РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330107030 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът «Ти Би Ай Банк» ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 3 060, 20
лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********г.; сумата 2 203,
50 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до 19.06.2020 г.;
сумата 406, 09 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до
01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - *****г. до окончателното погасване, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, от ГПК № ********* г., издадена по частно гр. дело №
******* г. по описа на ПРС – *** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в
заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът Р. Т. Я. от гр.****. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за нищожност на клаузи от Договора, на който ищецът основава
претенциите си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
1
установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, от ГПК № ******* г., издадена по частно гр. дело № ***** г. по описа на ПРС –**гр.
състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 7 957, 14
лева – главница, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
********** г.; сумата 2 203, 50 лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата
за периода от 15.08.2019 г. до 19.06.2020 г.; сумата 406, 09 лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до 01.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - *******г. до
окончателното погасване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 211,
33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта и ищецът в
срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е подал исковата молба, въз основа на която е било
образувано настоящето дело.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните в гр. *****
е бил сключен по Договор за потребителски кредит № ******** г., по който ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер общо на 8 131 лева – като с Възражението против
Заповедта ответникът е признал, че от главницата, която е било разпоредено да заплати на
ищеца, дължи сумата 4 896, 94 лева, но е оспорил, че дължи сумата 3 060, 20 лева от
главницата, както и сумите за договорна лихва и за обезщетение за забава.
Както се установява от заключението от 25.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ М.М., ищецът
е изпълнил задълженията си по Договора, като е превел на ответника заемната сума в
размер общо на 8 131 лева, а към настоящия момент ответникът продължава да дължи на
ищеца главница в размер на 7 957, 14 лева, договорна лихва върху главницата в размер на 2
203, 50 лева, и обезщетение за забава в размер на 409, 04 лева.
Съдът намира, че Договорът за кредит отговаря на всички законови условия за
действителността му, а оттук – че направеното възражение от ответника за нищожност на
клаузи от Договора се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните размери на
главницата и на обезщетението за забава са по-ниски от установените от ССЕ действително
дължими, а претендираният размер на договорната лихва съвпада с установения от ССЕ
действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и
следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на вече бе посочено,
ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел
становище по исковете, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален
представител по делото за съдебното заседание на *****г. и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на
преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги
съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание. От събраните по делото
2
доказателства се установява, че искът е вероятно основателен - доколкото не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
действително между страните е бил сключен посоченият Договор за потребителски кредит,
по който ответникът дължи горепосочените суми на ищеца – съобразно представеното
Извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество от ****** г. До приключване на
устните състезания по делото ответникът не е представил доказателства, че е заплатил
изцяло или частично дължимите по Заповедта суми на ищеца.
Поради това, с оглед направеното от *****на ищеца адв. З.Ц.с молбата му за съдебното
заседание по делото на ***** г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като
взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по
делото, с което да се уважи изцяло предявения иск.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето дело и посоченото частно гражданско дело в размер общо на
621, 78 лева – платени държавни такси и депозит за ССЕ както и юрисконсултско
възнаграждение за двете дела в размер общо на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Р. Т. Я., ЕГН **********, от гр.
*******, със съдебен адрес: гр. ******, ******, адв. П. Т., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ********* Н. Г. С. и А. Ч. Д. сумата 3 060, 20
лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********* г.; сумата 2
203, 50 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до 19.06.2020
г.; сумата 406, 09 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2019 г.
до 01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - ****** г. до окончателното погасване, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, от ГПК № ******* г., издадена по частно гр.
дело № ******* г. по описа на ПРС – **гр. състав.
ОСЪЖДА Р. Т. Я., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и *******, направените
разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № ******* г. по описа на ПРС –
**** гр. състав В РАЗМЕР НА 621, 78 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за
двете дела В РАЗМЕР НА 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за нищожност на клаузи
от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********** г.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
3
му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – *** гр. състав частно гр. дело № ******* г., ЗАЕДНО със заверен
препис от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
4