отправял упреци
към служители на затворническата администрация, че не си вършат работата.
Предлагана му била работа, свързана с хигиенизиране и поддържане района на
затворническото общежитие, но молителят отказал. Описва се и случай, в който с
посещение при фелдшера Т.И. отправил обидни думи и заплахи спрямо длъжностното
лице. Описват се дисциплинарни наказания, които са налагани на жалбоподателя,
основаващи се на непристойно поведение спрямо длъжностни лица. Описва се
поведението на лицето, окачествено като арогантно и агресивно спрямо началника
на затворническото общежитие. През последната година депозирал редица жалби
срещу служители , с които изразил негативните си нагласи и желание за
реваншизъм спрямо администрацията, а също така се твърди, че лицето „всячески
се стреми да предизвиква конфликтни ситуации“.
Обосновано е заключение, че лишеният
от свобода е склонен да изопачава действителността за собствена изгода, умело
използвал лична информация относно служители и се опитвал да ги манипулира, за
да постигне собствени цели. Не изразявал самокритичност, непрекъснато се държи
провокативно със служителите, като открито влиза в конфликти, след което
подавал молби, жалби и сигнали до различни институции, имащи отношение към
изтърпяване на наказанието, но жалбите били отхвърлени, като неоснователни. Не
е склонен да промени нагласите си спрямо служителите на затвора, а по този
начин създавал и негативно отношение на тези лица спрямо себе си, а това
обстоятелство в крайна сметка би се отразило на обективността при изпълнение на
служебните задължения от страна на служителите.
Всички изложени обстоятелства,
мотивирали Началника на Затвора- Бургас да изготви предложение до Главния
директор на ГД“ИН“, с оглед издаване на заповед за преместване на жалбоподателя
да доизтърпи наложеното му общо наказание в друг
затвор. Като правни основания за издаване на заповедта се сочат „възникнала
невъзможност и нецелесъобразност лишеният от свобода да остане в Затвора-
гр.Бургас“. Сочи се още, че в това предложение са описани прояви на агресия и
възникнала психологическа несъвместимост, недоверието му към методите на пенитенциарната администрация, изчерпаемост
на мерките по отношение вариантите за въздействие и наличието на важни
съображения, свързани с ресоциализацията,
безопасността на лицето и сигурността на затвора.
На 22.11.2019г. е постановена процесната заповед, въз основа на която Т.Н.И. следва да
бъде преместен от Затвора- Бургас в Затвора- Варна за доизтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Макар в обстоятелствената част на
административния акт да липсват мотиви относно приложение института на
предварителното изпълнение, в диспозитивната част на
заповедта, действително се съдържа указание, че на основание чл.60, ал.1 от АПК
е допуснато предварително изпълнение на административния акт, с оглед
осигуряване живота и здравето на лишения от свобода и защитата на сигурността в
затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвора- Бургас, предвид това, че при
закъснение на изпълнението й, може да последва значителна или трудно поправима
вреда, свързана с ескалация на напрежението от страна на лишените от свобода и
служителите.
При
така установените факти и обстоятелства, съдът обоснова следните правни изводи:
Съгласно чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В
последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
Съгласно чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се
допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда, в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт бил оспорен.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган и при спазване на регламентираната от закона писмена форма.
Както вече бе отбелязано в началото на изложението,
предмет на настоящото производство е само и единствено оспорване на допуснатото
от органа предварително изпълнение на заповедта, поради което фактите и
обстоятелствата свързани със законосъобразността на самата заповед са извън
пределите на оспорването и не могат да се обсъждат.
При извършената служебна проверка от съда, относно
спазване на административнопроизводствените
правила, прилагане на материалния закон и съблюдаване целта на закона, съдът
взе предвид следното:
Законодателят не е допуснал предварително изпълнение
на процесната заповед по силата на закона, поради
което е приложимо общото правило, че органът би могъл да разпореди такова
предварително изпълнение при наличие на предпоставките, регламентирани в чл.60,
ал.1 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед за преместване на лишения от свобода,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което
допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните-в защита на особено важен неин интерес. Това е
така, защото императивната разпоредба на чл.60, ал.2 от АПК указва, че
разпореждането за предварително изпълнение се МОТИВИРА.
В случаят, в
обстоятелствената част не са изложени никакви съображения относими
конкретно към наличие на изброените предпоставки, които да обуславят
постановяване на разпореждането за предварително изпълнение. Хронологично
посочените обстоятелства анализирани по-горе в определението, съставляват
фактически основания за издаване на самата заповед, но не и на обективираното в нея разпореждане за предварително
изпълнение. Единствено, в диспозитива на заповедта,
където е указано, че се инкорпорира това разпореждане, е пресъздаден принципно текста
на чл.60, ал.1 от АПК, като по отношение на твърдяната значителна и трудно
поправима вреда се сочи, че е възможна ескалация на напрежението от страна на
лишените от свобода и служителите.
Преценката на административният орган за
наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта,
следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на
мотиви за постановяване на разпореждането. Такива конкретни и относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на
заповедта в случаят не са налице. Основен принцип възприет и в правната теория
и в съдебната практика е, че за да се допусне предварително изпълнение на
административен акт следва да е налице изключителност на случая.
Обстоятелството, че в нормативния акт не е предвидено такова предварително
изпълнение, означава, че самият законодател априори е
изключил наличието на такава изключителност, в противен случай предварителното
изпълнение на акта би било допуснато още по силата на приложимия закон. В този
смисъл, за да бъде допуснато от органа такова изпълнение следва да бъдат
установени конкретни факти и обстоятелства обуславящи извода, че са налице
предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, а не само да се съдържа декларативно и
абстрактно формулирано основание.
От приобщените чрез административната преписка доказателства липсват такива, които да удостоверят наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен интерес, още повече, че лишеният от свобода е отстранен от трудовия процес в медицинския център и не би могъл обективно да нанесе твърдяната трудно поправима вреда на живота и здравето на лицата, лишени от свобода, след като е преустановена възможността да извършва дейности, свързани с прегледи и медикаментозно лечение.
Обобщено, издаденото разпореждане за предварително изпълнение не е
мотивирано, поради което при постановяването му е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
поради липсата на конкретно мотивиране на акта, с правно основание чл.60, ал.1
от АПК, защото изложените в него съображения са относими
принципно към издаването на заповед с посоченото правно основание, но не и на
разпореждане за допускане предварителното й изпълнение. При положение, че не са
ангажирани и доказателства установяващи необходимостта от такова предварително
изпълнение, се обосновава извода и за постановяване на разпореждането в
нарушение на материалния закон, респективно в нарушение целта на закона.
При тези констатации,
жалбата срещу акта по чл.60, ал.1 от АПК е ОСНОВАТЕЛНА, което обуславя отмяна
на разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на процесната Заповед за
преместване на лишения от свобода в друг затвор.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, първи състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, обективирано
в Заповед № Л-5129 от 22.11.2019г., издадена от Главния директор на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София при Министерството на
правосъдието, с която е наредено лишеният от свобода Т.Н.И. да бъде преместен в
Затвора- Варна за доизтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба от страните, пред Върховния административен съд на Република
България, в седмодневен срок от съобщаването му, съгласно чл.60, ал.8 от АПК,
макар решението постановено по евентуална жалба срещу самата заповед да не
подлежи на обжалване, съгласно чл.62, ал.3, изр. последно от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: