№ 418 / 22.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1440 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Т.М.В. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 002817 издадено на 14.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата си до съда санкционираното лице оспорва наказателното постановление с възражението, че в хода на проведеното административно производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи цялостната му отмяна. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени, ведно с произтичащите от това законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.В., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си поддържа жалбата си и излага подробни съображения в нейна подкрепа, които са в насока относно опорочаване на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление. Моли съдът да уважи жалбата и отмени санкциониращия административен акт.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 13.07.2019г., в 10:00ч. служители в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана Г.И. и Ц.И. xxx. Двамата забелязали, че по ул.,,Тринадесета" до кръстовището с ул.,,Дванадесета", се движи лек автомобил марка ,,Пежо 307" рег.№ М 94 84 ВМ, управляван от жалбоподателя Т.В.. Същият бил спрян от служителите в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана и при извършената проверка било установено, че водачът не е собственик, а автомобилът нямал сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Въз основа на консаттираното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение, а вследствие на същия било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка по своята същност не се оспорва от жалбоподателя и съдът приема същата за безспорно установена и от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите Г.И. и Ц.И. е, че и двамата са били очевици на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, логични е непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на съдебния акт.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове п. чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните входа на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
По разбиране на настоящия съдебен състав, след извършване на служебна проверка, свързана със законосъобразното провеждане на административно наказателното производство, не бяха констатирани пороци, които да накърнят правото на защита на наказаното лице.
Не следва да бъде възприето оплакването, че е налице нарушение в реда, по който е било делегирано овластяването както на актосъставителя, така и на административно наказващия орган да издават АУАН, респективно наказателни постановления. Към кориците на делото са приложени от Директор на ОДМВР - гр.Монтана № 3013 - 670/ 18.03. 2016г., в която изрично е упоменато правото на Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана да издава наказателни постановления по КЗ. Същевременно с отделна заповед на министъра на вътрешните работи са определени лицата по длъжност, не по име, имащи право да съставят електронни фишове и АУАН. В т.1.3 изрично е посочено, че лицата, заемащи длъжността ,,младши автоконтрольор", имат правомощията да съставят актове за установяване на административни нарушения. Видно от съдържанието на АУАН е, че към момента на проверката актосъставителят Г.И. е заемал такава длъжност, поради което и съдът намира, че той е бил материално правно компетентен да съставя АУАН.
По отношение на въведеното възражение, че двамата полицейски служители не са се намирали в с.Стубел, Област Монтана именно във връзка с съставяне на актове по административните нарушения, а са били там във връзка с други служебни ангажименти, съдът намира аргументите на жалбоподателя за необосновани. Независимо от основанията, въз основа на които длъжностните лица са се намирали на местонарушението, по силата на тяхната длъжност същите са имало компетентността да установят и санкционират констатирането на такова. Ирелевантно е обстоятелството, че дежурството им е било свързано с установяване на катастрофи. Стеснителното тълкуване, че органите на МВР не могат да констатират и санкционират нарушители, извършили противоправни деяния, ако изрично не са били овластени и не се намирали на място за това, би довело житейски и юридически абсурд. Това означава тези лица да не оказват помощ на пострадали при ПТП напр. или да не сезират другите полицейски органи във връзка с тяхната компетентност. Изложеното оплакване, че административно наказващият орган не е бил компетентен да издава наказателни постановелния, тъй като това е било изрично упоменато в КЗ съдът намира за неосонвателно. В случая както АУАН, така и обжалваното НП са били издадени за извършено административно нарушение по КЗ, но никъда в санкциониращите разпоредби на чл.638, ал.3 от Кодекса не е изрично упомената длъжността на наказващия орган.
По отношение на наведеното възражение, че наказателното постановление не е било издадено от компетентен да стори това орган следва да се отбележи, че непосочването на точно коя група е бил началникът, който го е издал, не води до автоматичното отпадане на неговата компетентност. Същият аргумент важи и за непосочването на заповедта в санкциониращия административен акт, предвид наличието на такава към кориците на делото. Юридическият консултант на жалбоподателя очевидно не е направил необходимото разграничение между не прецизност и неточност при текстовото изписване на съществените реквизити на наказателното постановление и липсата на такива, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, а по отношение на материалната компетентност на актосъставителя и свидетеля по акта, свързана с констатирането и санкционирането на административни нарушения, коментарът просто е излишен. В случая допуснатите липси в изписването на длъжността на административно наказващият орган и заповедта, с която двамата служители в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана са били оправомощени да извършват конкретни дейстивя по служба, не рефлектират по никакъв начин на тяхната компетентност и оттам на законосъобразното провеждане на административното производство. Дори и да се приеме, че нарушението е съществено, то не обуславя нито липсата на компетентност от страна на административно наказващият орган да издава наказателни постановления, нито обусловя неяснотата на административното обвинение.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът намира, че наложеното от административно наказващият орган съответства на тежестта на извършеното нарушение и отговаря в най - пълна степен на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. Санкциониращата разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ регламентира точно по вид и размер наказание от 400.00 лева, поради което и същото не подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 0996 - 002817 издадено на 14.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на Т.М.В. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: