РЕШЕНИЕ
№
………, 9 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1348 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частични
осъдителни искове с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) за сумите 38
512лв. и 11 214лв.
Ищецът П.Н.Д., регистриран
като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“
твърди, че по силата на два застрахователни договора по комбинирани
застраховки „Каско“ и „Злополука“ ответникът е приел да застрахова негов
товарен автомобил и ремарке за застрахователни суми съответно 58 300лв.
и 17 800лв. Твърди, че в срока на действие на застрахователните договори,
на 26.03.2016г. срещу 27.03.2016г. застрахованите товарен автомобил и ремарке
са откраднати от паркинга на ищеца. Поддържа, че застрахователят е бил уведомен
за събитието, получил е всички
необходими документи за установяване на щетите, но неоснователно е
отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение поради непредставяне
на втората част от регистрационните талони. Предявява частични искове за
заплащане на застрахователно обезщетение от 70% от размера на застрахователната сума, съответно в
размери 38 512лв. като част от сумата 58 300лв. и 11 214лв. като част
от сумата 17 800лв., заедно със
законна лихва и разноски.
Ответникът ЗАД „А.“
оспорва исковете изцяло, като твърди, че съгласно общите условия на
застрахователните договори не дължи плащане на застрахователно обезщетение в
случаите на кражба на МПС, когато регистрационните талони са оставени в него
или на друго място без контрол. Твърди, че при такива обстоятелства рискът от настъпване на застрахователно събитие
силно се завишава. Поддържа и че ищецът не е изпълнил задължителни условия по
договорите за застраховка, защото е предоставил недостоверни данни относно броя
ключове за товарния автомобил и е липсвала функционираща сигнално-охранителна
система. Освен това при условията на евентуалност
оспорва исковете и по размер, като счита, че застрахователното обезщетение
следва да бъде намалено с 90%. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди представените
доказателства, приема за установени следните факти от значение за решаване на
правния спор:
С комбинирана полица по застраховки
„Каско“ и Злополука с номер 0306Х0114047 от 7.05.2015г. ответникът ЗАД „А.“ е
застраховал притежаван от ищеца товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“ с
рег. № *******за застрахователна сума 58 300лв. със срок на валидност на
застраховката до 6.05.2016г. С друга такава полица за същите две застраховки с
номер 0306Х0174687 от 23.12.2015г. ответникът е застраховал и притежавано от
ищеца ремарке марка “Кроне“ с рег. № *******за застрахователна сума 17 800лв. и
при срок на действие на застраховката до 9.01.2017г. И двете застраховка са
сключени при покритие „пълно каско“,
което включва покрити рискове пълна кражба и противозаконно отнемане на МПС с
намерение за ползване. Ищецът е бил собственик на двете превозни средства
съгласно свидетелствата за регистрацията им.
Застрахователните премии по
застраховката на товарния автомобил са били платени, последната от тях на
4.02.2016г.
Съгласно удостоверение от Областна
дирекция на МВР – София, Районно управление ***, на 27.03.2016г. ищецът,
представляван от Десислава Димитрова, е заявил извършено противозаконно
отнемане на два броя композиции от
влекачи и прикачени към тях ремаркета от паркинга в производствената база на
предприятието на ищеца. Сред отнетите превозни средства са и влекач „Мерцедес“
с рег. № *******и ремарке “Кроне“ с рег. № *******. По случая е било образувано
досъдебно производство с номер 338 - ЗМ 116/2016г. и към м. юни 2016г.
извършителят е бил неразкрит а местонахождението на откраднатите превозни
средства е било неизвестно. С постановление изх. № 421/2016г. от 8.02.2017г. на
Районна прокуратура – Самоков досъдебното производство е било спряно поради
това, че извършителят на престъплението е неразкрит.
На 28.03.2016г. Десислава Димитрова като
представител на собственика и негова дъщеря е подала до ответника 2 броя
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско“, с което е декларирала,
че на 25.06.2016г. товарният автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******и ремарке
“Кроне“ с рег. № *******са били паркирани на паркинг в гр.Самоков, ул.
„Софийски шосе“ и на 27.03.2016г. шофьорът е установил липсата на цялата
композиция. При попълване на заявления за противозаконно отнемане на МПС представителя
на ищеца е декларирал, че при
установяване на липсата на товарния автомобил и ремаркето, в тях са се намирали
регистрационните им талони.
При образуване на щетата на представител
на застрахователя с протокол от 28.03.2016г. са били предадени един оригинален
ключ и част I от регистрационния талон на товарния автомобил. Не се установява
дали и какви документи са предадени във връзка с образуваната щета по отношение
на застрахованото ремарке с рег. № *******. Копия от част І на талоните на товарния
автомобил и на ремаркето са представени като доказателства по делото.
С писмо от 29.07.2016г. ищецът е
уведомил ответника, че няма задължение да изплати застрахователно обезщетение
по полица № 0306Х0114047 за влекач
„Мерцедес“, тъй като не е представена част II от свидетелството за регистрация
на превозното средство, което се е намирало в товарния автомобил в момента на
кражбата. Застрахователят се е позовал на клаузите на общите условия на
застраховката, според които не покрива щети по риск „противозаконно отнемане
на МПС“ когато застрахованият не
представи ключовете и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната
система и/или някоя от двете части на свидетелството за регистрация на МПС. На
същата дата ответникът е изпратил до ищеца писмо с идентично съдържание и
относно втората застрахователна полица за застраховката на ремарке “Кроне“ с
рег. № *******.
Според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната стойност на товарния
автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 55 018лв., а
тази на ремаркето е 16 021лв.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза съществува търговска практика на
застрахователните дружества в България
да отказват изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на събитие
„кражба“ на МПС, когато на застрахователя не се представят двете части на
свидетелството за регистрация и контактния ключ при заявяване на събитието.
Застрахователното обезщетение може да бъде намалено в размер до 50%, когато не
липсват едновременно и ключа, и двете части на свидетелството за регистрация.
При тези обстоятелства съдът намира за
установено от правна страна следното:
Между страните са били сключени валидни
договори за имуществено застраховане при действието на отменения КЗ от 2005г.,
които договор са предоставяли покритие за уговорените от страните
застрахователни рискове по отношение на
товарния автомобил и ремаркето. Договорите са били сключени при общи условия,
уреждащи конкретните права и задължения на страните. Независимо от
обстоятелството, че застрахователните събития са настъпили при действието на
новия КЗ, преценката за основателността на претенциите следва да се извърши
според правилата на отменения кодекс, защото това е бил приложимият закон към
момента на сключване на договорите и на пораждане на основните задължения на страните. Този подход
се налага и предвид изричната норма на §22 от ПЗР на сега действащия КЗ, като
се отчита обстоятелството, че страните не твърдят след влизане в сила на новия
КЗ да са уговорили нещо различно.
Безспорно
се установява от събраните доказателства, че за времето между 26 и 27.03.2016г.
е настъпило застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор –
посочените две превозни средства са били откраднати или противозаконно отнети от
мястото, където са били паркирани. Не се установява да били осъществени някакви
действия или бездействия на ищеца или на негови служители, които да са улеснили
извършването на кражбата. Доказва се и обстоятелството, че ищецът е бил
собственик на двете превозни средства, следователно вредите от
застрахователното събитие са настъпили именно за него.
От представянето като доказателства по
делото на копия от част І на регистрационните талони на двете превозни средства
се налага извода, че тези два документа са продължавали да се намират в държане
на ищеца, следователно към момента на отнемането или на кражбата на превозните
средства тези части от регистрационните талони не са се намирали в тях. Този
извод се потвърждава по отношение на товарния автомобил и от подписания на
28.03.2016г. двустранен протокол между застрахователя и представителя на ищеца,
съгласно който част І от регистрационния талон на товарния автомобил е бил
предоставен на застрахователя. По отношение на ремаркета такъв протокол липсва,
защото представения по делото документ се отнася до друго ремарке, настъпването на застрахователно събитие по
отношение на което не е предмет на настоящото дело. Независимо от това обаче, с
оглед изявленията, направени застрахователя в двете му писма от 29.07.2016г., с
които е отказано изплащането на застрахователно обезщетение, следва да се
приеме, че единствено част ІІ от регистрационните талони и на двете превозни
средства не са били предоставени на застрахователя и са се намирали в
съответното превозно средство в момента на кражбата или отнемането.
С настъпването на застрахователното
събитие ищецът е изпълнил своите задължения съгласно застрахователния договор
да уведоми незабавно компетентните органи, да уведоми застрахователя, както и
да предостави на застрахователя необходимите документи, установяващи
настъпването на застрахователното събитие и стойността на щетите.
Събраните доказателства, както и
изложените съображения за изпълнение от страна на ищеца на неговите задължения
като застрахован водят до извода, че за ответника е възникнало основното му
задължение по застрахователния договор – да заплати обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно
събитие. В случая застрахователното събитие е довело до пълна щета по отношение
на двете откраднати превозни средства, поради което ответникът дължи
обезщетение в размера на вредата за застрахования, доколкото не следва друго от
застрахователния договор – чл.208, ал.3 от КЗ (отм.).
Ответникът е отказал да изплати
договореното застрахователно обезщетение, като се е позовал на неизпълнение от
страна на ищеца на задължението му да представи част ІІ от регистрационните им
талони. При безспорното обстоятелство, че част ІІ от регистрационните талони на
двете превозни средства са се намирали в тях в момента на настъпване на
застрахователното събитие неизпълнението на посоченото задължение на
застрахования се дължи на обективни причини, които не зависят от неговата воля.
Отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение по тези причини
не се основава на закона. Съгласно трайно установената и задължителна практика
на ВКС (така решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., Т. К., ІІ
т. о. на ВКС) застрахователят може да откаже изпълнението на задължението си да
плати застрахователно обезщетение само когато неизпълнението на задължение от
страна на застрахования е в причинна връзка със застрахователното събитие или с
обема на вредите. В случая няма основание да се приеме, че оставянето на част
ІІ от регистрационните талони в двете превозни средства по някакъв начин е
допринесло за кражбата или отнемането им,
нито влияе по някакъв начин върху размера на вредите. В същият смисъл е и
задължителната практика на ВКС, съгласно която в тези случаи застрахователят би
могъл единствено да намали размера на застрахователното обезщетение, но няма
основание да откаже плащането му (решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. №
2230/2013 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). В допълнение следва да се посочи и, че
непредставянето на посочените документи е незначително неизпълнение на
задълженията на застрахования с оглед интересите на застрахователя, като се има
предвид, че част І от регистрационните талони са били представени на последния.
Неоснователни са възраженията на
ответника за неизпълнение от страна на ищеца на задължителни условия по
договорите за застраховка. Не се установява при сключване на договорите на
ищеца да са поставяни някакви въпроси или от него да е изисквана информация
относно броя на ключовете на превозните средства. По отношение на ремаркето
такава информация освен това би била и безпредметна. Също така не се установява
застрахователят да е поставял като конкретно условие за сключване на договорите
наличие на функционираща сигнално-охранителна система. Единственото изрично
условие за влизане в сила на застрахователните договори, поставено в самите
полици, за което се доказва да е съществувало по отношение на двата договора е,
че влизането им в сила е в зависимост от изискванията за оглед и заснемане
на превозните средства от посочено от
застрахователя лице. След като за ищеца е липсвало задължение да дава информация
относно брой на ключовете на превозните средства или да осигури
сигнално-охранителна система, неизпълнението на такива условия не може да му
бъде вменявано във вина и не води като последица до отпадане на задължението на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение.
Цитираната задължителна съдебна
практика, признаваща правото на
застрахователя да намали дължимото обезщетение (решение № 22 от
12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС), препраща към
установена търговска практика на
застрахователите в подобни случаи. Ответникът се позовава на съществуваща
практика сред застрахователите да се намалява дължимото застрахователно
обезщетение в случаите, когато при кражба на моторно превозно средство
регистрационният талон е оставен в превозното средство. Такава практика се установява
от доказателствата по делото, а и ищецът съобразява съществуването й, като е
предявил исковете си за обезщетение в размер 70% от застрахователната сума,
доказана по делото. При това положение следва да се приеме, че са налице
условията на чл.207, ал.2, изр.ІІ от КЗ (отм.) за намаляване на дължимото
обезщетение. Събраните доказателства относно наличието на споменатата търговска
практика водят до извод, че при хипотези, идентични или сходни на разглежданата
в настоящия казус, когато липсва част ІІ от регистрационния талон, дължимото
обезщетение се намалява наполовина. По тази причина Съдът приема, че
установената по делото действителна застрахователна сума за всяко едно от двете
превозни средства съответно 55 018лв. за товарния автомобил и 16 021лв. за
ремаркето следва да бъде намалена с 50%. Ето защо предявените искове следва да
бъдат уважени до размери съответно 27 509лв. и 8 010,50лв. и отхвърлени в
останалите им части до пълните предявени размер. В полза на ищеца следва да се
присъдят и законните лихви върху присъдените суми, считано от 7.04.2017г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на спора в полза на двете
страни следва да се присъдят направените от тях разноски на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съответно на уважената и на отхвърлената част от исковете.
При определяне на разноските съдът отчита обстоятелството, че заплащането на
разноските е доказано с документи и по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение №
6/2012г. от 6.11.2013г. по г.д.
6/29012г. на ОСГТК на ВКС. Така в полза на ищеца следва да се присъдят
5 725,18лв. разноски, а в полза на ответника – 114,28лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София,
ул.“*******, да заплати на П.Н.Д., регистриран
като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, на основание чл.208, ал.1 от КЗ
(отм.) сумата 27 509лв.
(двадесет и седем хиляди петстотин и девет лева) застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“ с рег. № *******за
застрахователно събитие, настъпило на 26-27.03.2016г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от
7.04.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Н.Д., регистриран
като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, срещу ЗАД „А.“, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“ с рег. № *******в останалата част над
сумата 27 509лв. до пълния предявен размер от 38 512лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София,
ул.“*******, да заплати на П.Н.Д.,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, на основание
чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) сумата
8 010,50лв. (осем хиляди и десет лева и 50ст.) застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за ремарке марка “Кроне“ с рег. № *******за
застрахователно събитие, настъпило на 26-27.03.2016г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от
7.04.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Н.Д., регистриран
като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, срещу ЗАД „А.“, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
ремарке марка “Кроне“ с рег. № *******в останалата част над сумата 8 010,50лв.
до пълния предявен размер от 11 214лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София,
ул.“*******, да заплати на П.Н.Д.,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 5 725,18лв. (пет
хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 18 ст.) разноски.
ОСЪЖДА П.Н.Д., регистриран като
едноличен търговец с фирма ЕТ „П.Д.9.“***, да
заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 114,28лв. (сто и
четиринадесет лева и 28ст) разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седсмичен срок от връчването му.
Съдия: